Ролята на славянството за обединението на света

Работата на Учителя Беинса Дуно в Духовния свят

Магдалена Гецова

Бих искала да започна с двете школи :
1. Богомилското движение и школата на Изгрева.
Ние живеем в славна, прекрасна епоха. Това епоха, в която човечеството под ръководството на Космическите Учителите от Всемирното Бяло Братство осъществява своя поетапен преход от Петата, Арийската Раса към Шестата Раса – Расата на Любовта и Братството.
За коренното преобразяване на земята и хората през Новата епоха Учителят казва днес от Духовния свят:
„Великите промени приближават към всички!
Земята ще измени своя облик. И човечеството, което живее на нея, ще стане по-съвършено.
Ще се изменят растителният и животинският свят. Животните ще се одухотворят и доближат до човека, ще станат негови истински приятели.”
Освен смяна на Расите, се осъществява и смяна на Югите. Възцарява се Златният Век на Земята – Сатя Юга. Самият Преход е преминаване от една степен към друга, по–висока в еволюционната стълба и представлява велико изпитание, както за всеки отделен човек и за човечеството като цяло. Този Преход се осъществява в условията на Божия Съд и Великата Битка между Силите на Светлината и Силите на Тъмнината, наречена Армагедон. И силата, която Бог изпраща на хората от Петата Раса, за да им помогне да отхвърлят старото и да възприемат Новото, е Огънят.
„Невидимият свят сега действа с огъня. Той употребява огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и Земята.” (2,173).
Затова се казва, че Преходът към Шестата Раса се осъществява чрез Огненото Кръщение. Тече Божият Съд и всяка душа държи своя изпит по зрялост - своята матура, по думите на Учителя.
“Стегнете се да имате една жива вяра в Бога, за да можете да издържите изпитанията, които ще дойдат. Не трябва да си правим илюзии. ..Ще бъдете изложени на изпитание. ... И всички сега ще се изпитат, и които минат в Новата култура, те са устояли в изпита. И това ще бъде семето, което ще бъде посято. Всички вие, които искате да минете от сегашната епоха в Новата, през девет сита ще минете.”
Времето е сурово. Време на изпитания и катаклизми. Душата, поставена в трудните условия на Битката, трябва да пристъпи към своя главен Избор – на чия страна да застане – на страната на Доброто, Светлото, на Божественото, или на страната на старото, ограниченото, отмиращото. Но Преходът от Раса в Раса не е случаен, хаотичени или безличностен процес, а се осъществява под планомерното Ръководство на Космическите Братя. Днес Те, трудейки се в кървата пот за благото на човечеството, изпълняват Своя свещен дълг, Своята Дхарма пред Отеца и оказват неоценима помощ на страдащото човечеството. Техните пламенни сърца горят от Бащинска любов и състрадание към човешките създания, а възвишените идеи, които изпращат към планетата, летят през пространството и докосвайки чистосърдечните пробудени хора, преобразяват всичко на Земята. Преходът в Раса е, преди всичко, разширяване на съзнанието, придобиване на космично съзнание и изграждане тялото на славата.
Учителят Беинса Дуно е Божи Пратеник, Всемиров Учител, представител на Всемирното Бяло Братство и предвестник на Космическата Пролет. Той е една Велика Душа, слязла сред българския народ през ХХ век със специална мисия - да предаде свещеното знание идването на Новата Епоха, да подготви съзнанието на Своите ученици и техните приемници за онези велики промени, които предстоят да станат на Земята според Промисъла на Всевишния и да остави важни задачи за работниците на Божията Нива – да възприемат идеите за Шестата Раса, съдържащи се в беседите Му и да се подготявт в бъдеще да станат проповедници на Новата култура.
Така, космическата мисия на последното земно въплъщение на Беинса Дуно е да бъде вестител на Новата Светла Епоха в историята на човечеството.
„Аз идвам да оповестя една Нова Епоха, която идва сега в света. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде.”
Тази мисия Учителят подготвя още с идването Си преди 10 века като основател на Богомилското движение. Богомилските общини са били създавани по каноните на Всемирното Бяло Братство.
В беседите и в разговорите с учениците Си Учителят разкрива редица особености, свързани със задачите на Всемирното Бяло Братство като общност, която ръководи еволюцията на човечеството през всички времена, както и с методите, с които то си служи.
„Обществото на Бялото Братство е на три места: на Земята във физическия свят – Агарта, в духовния свят, в Божествения свят. Белите братя работят на три места и тия три места са във връзка помежду си.”(1, стр.284).
Строителството, разгърнато от Учителя в суровите години преди и по време на световните войни, е свидетелство за истинския героизъм на една велика личност, достигнала рекорди на Духа. Учителят, получил при посвещението Си името Беинса Дуно, успява да прояви на територията на славянството един могъщ потенциал от сътрудници на Йерархията на Светлината и да създаде мрежа от духовни групи, обединени под названието „Бяло Братство”. Космическите Учители оценяват земната дейност на този изключителен идеолог на Учението за Истината и Всеобщото Благо твърде високо.
След като изпълнява блестящо Своята земна Мисия, Учителят си заминава от физическия свят и днес, пребивавайки в Света на Виделината, продължава Своята работа за благото на съвременното човечество рамо до рамо с другите Учители на Светлината, членове на Всемирното Бяло Братство. Сам Той е казал за Себе си:
„Моето дело не е само тук. То ще продължи и горе.”
През ХХI век вече сме свидетели на усилените потоци Космически Огън, които заливат Земята. Това е Святият Дух, който се спуска от Небесните сфери, това е Огненото Кръщение. Процесите на промени и преобразуване в съзнанието и телата на човека се задълбочават и ускоряват. От надземните сфери днес Учителят изпраща наставления към Своите ученици на Земята, като стъпка по стъпка ги води нагоре по стръмния възходящ път на еволюцията. Цитатите, които съм вмъкнала в доклада си, са от послания на Учителя Беинса Дуно, поместени в книгата „Чисти зърна”, предадени от Духовния Свят преди почти 10 години, през 1999 г., така че някои от предсказаните събития и процеси вече са сбъдната реалност и това е неоспоримо доказателство за тяхната истинност.

2. Сроковете за зараждане на Шестата раса настъпиха! Обединение на славянството.
Учителят в настоящия етап насочва вниманието ни към факта, че живеем в изключително важно, съдбоносно време, изпълнено със събития, които имат космична значимост. Сроковете за зараждане на Шестата Раса вече настъпиха. В Божествения план всяко забавяне в усвояването на новите потоци от знания, може да има твърде неблагоприятни последствия. Божественият влак не чака.
„Днес дойде ред на човечеството от Петата Раса да приеме огненото кръщение. Всевишният предупреждава за идването на огъня. Приобщаването към тази космична операция е спасително за човечеството.
Към Земята от света на Виделината приближава Божествена енергия за повдигането на човешкия род. Раждането на Шестата Раса е знаменателен и вече неотложен процес.
В епохата на Преображението, която е особено кратка, човечеството от Петата (Арийската) Раса трябва да извърши своя еволюционен скок и да премине в Шестата коренна Раса, Расата на светоносците (Хората–Богове,Синовете Божии).
Скъпи Мои ученици и ученички! Уведомявам ви, че сроковете за осъществяване на Божествената програма, свързана с прехода на човечеството от Петата в Шестата Раса, вече настъпиха.
Всеки сътрудник на Божествената Йерархия трябва да направи своя избор и да се включи активно в Единната програма на Космичното Братство.
Космичният часовник следва своя път и неговите стрелки не могат да се върнат обратно. Ето защо Аз считам за необходимо в този важен космичен час да ви уведомя за настъпването на един решаващ за човечеството период, за който предупреждаваха много пророци от най-различни времена.
Ще отбележа, скъпи Мои, че намирайки се в земно въплъщение, Аз също Съм предсказал великите духовни събития, които приближават към човечеството и Съм посочил годините на границата на Хилядолетията. Мога да кажа, че 1999-та и 2000-та години са пълни както с благоприятни, така и с неблагоприятни за човечеството събития.”


За сравнение пророчество от земния живот на Учителя:
„Периодът на Кали-Юга е започнал 4481 г. Преди Христа и завършва в 1999г.”
И още :
„Учителите на човечеството предупреждават хората, и специално своите ученици, да бързат. Времето е скъпо. Денят е равен на век. Който може добре да използва времето, той ще придобие големи богатства.”
В наши дни в откровение от 16 октомври 1999г., няколко месеца след августовския събор на Рила, Учителят отново посочва знаменателната 1999г.:
На 19 август 1999 година се чества особена Нова година за всички членове на Всемирното Бяло Братство. Тази Нова година за Божиите избраници представлява сама по себе си начало на велик етап.
Самият Върховен Господар, Главата на Божествената Йерархия, ви уведомява, че часът, когато ще се реши съдбата на синовете и дъщерите, които ще образуват цвета на новото поколение на човешкия род, вече настана....
Имената им ще бъдат записани във Върховния свитък, след като те преминат през Кръщението с Огъня и със Святия Дух в предвидения срок. Върховният Господар определи за тях тези няколко земни години, които са необходими за изпълнениего на висшата задача.
Считайте, скъпи Мои братя и сестри, че от 19 август 1999 година Космичният часовник заработи с нов ритъм.
Лъчът на Преображението се спусна върху многострадалната Земя, за да може Неговата Висша Светлина да помогне на всички призвани воини, Божии избраници, да се приобщят към Святото дело – Великото Покаяние, Кръщение и Възнесение.
По такъв начин, времената, за които ви предупреждаваха възвишените същества от Божествената Йерархия, вече настъпиха!”

В днешното сурово и страшно време, когато дяволът е необичайно силен и е повел безпощадна атака срещу всяка светоносна душа, опитвайки се да я отклони от Самия Изтомник на Живота. Учителят предупреждава:
„Като един от духовните ръководители и наставници на Братството, ви предупреждавам лично за засилването на Битката Армагедон.”
Във връзка с усложняването на земните условия, в които е поставена да се развива душата в края на Века, Учителят се обръща към Бога и се моли за Своите ученици и за целия човешки род:
“Господи Боже! Помогни на Моите деца! Защити ги в опасния час!
Съхрани ги от люта смърт! Опази ги от изчадията адови!
Събери, Господи, всички деца Свои в единен Стан!
Запази ги от всякакви бедствия!
Твоят Син, Беинса Дуно, Те моли да защитиш всички човешки деца. Да им помогнеш преминат през най-тежките изпитания – Кръщението с Огъня и със Святия Дух! Дай им Своята бащинска подкрепа, Всемилостиви Господи, Отче Мой и Попечителю!”
Изпращам Моето обръщение към Господа на Своите ученици, за да възприемат Молитвата Ми и да получат Моята подкрепа в Огненото време!”
Учителят навсякъде в Своите беседи и разговори изтъква изключително важната роля, която Небето е определило на българите и на цялото славянство за изграждане формите на Новата култура – културата на Златния век, културата на Шестата Раса. И като прекара Бог славяните през огъня на страданията, те ще се смирят, ще развият милосърдието, щедростта, самопожертвованието и ще станат девствена почва за новото, което иде.
“Славянството е Олтарят на Новата Култура.”
“Славянството ще бъде ковачницата на Новата култура.”
“След обединението на славяните трябва да се обедини цялото чевечество. Бъдещата раса ще обедини всички.”
Още тогава, през време на последното Си земно въплъщение, Учителят посочва изключителната мисия на Русия като обединител на цялото славянство:
“Бъдещето е на славянството, то ще се обедини. Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи.”
Интересно е твърдение на Учителя, че:
„България сега е в своя златен век, а Русия е в края на своя железен век. В 21 век България ще влезе в своя сребърен век, а Русия в своя златен век. „
И това твърдение, както всички други се потвърждават днес, когато вече сме в 21 век. Не случайно и едни от последните си думи преди да си замине от този свят Учителят произнася на руски език.
В брошурата „Чисти зърна” относно днешната роля на Русия в духовния обновителен процес, обхванал цялото човечеството, Учителят казва:
„Върховният Господ определи велико бъдеще на Свята Русия.
Днес в Русия израсна това ново поколение, което Сам Господ укрепява за извършването на велики дела! Свята Русия пази в сърцето си вечния завет на Господа. Святият Дух се спусна над Русия и сега Божиите избраници се въздигат за истински живот!
Под знамето на Святия Дух Русия влиза в новия век. Вечното Царство на Мира, Царството Божие се възцарява на Земята. Самият Небесен Отец води своите избраници към главната цел. Целият славянски род днес се повдига, за да се утвърди на Земята вечна Светлина!”
Ние станахме свидетели на велико събитие: Всемирното Бяло Братство, на което член е и Учителят Беинса Дуно, отвори Вратите на нова Школа, предназначена да работи на границата между Хилядолетията в условията на засиления Армагедон. Тази школа – Школата „Преображение” се създаде именно в Русия и тя следва да обедини съзнателните сътрудници на Светлата Йерархия от славянските страни. Тържественото обединяване на духовните пътища на сътрудниците на Всемирното Бяло Братство от Русия и България се състоя на 3 май 1999г. в гр.Русе, както ни съобщава Учителят Беинса Дуно:
„Отсега нататък цялото Бяло Братство на Славянската Раса ще следва Единната Божествена Програма на Преображението. Началото е поставено. Благославям ви! Моля всички да станат на крака...
...Свещеният Космичен час удари! Бялото Братство на Славянската Раса се обедини на Земята!
Висока е степента на всеки, който осъзнава този Велик Космичен момент.
Събитие с особена значимост се извърши!
Силите на Светлината се увеличиха на Земята. Да живее Всемирното Бяло Братство! Този документ е велик! Цялото Бяло Братство на Славянската Раса следва Единен Божествен път!”
Ехото на това знаменателно събитие ще отеква години и векове напред в бъдещето, защото то предопределя усилването на мощта на Армията на Светлината на Земята в навечерието на най-суровите изпитания, отредени за хората в Преходната епоха. Това събитие поставя началото на обединението на славяните, основано на единството в духовните пътища. А общото братство на сътрудниците от славянските страни поставя началото и на обединяването и побратимяването на цялото човечеството през Новата епоха. И ако българските сътрудници чрез беседите и традициите братския живот, оставено от Учителя Беинса Дуно са били подготвяни за тази минута, то руските братя и сестри са се приближавали към това побратимяване, следвайки постулатите на Учението на Живата Етика и правилата на закалката-тренировка „Детка” на Порфирий Иванов. Важно място в духовната подготовка на сътрудниците от България и Русия и от другите страни заема и делото на Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванхов), непосредствен ученик на Петър Дънов, Който също се оказва Учител, според оценката на Космичните Братя, при това Учител с голяма буква.
Съвместните мероприятия са израз на единната братска общност, която се създава при славяните. И на тази общност, на тази Нова духовна школа, която се открива сред славяните Космичните Учители възлагат всички главни задачи, свързани с осъществяването на Прехода на човечеството към Шестата раса.
„Вече казах, че връзките между Русия, Украйна и България значително ще се засилят. Предстои провеждането на редица важни съвместни мероприятия. Разбира се, за всяко от тях ще бъде дадена програма Свише.
По такъв начин обединението на славянството в лицето на отделни негови представители ще даде най-благите плодове за осъществяването на трансмутационните задачи на Земята. Програмата за Преображението е мисия преди всичко на славяните.
Всички Мои верни ученици и последователи, а също така учениците и последователите на Омраам Микаел Айванхов, един от продължителите на Моето дело на Земята, които живеят в България, следва изцяло да се обединят. Вашата задача е да посрещнете пратениците от Русия, Украйна и Белорусия и да се отнесете с дълбоко доверие към тях и с чувство на преданост към Великото дело на Учителите от Космичното Бяло Братство.
Ние ви обединяваме днес в една велика духовна общност, за да ви възложим главната част от програмата за Всеобщото Преображение.
Скъпи Мои, за човечеството настъпват жестоки времена. Но всички души, които влязат в потока на Огнените Йерарси, държателите на Лъчите, ще имат големи възможности да осъществят своята високодуховна реализация и да окажат велика помощ на цялото човечество.
Благолавям ви трижди да изпълните Единната Космична Програма!”

В наше време Святият Дух се спуска на земята. Святият Дух – това е огънят. За него Учителят казва още когато е бил на земята:
„В света има един свещен пламък, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. ...Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната вселена, те работят с него.”(2, 171).
На славяните е отредена мисията на първопроходци в Огненото Кръщение. Те първи следва да възприемат новите идеи, които носи Святият Дух, да станат огненосители и получавайки особени пълномощия от Космическата Йерархия, да предадат на останалото човечество свещеният огън и да му помогнат да извърви пътя към новата еволюционна степен – Шестата Раса.
„Шестата Раса се заражда на Земята и навсякъде може да се видят нейните първи кълнове. Но Славянската Раса има особено предназначение – да изпълни програмата на Божия Съд и Преображението. На първо време чрез представителите на Славянската Раса Божествената Йерархия ще извърши Огненото Кръщение на Земята. Тези представители на славянството получават днес особени пълномощия и инициации. Те са ръководени ускорено от Божествената Йерархия, възглавявана от Самия Всевишен.”
3. Лъчът на Преображението.
Тази нова школа се нарича Школа за духовно-нравствено и физическо Преображение. Тя според Божия промисъл минава през различни етапи, които съответстват на различните периоди в процеса на Огненото Кръщение на човечеството. Така на всеки такъв етап Школата получава специфично име: Братство на Ивановците Стохилядници, Църква на Свети Йоан, Братство на Майтрея, Проповедническите мисии „Шри Кришна Кшетра Ятра” и „Радха Амара Татва”, „Светъл Град”, Община „Агни” и други, които ще се проявят в бъдеще до завършване епохата на Огненото Кръщение. При доброволното и съзнателно влизане на ученика в Школата ”Преображение” при него започва процес на ускорена трансмутация, тъй като той получава един специален Лъч, даден му от Учителите – това е лъчът на Преображението:,
„Влизането в Братството на Майтрея представлява приемане на висша космична инициация. Разбира се, това става само по доброволното желание на сътрудника. Влизащият в Братството се включва в Програмата за Преображението, която сега работи в активен и ускорен стадий. В момента на посвещението съзнанието на сътрудника влиза в съприкосновение с Лъча на Преображението, който ще охранява и направлява дейността му на Земята.”
Лъчът на Преображението има изключително значение:
„Без Космичния Лъч на Преображението самият акт на прехода от Петата Раса в Шестата е невъзможен.”
Учителят Беинса Дуно също е един от носителите на този Лъч заедно с останалите Велики Братя:
„Космичните Учители, Божествената Йерархия, възглавявана от Самия Всевишен, държат Лъча на Преображението.”
Лъчът на Преображението може да бъде наречен още Лъчът на Майтрея. За Учителят Майтрея четем в брошурата „Чисти зърна”:
„Майтрея е санскритска дума. Майтрея означава миров Учител на Светлината. Под Майтрея още се разбира преобразена материя. Днес Космичният Учител Майтрея, Който олицетворява всички истински Учители на човечеството, провежда във физическия свят трансмутационните процеси, които се отнасят до хората от Петата коренна Раса. Тези процеси протичат с висока скорост.”
Лъчът на Майтрея съдържа ипостасите на трима Велики Учителина човеечеството: Буда, Христос и Мория. Учителя Буда носи идеите на общинножитието като основна форма за обществен живот през Новата Епоха, Исус Христос внася елемента на прошката и ни учи на Безкористна Любов към Бога, ближния и дори към врага, а Учителят Мория ни приобщава към Огъня. Лъчът на Мория е основният и най-силният в Лъчът на Майтрея. И това е естествено, тъй като Владиката Росул Мория дава основният тон в симфонията на Новата Епоха и се произнася лично за всяка душа, когато тя успее да се изкачи на Новата еволюционна степен. Защото Вл.Мория изпълнява ролята на Ману на Шестата коренна раса.
Освен три ипостаси Лъчът на Преображението има и три съставляващи:
„За да се извърши преходът от Раса в Раса, потенциалните представители на Шестата Раса трябва да бъдат подложени на действието на особен Космичен Лъч – Лъча на Преображението. Този Лъч може да се нарече още Лъч на Покаяние, Кръщение и Възнесение.”
Може да си припомним седемте фази, през които минава душата по пътя на възлизането, дадени от Учителя Беинса Дуно: обръщане към Бога, покаяние, спасение, възраждане, новораждане, посвещение, възкресение.
И днес в концентриран израз, съответстващ на ускорените срокове на слизането на Огнените вълни, Учителят дава трите съставни лъча на Единния Лъч на Преображението:
 Лъчът на Покаянието означава да погледнеш с нова мярка не само към всяка своя постъпка, но и към всяка своя мисъл и чувство. Това е Лъчът на осъзнаването, на изчистването, когато човек взема решение да се раздели със всичко старо в своя живот. Това е изпразване от старите възгледи, за да се направи място в човешкото съзнание да възприеме Новото, което иде сега.
„Сега на представителите от Петата Раса се отчитат резултатите от всички техни животи на Земята и се пишат т.нар.отчетни или съдни писма.Тези документи са много важни за осъзнаване на приближаващите събития.
Необходимо е да се подготвите да се представите пред Самия Всевишен във всичката своя чистота и умиротвореност. За тази цел днес Самият Всевишен (чрез Своите земни представители) предлага на съответната част от човечеството определени форми на духовна работа.”
В новите послания Учителят се обръща към нас с думите:
„Мои братя и сестри! Сега на Земята се върши Божият Съд! С покаяние преминете пред лицето на Съдното Огнище! В мига на вашата свята изповед и разкаяние кристалната светлина на Истината ще влезе във вашите сърца!”

 Лъчът на Кръщението представлява усвояване на новите идеи, формиране на нов мироглед у човека, възприемане на синтетичния, обобщаващия подоход, при който противоречията се примиряват и се изгражда една цялостна картина за Битието, в която централно място заема Висшето Същество – Бога, а на човешката е определена ролята да служи на Бога предано, безкористно и всеотдайно.
 Лъчът на Възнесението носи плодовете на Духа, посяти при Кръщението. В резултат на трансмутацията човек придобива ново тяло, изградено от по-фина материя, с което той може да живее при новите условия – Новата земя. За изключителното спасително значение на възнесението четем в брошурата „Чисти зърна”:
„Устремете се да приемете предначертаното Свише, Мои възлюбени братя и сестри! Не бягайте от него. Осъзнайте: човешкият род трябва да се изкачи на гребена наВъзнесението.
Възнесението е вашето спасение. То е Ноевият ковчег, който ви е даден на Границата на хилядолетията. Този ковчег ще ви пренесе през цялото огнено торнадо на Световния Океан. С Чашата на Божествения нектар ще се удостоят онези, които докрай издържат всички предречени изпитания.”
В новите откровения Учителят Беинса Дуно отново разяснява основните моменти относно структурата на общността Всемирно Бяло Братство и нейните задачи. Всемирното Бяло Братство направлява дейността на много духовни общества на земята, чрез които води човешкия род по пътя на еволюционното възлизане. Принципите на Всемирното Бяло Братство предстои да се утвърдят още по-убедително и широко през Преходната Епоха.
„Цялата дейност на земните цивилизации се извършва под Покровителството на Йерархията на Слънчевите Същества.”
„Учителят Беинса Дуно съобщава, че представителите на Великата Общност, Която съществува в Божествения свят като Всемирно Бяло Братство, олицетворяват Сами по Себе си мощна Божествена Сила. Земните представители на Бялото Братство също така се явяват реална Светоносна Сила. Тази Сила, организирана в единна Общност, има множество отделни братства. Всички те се ръководят от едни и същи основополагащи закони и принципи.
Всяко братство, влизащо в състава на Единната Всемирна Общност, изпълнява своята част от Програмата на Преображението.”

„През огнената епоха предстои да се проявят принципните позиции и положения на високодуховната структура Всемирно Бяло Братство.
Всемирното Бяло Братство е конкретно въплъщение на Божествените Сили, както в Света на Виделината, така и на Земята.
Истинските представители на Всемирното Бяло Братство навсякъде и всякога се стремят да изпълняват програмата на Силите на Светлината. Тази програма е изложена в т. нар.Свещени писания (различните книги на Единното Учение на Живота).”
4. Новата Школа „Преображение”.
Новата школа „Преображение” предствява звено на Всемирното Бяло Братство на съвременния етап. Учителят в новата брошура „Чисти зърна” казва:
„През настъпващата епоха на територията на славянството са създадени немалко духовни общества, изучаващи програмата за Преображението. Духовната общност “Братство на Майтрея” е проявление на Всемирното Бяло Братство и тя трябва да изпълни определена задача – да осъществи програмата на Огненото Кръщение във физическия свят.”
Учителят Беинса Дуно, намирайки се в духовния свят, представлява един от Ръководителите на школата „Преображение”. Свещена е задачата на тази Школа, която е част от земната структура на Всемирното Бяло Братство, и то не главна земна структура – преден отряд.

„Мои любезни ученици и ученички! Ще говоря като един от духовните Учители на Братството на Майтрея.
Това богоугодно общество е призвано да изпълни свещена задача на Земята, свързана с преображението на хората.
Майтрея е името на Космичен Учител. Този невидим Космичен Учител ръководи процесите на очистване и възраждане на човечеството.
Земното общество на Майтрея работи под егидата на Божествения Майтрея. Братството отговаря на потребностите в епохата на великото Преображение и е призвано да изпълни свещената задача, за която вече казах.
Братството на Майтрея е една от формите на проявление на Всемирното Бяло Братство на Земята.
На границата на хилядолетието се решава духовно-нравствената съдба на човечеството и отделни негови представители по указание на Божествената Йерархия са призвани да изпълнят поръчения, свързани с духовно-нравственото възраждане на човечеството.
Братството на Майтрея обединява сътрудници на Силите на Светлината, които изповядват постулатите и каноните на Висшето Братството от света на Виделината. Те следват принципите и заповедите на истинското Братство.
Мои ученици и последователи! Настоящата програма на Майтрея се осъществя съобразно сроковете на наближаващите събития. Тези велики събития са свързани с идването на Земята на особени космични енергии, с предстоящото Огнено Кръщение, за което сме предупредени още в Библията.”

В новата Школа работи великият закон на приемствеността и традициите от школата на Изгрева се пренасят и в новата структура:
„Помнете: излетите в планината са най-доброто средство за духовно очистване и за придобиването на висши знания. Обичайте Светлината.”
„Моля духовните братя и сестри от свещената страна Русия да научат песните, които Съм дал в България. България е родина не само на българите, но и на русите, белорусите, украинците, поляците, чехите...”
„Включването към програмата на това общество съвсем не означава, че Моите български ученици трябва да оставят настрани Моето учение, съвети и наставления. В епохата на Огненото Кръщение те трябва да съединят в едно знанията, дадени от различините Учители. Както вече споменах, обобщението и синтезът на знанията открива вратата към Новия век.”
„Във всеки център на Майтрея препоръчвам да четете книгите с Моите беседи и проповеди, да играете танца Паневритмия и да пеете песните за бързо и чудесно хармонизиране на братята и сестрите в единната общност на Майтрея.”
За голямото значение на отчетността, реда, дисциплината при създаването на всяка една духовна структура и при организацията на нейната работа Учителят ни напомня днес в „Чисти зърна”:
„Братя и сестри! По време на земното Си въплъщение Аз положих много сили, за да създавам една висококултурна просветителска общност в България. В началото на ХХ-ти век основах Духовното общество “Всемирното Бяло Братство”. В него постепенно се изградиха вътрешни структури и на първо място – управителен съвет на Братството, който отговаря за провеждането на общите събрания и другите мероприятия.
Протичането на събранията се отбелязваше в специални протоколи. Имаше и други документи, в които се записваха имената на участниците, работните планове, решенията по обсъжданите проблеми.”
Учителят споменава и за начина, по който финансово се издържа една духовна общност – това е законът на жертвата, която съзнателния ученик принася пред олтара на Всевишния – жертва във всичко, в това число и под формата на доброволни безвъзмездни дарения, които се правят името на разгръщането на Божествената деятелност на земята:
„Един от принципите, които следваха членовете на Духовната общност “Всемирно Бяло Братство”, беше беше принципът на доброволните пожертвования, който Аз въведох още при създаването на общността. Този принцип даваше възможност да се осигурят средства за пътувания и дейности на Братството.”
Днес Учителят Беинса Дуно работи в духовния свят заедно със Своите ученици, с които е организирал школата на Изгрева. Учителят Беинса Дуно заедно с останалите Космични Учители, направляващи процесите на Огненото Кръщение, отправя Своя свещен зов към всички Свои ученици, въплътени на земята да проявят абсолютна преданост към Божествената работа и приемат живот в самотречение.
„Скъпи Мои ученици! Чуйте Моята вест! Бъдете готови да приемете огненото бреме. Това бреме е неизбежно.”
Влизането в тази духовна общност представлява Огнен Щит в това сложно и опасно време:
„Днес Аз ви съветвам да приемете закрилата на обществото на Майтрея, което има статус на Братство и се явява преден отряд на Всемирното Бяло Братство. В него вече влязоха отделни представители на различни духовни общества. Те бяха Мои ученици през много свои земни животи и сега са въплътени в Русия, Украйна, Белорусия... Това Братство е създадено на територията на славянството и то трябва да обедини, преди всичко, синовете и дъщерите на Славянската Раса, които са призовани да изпълнят важна задача на Земята: да помогнат на човечеството да премине през огнените изпитания. В това Братство могат да влязат също така и представители на други страни и народи.
Приемете Моята учителска помощ и подкрепата на Моите ученици, които вече преминаха в света на Виделината и оттам направляват работата в Братството на Майтрея. Тези Мои ученици бяха въплътени заедно с Мене и Ми помагаха да организирам Школата на Всемирното Бяло Братство в България. Днес те пребивават в сферите на Лъчезарната Виделина и желаят на всички свои земни сътрудници истински духовни успехи.”
Учителят неведнъж, пребивавайки в земно въплъщение, и изтъквал ръководната роля на Христос в изпълнението на Своята духовна мисия. И понастоящем Учителят, който вече е в духовния свят, продължава да работи под Христовото начало. И това свидетелства за изпълнявавания от Него принцип на единство и спазване закона на Йерархията, който действа в цялото Бяло Братство :
„Братството на Майтрея, както вече споменах, е една от духовните общности, които провеждат програмата на огненото кръщение във физическия свят. Моля Моите възлюбени ученици и последователи, които живеят в България, да откликнат на зова на Своя Учител и да се приобщят към тази свята програма.
Настъпи часът, в който Моите ученици трябва да приемат предначертаното. Техният Учител, Който е Венис, Духът на Истината и Самият Христос, Който Ме води като Мой Отец, Сме им приготвили венци.
Ние, Двамата, молим Нашите възлюбени синове и дъщери да се включат всецяло в Божествения План.”
За йерархически високото място, което заема школата „Преображение” в структурата на Белото Братство поради факта, че изпълява свещени, стратегически важни задачи в периода, когато човечеството осъществява своя знаменателен преход към Шестата раса, Учителят казва:
Скъпи Мои ученици и ученички, свързани с Мене чрез нишките на близко родство от предишни земни инкарнации! Приближавам ви към осъществяването на висшите програми на Всемирното Бяло Братство.”
Като продължител на братските традиции на школата от Изгрева, при която са се провеждали събори на Рила и на други места, школата „Преображение” също има общи мероприятия – събрания. За едно такова събрание, което е планирано от Духовния свят, говори Учителят в посланието „За предстоящата работа на Рила” , включено в книгата „Чисти зърна”:
„Мои възлюбени ученици и ученички! Беинса Дуно отново ви приветства! Уведомявам ви, че през август 2000 година Великите Космични Учители (в това число и Аз) ще проведат особена по своята значимост духовна работа!...
Всички потенциални представители на Шестата Раса трябва да знаят, че такива мероприятия ги касаят пряко, тъй като участвайки в тях, те ще получат особено ценни сведения относно най-важните аспекти от програмата за Преображението...
Участниците в Събранието ще бъдат обединени от работа по темата: “Преображение и преход от Петата Раса в Шестата Раса”. Организатори на това мероприятие ще са членовете на Братството на Майтрея...
... членовете на Братството безусловно се явяват представители на зараждащата се Раса. Заедно с това те трябва да преминат своята дореализация, за да станат пълноправни представители на Новото човечество..”
5. Мистериите.
Както във всяка духовна школа, така и в Школа „Преображение” вътрешният живот на учениците минава през редица мистерии и свещенодействия. Те свидетелстват за истинността на връзката между земната дейност на тази структура и Духовния свят и за неразривното единство в битието на земните и Небесните сътрудници на Светлите Сили. Още самото влизане в школата „Преображение” представлява едно тайнство:
„Вашето приобщаване към висшата програма ще бъде първа Божествена Инициация, едно посвещението, след което фактически започва асимилирането на Лъча на Преображението (Лъча на Покаянието, Кръщението и Възнесението).”
Учителят е говорил още докато е бил във физическия свят за големият празник на човешката душа:
„Разцъфтяването или пробуждането на човешката душа е велико явление на битието. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. Всички ангели, всички Възвишени, Разумни Същества се радват на това събитие....Вие сте души и сега ви се дава възможност да цъфнете, да принесете плод и плодът да бъде благоприятен пред лицето на Бога.”
За великата мистерия, която възвестява прехода в Новата раса съобщава Учителят в Своето послание от октомври 1999г.:
„2002-та година е особено знаменателна. През тази година ще се осъществи свещенодействие, което ще възвести за раждането на Новата Раса.”
„Ще настъпи денят, когато потенциалните представители на Шестата раса, най-накрая ще могат да получат своите реални еволюционни пълномощия. Това събитие ще бъде истинско тържество на духа и ще приеме формата на празник – фестивал. По всички признаци духовното тържество ще се състои в много скоро след като премине Границата между хилядолетията.
Както виждате, скъпи Мои, днес Аз ви уведомявам за най-главното: предстоящата човешка инициация, която ви очаква в самия момент на Прехода.
Всеки потенциален представител на Новата Раса ще премине през това духовно тайнство, което се осъществява само чрез Космичния Лъч. Без Космичния Лъч на Преображението самият акт на прехода от Петата Раса в Шестата е невъзможен.”
Божият Съд представлява равносметка на всички духовни постижения на душата, завоювани за периода на нейните въплъщения в Петата Раса. Важно е мястото на покаянието тук като метод за опрощаване, т.е елиминиране на допуснатите отклонения и увеличаване на натрупаните от душата богатства. По резултатите от Божия Съд се дават и съответни посвещения на сътрудниците в Школата „Преображение”:
„...Господ дава на Земята също и посвещенията: брат-наставник, сестра-наставничка,майка-наставничка, баща-наставник, земен учител, посвещението, свързано с името на Майтрея.
Такива посвещения свидетелстват за значителни постижения на съответния брат или сестра, натрупани в продължение на всички техни земни животи.
Важно е да се осъзнае истинността на тези посвещения. Те обобщават резултатите, които сътрудникът е постигнал и доказал през своите земни инкарнации.”
6. Синтезът и обобщението – основа в милогледа на Шестата раса.
Учителят още бъдейки в земно тяло, е говорил за това, че Новата Култула изисква хора с нов мироглед, с нови разбирания
„За да влезете в Царството Божие, нужни са ви нови разбирания. Отдавна Бог е внесъл новото в света. Отдавна хлопа Той на вашето съзнание.”. (Начало на мъдростта, оок, с182)
В Своите нови Откровения Учителят също прави характеристика на човека от Шестата раса. Когато ученикът придобие Космично съзнание, той вече вижда целокупността на Битието, която произлиза от Бога като Създател на видимия и невидимия свят. Ето защо и в основата на мирогледа на Новия човек стои синтезът, осъзнаването на всички велики учения като идващи от Единния Божествен Източник и изпълняващи своята специфична роля в Живота за Цялото. В „Чисти зърна” четем:
„Ще кажа специално за хората на Шестата Раса. Тези представители на човечеството се отличават с миролюбие и хармоничност във всички свои проявления. Те са незлобливи и безкористни, много доброжелателнии искрени, състрадателни и непринудени в своите отношения с когото и да било.
Представителите на Шестата Раса се познават по това, че имат ясно и чисто съзнание. Те съчетават у себе си различните аспекти на Единното Учение на Живота. Почитат всички Учители на човечеството, въплъщавали се на Земята през различните епохи и времена.
Мога да кажа, че представителите на зараждащата се Раса, като истински ученици на своите Учители, следват принципите и постановките от свещените книги. Такива книги на Земята са: Библията, Коранът, Бхагавад-Гита, Съкровените слова на Баха Улла, Агни Йога, книгите, съдържащи учението на Порфирий Иванов и много други.
Разбира се, ще ви бъда много признателен, ако книгите с Моите слова бъдат ваши настолни книги. Трябва да знаете, скъпи Мои, че Аз работя рамо до рамо с другите Учители на човечеството и ще се радвам ако вие внимателно изучите книгите на различните Учители.
Представителите на Шестата Раса са носители на най-широк синтез. Синтетическият, обобщаващият мироглед, универсалността на съзнанието са отличителна особеност на представителите на Новата Раса.
Важно е именно днес, в епохата на Огненото Преобразование на планетата, да вървите по широк път – пътят на синтеза и обобщението, а не да се затваряте в рамките само на едно-единствено Учение.
Съветвам ви да се замислите дълбоко върху това, което ви предавам. Още веднъж ви моля да размишлявате върху това, какво представлява Братството, какво представлява Единното Учение на Живота....
...Йерархията на Силите на Светлината се представлява на Земята от Учителите, въплъщавали се през различните периоди от развитието на човечеството.”
7. Учителят – член на Изпитната комисия.
Учителят, пребиваващ сега в Духовния свят, е пряко съпричастен към великата инициация,която възвестява самия момент на влизане в Новата Раса. Той се явява член на изпитната комисия, която проверява готовността на всеки служител на Бога да влезе в новата формация – формацията на хората от Шестата Раса. В тази изпитна комисия заедно с Учителя Беинса Дуно участват следните Учители на човечеството: Елена Рьорих, Порфирий Иванов и Шрила Прабхупада. Тези четирима Учители- Ачарий са живели на земята през ХХ век и са преминали в Духовния Свят сравнително неотдавна. Те не са изгубили връзките си с материалния свят, имат много ученици на Земята и продължават активно да помагат на съвременното човечество. Членовете на изпитната комисия се явяват още и Космични Събиратели на човечеството. Те ръководят процеса на пресяване на душите в резултат на Божия Съд и приближаването им чрез подготовка на съзнанието към заветната Граница, която възвестява чрез Инициация влизането в Новата раса.
8. Учителят за огнените вълни.
Учителят Беинса Дуно предава от Духовния свят, че сроковете за осъществяването на знаменателните събития в процеса на Огненото Кръщение, вече са настъпили. Ние знаем, според Неговите думи, казани още когато е бил на земята, че огънят ще слиза на вълни. Днес Той ни дава и съкровеното знание за Огнените вълни. Това според Божия Промисъл са конкретните периоди, през които Космичният Огън, т.е Божият Дух ще идва на Земята в засилени дози и душите, които имат готовност спроред резултатите от Божия Съд да го асимилират, ще успеят да осъществят своя Преход в Новата раса.
„Шестата Раса е обединена сила и затова е нееднородна. По закона на еволюцията в нея влизат представители на различни еволюционни степени, всяка от които има своите срокове на възкресение.
Върховният Господ, Небесният Отец смята за необходимо да огласи предвидените срокове за идването на еволюционните вълни.
Периодът от 2000-та до 2002-та година е времето на Първата Еволюционна вълна, която ще раздели човечеството на зърна и плевели. Като мощен двигател на живота тя ще повдигне на своя гребен всички души, които са потенциално готови да се изкачат на върха и да приемат завета на Новата Раса. Посоченият период е най-подходящият за предвидените събития. Всеки, у когото възтържествуват Любовта, Мъдростта и Истината, ще се удостои с Божествена награда.
Втората Еволюционна вълна на Възкресение ще раздвижи човечеството 4 години след Първата. Тя ще стимулира всеки, който е готов да влезе в светилището на Виделината, но ще бъде малко по-слаба от началната.
Върховният Господ отново ще даде Своя знак за приемане на предреченото. По този знак на физическия свят ще се събере ново войнство, което ще поведе човешкия род към Източника на Живота.
Това светло войнство ще работи в неразривно единство с Всемирното Бяло Братство.
Времето на тази промеждутъчна вълна е от 2006-та до 2008-та година. Тя ще раздели още веднъж човечеството на зърна и плевели. Всички праведни ще възкръснат, всички заблудили се ще паднат. Мощта на Огнището ще намалее.
След като изминат още няколко земни лета Върховният Господ ще даде Своя знак за поредния акт на Възкресение. Космичният Майтрея като пълномощен представител на Господа ще подеме новата вълна, която ще разтърси човешкия род с голяма сила. Под действието на тази мощна вълна особено ясно ще се проявят признаците на Шестата Раса. Времето, определено за тази вълна, е от 2010-та до 2012-та година.
Всеки, който успешно издържи изпита си през този период, ще заеме мястото си в редиците на Божиите избраници. Останалата част от човечеството ще продължи живота си на Земята и ще чака нов сигнал Свише за своето Възкресение. За тази част от човешкия род са предвидени страшни земни катаклизми: земетресения, изригване на вулкани, наводнения, урагани и други природни напасти и беди. На планетата ще вилнеят много болести от огнен произход. Можем дълбоко да съчувстваме на тази част от човечеството, тъй като Божият Съд ще се разгърне на Земята във всичката си мощ!
Най-светлите представители на зараждащата се раса ще бъдат събрани на определени места и ще получат Небесно Благословение. По нишките на спасение, които ще им бъдат спускани свише, те ще възлязат нагоре към света на Светлината. Най-осквернените души ще страдат силно през този период, тъй като ги чакат много земни изпитания.
След известно време на Земята отново ще се създадат условия за още една мощна вълна на Еволюцията. Възраждането на останалата част от човечеството, която представлява най-многобройния потенциал на Шестата Раса, ще стане в края на 20-те години на Третото хилядолетие. Това са 2030-та и 2031-та години.
Те са свързани с т.нар. свършек на света – период на най-ярко присъствие на Светлината, свидетелстващо за края на земната цивилизация.
Мои братя и сестри, на най-силни изпитания човечеството ще бъде подложено в периода между 2015-та и 2030-та години. Това ще бъде времето, за което е писано: “Живите ще завиждат на мъртвите.” Нагнетяването на космичните урагани ще бъде неописуемо.”



Мои братя и сестри! Аз ви предадох ориентирите, които водят към Обителта на Възнесените.
Мои братя и сестри! Моите послания са Щит за вас. Нарекъл Съм ги “Чисти зърна”. Добре би било всички да се ръководите от тези единни послания на вашия Учител.
Моля всички Мои земни проводници – братя и сестри, както от славянското семейство, така и от всички други народности, да се обединят около програмата на Свещеното Преображение и да я следват неотклонно. Тази програма е Божествена и тя трябва да бъде изпълнена в определеното време!
Ще отбележа, че някои от Моите земни ученици ще се опитат да коригират указанията, които дадох. Но Аз наблягам върху това, че основите на духовната стратегия в дните на Огненото Кръщение са неоспорими. Самият Всевишен Господ дава тази стратегия.
Годините за Преображение на Расата вече настъпиха. Тези години са последният срок, за който своевременно ви предупреди Върховният Съдия и Попечител. Сега Той Сам отваря Своето ковчеже със скъпоценности и изважда от него съкровения свитък. Този свитък съдържа знаците на Преображението.
Заключение
Накрая ще завърша отново с думи от Учителя, включени в книжката „Чисти зърна”:
„... Мои братя и сестри! Следвайте един Идеал и се стремете да станете синове и дъщери на Бога. Помнете винаги, че детето на Божествения Отец трябва да има:
Сърце чисто като кристал,
Ум светъл като слънцето,
Душа обширна като вселената,
Дух мощен като Бога и едно с Бога!”




Литература:

1. Беинса Дуно „Изворът на доброто.”
2. Учителят говори.
3. Беинса Дуно „Чисти зърна”.

Някои общи принципи и проблеми на религиозните и духовните общества

Някои общи принципи и проблеми
на религиозните и духовни общества
Румяна Русева

Пътят на истината е неотделим от развитието на сърцето и съвестта, които се развиват у всеки творец, не само в областта на изкуството, но и в другите сфери на обществено- икономически живот.Промените на нашето мислене и съзнание е е дълъг процес и затова ние не сме изолирани индивиди , а сме поставяни в различни ситуации и пред предизвикателства да се сблъскаме с противоположни възгледи, които трябва да се учим да пресяваме и приемаме в името на общата ни цел – благоденствието на планетата Земя и хармоничното равновесие в космоса.
Ето защо учителите по себереализация апелират : Променете себе си, а не обстоятелствата в живота ви.
Парахамса Йогананда – индийски духовен учител заминава за Америка през 1920г. и до 1962 г. основава редица общества по себереализация по цял свят. Воден от любовта си към Божествената майка,той е изпълнен със синовна преданост към Бог и Неговата воля да възстанови Истинските родители на човешкия род. Пътува само веднъж в Индия и се среша с Рамана Махариши, но записът на тази среща е бил цензуриран. Той излиза по-късно. Йогананда попитал Рамана : Какво трябва да бъде учението за масите? Отговорът бил: Няма духовно учение за масите? Духовното учение трябва да започне от самия човек, от себе си. То не е нещо за разпространение сред масите. На всеки човек трябва да се каже много ясно и точно: Ти трябва да започнеш от себе си.
По пътя на себереалицазията , хората се занимават с поощряване на своя висш Аз или себеутвърждаване. Смисълът на думите да станем като децата се разглежда като процес на връщане към чистото съзнание Сат Чит Ананда – спокойни и без изборни в будността, за да бъдем достъпни за радостта. Какво е крия-йога? Това е уравновесяване и удовлетворение без продължително задържане на мисли подтискащи съзнанието. В този йога живот мислите се появяват в прекъснатост когато се нуждаем от тях като адекватен отговор на определен подтик или предизвикателство и после отново потъват в тишината на радостта – вечен извор на непресъхващ живот.
Обвществото по себереализация обръща изключително внимание върху благородството, чистотата на мислите и поведението на човека, тръгнал по пътя на своето освобождение. Трудните взаимоотношения в колектива са предизвикателство към всеки член да коригира нещо в себе си, така че острите ръбове на ръбатия камък да се изглаждат и той да придобие приятна овална форма. Качеството на личността стоят в основата на семейните взаимоотношения и обратно. Ето по-важните от тях:
1. Взаимопомощ – помагайте си взаимно да изградите вътрешни божествено качества . личната отговорност на всеки индивид е да възстанови двуполярната си природа в единна хармония. Мъжът трябва да помага на жената да развие божествена мъдрост – логоса, а жената – да помогне на мъжа да открие своите чувства и да развие божествената любов.Така и двамата достигат до единство в мъдростта и любовта.
2. За да се осъществят тези взаимоотношения е необходимо уважение един към друг.При взаимоотношенията между мъжа и жената то се постига чрез контрол върху сексуалните наслаждения. Сексуалното въздържание, умереността в брака подпомагат процеса на предано служене на Бог.
3. Предаността, всеотдайното служене на Божията воля е необходимо условие за формиране на божествената любов.
4.Вяра един в друг – взаимно доверие един към друг и безусловна подкрепа за преодоляване на трудностите в живота.
Една такава личност, възпитана сред такива благородни взаимоотношения се старае със силата на своята божествена любов да носи благословия на хората, които зависят от него, да работи за своята страна и за света. Той става личност, която е готова да дава на другите, а не да взима от тях.
Подобни са и напътствията на ръководителката на обществото за реализация Сахаджа Йога – Шри Нирмала Деви.
1. Домът на един Сахаджа йоги трябва да бъде като лотос, в който дори бръмбар с множество бодли по тялото си е добре дошъл и може да остане през цялата нощ. Сърцата на Сахаджа йога трябва да бъдат като розов лотос д много гостоприемен, благ, радостен характер. Той трябва винаги да дава на хората, които са в нужда, ако има много повече да закриля зависещите от него хора. Но трябва да внимава да не приема такива, които могат само да експлоатират личността.
2. В Сахаджа йога нямаме йерархия. Всички са равни. Но заради установяването на контакти ние имаме нужда от лидери и те трябва да бъдат най-добрите сред хората, които те ръководят.
Някои лидери стават алчни и високомерни и се държат зле, дори се опитват да правят фалшива пропаганда.
3. Смирение – Духът е този, който е колективното същество в нас. Не е необходимо да създаваме организация и да я наричаме международна, а автоматично ставаме всеобхватни, обединени в една нация на Сахаджа йогите, в която разбираме че всички сме част и частица от цялото, като микрокосмосът се превръща в макрокосмос.
4.В Сахаджа йога не се използва убеждението, само насоките се дават строго. Човек сам знае кое е правилно и кое – погрешно. Няма нужда да се казва на някого какво да прави и какво – не. Ако някой тръгва да прави нещо погрешно веднага неговото вибрационно съзнание посочва това. Но получаването на реализация и просветление изисква смирение да бъдем в колектива, където се постигат по-добри резултати на базата на взаимопомощта.
5.Когато един Сахаджа йога развие своето съзнание за колективността, той е с много обективно съзнание, разбира истинската природа в своята страна и целия свят като цяло.
6.Когато вродената чиста всеобща религия е събудена, той развива смелост да остане верен на схващанията си за културата на Сахаджа йога и се издига над обусловеностите си от фалша, който го заобикаля като лотос в калта. Той е свързан с Божествената природа на истиската религия и не е въвлечен като други, които претендират, че принадлежат на една религия, а същевременно извършват всякакви грешки срещу нея.
7. Сахаджа йогите стават много чувствителни и проницателни във всяка област на познанието. Те трябва да знаят всичко за писанията, за инкарнациите, пророците и себереализиралите се души от миналото на духовността. Те трябва да навлезат в писанията и да открият всички красиви истини, които могат да бъдат изложени само от един просветлен ум
Така у един Сахаджа йога се развива плурализъм и той утвърждава всички тези аспекти на религиите и хората, които са поставили тяхното начало.
8. Лидерът трябва първо да се пречисти така, че неговият чист живот да просветли другите много по-лесно отколкото четенето на лекции. Това означава, че лидерът първо трябва да стане свой собствен водач, да изпробва всички прекрасни идеи върху себе си, така че да знае как да управлява себе си, преди да ръководи другите. Усилията на един лидер трябва да бъдат насочени към една честна и отворена група. Неговата работа е да улеснява и осветлява случилото се, да има минимално забрани и превила. Принудата намалява спонтанността, манипулирането ще породи избягване от колектива.
9. Дългът на една Сахаджа йогиня е да разбира, че тя е майка на цялата група и трябва да се грижи да другите с голяма способност да ги приобщава. Да се грижи да удобствата, храната, облеклото. Но ако вместо това използва обществени пари за свои цели и желания, да манипулира другите и постепенно да отблъсква членовете, тя не може да бъде жена на лидер.
Главният източник на съпругата на лидера е нейната огромна способност да посвети своето лично време за групата. Тя не трябва никога да докладва срещу когото и да било, а само в негова полза. Но същевременно при евентуална голяма опасност тя може да предупреди.
10. Според Сахаджа йога слабостите на жените към мъжете и обратно могат да бъдат преодолени чрез изцистването на Муладхара чакра, която се намира в основата на опашната кост. Ако има някой, който има тази слабост,е по-добре да напусне,защото една лоша ябълка може да развали другите. Така един мъж, който флиртува или се интересува от жените твърде много, трябва да се държи настрана от Ашрама. Целомъдрието в Сахаджа йога означава, че живеете с една съпруга през целия си живот. Всъщност, този вид внимание, да не накърнявате чувствата на жените около вас, тоест да не ги подвеждате, се връща във вас и тогава започвате да виждате добрите качества на вашата съпруга и вие започвате да водите един много добър живот.
11. Сахаджа йога не взима пари за нашата духовна работа, тъй като сме в царството Божие и това поданство се грижи за всичките ни нужди.
Не коментирам дали е правилно или не да се възнаграждава труда, който са положили духовните ръководители за своята всеотдайна работа, а споменавам за злоупотребата на обществени пари и тяхното неправилно използване от нас.
А. Сахаджа йогите не пилеят парите си за безмислени неща.Те не пият, не пушат , нито пък жените прахосват излишно парите си по фризьори и козметики. Едно материалистично общество никога не е бил идеалът за Сахаджа йога.
Б. Учителят Шибендо по линията на крия йога подчертава , че просветлението не може да се генерира от издавания на списания за него, където твърде често е пълно с реклама от различен род и където се рекламират различни курсове по йога, медитация или някакво ниво на просветление срещу баснословни цени. В обществата с висок материален стандарт, където също има цензура не може да се прави бизнес в посока на просветлението или духовното освобождение. Това означава, че пари се дават за идеи за истината. Но самата истина трябва да бъде наше преживяване и директно възприета за самите нас, тя не може да бъде продавана.
Представителите на определена школа често казват – само по този път, който сме поели можем да спасим човека и земята, но затова ще ни трябват и много пари - за офис, компютри за комуникация, за екокъщи и училища, за организиране на национални и международни срещи или да изпратим известни представители на тях... И от кой да търсят и да искат тези пари – най - често от своите членове, които се стремят към висок стандарт на поведение и са убедени в това. А ти не винаги са много на брой, не успяват да смогнат с времето си едновременно да служат безкористно и да се справят с належащите си физически нужди, ако например си се откажат да работят или загубят работата. Бог ще се погрижи за нас обичаме да казваме и наистина ако Той е в нас, то ние сами трябва да впрегнем сърце и ум, за да преодолеем трудностите.
В. Пътят на преминаване през този начин на мислене чрез редица изпитания и страдание ни довежда дотам, че чрез практикуване и директно съпреживяване ние биваме освобождавани от авторитети , за да станем свободни хора. И тази свобода, твърди учителят Шибендо ни дава автентичност. “ Вие ставате като здрава скала в средата на реката. И тук вярата не е окови, а огромна енергия на разбирането. Това не е фундаментализъм и фанатизъм, а свобода, знаене, директно възприятие Затова се казва, че Сат Гуру не иска да държи последователите си в подчинение, той освобождава абсолютно и безусловно.
Г. Представителите на крия йога традицията учат, че прекланянето пред авторитети унищожава цялото разбиране. Може да се радвате на някого, може да го уважавате, но не и да го обожавате и издигате в култ. Това не означава, че сте били арогантни. Това означава, че сте изключително смирени и отдадени на върховната енергия на мъдростта и любовта. Вие сте достъпни до такава степен до автентичността, че авторитетът няма значение. Тогава не можете да кажете – той е авторитет , а аз не. В противен случай почвате отвън, а не отвътре . Крия йога е движение от центробежни идеи към центроустремително прозрение.
И накрая бих искала да припомня предупреждението, което отправя към света известния индийски учител Джиду Кришнамурти с разпускането си на Ордена на звездата през 1929 г., основан през 1911 г. за да провъзгласи Мировия Учител. Кришнамурти е назначен за глава на ордена. В деня на откриването на ежегодния звезден лагер в Холандия, той разпуска ордена в присъствието на 3000 души. Ето няколко основни момента от неговата реч:
"Ние възнамеряваме да обсъдим тази сутрин разпускането на ордена. Може би си спомняте историята за това, как дяволът и неговия другар вървят по улицата, когато видели пред себе си един човек да се спира, а после се навежда и вдига нещо от земята. След като го разгледал, той го пъхнал в джоба си.
Другарят запитал дявола :
- Какво взе този човек?
- Той намери парченце истина – отвърнал дяволът.
- Тогава лошо ти се пише – рекъл другарят му.
- О, съвсем не. – отвърнал му дяволът. – Възнамерявам да го накарам да я организира.
Аз поддържам, че истината, която е неограничена, необусловена, недосегаема посредством някакъв път не може да се организира. Нито пък трябва трябва да се насърчава някаква организация, която да ръководи хората да вървят по някакъв определен път.
Ако разберете това, тогава ще видите колко е невъзможно да се организира вярване. Вярването е съвсем личен въпрос и вие не трябва да го организирате. Ако вие го сторите, то умира, превръща се във вероизповедание, секта, религия, която се налага върху другите. Вярата е стеснена и превърната в утешение за тези, които са слаби и разочаровани.
Аз не желая да принадлежа към никаква организация, която би осакатила индивида, пречейки му да расте, да утвърждава своята уникалност, която се съдържа в откриването за самия него на тази абсолютна необусловена Истина.
Това, което правя не е велико деяние, защото не желая последователи, подчертавам това. В мига, в който последвате някого, вие преставате да търсите цялата Истина.
Веднъж един репортер ме попита:
- Какво ще правите след това? Как ще живеете? Няма да имате последователи. Хората няма да Ви слушат повече.
- Ако има даже само петима да слушат, да живеят и да обърнат лице към неизвестността, това ще бъде достатъчно. Каква полза ще има да присъстват хиляди, които не разбират, които напълно са затънали в предразсъдъци и приспособяват новото да подхожда на техните стерилни, застояли себичности? Ако говоря рязко, това не е от липса на състрадание. Ако отидете на хирург за операция,не е ли милостиво от негова страна да оперира, даже и да ви причини болка?
Тъй като съм свободен, необусловен, цялостен и не съм част от цялата Истина, която е вечна – желая тези, които се стремят да ме разберат, да бъдат свободни, а не да ме следват, не да си правят от мен килия, която ще се превърне в религия, в секта.Напротив, те трябва да се освободят от всички страхове – страх от религиозните догми, от това че не са спасени, страх от смъртта, от самия живот.
Вие сте привикнали към авторитетите или към атмосферата на авторитета, който си мислите, че ще ви води към духовността. Вие си мислите и се надявате, че някой друг може със своите изключителни сили, чрез чудо, ще ви пренесе до тази област на вечна свобода, която е щастието. Целият ви възглед за живота е основан върху този авторитет, който стои далече от вас.
Вие ме слушахте досега 9 години, без да има някаква промяна, освен в неколцина от вас. Сега анализирайте това, което говоря, бъдете критични, за да можете да разберете колко много усложнения, колко много посредственост. Вашите предразсъдъци, страховете ви, авторитетите ви, новите и старите ви църкви – всичко това аз считам за пречки в разбирането. Това разбиране е необходимо, защото вашето вярване не ви преобрази, а само ви обърка, защото не сте склонни да приемете нещата такива каквито са.
И въпреки, че сте се подготвяли за мен цели 18 години, когато ви кажа, че трябва да потърсите в себе си просветлението, славата, пречистването и непокваряемоста на себето, никой не желае да го стори. Миналата година казах, че няма да правя компромис. Не знам колко хиляди по целия свят са се подготвяли за мен, но сега те не желаят да се вслушат безусловно, цялостно в това, което говоря.
Както казах и преди, целта ми е да направя хората безусловно свободни, защото считам, че единствената духовност е неизкривеното себе, което е вечно, а именно – хармонията между разсъдъка и любовта. Това е абсолютната, безусловна Истина, а тя е в самия живот.
Затова не е необходимо да имате организация, основана върху някакво вярване. Защо да има организация от 6-6 човека в света, които разбират, които се борят, които са отхвърлили всички посредствени неща? А за слабите хора не може да има организация, която да им помогне да открият Истината, защото тя е във всекиго, тя не далече, не е и близо. Тя е вечността. Организациите не могат да ви освободят. Никой човек отвън не може да ви освободи: нито организираното обожание, нито принасянето ви в жертва на някаква кауза ще ви направи свободни.
- Колко члена наброява вашата организация? – Това е първият въпрос, който ми задават всички вестникарски репортери. – Колко последователи имате? От техния брой ще преценим дали това, което казвате е истина или лъжа?
- Не знам колко са те. Това не ме интересува, даже един човек да се освободи, би било достатъчно. Още веднъж вие си въобразявате, че определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Този ключ е във вас. Във вас е царството на вечността.
Затова вие ще разберете, колко абсурдна е цялата тази структура, която сме изградили, търсещи помощ отвън, зависещи от други в щастието си, в силата си.
Но тези, които наистина желаят да разберат, които се стремят да открият това, което е вечно, без начало и без край ще вървят заедно с нараснала сила, ще представляват заплаха за всичко, което не е съществено, за реалностите на сенките. И те ще се концентрират, ще се превърнат в пламък, защото разбират. Поради това истинско разбиране ще съществува и истинско приятелство. А поради това сърдечно приятелство, което изглежда не познавате ще има и истинско сътрудничество от страна на всеки. И това не е поради авторитета, а защото наистина разбирате, а и оттук сте способни да живеете във вечното.
Това е единственият начин в какво отношение сте по-свободен.

Ползвана литература:
Сахаджа йога. Лекции от Шри Нирмала Деви,1999г
Крия йога.С.,1996г.

Приложението

Приложението


“Знанието на ученика има сила само тогава, когато се прилага.”

“Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит.”

(Учителят Петър Дънов)


Както призмата сякаш по вълшебен начин събира в себе си лъчите на светлината и ги пречупва според мястото им в спектъра, така и прилагането на придобитите знания по духовния Път фокусира целия натрупан опит на окултния ученик и го разпределя в зависимост от потребностите на ситуацията или на цялостното му развитие.
За Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) единственото истинско знание е приложеното. Изводът е, че знанието се превръща в духовна сила само чрез приложението.
Приложението изисква от нас да подложим на проверка убежденията си, системата от знания, с които разполагаме и които сме придобили по еволюционния си път. Основната част от тях е резултат от натрупванията през миналите прераждания. Но във всеки нов живот в света на материята ние придобиваме нови знания, мирогледът ни се обогатява и разширява, способността ни да осмисляме фактите и събитията и да включваме есенцията им в интелектуалния и духовния ни багаж се усъвършенства. Ние израстваме крачка по крачка и като личности, и като духовни същности. И в този така дълъг и благодатен процес на индивидуално развитие и извисяване от решаващо значение е начинът, по който прилагаме наученото.
Житейската философия на един човек не може да бъде изградена за броени дни, месеци или дори години. Тя е плод на многократни изпитания в един свят на бариери и ограничения, какъвто безспорно е материалният. В случая имаме пред вид най-дълбокия пласт на човешкото мислене и на първо място – подсъзнанието. Точно то е, което съхранява в концентриран вид целия предишен опит на разумното същество. И във всяка нова инкарнация се проявява като определена вътрешна нагласа спрямо всички условия на средата и пътя на човека, изправен пред нови предизвикателства, предразполагащи го да научи нови уроци по дългата пътека на самоусъвършенстването.

Приложението на знанията и уменията би трябвало да произтича от дълбокото осъзнаване на главната цел на земния живот. Това разсъждение отново ни отвежда до древната езотерична максима, призоваваща ни да опознаем максимално добре самите себе си като предпоставка за пълнота на всеки друг вид познание. “Да познаваш другите – значи си мъдър; да познаваш себе си – значи си просветлен!” – подчертава и един от великите Посветени на древността, Лао Цзъ, автор на великото учение за Дао. Самопознанието е процес на проникване в най-съкровените дълбини на своето “аз”, където откриваш своята истинска същност и тайната на Божия план за самия теб в конкретното въплъщение. Учителят на Бялото братство (ББ) в България е изразил всичко това посредством свойствения си лаконичен стил: “Единственото нещо, което ученикът трябва да знае, то е Божествената цел на своя живот. Трябва да знае кои средства да подбере и как да ги използва. Когато душата е излязла от Бога, Той е писал нещо в нея и когато тя го прочетé, ще научи целта на своя живот.” Би следвало да обърнем особено внимание на подбора на средствата и умението да ги използваме по най-подходящия начин. Тези две изисквания към прогледналата за Истината душа са важна част от верига изисквания, водещи до реални духовни постижения. Последователността е следната:

1) Пробуждане на душата – 2) ориентация в условията на средата – 3) избор на правилен жизнен път (отговарящ на кармичната програма за съответния живот в плът) – 4) осмисляне на главната цел в живота – 5) подбор на средствата за осъществяване на тази цел – 6) максимално разумно и целесъобразно използване на средствата – 7) оптимална реализация на програмата за даденото въплъщение.

Всяко послание на Всемирното ББ към по-малките братя по разум е пропито с безграничната Любов на Създателя. Тя е майката на всички добродетели, на всички триумфи по духовния Път. Да прилагаш едно учение на Божествената Мъдрост и Любов ще рече да вкусиш от нектара на силата му да променя както малките човешки съдби, така и облика на огромните галактически светове. Именно в приложението ти се съединяваш с Промисъла на Твореца за самия теб и за Вселената като цяло. Именно в приложението е заложен като потенциал и полетът на твоята душа към съвършенството, назован в християнството “спасение”: “Силата на едно учение зависи от любовта, която прониква в него, в душите на последователите му. Няма ли приложение, няма и спасение” (Учителят П. Дънов).
В разговор със свои последователи Учителят П. Дънов се обръща към тях с въпрос, който съвсем не е риторичен: “Колко неща сте приложили от това, което съм ви говорил? Много малко сте приложили. Аз виждам къде е погрешката, зная защо не сте го приложили. Прилагане трябва. Мислите, които събирате, хубавите работи, които възприемете, приложете ги. Не да се натрупват само камъни и тухли, а трябва да има градеж. Каквото получите, градете с него. Трябва ви една школа.” И действително, хората, които се намират в началото на духовния Път, приемат с готовност и огромен интерес познанието, предлагано от великите Учители на Божествената Мъдрост. За тях това е Истина от първа инстанция, от най-висок ранг. Готови са да я споделят с всекиго, навсякъде, по всяко време. Ревностни са и в спечелването на нови привърженици на тази редакция на вечното Слово. Ала когато стане дума за прилагане, там нещата не стоят така оптимистично. Току-що проходилият по пътеката към съвършенството е склонен много повече към теоретизиране и проповядване, отколкото към ежедневно прилагане на наученото. У него все още не е съзряла диамантената воля на утвърдения окултен ученик. Той знае, че от придобиването на знание към прилагането му в живота има само една крачка, но не бърза да я направи. Стереотипите на миналото все още са твърде силни у него и го дърпат надолу – към далеч по-лесния за изпълнение модел на съзерцание и възхищение, но без реално приложение, сиреч без резултати. Старото все още стои твърдо на нозете си и не отстъпва водачеството на новото.
Наученото в духовната Школа би следвало да бъде прилагано по всяко време и на всяко място, без оглед на обстоятелствата, които евентуално възпрепятстват това прилагане. Или по-точно – с разумно отчитане на тези обстоятелства и съобразяване с тях, но без компромис спрямо убежденията. Убежденията се превръщат в начин на мислене и поведение, в начин на живот единствено и само чрез приложението. По този повод Мировият Учител, вселен в тяло на българин, изтъква: “Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата – и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият – друго. И двамата трябва да благодарят на Бога!” Благодарността, от друга страна, е естествено следствие от дълбокото осъзнаване на Божието присъствие и подкрепа в нашия живот. Когато търсещият в Духа разпознае в лицето на своя Учител пълновластен Пратеник на Бога, той отправя горещата си благодарност към Твореца на Вселената за всестранната Му помощ, отправена по всяко време към всички сътворени от Него същества, както и за това, че е прогледнал за истините на Битието благодарение безкористната всеотдайност на Неговия Пълномощник. Защото, както подчертава великият Посветен: “Бог е, Който работи в нас. Силата на човека седи в слушането и в приложението (курсивът мой – К.З.). Ако човек не слуша този вътрешен глас и не прилага, не може да има постижения. Човек се поправя, когато слуша Божественото, което говори у него – слуша и прилага. Който има добър и силен ръководител, контролира езика си.” Един от водещите девизи на Учителя П. Дънов е: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа.” От анализа на гореприведения цитат следва, че той отъждествява слушането и приложението на Божието Слово с изпълнението на волята на Бога. И наистина – волята на Създателя е концентрирана в Неговото послание към разумните същества. Когато те възприемат Словото – първо с външните си сетива, а после с вътрешните – и го превърнат в неразделна част от своето житейско проявление, именно тогава те изпълняват височайшата воля на Висшата космическа Сила и Плана ú за дадената личност. А контролът на езика, също от извънредна важност при култивирането на качествата и добродетелите на окултния ученик, е също елемент от превърнатото в жизнена необходимост приложение на наученото в Школата. Вибрациите на живата словесност изграждат ауричната среда, в която живее и работи човек. Ако неговата душа вече е пробудена за духовните закони и за неговия път към Истината, той е длъжен да осъществява изключително строг контрол върху всичко, което излиза от устата му.
Така както придобиването на знание бива предхождано от слушане на Словото, така и приложението е предвестник на съзиждането на една от главните добродетели на ученика – послушанието. В тази връзка кратката реплика на българския Учител на Любовта поставя взаимовръзките между понятията и духовните постижения на точните им места: “Знание се придобива чрез слушане, а послушание – чрез прилагане.” Както и във всяка друга област на човешката изява, посоката на реализация на духовните опитности е отвътре-навън, от Духа към материята, от душата към тялото, от невидимото към видимото. При това ако човек не е абсолютно убеден във възможностите си да приложи наученото, не бива да разгласява последното, нито да го коментира: “Новото ще се приложи отвътре. Ще говорите само за онова, което можете да приложите” (Учителят П. Дънов). Защото, според същия велик Учител: “Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила.” Именно тук преминава фината граница между носителя на книжното знание, който не си прави труда да го прилага, а само бие барабан за своята непостижима, будеща възхищение осведоменост, и онзи, който не само е осмислил познанието, но и го прилага. Първият е все още на светлинни години отдалечен от действителното духовно постижение, а вторият вече овладява подстъпите му и се съединява с него. Вторият е истински окултен ученик, който без умора и с цялата сила на пробудения си дух обновява и обогатява непрестанно своята безсмъртна същност: “Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си! Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след теб” (Учителят П. Дънов). Единствено приложеното знание се превръща в неотделима част от духовната съкровищница на придобитото в множеството прераждания, съхранявано недосегаемо в причинното тяло на човека.
Една от най-съществените характеристики на окултния ученик – според Словото на Учителя Беинса Дуно – е съсредоточена именно в способността му да се учи пълноценно и да използва натрупаните знания във всички сфери на живота си, по всяко време и с всички средства: “Ученикът трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използва и винаги да е готов да прилага.” Началото на великия Път към Истината, както и продължението му, са белязани с малки, но последователни и редовни стъпки: “Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити” (Учителят П. Дънов). Точно в малките опити е голямото умение и реалната полза, понеже чрез тях укрепва все повече увереността на търсещия в Духа, че е на правилен път. А малките наглед опитности, приложени в обхвата на цялото човечество, са в състояние да обновят облика на цялата планета: “Когато хората почнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът” (Учителят П. Дънов). Участникът в Школата цени повече от всичко Божественото Слово на своя Наставник и го превръща в реалност навред и при всяка възможност – и в малкото, и в голямото: “Думите на Учителя са свещени и ученикът слуша и прилага тези думи” (Учителят П. Дънов). А думите на духовния Учител са свещени, тъй като те извират от вечния Първоизточник на съществуващото и предават точно, ясно и недвусмислено волята на Бога.
Пробудената душа знае, че не е дошла на този свят, за да дири щастието, а с цел да се учи и да развива добродетели. И все пак, когато прилагаме наученото в Школата на живота, ние на практика, съвсем осезаемо се докосваме до щастието. Ала това не е измамната и често опасна илюзия на заложените в материята пъстри примамки, а дълбокото удовлетворение от самоосъществяването в Божественото. И цената на това докосване никак не е висока от гледна точка на положените усилия: “Ако можеш да приложиш една стотна от това учение, ти ще имаш щастието” (Учителят П. Дънов). Една стотна в случая означава само онова, което е абсолютно необходимо за ежедневна употреба и без което нямаме моралното право да се наричаме последователи на светлото Учение, избрано от нас като факел сред мрака на всеобщото безразличие и невежество.
Една от свещените книги на Духовно общество “Бяло братство” е “Заветът на цветните лъчи на светлината”, излязла изпод перото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) през 1912 г. в с. Арбанаси, Великотърновско. Текстът съдържа избрани цитати от Библията, които според съставителя са непосредствено диктувани от Божия Дух на библейските писатели. Отделните глави на книгата са хронологически подредени в съответствие с десет различни проявления на Безначалния Дух: Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Душата (или Вечният Дух), Духът на Истината, Духът на Силата, Духът на Благодатта, Духът Христов и Светият Дух. Учителят П. Дънов е разделил съдържанието на три части и е вмъкнал към библейските пасажи свои кратки допълващи или поясняващи фрази. Извън основния текст той е дал и необходимите наставления на своите последователи как да използват това безценно знание и да работят с лъчите на Светлината – и за своето духовно-нравствено развитие и усъвършенстване, и за Общото благо. Веднъж, в района на Седемте Рилски езера, той предлага на вниманието им лесна за изпълнение практическа задача, свързана с въздействието на отделните лъчи: “Например, за седем дена правете опити със седемте краски. Всеки ден наблюдавайте по една краска 15 минути и вижте какво действие ще има това върху вас. Да вземем синята краска. Тя ще внесе във вас мир, тишина.” Който е работил продължително време и достатъчно сериозно с цветните лъчи, познава отлично тяхното благотворно влияние и върху душата, и върху тялото на човека, включително способността им да изцеляват болести и телесни недъзи.
Приложението е компонент от първоначалния замисъл на Бога за съградения от него Космос и за съществата, които са достигнали етапа на разумна изява. В Неговия величествен План за Всемира предаването на Божественото учение на живите твари предхожда необходимостта наученото да бъде прилагано в действителността. В този смисъл приложението е мярка за духовна зрелост. В същото време приложението е и критерий за истинност. Тези две изключително важни заключения произтичат от следните думи на Учителя на ББ у нас: “Всички души излизат от Бога в различни времена и отиват да се учат. Състоянието на една душа показва до каква степен се е учила. Всяка душа използва условията според своето развитие. За нас е ясно де е направила погрешка. Не всичко, което човек мисли, е право. Това се вижда по приложението.” Да използваме условията на средата според равнището на своето индивидуално развитие ще рече да прилагаме до възможния максимум всичко научено.
Духовно-културното наследство на Учителя П. Дънов носи названието “Новото учение”. Същността на тази най-актуална за нашата епоха редакция на Божествената Премъдрост е описана от нейния Вестител по следния картинен начин: “Сега трябва да се приложи Новото учение. Новото учение седи в това: като минавате край някого, чийто кибрит е овлажнял, ще запалите свещта му. Не му говорете много. Една дума трябва да му кажете. Или гледате, че някому е студено. Зимно време е. Няма защо да му казвате, че Господ ще промисли за него. Носите кожух, метнете го на неговия гръб; кожухът ще почне да му говори, че Господ го обича. Вие казвате: “Господ ще промисли за тебе”, а кожух не му давате. Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас.” Да запалиш свещта на един човек в лексиката на Мировия Учител ще рече да му помогнеш в процеса на пробуждането на неговата душа. А да му дадеш, без много-много да се замисляш за себе си, кожуха, смъкнат от собствения ти гръб, е израз на онази безусловна Любов към ближния, за която призовава Христос и за която така ярко и запомнящо се проповядва и българският Посветен от висш ранг.
Всичко, което един автентичен духовен Учител споделя със своите ученици и последователи, е частица от личния му духовен опит. То е безброй пъти преживявано и опитвано в онази фаза от духовната му еволюция, когато самият той е бил окултен ученик. И когато букетът от личните му опитности е изкристализирал в бисера на съвършенството, тогава той е прекрачил свещения праг на Учителството. Затова всеки Учител на Светлината има моралното право да съветва и наставлява своите следовници – понякога и със суров тон, ако това е наложително – за всичко в техния живот. Защото той е минал вече по техния път и познава в детайли всяка негова кривина, всеки завой, всички странични пътеки и пропасти покрай него. За своите ученици Учителят е носител и въплъщение на Божествената Истина. За това свидетелстват и следните огнени слова на Учителя на Новата епоха: “Всичко, което ви говоря, е вярно, понеже съм го опитал.” Ако не беше го опитал, не би го поднесъл като неоценим дар за тяхното възрастване в Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.

Приложението е израз на искрената ни вяра в Бога и в неоспоримата целесъобразност на идеите, методите и средствата, които Той ни предлага чрез Своите Посланици – великите духовни Учители, – за да извървим достойно и неотклонно Пътя към самия Него.
В приложението е концентрирана цялата могъща Премъдрост на Божественото, способна да пресътворява всичко съществуващо и да го насочва към осъществяване на неговото предназначение в света на формите.
Както и всички останали добродетели, приложението е рожба на Божията всепобеждаваща Любов, извайваща лъчезарния рисунък на пълното доверие и всеотдайност в отношенията между духовния Учител и неговия предан ученик. Учителят предава знанието, ученикът го възприема, осмисля и прилага – винаги за целите на всемирното Добро.
В приложението е скрит бисерът на смиреното преклонение пред величието на Божия План за Космоса и за всички същества.


Константин Златев

Коронация за освобождение на царството на Бога, Царя на царете, която беше направена в Корея на 15 януари,2009 в 10.30 ч.

Coronation for the Realm of Liberation for God, the King of Kings



The following address was given by Rev. Sun Myung Moon at the Coronation for the Realm of Liberation for God, the King of Kings, which was held in the Cheon Jeong Goong Museum in Cheong Pyeong, Korea on January 15, 2009 at 10:30 AM



This is truly a meaningful and joyful day.

Let us all celebrate without reserve this historic and providential day and sing praises to God, our eternal True Parent, of His glory and nobility! On this solemn occasion, hundreds of billions living in the spirit world are here with us to congratulate and celebrate this blessed day.

Today is the day that God has been waiting for and has yearned for ever since He created the universe. For tens of thousands of years, since the day Adam and Eve, whom He created as His children, stained the heavenly lineage and concealed themselves in the dark, God has endured and waited in inexpressible pain and sorrow. God has waited impatiently for the day He could ascend to the throne as the king of kings, to be able to embrace His lost children and the creation again and live in joy for all eternity in the sacred reign of peace in the peace kingdom.

Ladies and Gentlemen, God is and has always been the king of kings, even before He began the Creation. The heavenly way, however, dictates that after creating all things God must manifest substantially as the king of kings who reigns over the world of physical phenomena, which is the sphere of the objects of God's love. That is why, with true love, God sought and found the True Parent of this physical world, who was to become His representative and heir.

Although we are overwhelmed by the grace of having received Heaven's seal, my wife and I are truly joyful to be able to stand here as God's direct representatives and hold this coronation for the king of kings. At the same time I am deeply sorry before heaven; I have reached my 90th year of life, yet I have been unable to fully restore the 6.5 billion people of this world to God.

Citizens of the kingdom (Cheon Il Guk) who love God!
Heaven will no longer wait. God is working with His authority as the king of kings through His representatives, the earthly True Parents, to establish heavenly law and restore this world. It is time to accelerate this true love revolution.

Therefore, on this solemn occasion today, I will proclaim to all of heaven and earth the outline of the heavenly law by which humankind and all things of creation will regain their rightful positions and be governed.

First, this era, which is moving toward the third millennium, will be the "era of revolutionary change after the coming of heaven." In this era, we will no longer be ensnared by the principles of restoration through indemnity; it will be the time when the king of kings rules the spirit world and physical world with His rightful authority. It will be an era of the providence that will return the earth back to its original state with the realm of the Pacific Rim serving as a central axis. People will no longer be beyond the influence of Heaven's ways and the heavenly law. Therefore, you must lead a transparent life with your every action being as clear as a crystal.

Second, we must accomplish a revolution in educating all people on the value of absolute sexual ethics, with God as their vertical, absolute axis. This is the only way to pass on the lineage of goodness to all of humankind. That is the path to achieving God's ideal of true families. From now on, sexual purity, purity of lneage and purity of love will be the educational philosophy of the human race.

Third, the Peace King Representatives (boonbongwangs) and the "Parent UN" will be placed at the forefront of the efforts to completely eliminate the walls and barriers that surround this earth in multiple layers and to reinstate harmony and peace between political parties, religions, races, cultures and nations. The existing UN (which stands in the position of the Cain-type UN) and the Abel-type UN should become one and elevate to a higher dimension, becoming the Parent UN, in other words, the "Peace UN." Centering on the Peace UN, war, disease, hunger and all other problems confronting the world will be addressed and resolved. All people must surely go this way. They will have no choice because God and True Parents will be with them. Individualistic self-centeredness as well as collective self-centeredness will be completely eradicated, and this will lead to the realization of a world governed by our conscience and natural reason with no need for the election of leaders.

Fourth, the cross-cultural, international blessing marriage is the optimal method of establishing true families that will purify the lineage of the fallen human race and build the peace kingdom. In the end, reconciliation and peace will come about through lineage. When blacks and whites, people from the East and West, Buddhists and Christians, and Jews and Moslems intermarry and carry on the blessed marriage tradition that True Parents have established, this world will naturally become one family. An ideal, heavenly kingdom based on the ideal of "One Family under God" will come about. As we melt our guns and cannons to make plows and hoes, a world of peace will open up before us.

Fifth, God created us as His counterparts in love, and He prepared the natural world as a gift for us, His children. God would not leave His children to live in a barren desert devoid of beautiful scenery. That is why all people have the duty to preserve and love the natural world. I am saying that you should develop your human nature as it was originally meant to be, such that you experience resonance even with a cluster of wild flowers as you share a heartfelt conversation with them. That will be the shortcut to restoring humankind to God.

Ladies and gentlemen,
You have all truly received a heavenly blessing. You are participating in the ceremony to launch the providential undertakings governed by the king of kings. You are witnessing with your own eyes the whirlwind of this historic transition point. You received an invitation to attend the coronation of the True Parent, the king of kings on the horizontal level, who will govern all of creation as the physical representative of God, the king of kings on the vertical level. Will you ever again, in your lifetime, have the chance to attend such an historic and significant occasion? Your ancestors numbering in the billions are cheering and dancing in joy and delight at this time, shaking the very axis of the earth!

I pray that you will open your mind's eyes and engrave this extraordinary and historic moment on your soul. When else during your life will you be able to witness such a day of blessing and glory as your have today? I hope that you can heed the words of Heaven that I have shared with you today and use them as guidelines for your life from now on.
I pray that the great blessing of God, the king of kings, will fill your families, nations and all of heaven and earth abundantly.

Thank you very much

Духовните учения на границата на вековете

ДУХОВНИТЕ УЧЕНИЯ НА ГРАНИЦАТА НА ВЕКОВЕТЕ
Автор: Рибаков (03.06.2006 г.) 113 прочитания
ДУХОВНЫЕ УЧЕНИЯ НА РУБЕЖЕ ВЕКОВР.Б.РыбаковАвторът Ростислав Борисович Рибаков е директор на Института по изучаване на Изтока на Росийската академия на науките.Представяме ви текста, с който Рибаков открива Международната конференция “Духовното развитие на човечеството и съвременна Русия”, проведена по повод 850 годишнината на Москва.Резюме:Във връзка с настъпването на новото хилядолетие Рибаков търси отговора на въпроси като: - с какво двадесети век е различен от предишния деветнадесети век, от осемнадесети и по-ранните векове?- какво имаме предивд като говорим за единството на човечеството?- какво означава взаимопроникването на източната и западната култура?- Какви са основните разлики между западния и източния път на развитие?- Що е общочовешката култура?- Какво е отношението между понятието духовност и религията?- Какви са духовните пътища?- Що е това духовен Учител?- Що е това Духовна свобода? Каква е връзката между духовната свобода, религията и етиката?- Какво е това глобално съзнание, планетарно съзнание, космическо съзнание?Авторът обособява две главни промени през ХХ век: покоряването на пространството и времето и оттам – развитието на ново съзнание, ново мислене, характерно за човека от края на ХХ век и началото на ХХI век.Рибаков пише: “Пространството се сви, благодарение на удивителните средства за връзка, планетата стана малка... ... Главната особеност на отиващия си ХХ век се състои в това, че Земята като че ли се сви както във физически, така и в духовен план, стана съвсем малка и сега ние всички сме съседи на тази планета.” Отрицателните последствия са, че човечеството вече има възможност да унищожи напълно както себе си, така и планетата.Рибаков поставя въпроса за ЕДИНСТВОТО НА ЧОВЕЧЕСТВЕТО. Усещането и разбирането за единството на човечеството е характерно вече за всички хора, независимо къде живеят. Сред факторите, спомагащи за това усещане за единство са както развитието на техническия прогрес и усвояването на Космоса, така и разпрастраняването на епидемиите в планетарен мащаб.Вече за всички е ясно, пише Рибаков, че “чужда болка няма”, епидемиите не признават държавни граници.Друга характерна особеност на ХХ век е постепенното сближаване на културите на Изтока и Запада. Западът, подлагайки на критическа проверка традиционното християнство, започва още в края на деветнадесети век да открива чрез мислители като Шопенхауер и Гьоте дълбочините на източния мистицизъм. Постепенно се открояват различията между пътищата на западния и източния свят: първият се стреми да покори външната природа, докато вторият е насочен към покоряването на вътрешната природа на човека.Проникването на източните идеи на Запад, развиването на усещането за единство на цялото човечество, води до оформянето на общочовешка култура и общочовешка духовност.Рибаков се спира подробно върху понятието “ДУХОВНОСТ” и инфлацията на думата “духовност”, доколкото всички използват тази дума и тя вече губи смисъла си.Според него широкоразпространеното мнение, че между духовността и религията е правилно да се слага знак за равенство, е погрешно.“Религията е първият етаж на духовността, първият етаж на зданието, етапът, на който все още са необходими правила, необходима е организация. В действителност човек е духовно свободен.”“Духовната свобода стои по-високо от която и да е религия, тя обхваща всички религии, а така също и нерелигиозния светоглед. Духовната свобода включва и науката. Поради това има определено ниво, на което няма противоречие между религията и науката. Промените започнаха в ХХ век, в частност с излизането на човека в Космоса. Тогава нашата планета се смали и ние всички разбрахме, че летим на малък космически кораб на име Земя и че имаме сили да унищожим този кораб. И имено тук възниква необходимостта от съчетаването на всички съзнания, които са необходими на човека от ХХI век и в частност е необходимо създаването на ПЛАНЕТАРНО СЪЗНАНИЕ – разбирането на себе си като взаимодействаща частица от целия космос. Това съзнание може да се изрази чрез която и да е религия, колкото и примитивна да е тя.”“Как разбирам думата “Учител”? Великата истина е заключена в известната фраза: учител не е този, който учи, а този, от когото се учат.”“Учителят със силата на своя интелект, а по-често със силата на своята интуиция или на своето прозрение (прозрението е нещо, което присъства във всички религии) узнава космическата истина.” “... Учителят е явление особено...Учителят е гръмоотвод, който не отвежда, а притегля.”Какво е това истина? “Ганди казва: “Бог е истина” и после: “Истината е Бог”. “Истината ви вдига на нивото на космическото съзнание.”Какво е днес духовността? Тя трябва да зове към единство, да обединява цялото човечество, да учи за трите степени на съзнанието, първата степен бих нарекъл – патриотична, втората степен - това е глобалното съзнание, а после идва планетарното съзнание... При това законите на живота на Земята трябва да съответстват на космическите, които са много прости. Но щом човек започва да върви срещу тях, то и него, и семейството и човечестното като цяло го чака регрес. Както и да ги наричаме – божествени или природни закони, но човек не може да върви против етичните норми безнаказано. Цели империи са загивали когато са вървяли против нравствените норми.”Какъв е духовният път? Как да дастигнем духовността?“Аз мисля, че трябва да се въоръжим с всичко онова, на което ни учат всички духовни учители на човечеството – етическия подход, според който трябва да подлагаме на морално-етическа оценка всяка своя стъпка, търпимост и разбиране, че всички ние сме свързани един с дург като капките в океана. А най-важната наша задача е да служим на хората... Първата ни задача е да тръгнем по стъпалата на планетарното съзнание. И по-нататък – на космическото съзнание, където ние се осъзнаваме като деца на космоса и частици от него и от нас зависи, дали ще разрушим нашия дом и Земята ще прекрати своя космически полет, или ще живеем добре – ние и нашите потомци.”Следва целият текст на руски език::К 850-летию Москвы Российская Академия наук, Институт востоковедения РАН, Российский фонд культуры, Международная лига защиты культуры и Ассоциация творческих учителей России организовали лекторий «Духовное развитие человечества и современная Россия» для учителей. Он проходит каждый третий четверга актовом зале Института востоковедения. Лекторий открыл ся блестящим выступлением директора Института востоковедения доктора исторических наук РОСТИСЛАВА БОРИСОВИЧА РЫБАКОВА. ДУХОВНЫЕ УЧЕНИЯ НА РУБЕЖЕ ВЕКОВ2000-й год — хоть и условная дата, привязанная к христианскому летоисчислению, но, тем не менее, определяющая наше поведение и имеющая всемирное значение. Это не просто конец десятилетия, ко нец века — это конец и начало тысячелетия. Волей-неволей люди начинают, с одной стороны, огляды ваться и оценивать пройденный путь, а с другой, — пытаются встать на цыпочки и заглянуть вперед — что же там, за ближайшим историческим поворотом? Тысячелетие — слишком крупный масштаб, и потому не будем о нем говорить. Но о столетии порассуж даем.Недавно в Академии наук проходил симпозиум:что такое XX век? Похож он или нет на предыдущие столетия — XIX, XVIII и более ранние? А может быть, просто исторические масштабы приобрели иную со измеримость и стали глобальными?Мне кажется, что такая постановка вопроса несколько надуманна: есть и то и другое. Если мы все-таки будем говорить о специфических особенностях XX века, а не о масштабах его войн и потрясений, то, как мне представляется, в конце XIX или в начале XX века произошли два события, которые не имели мес та в прошлом. Формально говоря, произошло поко рение двух ипостасей жизни человека и человечества — времени и пространства. Именно в XX веке вся земля стала освоенной человеком не в плане практическом, а в плане географически-туристическом, то есть на земле не осталось белых пятен. Но дело не только в этом. Пространство сжалось благодаря удивительным средствам связи, планета стала маленькой. Это вызвало к жизни совершенно новое миро ощущение. Более того, в этом есть не только чисто позитивный, как бы прогрессивный момент, но и от рицательный, ибо, сжавшись, планета получила клубок проблем, которые не только на нее влияют, но и могут разрушить. Так называемый технический прогресс привел к тому, что человечество стало способным уничтожить себя и полностью уничтожить планету.Покорение времени, может быть, не так очевидно. И, тем не менее, в прошлом власть человека над временем проявлялась чисто творчески, через искусство, в основном через живопись, архитектуру, в которых время передавалось, транслировалось, останавливалось. Сейчас у нас есть такие совершенно фантастические с точки зрения XIX века изобретения, как фото-, кино-, видеокамеры. Сейчас с помо щью компьютера мы можем изменять кинохронику былых лет, мы можем в подлинную киноленту про шлого внедрить актера, живущего сегодня, фальси фицируя, конечно, тем самым документ. Таким образом, оказывается, технически стало возможно изменять даже уже завершившееся и зафиксированkое, то есть время уже не только остановлено, но и покорено.Есть еще один немаловажный момент: резко изменился стандарт общественного мнения. И дело не в том, что кривая образования пошла вверх, кстати, это не означает, что оно стало намного качественнее. Количественно же оно, бесспорно, распространилось по всей земле, и недалек век всеобщей грамотности. И какие-то идеалы, которые раньше были прерога тивой только отдельных мыслителей, сейчас вошли в плоть и кровь практически каждого человека независимо от того, в какой стране он живет, в какой части света. Я имею в виду такие понятия, как свобода, равенство, неприятие расизма, — это последнее очень важно и характеризует собой именно век XX. У меня как у индолога в этой связи отсчетом являет ся жизнь Махатмы Ганди, который сумел изменить отношение к людям иного цвета кожи, но нельзя не отметить и значение американских событий 60-х годов, нельзя не вспомнить их лидера М.Л.Кинга, кста ти, идейного ученика Ганди. Конечно, и сейчас дале ко не все разделяют идею расового равенства. Но, тем не менее, выступать с этим открыто не принято, не прилично. И это понимают все. Понимают южноафриканцы, немцы, понимаем и мы. Хотя отдельные экстремистские выступления фашистского или анти семитского толка все еще существуют.Вопрос о единстве человечества. Дело не только в отсутствии расистского снобизма, а в том, что чело вечество действительно стало единым. Безусловно, такое понимание уже вошло в сознание людей, где бы они ни жили. Это началось с эпохи освоения космоса. Новому пониманию способствуют и мрачные, поворотные моменты, как тот же Чернобыль или распространение СПИДа, экологические катастрофы, когда люди внезапно осознали, что чужой боли не бывает, что политические границы не могут стать барьером на пути вируса разрушения. Все катастрофы переходят эти границы очень легко и, в конце концов, могут распространиться на все человечество. Если где-то началась, к примеру, какаято эпидемия, то нет никакой гарантии, что она не постучится и в наш дом. Это уже вошло в обыденное сознание человека, а значит и меняется его мировосприятие вооб ще.Изменилось представление о расстоянии, о своем и чужом. Это не слишком заметные понятия. Не столь уж оригинальные, может быть, но их принес XX век. Главная особенность уходящего века в том, что Зем ля как бы физически, духовно и еще как угодно сжалась, стала совсем небольшой, и мы все теперь — со седи на планете. Мы так или иначе связаны между собой не только на техническом, но и на духовном уровне. Вопрос технического прогресса и все, что с ним связано, я комментировать не буду, а скажу не сколько слов о религии и религиоведении, как они видятся в конце XX века. Наш век начинался (и это было характерно не только для большевистской или коммунистической идеологии) с того, что за религи ей будущего не видели. Но, с другой стороны, не видели будущего и за национальными традициями. И прошедшие 97 лет показали, что мыслители конца XIX и начала XX веков жестоко ошиблись. Все пошло иначе. Национализм оказался одной из главных сил, причем иногда позитивной, иногда смешанной, стоявшей за глобальными изменениями XX века. Что касается религии, то в конце XIX и в конце XX века она суть различна.Тогда, в конце XIX века, происходило (я выскажу сейчас достаточно спорную мысль, с которой, скорее всего, не все согласятся) определенное переосмыс ление традиционного христианства европейцами и американцами, как бы начиналась постхристианская эпоха. Это, конечно, не значит, что христианство уходит, сдается в архив. Но внутри самого христианства и на его периферии стали возникать некие течения, религиозные и нерелигиозные, а иногда и смешанные, которые если напрямую и не подвергали сомнению христианские постулаты или догмы, то предла гали некое свое толкование, которое весьма отлича лось от традиционного. В этом списке — Е.П.Блаватская, Лев Толстой, и не только они. Позднее это, конечно, и Рерихи, которые напрямую несовместимы с теософией, но, тем не менее, исходили из тех же постулатов. Самое любопытное, что все эти люди так или иначе оказываются критиками христианства или, скажем, смотрят на него свежим взглядом. Признавая Христа, они, как правило, внецерковны. Не изнутри христианства как такового смотрят они и на Христа, и на традиции, и на церковь Христову, а из некой зоны сближения с Востоком.Сближение Востока и Запада — это тоже результат XX века. Когда говорят о Востоке, часто употребляют одну красивую фразу, принадлежащую Д.Кип лингу, что Запад есть Запад, Восток есть Восток и вместе им не сойтись. Но ведь в конце того .же самого стихотворения Киплинг говорит противополож ное: «И Запада нет и Востока нет, когда наступает последний день»... И не наступает ли сейчас, в конце века, день последний? Или, по крайней мере, не чув ствуем ли мы, что есть такая возможность?У нашего народа есть любимая фраза: Восток — дело тонкое. Действительно, Восток — дело тонкое,а вот что касается Востока и Запада, то происходит их постепенное сближение. Само их разделение во многом условно. Вот, к примеру, Институт востоковедения. В институте можно обнаружить отдел, ко торый занимается Северной Африкой. Ни по каким законам географии Африку Востоком считать нельзя, но такова традиция нашего востоковедения. Да, мы занимаемся всей Азией, также изучаем и Австралию — как восточные страны. А во французских университетах, например, под восточными языками понимают русский и другие.Кстати, как начинается востоковедение? Колонизаторы захватывают огромные пространства и встре чают аборигенов, живущих по непонятным законам. И первое, что делают, — начинают изучать эту стра ну, чтобы понять, как ею управлять и, надо отдать им должное, ухитряются увидеть многие вещи. Сначала идут донесения купцов по вопросам торговли, потом изучение этих стран учеными. Таким образом, про исходит знакомство, вглядывание в восточную куль туру. Как замечательно сказала свое время академик Алексеев, востоковедение — это изживание экзоти ки.Действительно, если не принимать во внимание экзотику, то начинаешь видеть, что на Востоке тоже живут люди, и не обязательно с «песьими» головами, как говорится в пьесе у А.Н.Островского, а люди, жи вущие по своим, иным, законам. И вот в конце XIX века появляются мыслители, которые духовно не вы носят того плена, который представляет собой орто доксальное христианство. Они начинают поиск, и до них доходят в довольно искаженном виде совершен но удивительные идеи Востока, идеи, которые застав ляют Гете на старости лет стать другим человеком, которые порождают в какой-то степени философию Шопенгауэра. Ощущение необычайной глубины во сточной мысли приводит к пониманию одного из главных различий исторических путей развития За пада и Востока: первый стремится к покорению внешней природы, второй — к покорению внутрен ней. Но одно не исключает другое. Запад постепенно начинает дышать духом Востока. Это конец XIX, весь XX век.И все же сейчас пришло время другое. С сжатием планеты в мире как бы появилось совершенно дру гое информационное поле. Восток перестал быть ко лониальным. Последнюю колонию — Гонконг — ан гличане отдали в 1997 году. В этом .же году мы празд новали 50-летие независимости Индии и 50-летие независимости Пакистана. За последние послевоен ные 50 лет и Европа стала другой и, что самое глав ное, Восток перестал быть пассивным субъектом ис тории и все больше влияет на общечеловеческое раз витие.Восток ныне не тот, что был 10— 15 лет назад. Сей час все сильнее проявляют себя «молодые драконы» из Сингапура, Южной Кореи, Таиланда, Тайваня. Происходят глобальные изменения. У нас, например, укоренилось представление о Японии, как о западной стране, а это поистине восточное общество, тради ционное, живущее во многом по законам XII—XIV веков. Не зная традиционной Японии, сегодняшнюю понять нельзя. Это все-таки Восток. Более того, я ду маю, что даже в чисто экономическом плане Восток станет едва ли не самой главной силой XXI века. Пер спективы стать ведущими есть у разных государств:у Турции, многих арабских стран, конечно, у Индии, Индонезии. Но Япония и Китай среди них первые. Сейчас нет такой ситуации в мире, которая предше ствовала войнам 1914 и 1939 годов, когда в первом случае шел раздел территорий на сферы влияния, а во втором — раздел ресурсов, прежде всего, нефти. Сейчас рынок стал единым. В этом большая беда для нашей экономики: мы не вписались, а буквально вля пались в мировой рынок, и никому мы там особенно не нужны, ибо уже все разделено. Наше вторжение нарушает баланс, международные связи. В этом еди ном рынке выделить Восток, когда он давал сырье, а Запад — в лучшем случае детали для локомотива, ко торые потом собирались где-нибудь в Мадрасе, нельзя. Я видел в той же Индии заводы, которые, к примеру, делают приборы, часы и прочее по качеству почти как швейцарские, но они рентабельнее, пото му что значительно дешевле рабочая сила.Итак, рынок стал единым, мир — маленьким, свя зи — ускоренными, мгновенными. И еще одна при мета времени — явное духовное проникновение Во стока на Запад. Конечно, можно возразить, что есть проникновение Запада на Восток, но это другая тема. Не Запада, а Америки — по всему миру. Эта экспан сия вызывает острую реакцию во всем мире. Более того, вызывают достаточно негативную реакцию и такие моменты, как, например, попытка Европы и прежде всего Америки навязать свое представление о правах человека, в котором в принципе ничего пло хого нет. Но, когда это навязывается жителям Син гапура, у которых совершенно другие представления о правах, так же как и у китайцев (у них отнюдь не личность стоит во главе угла, а групповые, семейные, кастовые интересы), там это не срабатывает.Если говорить об изучении этих процессов в на шей стране, то тут ситуация еще более интересная. Возьмем религию. Религиоведение долгое время под менялось институтом научного атеизма, который имел возможность рассказывать об идеологиях, куль турах, цивилизациях, отличных от наших. Как это делалось? Бралась книга какого-нибудь идеологичес ки неприемлемого Кришнамурти и называлась «К критике воззрений Кришнамурти», после заглавия давалось изложение взглядов философа, что все и читали. А как доходило до критики, книгу закрывали и ставили на полку. Хотя надо было читать и крити ку, потому что атеизм в общем-то красивая теория. Это учение, которое требует абсолютного бесстра шия от исповедующих его людей, гораздо большего, чем от исповедующих какую-либо другую религию. Атеисту нет никакой помощи, и надеяться не на кого. Это смелое мировосприятие. Но, к сожалению, за 70 — 80 лет мы пришли к тому, что у нас не стало ни религии, ни атеизма. Как говорил г-н Воланд в «Мас тере и Маргарите»: «Да что же это такое! За что у вас ни возьмешься, ничего у вас нет». И это действитель но так. Все мы считаем, что пришел 1917 год и рели гию «закрыли». Но я прекрасно помню, что церкви продолжали действовать во время войны, Православ ная церковь собирала огромные деньги и отдавала их на строительство танков. То есть такого, чтобы рели гию совсем искоренили, не было. Церковь, несмотря на отделение от государства, стала как бы департа ментом культа. Конечно, до революции семнадцато го года положение было неоднозначным. Во-первых, у церкви всегда был и продолжает быть и нарастать страшный разлад с российской интеллигенцией. Для интеллигента до семнадцатого года ходить в церковь, исповедоваться, говеть - было скорее чисто эстетическим шагом, и не более того. Во-вторых, сращива ние церкви с государством происходило и до семнад цатого года, и в доброе советское время так срослись, что и не знали, как обращаться: товарищ капитан или батюшка.Это наша беда. В русской Православной церкви есть огромный потенциал, который сейчас почти не используется. Я имею в виду потенциал конструктив ного мистицизма. Вспомним Серафима Саровского, Иоанна Кронштадского, такие явления, как Оптина пустынь.На своем семинаре мы со студентами изу чаем замечательную книгу — «Откровенные расска зы странника духовному отцу своему». И, кстати, для меня как индолога чрезвычайно интересно то, что все в этой исповеди тысячью нитей связано с индийской духовностью. Есть очень много близкого.Во времена научного атеизма религиоведение сво дилось к тому, что изучались приход христианства на Русь, христианство и язычество, проникновение хри стианства в Поволжье, встреча с местными верова ниями. На исходе советского периода в определен ной степени изучался и ислам, когда он превратился в явление чисто политическое. Кстати, складывается мнение будто в последние 5—7 лет нас активно стал кивают с исламом, и прежде всего именно в полити ческой сфере. Возмутительно, когда официальные лица позволяют себе говорить, например, что там, где ислам, — криминальная обстановка, когда ислам пре подносится религией позавчерашнего дня, доведен ной до совершенного фанатизма, в то время как в книгах ислама можно найти самые тончайшие мыс ли мировой философии. Просто о своем мы говорим только самое хорошее, а из ислама при сравнении берем самое худшее, самое примитивное и фундаменталистское. Также наши религиоведы практичес ки не занимаются и иудаизмом. В их работах почти не затрагивался даже буддизм, изучение которого до революции российской школой буддологов было на первом месте в мире. К примеру, Дж. Неру, говоря об учении Будды, цитировал не англичан и не индий цев, а нашего ученого Щербатского.Что касается религиоведов советского времени, то при изучении духовных учений они брали основные положения работ Маркса для оценки христианства, потом ислама и в самой меньшей степени иудаизма. Таким образом, выстроилось наше понимание духов ности, на этой основе были даны законы, которые на самом деле общечеловеческими не являются. Если взять любой учебник по духовной культуре, по религиоведению, можно увидеть, что в основе всех рели гий обязательна вера в сверхъестественное, хотя су ществуют религии, в которых этого нет. Нет веры в сверхъестественное как в основополагающее свой ство религии ни в буддизме, ни в индуизме, ни в дао сизме, ни в конфуцианстве. А это ведь несколько миллиардов людей и большая часть человечества. По этому мы сейчас научного религиоведения не име ем. То, что есть, — это славные имена, очень интерес ные наработки, но полной картины не создается. Ибо не учтен опыт остальных, неавраамических религий.Однако в настоящее время культура становится общечеловеческой. И без Востока не обойтись, хотя бы потому, что это пока не освоенный нами мир. Но только в соединении возможно поступательное дви жение в будущем.Сейчас происходит инфляция слов. К сожалению, это относится к очень часто употребляемому слову «духовность». Все говорят о духовности. Это слово уже навязло в зубах и вызывает раздражение. К тому же распространено представление, что между духов ностью и религией надо ставить знак равенства. Мне представляется это большой ошибкой, то есть, безус ловно, религия бездуховной не может быть по опре делению. И, возможно, это звучит несколько пара доксально, но я бы сказал так: религия — это первый этаж духовности, первый этаж здания; когда вам еще нужны определенные правила, вам нужна организа ция. На самом деле человек духовно свободен. Духов ная свобода выше любой религии, она включает в себя все религии, а также и нерелигиозное мировоз зрение. Она включает в себя и науку. Поэтому суще ствует некий уровень, на котором нет противоречий между религией и наукой. Перемены начались в XX веке, в частности, с выходом человека в космос. Сра зу вспомнились многие ученые-мистики, то есть люди, задумывавшиеся над проблемами космоса и Земли, человека и космоса. И не только потому, что в космос слетал Гагарин, а Амстронг высадился на Луне, но и потому, что сжалась планета, и мы поня ли, что все мы летим на маленьком космическом ко рабле по имени Земля, и потому, что мы его можем уничтожить. Здесь и возникает необходимость соче тания всех сознании, которые необходимы человеку XXI века, в частности, необходимость создания пла нетарного сознания — понимания себя как взаимо действующей частицы космоса. Это может выра жаться в любой из существующих религий, даже при митивных, когда молятся черному камню или восхо дящему солнцу.Идея Бога не может быть навязана извне, а долж на быть воспринимаема традиционно. Люди, рожден ные в определенных традициях, должны наследовать религию предков, хотя сейчас наблюдается несколь ко другое явление. Есть масса новых религий: напри мер, в Японии после войны появилось двести тысяч религий. Основные из них, синтоизм и буддизм, с общим числом исповедующих, превышающим чис ло живущих в Японии людей. Конечно, европейцам это понять сложно. Некоторые японцы официально пребывают как бы в двух верах. В обычной жизни они синтоисты, а как начинаются какие-то неприятнос ти, например, кто-то умрет, то все обряды соверша ются по буддийским правилам. Поэтому один и тот же человек оказывается в двух религиях. @@@@@@@@И, тем не менее, двести тысяч религий, не людей, которые их исповедуют, а религий — это чрезвычайно интерес ный феномен, которым необходимо всерьез зани маться, тем более что это явление всемирное.Я уже говорил, что конец XIX века — это опреде ленное становление «постхристианской» эпохи. Сей час уже внуки и правнуки тех людей, с которых на чиналась эта эпоха, гораздо дальше ушли от христи анства и гораздо меньше его знают. Но даже поме няв свою жизнь и поехав в восточные страны, они остались чуждыми культуре этих стран.Новые религии вполне естественно ортодоксаль ными христианами воспринимаются, как правило, в штыки. Это явление нельзя зачеркнуть, так как про исходит проникновение Востока на Запад. Только такое проникновение не несет в себе перспективно го начала, ибо человек так или иначе выходит из обычных рамок, теряет связь с традициями предков и становится членом аморфного расширительногорелигиозного сообщества, и вместо свободы духа приобретает членство в некой новой организации, далекой от его собственных традиций, но по сути сво ей сектантской.При этом появилась масса шарлатанов, обладаю щих «космическими знаниями». Я помню, мы прово дили встречу с одной очень милой японской сектой. Наставник в ней — японец. Он все время имеет обык новение в нужный момент оказываться в том месте, где решаются политические дела, и их благополучно му разрешению, как он говорит, способствует его присутствие. Монахи секты — русские и украинцы. На встрече ко мне подошел совершенно замечатель ный человек, похожий на Сократа, как я его себе представляю, то есть не очень красивый, босой, в бе лом хитоне и с красной лентой на голове, с большой бородой. Он попросил разрешения выступить. Ну, почему бы и нет. Последовал рассказ, что он, мол, такой-то, каждый год отдыхает в доме творчества, и во время последнего отдыха к нему приходил Будда и просил передать послание нашему собранию. На род насторожился. А он диким голосом заорал: «Го ворит Будда!» Что было с монахами, вы не представ ляете. Их чуть не хватил инфаркт, но, как выяснилось, «Будда» говорил удивительно общие слова. Полная инфляция слова была на лицо. И вы знаете почему? Дело в том, что наряду с объединительной и расши рительной тенденцией существует другая — тенден ция приспособления, тенденция к созданию исклю чительности секты, своего учителя. Но ни в одной из этих сект, думается, нет человека творческого. Лю дям, у которых этого не хватает в работе, семье или любви, лишенным радости, этот маленький коллек тив позволяет противопоставить себя чуть ли не всему остальному человечеству; они с вожделением ждут своего учителя, хотя выход, конечно, совершенно в другом. У этих сект свои законы, законы возникно вения, развития, деградации. Но если мы всмотрим ся внимательнее, то заметим, что и другие организа ции похожи на них. Скажем, когда речь идет о еди ном правильном пути, некоем едином писании, еди ном учителе, — разве это не напоминает нам комму нистическую партию Советского Союза или русскую Православную церковь в недавнем прошлом, когда не было открытости и инакомыслия в собственной среде, когда рождалась нетерпимость? Рождение нетерпимости и есть то, что происходит в любой сек те, организации, партии. Оно приводит к тому, что не Истина становится главной и не верность этой истине, а верность организации, учителю. Как я по нимаю слово «учитель»? Великая истина заключена в известной фразе: учитель — не тот, кто учит, а тот, у кого учатся. Учитель — не громоотвод, который от водит, а тот, кто притягивает. Поэтому то, что в рели гии называется Богом, то, что в духовности вообще называется Богом, Природой, я называю Космосом. Это и есть истина. В свое время Ганди сказал, что Бог — это истина. Но потом настал момент, когда он заявил, что ошибался. Не Бог есть истина, а истина есть Бог — и это величайшее открытие. Только ка жется, что это простая замена, нет, это разное миро восприятие, а уж у истины могут быть свои имена, обряды, общества и поклонники. Помните — истина в основе. Что же такое истина? Это то, что вы подни маетесь на уровень космического сознания, которое следует определенным космическим законам.У нас очень любят говорить о прогрессе, в том числе и о прогрессе духовном. Такое примитивное пред ставление! Как начали 2000 лет назад, так и идут по пути духовного прогресса. Но разве мы духовно выше тех, кто жил 2000 лет назад или еще раньше? На са мом деле, никакого духовного прогресса нет, но есть явление Учителя на Землю, И Учитель силой своего интеллекта, но чаще всего своей интуицией или про зрением (прозрение — присутствует во всех религи ях) познает космическую истину. Облекая истину в слова, тем самым ее первый раз искажает. Ибо она в принципе не переводима на язык человеческий. Он сообщает ее первым ученикам, а они несут дальше, невольно искажая. Далее создается вокруг этой ис тины определенная организация, и тут уже начина ется все расширяющееся искажение. Затем прихо дит новый Учитель, может быть, на другом конце Зем ли. И снова повторяется то же самое. Происходит прорыв человеческой мысли в космическую истину и потом ее заземление. На этом-то заземлении и су ществуют духовные организации, хотя образуются они не ради этого. Это совершенно объективно. Учи тель— явление особенное. И мне очень интересна логика русского языка. У нас Христос — Учитель, и Мария Ивановна из второго «Б» — тоже учитель. То же самое со словом Творец. Творец — это некий де миург, который создает мир, и это мастер, который делает табуретку. Он тоже творец, что уж говорить о кандидате каких-нибудь наук! Это соотнесение выс шего и в общем-то довольно обыденного представ ляется мне чрезвычайно важным. Что такое Учитель? Учитель — человек, несущий открывшуюся ему мысль. Что такое учитель с маленькой буквы? Это человек, передающий истину будущим поколениям. И тот и другой несут ее потомкам.Сейчас, как я понимаю, нет важнее задачи, чем направить на верный путь именно юное поколение, которое должно жить духовно. Какова же будет ду ховность? Чему ей соответствовать? Она должна звать к единству, объединять все человечество, учить, пожалуй, трем ступеням сознания, и первую я назвал бы патриотической, если бы опять это слово за пос ледние годы не было так затаскано. Только нельзя останавливаться. Надо идти дальше — к глобально му, а затем и планетарному сознанию. При этом за коны жизни на земле должны соответствовать кос мическим, которые очень просты. И как только чело век начинает идти против них, его самого, семью, нацию, империю и человечество в целом ждет рег ресс и возможность уничтожения. Как ни назови за коны — божескими или природными, но человек не может идти против этических норм безнаказанно. Погибли все империи, которые шли против нрав ственных норм. Какой путь здесь видится, путь как руководство? Конечно, это великие заповеди, если мы говорим о христианстве. Только надо понимать, что эти же заповеди присутствуют и во всех других религиях, что нет религий истинных и неистинных, правильных и неправильных. Они все правильны и все чем-то неправильны, ибо это первый этаж. В ос нове прохождения духовного пути лежит творчество. Именно творчество есть путь, и без него жизнь начи нает угасать. Причем, я надеюсь, всем понятно, что любовь — это тоже творчество. Работа и воспитание детей — сложнейшие задачи, которые выпадают на долю каждого, —тоже творчество, развивающее че ловечество. Соответствие божественным космичес ким законам ведет эволюцию от грубо материально го к высоко духовному.Если говорить не о духовных поисках, не об изучении религий, а о том, что нам предстоит, то, види мо, необходимо проникнуться новой, совершенно другой философией. Мне нравится читать в журна лах, что идет эра Водолея, что Россия покажет всему миру, на что она способна, но пока я не вижу основа ний для такого оптимизма. Нам, кстати, надо очень многое преодолеть в самих себе, прежде всего, став ший генетическим страх, сидящий в каждом из нас — сталинское время прошло недаром. И если вы думае те, что к этому времени возврата нет, то мне пред ставляется — оно может вернуться мгновенно, поэто му необходимо воспитать внутри себя противоядие. Второй наш огромный грех — нетерпимость, тре тий — необразованность, мы не знаем того, что мо жем и должны знать. Люди не любопытны, мягко го воря. Поэтому нам нужна совершенно новая наука, иное религиоведение, ищущее единство во всем. Та ким же должно быть искусствоведение и, конечно, история, которую мы бы рассматривали под мораль но-этическим утлом, чтобы понять, что и как в ней происходило. Все это станет составной частью культуры XXI века. Обязательна определённая надконфессиональность. Человек должен уходить корня ми в свои традиции, рассматривать их с более высо кой точки и понимать, что всё это как бы ступени внутри храма, а на крыше — огромное небо со звез дами, там нет изображения Христа или Будды. И не важно, через какие двери вы вышли на эту крышу — там уже единое космическое небо. Вспомним не раз цитированное послание Индии ко всему миру. Оно всего в трех словах, но очень емких, если в них вду маться. Это — единство в многообразии. Сохраняя многообразие, мы должны осознать единство. Мы, европейцы, все видим дуально попарно: черное и бе лое, он и она, правильно и неправильно, добро и зло. Такой подход не то чтобы не правильный, он прими тивный. Выше дуальности — понимание, что суще ствует и добро и зло, и да и нет.Как же практически достигнуть духовности? Я думаю, надо взять на вооружение то, чему учат нас все духовные Учителя человечества, — этический подход, подразумевающий морально-этическую оценку каждого своего шага, терпимость и понимание того, что все мы связаны друг с другом, как бы капли одного океана. И важнейшая из наших задач — служение человеку. Великий индийский просвети тель, религиозный деятель Свами Вивекананда ска зал прекрасные слова: «Если вы хотите найти Бога — служите человеку». Мне очень нравится ещё одно высказывание Вивекананды: «В будущем столетии Россия в духовном отношении поведет за собой мир, но путь к нему укажет Индия».И последнее — это конечно, самосовершенствование человека во имя общества, а общества во имя человека. Выйти же по ступеням на планетарное со знание — первейшая наша задача. И далее — на космическое, где мы, дети не Москвы и не Сокольников, не папы с мамой, а, как и вся наша земля, дети и час тицы космоса, и от нас зависит, будем ли мы и наши потомки жить хорошо или разрушим свой дом, и Зем ля прекратит свой полет в Космосе.КЪМ РУБРИКАТА: ДИАЛОГ НА РЕЛИГИИТЕ И КУЛТУРИТЕ