Обединителна мисъл..

Обединителна мисъл – универсална философска основа заидеалogгията на истинската любов ( опит за духовно-научен синтез Изток- Запад)Д-р Санг Хон Ли изтъква две причини за необходимостта да се създаде и развие Обединителна мисъл. Първата от тях е ,че сега човечеството е изправено пред многобройни глобални проблеми , които изискват обединението на света чрез обединение на световните културно-исторически традиции. Съдържанието на Обединителна мисъл ни показва тенденцията за обединение на източните и западните , северните и южните културно-исторически традиции за да се създаде нова систематизация на историко-философската традиция, да се търсят различните варианти като основа за обединение на философските и религиозните виждания.Втората задача, фромулирана от Д-р Ли за Обединителна мисъл е тясно свързана с идеята за създаване на философия, която не трябва само да остане на нивото на мисловните спекулации, но също трябва да открие практически възможности. Също така,чрез нея да се положи основата за промяна в реалния живот (социалне политически и морален). Тази основа философски трябва да води културата към формиране на нова цивилизация и да спомогне за пресътворяването на нашия свят в един по-добър свят чрез внедряване философията на любовта. Веднага трябва да поясним,че нямаме предвид еклектично, непринципно обединение от всякакъв вид философски течения. Обединителна мисъл е класифицирана от д-р Ли и доразвита от редица уважавани институции в Токио, Ню Йорк, Сеул. Ломдон, Франкфурт и други световни центрове от идеалистични и теистични виждания , към такива, които възприемат високите ценности на Истинската любов.Както самият д-р Ли подчертава, Обединителна мисъл е развита система от виждания, която се базира на “Божествения Принцип”. Обединителна мисъл представя цялата философска система обхващаща концепции от всички основни аспекти ( Онтология, Епистемология, Аксеология и Праксология) на философското познание и методология. Очевидно сме изправени пред една много оргинална сиситема. Първите три части съдържат Онтология в най-общ вид : характериситиките и природата на Първопричината, Онтология на създадените творения и първоначалната природа на човека. След това е Аксиологията , тъй като е свързана с целта на творението. На основата на Аксиологията идва Теория на възпитанието , Теория на изкуството и Теория на историята, която силно набляга на личната отговорност. Етиката е основата на стандарта за абсолютните морални ценности. Епистемологията, Логиката и Методологията са в хармония с онтологичните постулати и по-точно с принципите на даване и получаване. Всичко това е илюстрирано с диаграми , повечето от които представят четирипозиционата основа – цел, субект , обект и резултат.Д-р Ли е завършил висше медицинско образование, логиката на която по-късно пренася в класифицирането на философските проблеми. Първо трябва да познаваме здравия организъм, за да започнем да лекуваме болния. С други думи, първо трябва да знаем каква е била първоначалната идея за човешката природа и каква е целта на творението, за да разберем истинската му стойнсот и да започнем решаването на практически важните проблеми.Също така необходимо е да споменем,че първоначално д-р Ли е бил поддържник на марксизма и е положил усилия да изучи марксистката идеология. По-късно той формира алтернативи на всички марксистки постулати. Трябва да подчертаем,че съществуват различни културно-исторически и историческо- философски традиции и тенденции, обединени в Обединителна мисъл. Това е една методологична система със своя собствена унаследена вътрешна логика.Творецът, творението и човекът съществуват в абсолютна взаимовръзка в Онтологията на Обединителна мисъл. Хармонията и редът правят Човека и човечеството да са микрокосмос на Вселената. Затова космическият закон за даване и получване намира своя пълен израз в човека и обществото. Тази гледна точка ще бъде подробно разгледана в Теория на етиката. На тази основа се изгражда нов възглед за ценностите, който подробно се разглежда в методологията, изградена изцяло върху действието на даване и получаване. Накратко, според Обединителна мисъл , Творецът е абсолютен център на Космоса и Неговата цел е чрез Творението да създава радост. Човекът е реалтивен център на Космоса и неговата цел е да получва радост и да отразява Твореца чрез Трите благословии ( добър характер, истинско семейство и владеене на творението с любов) Космосът е сътворен да бъде обект на любов и радост.В Методологията е много характерна съпоставката между Обединителната методология и диалектиката на Хегел и Маркс. В Обединителната методология става дума предимно за корелати, взаимодействие и взаимно допълване между субекта и обекта при постигането на общата цел- хармония в света, докато при Хегел и Маркс, акцентът е върху противоречията , конфликтите, “борбата”. Ето защо не трябва да се объркваме между диалектиката и закона за действието на даване и получаване . В Обединителна мисъл проблемът за ценностите не се разглежда на базата на субективни индивидуалистични съждения. Зад субективните, индидуални предпочитания относно ценностите, зад плурализма и непостоянството на тези индивидуални преценки се търси и посочва абсолютния стандарт на ценностите. Този стандарт се определя от истината ,красотата, доброто и любовта като непроменливи духовни ценности на цивилизацията и човечеството. Изтъкват се три фактора за техния стандарт:1. Първоначална цел;2. Първоначална хармония3. Първоначалната човешка природа.Всички те започват с абсолютната божествена цела на Творението – да се постигне радост чрез любовта. Така първоначалната цел на Творението е абсолютната отправна точка . Тя е абсолютен стандарт за измерване стойсността на обекта. Например, стойността на обществото може да се определи с пъроначалната цел като стандарт – осъществяването на Божията радост.Ако във всеки обект е напълно въплътена Божията първоначална цел , то хармонията е абсолютно необходима. Тази съществена ценност би трябвало да бъде абсолютна. Например, ценността на обществото може да се определи чрез първоначалната хармония като стандарт. В обществените взаимоотношения трябва да се въплъти абсолютната хармония в изявата на Божествената цел на творението. Личност, която напълно е постигнала своята първоначална човешка природа служи за пример на човешкото съвършенство и отразява директно божието присъствие. Това означава,че живее със сърцето на Бог. Такава личност е много чувствителен обект по отношение на наличието или отсъствието на истина, красота, добро и любов. Затова ценностите в обществото се определят по отношение на човек, реализиращ първоначалната човешка природа. Ценностите на истината, красотата, доброто и любовта специфично се прилагат в действието даване и получаване между хората. Те стават като “норми” или стандарт за ръководство на хората. В онтологичните термини етичните ценности се въвеждат по отношение на човека като”свързано тяло” , т.е. във взаимодействието му в семейството , обществото , човечеството , природата и Бог. Обединителна мисъл изтъква няколко съществени елементи на единството при мултиплицирането на хармонията и красотата:1. Единство2. на творчеството и възприемането;3. Единство на съдържание и форма;4. Единство на универсалност и индивидуалност;5. Едиснтво на вечност и времеСпоред Обединителна мисъл творчеството е най-важният аспект на Божествения характер. То се осъществява чрез Логоса ( като закон и разум) и коренът му е в Сърцето. Изкуството и в по-широк смисъл – творчеството есубстанциална изява на любовта. Най-важният творчески акт в човешкия живот е себереализацията в едно семейство и един свят като обекти на Сърцето. Теорията на изкуството има значение не само за възпитанието на художници , музиканти, артисти. В широк смисъл тя води към творчеството всички хора. Най-важният творчески акт за човека е развитието на сърцето и способностите му. А това е задача на образованието.Целта на Теорията на образованието е огромна и е свързана с цела на Обединителното движение – а това е даването на нова посока на цивилизацията. “Вътрешните “ усилия на цивилизацията следва да бъдат насочени към обучаването на хора, които да обединяват сърцето, мисълта и действията на цивилизацията. Като резултат – от тях ще започне движение, което да измени курса на историята.Д-р Цветан КардашевПочетен член на руската академияПредседател на Професорска академия за световен мир - България
Автор radomila

Фромула-курс за възстановяване на човешкия род (библейската гледна точка)

Както казахме в статията" Идеалът за любовта",една от причините за човешкото страдание е неумението да изпълняваме своята отговорност ако хората бяха изпълнили своята отговорност и бяха приели Исус Христос, например, провидението за спасение може би нямаше да се забави 2000г по-късно. Кое е това условия, което помага на човека да извърши крачка напред към доброто? Как извършеното добро довежда до възстановяване на семейството, рода и нацията? Един такъв пример в историята е библейският разказ за братята Яков и Исав. В този разказ разбираме как Бог работи чрез семейството на Яков за възстановяване на първородството, така необходимо за раждането на Исус като първороден син на Бог. Ако се разгледа внимателно раждането на Яков и Исав. Те се боричкат още в утробата на майка си и Яков излиза след Исав държейки се за петата му. Защо Яков накарва Исав да му се закълне,че продава първородството си за "хляб и паница леща".Защо Яков измамва слепия си баща и взима благословията на Исав. Защо Яков бива благословен с жени,деца и добитък,въпреки че той извършва така очевидно спорни постъпки.
Защо в контекста на всичко това Бог го превръща в основоположник на избрания народ? Разказът за борбата между между Яков и Исав докато са в майчината утроба показва,че техните взаимоотношения по-късно не са просто на братска основа.До известна степен тяхната позиция наподобява позицията на Каин и Авел, при която Авел е по-близо да Божията гледна точка, а Каин- не. (причината за тази позция е обяснена още в богомилските апокрифни текстове). Ето защо от провиденческа гледна точка Яков е трябвало да бъде централна личност за възстановяване
на физическо ниво. Първо , той е трябвало да постави условия за изплащане ,за да възстанови позицията на Авел. Авел не успя да спечели брат си на Божията страна и беше убит.
Яков прави това като възстановява правото си на първородство на по-големия син в семейството, тъй като то беше дадено на Каин поради падението на човека. С мъдрост и хитрост Яков купува от по-големия си брат Исак първородството срещу хляб и леща.( Бит.25:33-34) Яков разбира важността на първородството и затова Бог му го дава. но също така Я трябвало да си плати за това, което сторва с Исав и слугува 21 години в Харан при чичо си - място което никак не е било уютно за него. При завръщането от Ханнан, Яков се бие с един ангел и го побеждава при брода на река Йордан. По този начин, той възстановява господството на човека над ангелите и така овладява низшата си природа. Като възстановява господството над себе си, над семейството , над творението и по-специално над ангелите, Яков създава основа на силна вяра, какъвто беше Исак под ножа на баща си Аврам.
Исав, който е в Каинова позиция преди всичко трябва да се научи да обича Яков, намиращ се в Авелова позиция. По този начин Исав ще успее да пречисти грешната си природа, като се смири и приеме Яков за свой първороден брат, който трябва да уважава и да следва. Така той трябва да умножава със своя пример доброто. Усилията на Яков да накара Исав да го приеме обратно у дома и доброволно да го слуша са затрогващи. Дори когато Яков се завръща от Харан и е на път за Ханаан ,Исав с все още изпитва ненавист към него заради това , че му е отнел благословията. Затова Исав повежда армия от 400 мъже и остава да посрещне Яков. Когато Яков научава това , той се моли на Бог и прави всичко ,което е по силите му. Яков си мисли :"ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене,и после ще видя лицето му ; може би ще ме приеме."(Бит.32-20) С искрено желание той изпраща дар за Исав - повече от 500 главни добитък, които е спечелил като награда за усиления си труд в Харан. Яков също съставя алтернативен план като разделя хората и добитъка на две групи,за да може едната да избяга в случай,че Исав атакува(Бит.32-7,8) тъкмо когато трябва да се срещнат с Исав Яков нарочно изпраща любимата си съпруга и дете най-отзад за да бъде напълно подготвена да избяга ако бъде необходимо.Той самият отива отпред и се покланя седем пъти до земята, "приближавайки се до брат си"(Бит.33-3) той напълно се смирява като казва на Исав : "защото видях лицето ти ,като да бе някой видял лицето божие. и ти биде благосклонен към мен" (Бит.33-30)
Яков прави всичко възможно да изпълни Божията воля и да превърне омразата в сърцето на Исав в любов и топлина. Усилията и искреността на Яков трогват Исав и той го приветства. В Битие още пише: " И затече се Исав насреща му,прегърна го,хвърли се на шията му и го целуна;и плакаха( двамата)"Тъй като Исав обича Яков и го приема у дома,макар че той му е отнел правото на първородство,условието на изплащане за премахване на грешната природа е изпълнено.
Победата на Яков не е само лична победа. Той е първият грешен човек, според еврейската история,спечелил победа за Божията страна. чрез него Бог установява победа на индивидуално и на семейно ниво. Това е началната точка, от която ее издига и подготвя избранния народ. Курсът на Яков става образец за победа над злото.Моисей и другите пророци е трябвало да преминат през този курс -модел, който и израелтяните като цяло е трябвало да минат за да приемат Исус. Ето защо така подробно се разглежда историята на израелтяните в Библията, като централна история в Божия план за възстановяване. Едва след като израелтяните символично са направили условия за изплащане за да покорят злото, Бог изпраща Месията, който е плод на Божията промисъл и е истински храм на Любовта. Месията е онзи, които идва за да научи цялото човечество как да накара "сатана" доброволно да се предаде Като Истински баща и праотец Месията е трябвало да прокара пътя, който цялото човечество да следва за действителна победа на доброто. По този начин всеки човек може да следва курса на Исус. От външна гледна точка може да се каже,че Яков е просто глава на едно семейство от родовата епоха, докато Моисей е лидер на рода на Израил, а Исус е Месията. Въпреки това тези трима мъже наистина следват подобни пътища в своя живот.
В съвременната епоха на идването на Златния век за да се установи единство в семействата, нацията и света бихме могли да се опитаме да се научим да разбираме и гледната точка на другия, оттам да търсим диалог и решение на общите ни проблеми.

Радомила

Идеалът за любовта в светлината на алтернативното образование

Съвременната картина на света можа да бъде видяна и създадена от творците на новото време в зависимост на това доколко те са приносители на ценности. Светът е такъв какъвто си го създадем, т.е, той е отражение на нашите мечти, представи и идеи ,често пъти илюзорни поради преходността на нашите чувства и желания на физическото ни тяло. Свещените писания независимо различията в културната си принадлежност говорят за едно отклонение на човешкото развитиe от универсалните принципи на Вселената. В резултат човекът затруднява духовното си усъвършенстване и потъва в низшите сфери на материалния свят. Когато воинът Арджуна попитал Кришна защо има толкова много агресия в света, Господ Кришна му отвръща, че похотта има свойството да се трансформира в агресия. Ако се направи внимателен прочит на гл 1 от Битие ще се види,че грехът на Адам и Ева не е бил свързан с плодът на познанието в буквален смисъл. Думата "позна" в Библията се свързва със сексуалния акт и щом Адам и Ева изяли плода,то това означава, че те са извършили непозволена любов, т.е. не са изчакали моментът на съзряване в Божията любов. Всяко преждевременно и непозволено извършване на сексуален акт довежда до опасност за породждане на болести или греховност. Така истинската любов, която Бог е дал на човека, за да владее над творението е била"отхвърлена" и изместена от похотта. Човекът станал роб на своято его, на онова агресивно начало, което го кара да иска без да дава, да злоупотребява с доверието, приятелството , любовта и истината. Поколението, което се раждало , ражда и сега е резултат на натрупване на всички човешки грехове в историята и ето днес сме свидетели на разпадане на семействата, извънбрачните деца, застаряване на нациите и безпътица на младите хора. В началото на 21 век сме изправени пред глобална човешка катастрофа на стария свят и необходимостта да се преустроим за "ново небе и нова земя". Ето защо ролята на новите просветители ( творци, учители и др) е от съществено значение. В търсене на отговор на много въпроси творецът на новотот време неминуемо стига до необходимостта да избере трудния път на "пророка" на новото време така както пророците на Израел предупреждаваха своя народ. Те показаха двата пътя, които чакаха юдейския народ - единият беше победоносен ако Исус Христос беше приет, а другият - плачевен, ако го отхвърлят. За съжаление, най-близките на Исус, Йоан Кръстител ,неговите братя и ученици не успяха да отстоят на вярата си в него и дадоха повод на фарисеите да го разпънат на кръста. По подобен начин сме свидетели и днес как духовните водачи на народите ( папи, патриаирси, пастори, учители, учени, писатели и др.) подценяват повелите на Единния Вселенски разум и робуват на своето его (религиозно, национално, научно и т.н.) Изписаните на амвоните слова "Бог е любов" едва ли биха могли да се затворят в рамките на една общност, секта или група от хора, тъй като божествената любов съдържа в себе си безкрайността на Вселената , а тя от своя страна ни носи познанието за истината. И така се формира истинската любов отвъд времето и пространството. Само тогава се реализира и мъдростта.Днес когато сме изправени пред решаване на конфликти - религиозни, политически и икономически, ни е нужно да прилагаме мъдростта. Ала как да бъде изразена тя, когато духовно заслепени ние виждаме една изкривена реалност на битието.Първото нещо, на което сме свидетели е човек е прехвърляне на отговорността, когато човек започне да се защищава и да обвинява противната страна. Детската възраст на човечеството не носи умения за преодоляване на конфликти. Затрупано с рационални концепции и илюзорни представи за живота , то се задушава в прегръдките на неизвестни нему стихийни сили и умира.Възресението от "мъртвите" за които става дума в Бибилията е именно това ново духовно раждане на човека за "вечността". Но това раждане не може да стане от един родител, в него участват двама.
Когато Бог създал по свой образ и подобие човекът, той ги създава и мъж и жена
т.е, Бог съдържа в себе си мъжки и женски характеристики или казано с други думи Бог е едновременно наш духовен Баща и Майка.Синтезът на западната и източна култура предполага тези изводи, които набързо нахвърлих, за да престъпя към въпроса за необходимостта от алтернативно образование на деца, младежи и родители, които да обновяват нацията и света.Децата имат нужда от мечти, те са много по-чувствителни към неправдите, по-оптимистични и по-съпричастни отколкото порасналите вече юноши, почти изгубили вяра в бъдещето. Защо е така? Тъй като човечеството е носител на грешната кръвна линия приета от низшата природа на похотта ( алчност, агресия, сластолюбие, неконрулируемост на емоции и чувства и др,) ,то тенденцията на размножаване на злото отчуждава родители от деца и довежда до разпадане на семейните връзки и човешкия род, С една дума тази посока води до самоунищожение на всички хора, задушили своята чиста първоначална природа и духовност. Ето защо младото поколение, което не вижда достойни модели за подражание, не разбира смисъла на живота си, чувства се дълбоко нещастно и често обвинява за това своите родители и учители. Обикновено грешният човек винаги прехвърля вината и отговорността върху другите, ала до известна степен приемствеността между поколенията е необходима за продължаване на традициите.
Както вече казахме, идването на Исус Христос като Месия беше свързано с утвърждаване на идеала на истинската любов " Обичайте враговете си.." , а може би този призив е бил голяма летва, която юдеите не могли да прескочат и те предпочели да си останат там където са си. И днес сме изправени пред предизвикателството да обичаме враговете си, като първия ни"враг" е преди всичко нашата грешна( несъвършена) природа. Как бихме могли да се справим с нея? Като преминаваме в атака ли? Или по-скоро да я приемем и трансформираме в по-висши качаства на съзнанието и сърцето, чрез самопознание. Пътят към самопознание изисква приемане на тъмната страна на нашата природа , анализиране и отстраняване на погрешни идеи, вредни навици и поведение. Така например, сексуалната невъздържаност довежда до бързи и безразборни сексуални връзки, често довеждащи до психически отклонения. Децата , кото се появават вследствие на подобни връзки носят кармата и на предишна връзка. В този смисъл,след всичко казано досега, можем да кажем ,че в основта на новото алтернативно образование на характера и сърцето трябва да залегне принципа на сексуалното въздържание до момента на брака. Когато подрастващите се учат да контролират емоциите си и сексуалните си импулси, те постепенно ще пренасочат тази енергия в градивно творческо начало за духовно израстване и изграждане на добър характер. След като се научат на такива положителни качества като чувство за отговороност, дисциплина, съпричасност и грижа за другия, ще им бъде по-лесно да изградят семейния си живот. Бог успешно може да работи с непокварените духовно младежи и така да ги ръководи в живота докато израснат като негово подобие. Ето защо разказите, романите, стиховете, филмите и другите произведения на изкуството трябва да вдъхновяват младежта към подобни подвизи на истинската любов. А учебните помагала по етика, философия и природонаучните дисциплина да развиват у децата уважение към духовните закони и йерархията, т. е. Бог, предци, родители, държавни ръководители, директори , учители и други. Например, основното движение в природата е кръговото движение под различна разновидна форма. то предполага, че за да се реализира кръговото движение на взаимоотношения в природата е необходимо да се дава, а не само да се получава. А за да се реализира свят на истинска любов даването предхожда получването и е безусловно, т. е. без да очакваме резултат от него. Когато един цар на "небесното царство" е дал богатства на принца и принцесата, той очаква, те да оценят своята стойност и да покажат нужните качества на бъдещи царе и царици като разполагат умело с богатството си в полза на общото благо и процъфтяването на царството. Както е известно приказките носят мъдростта на вековете и много от тях могат да бъдат добри примери за децата. Царят и царицата са майката и бащата , а самите деца са принцовете и принцесите. Когато всички се обединение в истинска любов, то те ще носят процъфтяване на рода, нацията и света.
И така най-общо казано, изправени сме пред прага на едно ново общество и то може да бъде изградено със съвместните ни усилия, насочени най-напред към самите нас. Стигаме и до въпроса- как да се обединим всички прогресивни сили в света? Пътят може да ни посочи само Бог, ако се обърнем към него като жив Приятел, наш общ Родител и поискаме отговори на нашите въпроси. На добър път!
Забележка: Ако се прояви интерес към статията за обсъждане, бихме продължили с 2ра част.

Радомила