Покана

Федерация за духовно единение „Роза”
Фондация Второто Пришествие
Издателска къща „Новата цивилизация”
канят
приятели от всички духовни общества
във връзка с предстоящия
Ден на християнското семейство

„Тържество в духа на музика и стих”

Събитието ще се състои на 13.11.2010 г.(събота) от 11 ч.
В клуб „Катарзис”, кв. „Сердика”, ул „Гюешево” 64
Гр. София

Ден на православната християнска младеж и семейство
21.11.2010

Този църковен празник укрепва семейната аура, отношенията на любов, уважение, разбирателство между съпрузите, родители и деца, баби, дядовци и внуци.
Енергията на 21-ви ноември е много благоприятна да обновим своята семейна атмосфера, да я пречиситм и заредим с любов и разбирателство, толерантност,положителни емоции, стремеж да разбираме другия и да не го ограничваме съзнателно. На този ден може да заздравим и обновим отношенията със своя своя семеей партньор, с родителите, с децата и другите близки роднини.
Символично и буквално, отново имаме възможност да запалим огъня в семейното огнище и да пресъздадем своя брачен и семеен модел.
Нина Ничева

Любовта - висша сила

Истинската любов –основа
на нашия жовот.

Румяна Русева

Семейството исторически е винаги било основно средство за пренасяне на културни, морални и етични принципи, религиозни вярвания, традиции и пътища на разбиране на света от едно поколение на друго. По традиция семейството е било начинът, по който хората са научавали ценностите на личностния интегритет, вярност, преданост и безкористна любов.
Връзката между съпруг и съпруга, родители и деца, братя и сестри са основа за живота ни и определят кои сме ние като личности. Всеки човек е не само индивидуалност, но и носи в себе си отпечатък от цялата семейна система на едно общество.
И макар, че със сигурност обичаме нашето семейство, в нашето ежедневие често имаме трудно взаимоотношения един с друг.И става така,че нашите разочрования и неудачи често хвърляме върху семейните ни взаимоотношяния. Понякога може да се почувстваме като затворенци от изисквания и очаквания, макар че ни обичат. Други пък не чувстват, че са достатъчно оценявани от своите близки. Понякога може да е наистина много трудно да общуваме и да изразим истинската си същност в семейството. В други случаи ние дори не си общуваме, тъй като е трудно за децата да разберат какво означава да си родител, а пък родителите са забравили какво означва да си юноша или младеж.
Може би често децата чуват от майка си и баща си, че съжаляват за своя неправилен избор и след време да се стигне дотам, че то да преживее развода им.
Американският психолог Гари Смоли твърди, че в нашето объркано общество е парадоксално, кка един водопроводчик да учи 4 години , докато ние за да създадем семейство пристъпваме към брака само с едно съгласие, обещание и брачно свидетелство.Той също пише, че младите хора объркват незрялата повърхностна любов с истинската и често пристъпват един към друг емоционално и с погрешно разбиране за любовта.
Понякога, за да избегнем разочарования, казваме, че романтичната любов не същетвува. Но тя е съществувала през всички времена и навсякъде.Милиони слова са написани за това възвишено състояние на любовта. Когато говорим за романтичната любов ние имаме предвид способността ù да се развие в истинска. Нейните качества са интензивност, страст всеотдайност и вдъхновение да се постигне целта на любовта. А това развива и постоянство.
Психолозите казват,че романтичната любов прераства в истинска, когато има градивен характер и спомага да развием най-доброто от себе си. По този начин тя ни кара да ставаме все по-добри и да достигнем по-голяма зрелост и отговорност.Без този важен фактор на вълнуващи преживявания бракът често се превръща в окови за съпрузите сблъскали се с реализма на ежедневието.
Някои хора объркват влюбването с романтичната любов, но в същото време те виждат само това, което е в техните представи, свързани с външни желания и фантазии, а и често с егоцентричния им характер. Затова една от главните ни характеристики като личности е умението да се самонаблюдаваме и самоконтролираме.
Наред с физическите ни желания за храна, сън и забавления, ние имаме нужда да се научим да овладяваме емоциите си.Нашите емоции са източник на енергия и мотивация, но както конете, те трябва да бъдат обуздани и дисциплинрани, за да не се развихрят неконтролеруемо. В тази връзка е необходима телесна и емоционална дисциплина в сексуалното ни поведение.
То често бива прибързано и довежда до редица разочарования, когато личността не е обърнала внимание на духовните закони и потребности.
При романтичната любов съществува вдъхновението да се посветиш на другия и да отстояваш любовта си , да правиш усилие за развиване на добри взаимоотношения с партнъора си.. Тогава емоциите и чувствата могат да бъдат поставени под контрол и да бъдат в хармония с правилното мислене.
Сред онези ,които имат силна вяра в Бог любовта между съпрузите се развива и отвъд материалния свят, до достигане на единство с Него. Наред с ежедневните нужди и трудности в живота романтичната любов стимулира двойката с прекрасни чувства и вълнения, които подхранват любовта в техния брачен живот. И става така,че вместо любовта да си отиде, тя се увеличава и се развива до божествената. Пожелавам на всеки един от нас да открие пътя към истинската любов – основа за нашия живот и бъдеще на потомството.


Библиография:
1. My Journey in life. A Student Textbook for Developing Loving Relationships, IEF, Moscow,1999

Taтко

Ти слушаше,когато ставаше тъмно,
Това е най-добрият ти подарък.
Ти имаше уши да слушаш
екслозивните акорди на младостта ми.
Думи нoжове, срички саби,които свистяха.
Всички си тръгваха.
Но ти оставаше,
ти слушаше.

Когато взривявах тавана- крясъци изстрели,
бързи огнени атаки,
пронизващи крилата на ангели,
ти чакаше
закърпваше крилата
и някак си вървяхме все напред.
До следващия ден,
до следващия разговор,
до следващата бомба.

И когато всички тичаха към скривалищата си -
за убежище,
за защита -
ти оставаше на бойното поле.
беззащитен за огъня от всички страни.
Рискувал живота си,
като си ме създал.
Рискуваше живота си,
когато ставаше тъмно.

Дерек Чапмън
Декември 1993
Из "Петте езика на любовта при тийнейджърите" от Гари Чапмън

Имало едно време

Имало едно време
( Once upon a time)

Имало едно момиче,
което пеело в ранен час
песни чудни, сладки
до забрава в харма пред олтара,
а там сбирали се хора
от селото и скитници
в нощта под лунна светлина.

И ето сватба вдигнали голяма,
и младата жена свенливо
свела своята глава,
покрита с нишки златни,
и с усмивката си лека
поела целувката на любовта.

Ала щом настъпила нощта,
и утрото с посърнала луна
замряло в тъга ,
девойката останала
в леглото празно,
без съпругът й с писмото:

- Отивам си далече у дома,
майка ми умира там сама,
но се връщам скоро...
Не тъжи! Чакай ме ще дойда,
след това...


И така младата жена сам, сама
живяла без утеха в любовта,
с мъка и копнеж в сърцето,
ала верността - чувството,
съдбовно дало й крила....

И така след година – две,
все чакала с надежда тя,
а в сърцето тихо глас й шепнел,
че обещанието да се върне,
е истина, която ражда красота.

И дошъл денят, в който
силата на любовта
отворила палати – дверите
на радостта.
Съпругът се завърнал,
и що да види - жена му
седнала в пръстта редяла думи,
но не не била луда тя...

Тя пеела си тихо песента
за вечността на любовта,
и когато вдигнала глава,
от двете й очи капели сълзи;
Безброй звезди разкрили
светлината във душата
и красотата на жената –
бледа и смалена в пред дома
на своята тъга..ала ето
надеждата родила Любовта.

Румяна Русева

Някои причини за детската престъпност

Някои причини за детската престъпност

Какво е бъдещето на нашите деца ? Бихме ли смело признали, че възрастното поколение, т. е. ние като родители, сме вложили достатъчно усилия за предоляването на духовния вакуум сред младото поколение? Ние бихме се оправдали, че западната култура ни залива и щем не щем ставаме жертва на резултатите от една атеистична култура пронизала 20 век с упадъка на ценностнана система.
Според Националната асоциация по психично здраве голяма част от американските деца имат психични проблеми, докато психологът Мартун Селимън пише в книгата си "Оптимистичното дете", че “ през последните петдесет години епидемията от депресия е десет пъти между децата и юношите” . (Шапиро, Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент, 1999г,с 25 )
Свидетели сме на деградация на човешките отношения и в страните от Източна Европа.. Изследвания върху агресивността при децата сочат ниската нравствена култура като причина за девиантно поведение. Изследванията са направени в седем дома за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи, четири социално-педагогически интерната, две възпитателни училища-интерната, Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни и Поправителния дом в гр. Бойчиновци. Те показват че нагласата у по-голямата част у анкетираните деца към употреба на насилие е породена от ниската нравствена култура.
Децата, които са настанени за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, са "деца в риск" поради факта , че при създадени благоприятни условия и микросреда могат лесно да станат носители на девиантно и престъпно поведение. Това е така, защото моралът, ценностите, интерсите и отношението на обкръжението, сред което протича жизнената дейност на непълнолетните, са от решаващо значение за тяхното личностно изграждане.
Друга причини за агресивно поведение на непълнолетни правонарушители е фрустрацията и депресията породени от невъзможността за справяне с обстоятелствата в живота. Употребата на алкохол и наркотици от деца с лабилна ценностна система е често поради давлението на средата, която няма ясно изградени критерии за добро и зло, за позволено и непозволено.
Неблагоприятният психоклимат в семейството създава психотравмираши отношения които водят до стрес и отчуждение, често пъти изходът от които е употребата на дроги. ( с.33) ( д-р Елисавета. Здравкова, Условия, стимулиращи агресивните прояви сред децата - Превенциа на агресията сред децата , СОУ Кл. Охридски, София , 2004 - с 27-33)
Особено съществен фактор за влияние върху агресията и престъпността сред юношите е насилието от телевизионния екран. Съществуват множество изследвания, подкрепящи със силни цифри тезата, че жестокостта от малкия екран води до повишаване нивотото на агресивност. Гледането на филми на ужасите, криминални деяние показани с най-голяма подробност закоравяват сърцето или пък въздействат травмиращо върху все още крехката детска психика. “Социалното учение или ученето чрез наблюдение, при което се демонстрират модели на поведение и съответно се имитират от подрастващи юноши и младежи, играе особено важна роля за формирането на агресията”. (с. 127)
Изследване, застъпващо гореизложената теза, е публикоувано през юли 1992г в издание на Вестник на американската медицинска асоциация. Д-р Брандън Сентъроуол обобщил резултатите от проучванията в тази област, обхващащи период от около двадесет години. Всички проучвания сочели в една и съща посока:, че съществува връзка между гледане на насилие по телевизията и проявлението на насилническо и агресивно поведение. Сентъроуол сравнил размера на убийствата сред белите в Южна Африка, белите в Съединените Щати и цялостното население на Канада .Южна Африка била избрана, защото телевизията не била въведена там до 1975г. Следвайки навлизането на телевизията в Съединените щати ( 1945-1974)годишният размер на убийствата се покачил с 93%. В Канада за същия период от време размерът на убийствата нараснал с 92%. с 130%.(с.127)
Често срещан аргумент в защита на телевизионните "творци" е, че те представят живота такъв какъвто е в действителност. Данните обаче сочат, че по телевизията криминалността е обрисувана с 55 пъти по-голяма честота, отколкото в действителния живот, а специфичния акт на убийство се представя на ниво почти хиляда пъти по-високо от реалното му разпространение в света.(5;с 197) След такива цифри не бихме могли да оспорим и казаното от д-р Виктор Клайн от Департамента по психология с Угайския университет, че "повторното гледане на насилие също прави зрителя безчувствен. С преповтарянето то става по-приемливо...Изгубваме способността да забелязваме жертвата."(с6) Проф. Хелмут Лукещ също смята, че не само директното насилие оказва негативно влияние. Безразличието спрямо формите на насилие, видени в живота или по телевизията, влияят на социалното поведение на децата. ( 3;с54)- Д-р Яна В, Иванова,Влияние на насилието от телевизияонния екран върху детското поведение - В: Превенция на агресията сред децата, СОУ Кл. Охридски,София, 2004) 126- 136)
. .
Според американският психолог Р. Шапиро най-голямата пречка при възпитанието на дете с висок ЕК (емиционален коефициент) e гледането на телевизия. Много родители са открили, че телевизията е ефективна форма за гледачка на децата. Ако е необходимо, обаче “да се възпитa дете с висока емоционална интелигентност , трябва да предприемат стрoги правила за гледане на телевизия и игра на компютри”. Затова психологът препоръчва планирането на дейности, който да изместят тези занимания като шахматни и спортни игри, художесвени проекти или хобита. Както вече се досещаме лъжливите митове и заблуди днес, особено по отношение на свободата и любовта, сякаш целят да се скрие основната причина и основният проблем, който стои за решаване пред новото хилядолетия.

Човешкият род в хода на историята

Човешкият род в хода на историята
Човешкият живот е едно постоянно движение в историята, която не е просто описание на исторически факти. Според последни научни изследвания, които потвърждават библейски истини,съществуват определени духовни закони, които въздействат върху забавянето или ускоряването на опеределен исторически процес. Едно ново виждане на историята включва въпроси като: Как е започнала човешката история? От какви видове закони се ръководи? В каква посока е насочена? Каква е ролята на човека, семейството, рода и нацията за нейното сътворяване. В това разглеждане няма да се занимаваме с философия на историята, а само ще кажем,че за да предложим съответни методи на разрешение на съществуващите проблеми е необходимо да имаме ясна представа за бъдещето.
Една нова теория за историята е необходима за създаване на правилно виждане за бъдещето и за насочването му в правилна посока. Съвсем накратко, в духа на съвременната епоха, ще дам някои основни положения на така нареченото обединително разбиране за историята. То се извежда предимно от духовния аспект на човешкия живот и смисъла на неговото съществуване и обединява основни универсални виждания за сътворението. Според него човешката история не е могла да започне като принципна и правилна история, напротив,тя е изпълнена с катастрофи, войни, страдание и мизерия. Откриването на основно разрешение на създалите се проблеми не е възможно без да се вземе предвид човешкото отклонение от Божествения ред.
Целта на човшкия живот е да изпълни трите Божии благословии за индивидуална, семейна и творческа реализация и щастие. Поради това,че първоначалният свят и първоначалният план за човека са били изгубени, човечеството изпада в сфера на духовно несъвършенство и дори духовна смърт. Затова през цялата човешка история Бог работи за пресъздаване на първоначалния човек и първоначалния свят.
Това ясно проличава от живота и делото на велики личности, придвижили прогреса напред и дали пример и вдъхновение на поколенията. За съжаление историята разкрива живот изпълнен предимно с болка и объркване, тъй като хората са живели и живеят в един непринципен свят. Бихме могли да се поучим от историята на еврейския народ, така ясно разкрита в Библията и да изведем някои основни положения валидни за българската или на някой друг народ съдба. Библейската история дава кратка и ясна формула на провидението за въстановяване на грешния човек и свят до постигане на първоначалния идеал. От тази гледна точка можем да кажем,че човешката история се превръща в провиденческа история за възстановяване, която се ръководи от определени принципи. Няма да се спираме на тяхното разглеждане, тъй като те са обект на специално изследване, а ще се спрем само на ония моменти които засягат някои родови и семейни характеристики, влияещи върху съдбата на човека.
Тъй като движеша сила в историята е стремежа на Бог и човека да реализират истинска любов в един хармоничен свят има и определени предпоставки за успеха на любовта във взаимотношенията във семейството.
Навярно всички съпрузи искат да реализират идала на любовта във своите взаимоотношения и семейството си.
Някои от подходите развити от Берт Хелингер- най-интересният психотерапевт в немскоговорящия свят - могат да бъдат много полезни.
Берт Хелингер, роден през 1925г. първо учи психология, теология и образование. Работи като католически мисионер в Южна Африка в продължение на 16 г. По-късно развива пламенен интерес към груповата динамика, става психоаналитик и след като участва в различни терапевтични школи развива систематична семейна терапия, която характеризира неговия труд.
За разлика от други терапевти Хелингер не поставя индивида, а по-скоро взаима отношенията в рода и семейството на преден план.
Според него много проблеми в партньорството, брака и семейството- а също и болести, депресиии, психосоматични прояви са резултат от редица усложнения, накърнили принципа на хармонията и любовта и които могат да бъдат разрешени единствено като се погледне цялостната картина.
Според Хелингер, ние принадлежим не само на нашите родители, но също и на по-голяма родова система. Нашата семейна система съществува сякаш контролирана от една по-висша функция, която всички членове споделят заедно. Можем да сравним това с ято птици, в което индивида се насочва автоматически в посоката на летящото ято. В семейната система този по-висш ред на групово движение действа като проява на споделено семейно съзнание. Всъщност то е подсъзнателно и ние можем да го проследим по реда, в който то се проявява чрез това, което става когато му се подчиняваме или нарушаване неговите изисквания.
Също можем да кажем кой принадлежи на семейната система като наблюдаваме кой е повлиян от нейното общо съзнание и кой не е. Като правило следните хора принадлежат към семейната система:
- Всички деца, включително починалите и неродени.
-родителите с техните братя и сестри
-дядовците и бабите
някои от пра-родителите, включително и далечен роднина, пострадал от ососбено трудна и несправедлива съдба
-нероднини, които са пострадали от някой член на семейството чрез смърт или нещастие .например бивши съпрузи от родители и прародители.

Ето някои примери за нарушаване на определени същностни характеристики запазващи целостта:

1.Правотот да принадлежа:
Всеки член от семейството било то жив или умрял, присъстващ или отсъстващ, има еднакво право на принадлежност. Ако един член се изключи поради морални причини или бъде "забравен", поради това,че трагичната му съдба плаши другите ( например умряло или незаконно дете ), тогава друг член от семейството изкупва това чрез своята съдба. Това е ярък пример на духовния закон за изплащането.
Или някои членове могат да кажат: "Аз съм католик, а ти си протестант и аз имам по-голямо право да принадлежа или обратно. Освен религията, може да се засегне национална, етническа, расова и родова принадлежност. Когато говорим лошо за другите и ги третираме като лоши, ние сякаш им казваме, "Ти имаш по-малко право да съществуваш отколкото аз."
Фундаменталната динамика в семейната система ,а именно правото на принадлежност не толерира оскърблението. Когато някой от семейството бъде изключен, се поражда голяма необходимост от системата за компенсация. Тази компенсаторна динамика води до това,че изключеният или презиран член се представя от по-младия, който не осъзнава или е безпомощен срещу "индентификацията". Индетификацията е нещо като системно принуждение за повтаряне на миналото в семейната система, което приповтаря и пресъздава лоши ситуации без да ги разрешава. Закъснял отглас да се върнат отнетите права на дадения член.
Има много сериозни дисфункции при семейства с поведенчески разстройства на деца, но също и болести, склонност към катастрофи или самоубийства когато децата несъзнателно представят изключения член и търсят начин да въстановят неговата позиция. Това показва втора характеристика на съзнанието на семейната система. Тя осигурява справедливост за онеправдания член , но причинява несправедливост за по-младия.
Разрешение:
По-младите семейни членове могат да бъдат освободени от такива усложнения, когато се въстанови фундаменталния ред, т.е., когато отхвърляните членове отново бъдат приети в семействотот и им се даде нужното уважение. Например,ако дете почине рано в семейството, другото дете сякаш чувства вина ,че е все пак е живо и страда от желание да компенсира това чрез несъзнателни провали в живота си, като се разболява или още по-лошо да иска да умре, макар и да не зне защо. В такава ситуация
някои деца са успявали да възстановяват реда на правото като са се обръщали към починалото дете с думите:"Ти си мой брат(сестра). Аз те уважавам, ти имаш място в сърцето ми. Покланям се на теб и съдбата ти независимо каква е била и приемам моята съдба каквато и да е тя" Така чрез уважение към починалото , живото дете може да се върне към живота без вина.

2. Редът на предимството
Според Хелингер има йерархически ред в семейната система. С течение на времето всеки човек принадлежащ на тази система, намира мястото си в йерахическия ред на предимството. Който е бил част от системата първи,има предимството пред всеки, който влезе в нея по-късно. Отнася се не до ценностно оценяване, а за чисто времеви ред. Ето защо първородният има предимство пред второродния, първата жена - пред втората, съпружеските взаимоотношения са с предимство пред това да си родител. За съжаление поради грешната човешка история този божествен ред е бил нарушен (показано чрез притчата за Каин и Авел) и човешкият род е трябвало упорито да следва Божията воля за неговото възстановяване (показано чрез раждането на първородния човешки и божи син - Исус Христос).Все пак неговата поява само частично разрешава проблемите на човешкия род поради което Той обещава да се върне отново.
Разбира се,от научна гледна точка падащите небесни тела и издигащите се облаци са нищо друго освен символи на една закязваща епоха с нейните отживели и "истини" и идването на нова истина,представяна от най-прогресивните и духовно извисени хора на времето,които повеждат човечествотот към следващото хилядолетие.Това може да стане ако хората сами изпълнят отговорността си, дори в ай-обикновените семейни взаимоотношения.
Знаем,че истинската любов се реализира само когато даването и получаването в семейството и обществото е балансирано. Например, един брак може да бъде успешен ако двамата родители напуснат своите родители и отдадат приоритет на новата система. Също редът се обървка, ако една майка се посвети изцяло на децата си и заради тях пренебрегне връзката си със своя съпруг. Тогава децата заемат позицията на партньор и вече не знаят първоначалната си позиция.
Във връзката между родители и деца даването от страна на родителите е предхождащо. Емоционално децата знаят, че никога не могат да изплатят това. Затова на децата им се разрешава да вземат всичко, а разплащането се състои в това да го предадат на собствените си деца. Така се изпълнява друг духовен закон - за даването и получаването и израз на неговият баланс виждаме както в полжителен така и в отрицателен смисъл. Ако нещо лошо бъде направено на някого, той подсъзнателно изпитва нуждата да му бъде заплатено за това. Ако човекът, към когото са се отнесли зле не настоява на правото си за компенсация, човекът който е извършил неправдата има чувството,че не го вземат насериозно. Ето защо е важно да не подминаваме такива неща и да не отнемаме отговорността на другия за постъпките му, просто с единствената цел да запазим връзката помежду си. Това обаче в никакъв случай не ни отвързва ръцете за отвръщането на злото със зло, а търсене на приемливи начини да изразим справедливото си възмъщение или гняв.Често поради неумението ни да се справяме с отрицаелните си емоции, изпадаме в неприятни конфликтни ситуции, които могат да стигнат до агресия или насилие.


3. Съвестта като регулираща сила
Хелингер разглежда съвестта като регулираща сила в дадени взаимовръзки в семействотот и групата, която гарантира,че връзката между тези хора може да просъщетвува. Двете прояви на съвестта - добрата и лоша съвест, осигуряват връзката с корена и стъблото на дадено семейство или група, които предават груповите ценностни стандарти на членовете си. В зависисмост до каква степен един член се чувства част от такава общност, той или тя ще бъде закрилян или лошо повлиян в зависисмост от това дали има обща база с нея. Например, ако обществото е нехайно към възпитание на личността и характера на своите индидвиди и в същото време дава простор за изява на човешките стихийни инстинкти, то индидвидът има обща база за лошо влияние от страна на лоши родови характеристики.

В своите терапевтични сеанси Хелингер поставя в центъра необходимостта от възстановяване на връзката с корена и стъблото на родовотот дърво, т.е. възстановяване на истинската любов.
В тази връзка той ни дава следното послание:

Двете добри съдби
Много , много отдавна, когато боговете все още изглеждали близо до нас.двама певци наречени Орфей живели в малък град.
Един от тях бил Великият Орфей. Той изобретил древната китара и когато дърпал струните и пеел, цялата природа около него замирала. Дивите животни полягвали, най-високите дървета се накланяли да го слушат. Нищо не могло да устои на силата на музиката. И тъй като бил толкова велик, той ухажвал нах-красивата жена на света. Ето откъде започнала бедата.
Красивата Евридика починала по време на сватбените тържества и високо издигната чаша на
Орфей се счупила в ръката му. Но за Великият Орфей смъртта на бил краят. С помощта на
могъщото си изкуство, той открил входа към подземния свят и слязъл в царството на сенките, пресякъл реката на забравата, преминал край пазачите на ада и се появил жив пред трона ма бога на смъртта като го докоснал с песента си.
Смъртта пуснала Евридика на свобода, но завързала за нея една нишка. Орфей бил толкова щастлив,че не забелязал лошата умисъл на това благодеяние.
Той тръгнал да се връща и зад себе си чувал стъпките на своята любима. Те успели да преминат
край големите пазачи на ада и пресекли реката на забравата като започнали да се изкачват към излъчващата се отвън светлина. Изведнъж Орфей чул вик - Евредика се била спрепнала. Той се обърнал разтревожен и видял падащите сенки на нощта и разбрал, че е останал сам. Изгарящ от болка запял своята любовна песен на раздяла :"Сега я загубих. Моето щастие си отиде завинаги."

Той успял да се върне в света на светлината, но неговата опитност в света на мъртвите сторила живота да му изглежда доста странен. И когато няколко пияни вакханлийки го поканили да отиде на празника на новотот вино, той им отказал. Тогава те разкъсали тялото му на части.

Толкова голямо било неговото нещастие и толкова недовършено останало неговото изкуство. Но той станал известен на целия свят.

Другият Орфей бил по-малък човек. Той не бил велик музикант. Пеел песни на малки събирания и свирел за обикновените хора. Не бил много успешен, но ги правел щастливи и прекарвал много весело. Не успял да си изкарва прехраната с пеене и си намерил работа,която не била много успешна, оженил се за не особено специална жена и имал не особено специално деца. От време на време извършвал малки и обикновени грехове и бил почти толкова щастлив колко всеки друг. Имал обикновен живот и починал стар и доволен от живота.
Но никой не го познава --освен мен.

От този разказ можем да разберем,че нашите предци са имали интуитивна представа за вечността на любовта и духовния свят. Те са считали абсолютните човешки стойности за по-съществени от обикновения живот, възвеличили подвига на Орфей да надскочи себе си и спаси своята възлюбена.
Затова не можем да не подчертаем потенциала на българския дух да изкачи върховете и да не се опитаме да го видим и в нашето настояще. Тепърва предстои обединение на научната и духовна мисъл за правилно разрешаване на проблемите, свързани с кармични обремененености на индивидуално,семейно ,родово и национално ниво.

Денят на един малък бездомник

Денят на един малък бездомник
(Разговор с единадесетгодишния Митко Несторов с постоянен адрес: София, Централна гара, до намиране)
Въпрос: Митко, откога живееш на гарата?
Отговор: Ами вече може да е станало доста.. Есен беше, когато останах за постоянно. Иначе преди туй се прибирах ъй по веднъж два пъти в неделята.
Въпрос: Имаш ли родители:
Отговор: Всеки туй пита. е, какво като имам.Делегации разни водят и все туй питат, сякйаш е важно. Имам и майка и баща. Някои казват,че са брат и сестра,ама не е вярно. Имам и две сестри. Едната е на 16 и вече ще я женят. ако баща ни си отиде от нас, аз ще се прибера. той много бие. Мене ме е страх и не обичат да ме бият. Не обичам скандалите.Обичам приятелите. Майка от време на време минава тука, пита ме как съм, иска да остави пари, ама аз не давам. Не искам да я бият заради мен. а на бащата, когато мога, му правя мръсно.
А как се чувстваш тук на гарата? Смяташ ли я за свой дом?
Отговор: Ахъ. Че тука, къде другаде. Аз например, не спя по дупките, а по вагоните. Те полицаите ме знаят. И то тях има хора, пускат ме. Защото ме знатя какъв съм клюкар. Всички ми викат издайник. Понеже всичко знам, и всичко кьорим и ги е страх да не ги издам. Аз не крада. Да бе, не крада.
Въпрос: Ще ти повярвам ,ако ми обясниш откъде взимаш пари, за да живееш.
Отговор: Помагам на чичо Пламен в бистрото. Мия чашите..сервирах преди,ама той си намери сега едно момиче. Много ми бли черни ноктите, затуй се отказа от мене за навън. а вътре правя и пиците, и плачинките и гофретите,всичко – аз. Гледам и гарнитурите,докато се правят. Само като гледам и се наяждам. От туй чопна, от онуй чопна и то...колко ми трябва на мене.
Въпрос: А колко време помагаш?
Отговор: Три-четири часа. Пари за ядене и за цигари не давам. После дивам да изнеса боклука. Нося го ей там в подлеза. Освен това изпълнявам поръчки. може да ме прати и на подуенската гара, отивам така сме се пазарили...
Въпрос: А ходиш ли на учлище?
Отговор: Ходих. Три години. Знам да чета. знам да събирам и да умножавам. Научих се и на елката да правя сметките. Какво ми трябва на мене друго.
Въпрос: А къде ти са дрехите, какво лични имаш?
Отговор:Е, то не е много.Якето и ботушите. Якето го спечелих за две кебапчета и едно хлебче – холандско е – от едно момче от Кричим. Ботушите ми ги даде един батко. От Червения кръст. И пуловери ми даде,ама ги подарих на сестрите – много женски. Имам и две книги – с приказки. За принцове и принцеси, не нашенски. И за коне, гори,за животни – страшна работа. това е то моето имущество.
Въпрос: Дишаш ли лепило?
Отговор: Преди дишах, ама от два месеца много ме боли главата и вече не купувам нито бронз, нито нищо.
въпрос: Ако имаш възможност да живее някъде другаде, ще се съгласиш ли?
Отговор: Ако ме заключат и ме карат да правя каквото ми кажат, ще избягам. ако мога да отивам когато си поискам и да си тръгвам, ще ида. Там може и да дават храна. супа. ама да е близо до гарата. ако там могат да лекуват и зъбите, ще е добре, защото всичките ме болят, не мога да ям.
Въпрос: Там ще можеш и да поддържаш и личната си хигиена?
Митко пита за къде става въпрос.
Отговор: Ами къщата, за която ти говоря, сигурно ще бъде наречена приют и ще има баня, където да се къпете, да се преобличате, да се перете. това е лична хигиена.
Митко: А, обичам да се къпя. Като се измърси нещо долно,горно - го хвърлям. Не държа аз мръсни работи. Сменям си дрехите. А като има и на няколко дни. ама скоро не се е случвало.
Лельо, кажи на онези хора, дето все питат и искат да помагат. ние сме си дибре тук. Ако искат да направят къща за нас, ама без ключ и решетки, ние сме съгласни – 60-70 ще дойдем. Ако пък има супа и телевизот и има доктор по зъбите, и повече ще дойдем. Ако трябва , ще си плащаме някой лев ( който има),
Инспекторката : Не, Митко, приютът ще бъде безплатен.
Митко: А кога ще можем да отидем, през нощта или по всяко време?
Инспекторката: още не зная какво ще бъдат условията и редът в този приют, но се радвам, че бездомните от гарата ще го възприемете....А за какво мечтаеш Митко?
Митко: Е, лельо, да гледам телевизор всяка вечер и за такава къша, за каквато ми говориш.
Сп Обществено възпитание:”, 1994, бр. 2.с.32-34 с.

Срещи с детската престъпност (проблеми)

(Разговор с Венета Ценова, инспектор при ДСП – Банкя)
сп. Общесвено възпитание, 1994,бр. 2, с, 29 - 31
Въпрос: Какво е нужно за професията , инспектор при ДПС?
Отговор: Любов. Към живота, към човека, към труда – неща естествени и прости. Обичта прави хората по-добри – тя е признак за величие и мъдрост.
Въпрос: Какво ще кажете за проблемите на възпитанието във времето?
Отговор: Като съдя по събитията от последните години, оставам с мнението, че е необходима смяна на образователната система с друга и на типа възпитание с друг.
Децата не са щзстливи и не работят ползотворно в сегащшния модел на масово училище.Безспорно, възпитанието се изменя по цел, съдържание, задачи, стана ясно, че не съществуват вечни неизменни идеи, системи, принципи и методи на обучение и възпитание, всичко зависи от условията и от конкретния индивидуален случай.
Въпрос: Как усещате напрежението на всекидневието у децата? Какво е то?
Отговор: Времето внася разруха. Хедонистичните страсти и тривиалното съществуване на голяма част от хората водят до инфамия ( позор). Младите съзнават това. Те често мислят, че няма какво да правят с живота си. Мечтите им са устремени към луната, а животът може да им даде само коравата земя.
Възрастните , поне повечето, са загубили чувството си за нравствено достойнство и доста трудно ще научат децата си на добро,ако основното не са го сторили, още когато са били съвсем малки..
За жалост, неусетно станахме екзистенциалисти, като се отказахме дори да провъзгласяваме примата за разумно и целенасочено поведение. Съвремието ни допусна човекът да се развие в обратна посока от пеперуда в гъсеница, но перспективата да изгубиш крилата налага да свикнеш да пълзиш,а това в никакъв случай не предизвиква въодушевление. Всъщност сега съвремието предлага на младите тъкмо това.
Поднесената телевизионна информация е изпълнена с насилие – естествения праг на забрана се размива. Филмите, в които доминира сексът, вредят на емоционалното развитие. Намаляват творческите способности на децата. Обеднява речниковия запас, чувствата и изразността им. Децата губят способността за съчувствие. Лошите приятели, които допускат до себе си част от децата, поради някакъв вид оргиналност в поведението им Около 100 000 германчета са поклонници на Сатаната и стигнаха до самоубийства, до психиатрични клиники. Сектите привличат младите хора. Вакуумът, който възниква в душевността им , запълват тези секти, както и окултизма .

Стресът в учлището, семейството, липсата на обич, която близките са пропуснали да докажат, нещастната любов, раждат естествена криза на индентичността, децата остават без опора. Кой да им помогне да израснат като силни личности и кога..?
Въпрос: Кой да подкрепи децата в решаването на проблемите им?
Отговор: Те често взимат като образец за подражание певци от различни рок –състави, филмови герои, преуспели бизнеземени. Музиката, която слушат, подхранва агресивността им, а филмите провокиратагресивността им. кокуренцията в шоубизнеса премахва все повече забраните. Децата не познават чувството на възторг от истинските герои. Видеофилмите също предизвикват насилие и секс. огрубяват душите на децата. Някои от тях разполагат с много пари и време, които не успяват да използват смислено. Общо децата безделничат....няма с какво да се занимават, освен с неконтролирано имитиране на губенето на времето като при възрастните. Няма извънкласни мероприятия, ангажименти, неща контролирани и смислени Центърът за работа с деца е осъвременен и видоизменен.
Въпрос: На кого да се доверяват неразбраните в семейството, училището, обществото?
Отговор: Те търсят сами пътя. Ние, възрастните оставаме едва ли не просто спътници и наблюдатели – безсилни или безразлични да ги овладеем или ръководим.
Въпрос:Как прилагате профилактиката в работата си?
И този, който е извършил правонарушение, и другият, който се кани да го извърши, имат своите причини. Вече установени, водят до разкриване на проблема. Следва диагностициране, а после започва лечението и оттам ходенето по мъките на инспектора при ДПС.
Инспекторът -полицай, психолог, педагог, често в търсенето на най-верния път е и социолог-изследовател. Заедно със секретаря на мсетната комисия инспекторът търси помощта на социалните звета за отпускане на средства за социално слабите, помощти от бизнесмени и т.н. Ние, инспекторите сме тези, които осъществяваме връзки по часне или скужебен път с детски психиатри в клиники и болници. Те пък с диагнозите си помагат да се разкрият причините за криминогенното поведение на децата. Осигуряват лечение, което вече е гаранция за успеха на профилактиката.
Често се налага последователна и система работа с родителите, неизпълнили възпитателната си роля до момента поради ниска грамотност или нравственост и поради какво ли не. Голяма част от тях са брутални, неуки и егоисти.Трябва да ги респектираме е авторитет и професиоанлизъм при изясняване на истината, като доказваме правонарушението на децата им и изискваме от тях да бъдат по-добри родители.
Последователността и индивидуалният подход достъпните : диалог и беседа, разказът, анализирането на положението им, воденето на децата към наблюдение са принципи и методи, които аз използвам неизмерно.
Пример: Осиновено момиче, отглеждано с любов, преситено от ласки и лукс, избра живота, който му харесва – проституиране. Опитите ни от три години – да го спрем
останаха неоправдани. Настатено бе във възпитателно училище. Психиатричната експертиза показа генетична обремененост. Усилията ни останаха напразни, осланяме се на лечението. Училището най-често остава безразлично към пшроблемите на децата.

За взаимоотношенията ( приятелство, брак)

За взаимоотношенията (приятелство,брак)

Може да се прочете в “Автофиографията на един йога” разказа на Парахамса джи за тези години когато започнал мисията на своя живот – разпространението на древната свещена наука наречена крия-йога. Както многостранен диамант отразява различни цветове, така и животът на Парахамса джи отразява безбройните оттенъци на божествените качества. Забележителното в неговия характер е завладяващата любов към Бог – когото почиташе като Божествената Майка. “Когато бях пеленаче и после малко момче, Божествената Майка беше моята цел. Когато бях на парахода в Америка, Тя беше моята цел, когато разпространявах посланието на Обществото по себереализация, Тя беше моята цел, когато се върнах в Индия тя беше моята цел. Където и да ходех, каквото и да правех, Тя е била винаги моята единствена цел. Всички места за поклонение са нейни храмове,всички нации са нейните земи, всички бели, кафяви, червени, жълти, черни тела са жилище за Нейните деца. Аз чувствам и виждам моята любима Божествена Майка навсакъде във всеки.”
Прилагайки тези методи ние можем да осъзнаем Себето вътре в нас и така да осъзнаем Себето във всички! Ако някой е жаден, той не може да задоволи тази жажда, като помоли някой да му говори за вода или да отиде до кладенеца и пие вместо него. Този, който е жаден, трябва да пие сам или да продължи да чувства,че изгаря за вода. Точно така е невъзможно да задоволим жаждата на душата просто като четем истината или като слушаме мъдри думи.Човек трябва да пие дълбоко от извора на истината – Бог. Себеосъзнаване значи именно това – директно преживяване с Бог. В това осъзнаване лежи съюза на човечеството, мирът , който толкова стремително търсим, осъщестяването...”
Така великите учители на Индия формират живота си в съответсвие със своите божествени идеали, които са вдъхновявавли и Христос: “Защото , който изпълни волята на моя Отец, Той ми е брат и сестра и майка.” Един ден младият Парахамса Йогананда попитал своя учител: “ “Историята на Адам И Ева ми е непонятна. Защо Бог е наказал не само виновната двойка, но и невинните неродени поколения? “ Учителят Свами Шри Юктешвар се развеселил: “ Битие е дълбоко символично и не може да бъде схванато чрез литературни тълкувания. “Дървото на живота” е човешкото тяло – гръбначният стълб е като обърнато дърво – корените са косата на човека, а аферентните и еферентни нерви – клоните. Дървото на нервната система има много приятни плодове – т.е. усещанията на сетивата – зрение, вкус и докосване. На тях човек може спокойно да им се отдаде. Но на него му е било забранено да опита секска- плода в средата на тялото ( дървото). Змията представлява навитата гръбначна енергия, която стимулира половите нерви. Адам е разумът. Ева – чувствата. Когато емоцията, т.е. Ева-съзнанието в човека бъде победено от половия импулс,то неговият разум ,т.е. Адам, също се поддава. Бог създал човешкия род като с волята си материализирал мъжа и жената. Той надарил този нов вид със силата да създават деца по божествените закони. Плодът бил забранен, за да не се и оплете човечеството в по-низшия животински начин на размножаване. Ала предупреждението да не се събудят подсъзнателните животински нагони било пренебрегнато. След беседата си учителят довършва: всяко човешко същество носи лична отговорност да възвърне “родителството” си, т.е. – единството си с хармонията Едем. Тогава Парахамса Йогананда погледнал страниците на Битие по друг начин и казал: “ Учителю,за пръв път чувствам истинско синовно задължение към Адам и Ева.”
Ето защо голяма част от учението на този велик учител е насочено към изграждане на истински човешки взаимоотношения между хората и в семейството. И до ден днешен неговите ученици неуморно разпространяват знанието на Обществото по себереализация рчез различни средства. Във взаимоотношенията си с другите, Парахамса Йогананда подчертава важността на уважението един към друг, към по-висшестоящите, към родителите и към всички останали членове на една организация. Той е цитирал често мисълта: “ Фамилиарността поражда презрение.” Много е лесно да станеш твърде фамилиарен с някого и това е края на уважението. Уважението трябва да бъде основата на всички човешки взаимоотношения. Например, приятелството между Учителя и неговия ученик Раджарси Янакананда показва съвършено идеала за уважението като основа на човешките взаимоотношения. Ето какво разказва брат Премамой : “ Нашият Гуру се държеше към Раджарси като към приятел, като към син, но и в същото време като към ученик. А на свой ред Раджарси се отнасяше със същото уважение – като към приятел, към баща и преди всичко като към учител. Понякога тяхната връзка се изразяваше с детска простота. На Коледа си разменяха подаръци. Учителят не можеше да чака Раджарси да развърже панделката на пакета – той започваше пръв да му ги отвързва....Тогава Учителят казваше, че Раджарси е изпълнил 100% от желанията на неговото сърце. Приятелството на Учителя можеше да бъде офизиално и лично, защото той беше един божествен приятел. Но тъй като беше също и учител, той винаги поддържаше известно уважително разстояние и настояваше за същото от страна на учениците си. Любовта му нямаше ограничения, но към онзи, който ставаше твърде фамилиарен с него, той оставаше по-хладен. Тъй като без необходимото уважение ученикът не може да получи вътрешната духовна подкрепа на своя учител. Някои хора мислят,че човек трябва да бъде спонтанен, за да изрази топлота и искреност. Но има различия между топлината и фамилиарността. Когато Шри Дая Мата се държи дружелюбно с последователите си, както и Учителят, тя ни помага да преодолеем плахостта в нейно присъствие и да бъдем отворени към търсене на нейната помощ и ръководство. Но тя разбира се не се е държала спонтанно към Учителя: тя беше пример за почтително и уважително отношение към своя Учител.... Имаше един много известен рок енд рол певец , който идваше в ашрама, за да изрази своите почитания. Той беше идол за мнозина. И все пак беше крайно почтителен. Винаги се отнасяше към мен с думата: “сър” и беше много любезен към всеки по-възрастен човек с почтителното име “сър”. Той беше “крал” в света на поп музиката и все пак никога не изгуби качеството си да уважава другите.
Може да е по-лесно тук в Америка да се затрудни това отношение, защото на английски няма такава специфична форма, която да изразява уважение както в някои други езици. В английския език съществува само една дума за “ти – вие”, докато в другите езици има поне две форми са второ лице – уважителната и приятелската. Тези различия в езика наистина помагат да се засили ранното обучение на родители и учители по отношение на по-голяма съдържателност във взаимоотношенията си с другите. Ако се опитаме да приложим уважението в ежедневното ни отношение с другите, виждаме че има разлика. Трудно е да кажем груба дума на някой когат се обръщаме към него с “Вие”. Имам приятелства, в които след 30 години все още си говорим на “Вие”. Това не създава хладни отношения. Разбира се, не става дума само за спазване на етиката, а за приемане важността да изградим правилно отношение един към друг. Ако уважавате някого, никога не бихте пренебрегнали и се раздразнили от това, която ви молат да направите

Нека играта започне..

Здравейте приятели,
Отново се връщам към темата, която подхванах в първите си миниатюри в сайта. Когато хората говорят често за престъпния свят или някой член от правителството, те сякаш отправят обвиненията си и негодуванието си към тях и дотук се свършва. Но както съм посочвала недвднъж ние всички се едно цяло – едни са по-осъзнати, а други не – не всички се осъзнаваме като деца на Бог. Престъпникът е станал такъв защото му е било отказано да стане човек, не е получил истинска любов в семейството и обществото и се е почувствал отхвърлен. Ето защо за мен “борбата”срещу престъпния свят започва от самите нас. Причината за това огромно недоразумение на човешката цивилизация е в самото ни сърце. Ние не умеем да обичаме истински нито себе си, нито другите и затова страднията ни идват от нашето духовно невежество. А пътят към щастието , макар и труден , може да се превърне в една игра и така да ни увлича напред. И сега да ви разкажа:

Нека играта започне

Филм на Джаки Чан . Действието се развива в Хонг Конг. Това е една полицейска история за правото да бъдеш човек. Детективът Уинг
( Джаки Чан) от хонг-конската полиция е предаден и става жертва на престъпна група младежи наричащи се екстремните геймъри. Тяхната любима игра е да убиват ченгета.. Те ограбват банки и с парите организират престъпните си дейности срещу полицията. После правят видеоигри, които пускат по интернет в целия свят. Групата е предвождана от Джо – синът на шефа на полицията. От малък Джо е третиран от баща си като “копеле” , “лентяй” и “боклук” и в него се заражда омраза и желание да си отмъсти. Останалите младежи са синове на известни бизнесмени и други богати личности .
След като целяи му екип е брутално избит, Уинг е преследван от чувство за вина и се пропива Един млад полицай го открива, за да го накара да продължат търсенето и заляването на бандата. След като намират следите на претъпниците, двамата приятели канят техните родители в банката, където ще се извърши обира. Младежите виждат родителите си и това разстройва техните планове. В престрелката за оцеляване най-накрая остава малкия Джо , чиято злоба е насочена към баща му. Детективът Уинг му дава последен шанс за живот, ала Джо е готов да убие баща си . Филмът е насочен към взаимоотношенята между родители и деца и как липсата на разбиране и любов в семейството се отразява на детската психика.

Ако жените знаеха..(Г. Смоли)

Как да опознаеш, разбираш и обичаш своя съпруг( откъс)


Как да помогнете на съпруга си да стане по-чувствителен към вашите емоционални потребности и желания.
Повечето жени имат съвсем кратка и проста дефиниция за нежност и романтика- "дребните неща". Опитвала ли сте някога да обясните на мъжа си какво представляват тези дребни неща? Една жена сподели: " Съпругът ми мисли,че проявява възвишена любов към мен, като ми купува тостер. Но кой знае защо не се сеща сутрин да ме поздрави с добро утро, да ме хване за ръката или ме целуне, за да ми каже ,че наистина съм му скъпа и държи на мен."
Жената може до такава степен да се превърне в част от дома, семейството и ежедневието си,че да се изгуби като личност. Ето защо тя изпитва дълбока необходимост от специално внимание и поощрение. Никоя жена не иска да гледат на нея само като на съпруга,готвачка, труженичка, майка, домакиня, чистачка, гладачка или семеен шофьор. Не е достатъчно близките й да й изказват благодарност за ролята, която изпълнява. Тя има нужда съпругът й да я откъсва от тази убийствена въртележка и да я обича заради човека, който е, а не заради това, което върши. След като придобие чувствителност към емоционалните й нужди и желания,той може да започне да ги удоволетворява по своеобразен начин чрез разни дребни жестове.( това е рагледано подробно в книгата" Ако мъжете знаеха..")
Вие можете да амбицирате съпруга си и да го научите да задоволява вашите потебности , като се научите на следните три неща: 1. да сеете семената на любов;2.да обяснявате индивидуланите си потребности и желания;3. да изразявате своята благодарност без намек за свои нови очаквания.
Потребности типични за мъжете:
Мъжете имат нужда да бъдат обичани.
Ако съпругът ви предпочиташе да живее сам, вие нямаше да сте омъжена за него.Всеки мъж изпитва нужда да знае,че някой на тоя свят го е грижа за него. Той изпитва нужда да бъде топло и дужелюбно приет от съществото до себе си. Изпитва нужда да знае,че има до себе си верен, близък приятел, който ще го обича каквото и да прави. Точно като вас и той се нуждае от сигурност,която придава истинската любов. Ето защо по-възрастните жени трябва да научат по-младите да обичат своите съпрузи,
Истинската любов е много повече ит едно чувство. Това е онази любов, която трае до края на живота( дори и след смъртта) Това означава посвещение да обичаш човека до себе си безусловно. Който обича така казва: "Аз съм се посветил на теб ,независимо от начина,по който се отнасяш с мен и от превратностите в живота." Истинската любов не зависи от емоции и обстоятелства, Тя не пропуска възможността да внесе смисъл и радост на другите. Ако искате бракът ви да стане такъв,за какъво мечтаете, трябва да започнете още сега да развивате безусловна любов,която е в основата на пълноценния брак.
Много е възможно ,когато започнете да развивате истинска любов,да не изпитвате никакви романтични чувства. Не се отчайвайте. Грантирам ви, че ако постоянствате да изразявате истинска любов с дела и думи към съпруга си,чувствата ще последват. И романтичната любов, която сме изпитвали към съпруга ни ще се върне. Вашият съпруг има нужда да чувства,че го приемате безусловно като човек - че цените мнението му, колкото и дразнещи да са някои от навиците му. той има нужда да знае,че вие съсредоточено и внимателно слушате какво ви казва и че смятате думите и делата му за важни.
Мъжете имат нужда от възхищение.
Мъжете са готови едва ли не на всичко за да спечелят възхищението на другите. Те буквално издирват някой, който да ги обича и уважава.- и вие можете да бъдете този някой за вашия съпруг като му дадете да разбере,че се интерсувате от него, че искате да знаете какво се крие зад решението му и какви са плановете и намеренията му.
Възползвайте се от многообразието на начините за изразяване на искрено възхищение. Когато мъжът ви е обесърчен, поддържайте уважението към него, като го успокявате нежно и внимателно. когато сте засегнали чувствата му, признайте грешката си и ги помолете да ви прости. когато сподели някоя идея с вас, която смятате за неуместна не се хващайте за главата. той трябва да е сигурен и уверен ,че няма да посрещнете на нож идеите му.
Мъжете имат нужда от разбиране и приемане.
Не можете да я скриете. мъжът ви я подушва от километри разстояние.Говоря за онази тънка мисъл ,която се върти в главата ви още откакто сте се оженили: "Един ден ще стане на моято"
Покажете му ,че го приемате и го разбирате такъв какъвто е. Не казвам,че трябва да приемете грубостите и обидите му без нужда за промяна.Просто приемете факта, че мъжът ви трябва да бъде научен по изобретателен начин как да посреща вашите нужди. Не забравяйте ,че вие в момента се учите и той в момента се учи. Щом сте в един и същи влак не искайте от него да стигне до целта преди вас.
Мъжете искат да знаят,че съветите им са ценни.
Приемете с готовност съветите му като :
...зарязвате всичко докато той ви говори.
..слушете го съсредоточено и го гледате в очите.
..изтъквате положителни аспекти в съветите му.
..оставяте го на спокойствие да се доизкаже.
..благодарите му за времето,което е отделил,за да сподели съветите си.
Мъжете имат нужда да се чувстват зачитани.
Вашият съпруг сигурно си мисли ,че най-големият му принос към семейството е издръжката,която осигурява. При това положение един от най-добрите начини да му покажете колко го цените е да му благодарите редовно за неговите професионални качества и усилия. Дори и вие да имате принос в издръжката на семейството, много е важно да му показвате колко сте му благодарни,че се грижи за вас.
Как да получаваш утеха и разбиране от съпруга си, вместо упреци и лекции.
вие не трябва да се чувствате виновна,че изпитвате необходимост да се облегнете на някого. Но ако искате да отношенията със съпруга ви да се заздравят той трябва неоременно да се научи кога и как да ви утешава.Научете съпруга си да ви утешава с личния си пример. За някои мъже емоционалната подкрепа означава да застанете на тяхна страна в даден конфликт.
Как да помогнете на съпруга си да стане по-чувствителен.
Вашият съпръг може да стане чувствителен по -скоро чрез няпряк подход отколкото при пряка
конфронтация.Този непряк подхов включва следните пет принципа:
1.Научете с да изразявате чувствата си с топлота,съчувствие и искреност.
- топлотата е приятелско отношение към даден човек.
- съчувствието е способността да разбираш някого и да се отъждествяваш с чувствата му- да можеш да се поставиш на негово място и да видиш нещата от негова гледна точка.
Искреността е да показваш истинска загриженостза даден човек,без да променяш отношението си към него при промяна на обстоятелствата.
2.Научете се да споделяте чувствата си когато сте ядосана или нервирана,без да прибягвате до упреци във второ лице.
3.Научете се да почакате докато ядът ви попремине и изпонатите ви нерви се успокоят,преди да започнете разговор на чувствителна тема.
4.Когато се успокоите заменете упреците във втори лице с думи като: "аз се чувствам". Често думите които употребявате "Никога не си идваш навреме", не са точно отражение на действителността. Може да го поздравите с думите: "Сигурно си имал тежък ден.Сто на сто си уморен"Или по-добре :"Знаеш ли наистина чувствам че ме обичаш и цениш като си идваш в къщи навреме за вечеря или ме предупреждаваш,че ще закъснееш. Така показваш любовта си към мен,а аз наистина имам нужда от това...

Бракът е взаимоотношения между равни

Превод от книгата "Духовния брак"
(продължение)И сега нека да погледнем към брака. В една статия за социологически проучвания пише: " Социолозите са направили проучване за да видят до каква степен съпрузите и съпругите са познават един други, дори за повърхностни неща. В един тест, съпрузите и съпругите били разпредеени в две отделни стаи където им показали редица подаръци: ръкавици,шалове,колани, портмонета и т.н. Попитали всеки един да предскаже кои от всичките предмети неговият съпруг, ще предочете.Нито един от пратньорите не е успял да познае избора на техния партньор.Нито един! И ние говорим за божествено приятелство? Безусловен съюз? Това означава,че те не правят усилия да се достигнат и да разберат макар и на повърхностно ниво -тъй като те не знаят за какво е бракът. Обикновено учените говорят за психологичните различия между мъжете и съпрузите,това се отнася за обикновените бракове, а не за духовните.Но това, което тези учени не знаят е,че мъжете и жените могат да се разбират едни други не чрез ума си, а чрез интуицията - която е всепознаващата сила на душата - чрез духовно проникване и , дълбоко разбиране и чувстване....Ще во отнеме известно време за да развиете тази интуиция. Правете опити да общувате. Говорете. Не очаквайте вашият брачен партньор да чете мислите ви. Има бракове, които са постигнали дълбочина и интимност на вътрешно ниво и при тях няма нужда от много говорене. Един поглед, един знак без нужда от много говорене. но тове е резулат от усилия. Повечето хора не стигат дотам, те не достигат до дълбоките нива. И затова говорете помежду си- не считайте,че вашият партньор може да се досети какво е в душата ви. И не се оттгеляйте в самота, разочарование и не се наранявайте, затова че съпруга ви или съпругата ви не разбират как се чувствате. Как той или тя могат да знаят- как вашият партньор може да знае? Трябва да го достигнете и да говорите с него.
Изразете вашите чувства към съпругата си/ съпруга си:
Един ден научих една история. Една жена казала на своя съпруг: "
- Знаеш ли, искам да показваш повече любов към мен. Например, когато се връщаш у дома след работа, искам да ме целуваш.
И съпругът се съгласил. Когато си дошъл у дома на другия ден, той я целунал.
- Не- казала жената - не беше достатъчно дълго.
- Добре, колко дълго ? - попитал той.
Осем секунди - отвърнала тя.
И това проработило! Едно малко нещо като това го довежда много близо един до друг. Те направили игра от това. Понякога той се връщал от работа и казвал:
- Имах ужасен ден. днес ще те целувам само шест секунди.
А друг път казвал:
- Имах прекрасен ден; днес ще бъде 10 секунди.
Тази история илюстрира друг принцип: показване на чувствата си един към друг. Не считайте за дадено ,че вашият съпруг или съпруга знае за чувствата ви : покажете ги.
Това се отнася и за децата.В тази страна специално( САЩ) децата имат всичко- играчки, пари, коли - но много от тях не получават любов. виждал съм трагедиите породени след такава небрежност. Любовта е по-важна за детето отколкото всички играчки и пари и подаръци в света. В много бедните страни вие ще видите как децата се гушкат и се галят- на тях им се обръща внимание без скъпи играчки и все пак те израстват в здрави уравновесени индивиди/ В западното общество тези ,които са дошли от проспериращи семейства имат всички материални нужди задоволени от родителите им,но те са емоционални инвалиди. Хората са идвали при мен и са ми казвали: "Не съм получвал любов, искам да я изразя,но не мога - аз съм"блокиран". това е трагично! Има много хора които са станали престъпници защото не са получили никаква дисциплина у дома, и една друга причина е,че те не са получавали любов.Те , в мрачния смисъл на думата, стават престъпници, за да предизвикат вниманието на обществото. Децата трябва да се обичат, да се галят и гушкат. По - важно от всичко е изразяването на любов.
И така съпрузи, запомнете, че трябва да показвате чувствата си, тъй като жените най-често са митивирани от чувствата .Ако не можете да ги покажете поради някаква пречка - поне кажете си го! Кажете й - бих искал да изразя чувствата си, които имам в себе си,но просто не мога.
Тогава вашата съпруга ще види ,че се опитвате да я достигнете .
Превод Румяна Русева.

Как да прогониш съпругата си без много усилия

Откъс от книгата на Гари Смоли


Мъжете и жените влизат в брака с приказни очаквания и ограничен опит. Преди време запитах една колежка за какъв човек би искала да се омъжи. "Ще ми се да умее да разказва вицове, да пее и танцува и вечер да си стои в къщи."
"Ти не искаш съпруг - рекох й аз - Искаш телевизор"
Нейните представи за съпруг разкриват една от най-честите причини за провала на браковете. Женим се с нереалистични очаквания и малко, да не кажа никакви способности да се съобразяваме с другите. Всъщност мнозина от нас изобщо не са наясно относно истинските нужди на партньора си.
Не е ли парадоксално,че получаваш удостоверение за водопровосчик след четиригодишно обучение, а за брачното свидетелство се искат само две изпълнени с желание души и понякога кръвна проба? Тъй като повечето от нас подскачат из лабиринтите на образованието, без да изкарат основен курс по общуване, много мъже се женят без никаква представа как точно да изградят сериозни взаимоотношения. Накратко казано доста мъже не знаят как да обичат съпругите си така,че и двамата да са щастливи.
Наскоро запитах поотделно пет разведени жени: "Ако съпругът ви започне да се отнася към вас любов и внимание, ще го приемете ли обратно?'
"Разбира се" - отговориха всичките . За нещастие, никоя не се надяваше,че съпругът й толкова ще се промени.Тъй като лично познавах единия от мъжете, трябваше да се съглася с жена му, че е безнадеждно. Ако имаше желание да опита, можеше пак да я спечели. Ала за беда не искаше да се учи.
"Той не разбира, че много жени се дресират като кученца", обясни ми една от съпругите."ако дойде и се държи нежно, благородно и с разбиране, още утре ще приема да се върне."
Колко жалко,че ние мъжете не знаем как да спечелим отново съпругите си и дори как да не ги загубим.Как да спечелим обичта, уважението, любовта и съдействието им, щом дори на знаем откъде да започнем? Вместо да се опитаме да научим какво е нужно, за да се скрепи един пропукал се брак, повечето от нас бързат да се присъединят към партията на разведените.
Мъжете и жените не са наясно с основните различия между половете.
Може би сте усетили някои от различията. Обаче много от тях ще дойдат като пълна изненада. Например, знаехте ли,че практически всяка клетка в мъжкото тяло има съвсем различен хромозомен строеж от този в тялото на жената?Според дор Джеймс Добсън съществуват сериозни доказателства,че седалището на емоциите в мъжкия мозък е инсталирано по-различно отколкото при жените. Само поради тези две различия мъжете и жените са бекрайно далеч един от дуги във физическо и емоционално отношение.
Ето някои други различия:
Жените се превръщат в неотменна част от заобикалящата ги среда. Жените стават неотменна част от хората, които познават и от заобикалящите ги предмети, те влизат в някакаво "единство" с околната среда. Въпреки,че мъжът се свързва с хора и ситуации,той обикновено не допуска личността му да се изгуби в тях. Мъжът може да не разбира,но когато крещи на децата за нещо думите му пък дълбоко я нараняват.
Жените намират сбереализация в близките взаимоотношения, докато мъжете се себеосъщетвяват чрез призванието и професията си.
На жените обикновено им е нужно повече време да се приспособят към промените. Заради емоционалното отъждествяване на жената с хората и окръжаващата я среда,тя се нуждае от повече време за приспособяване, кото може да повлияе на взимоотношенията й. Тъй като тя се съсредоточава върху непосредствените последици от преместването например, трябва й време да преодолее първоначалния стрес, за да оцени преимуществата.
Жените са склонни да изразяват враждебността си словесно, докато мъжете проявяват физически гнева си.
Сексуални различиия
За жената много по-голям стимул е допирът и нежните думи. Нея далеч повече я привлича индивидуалността на мъжа,а той пък е привлечен от онова, което вижда.
докато мъжът има нужда от малко или почти никаква подготовка за секса, на жената често й трябват часове емоционална и душевна настройка. Грубо или обидно отношение лесно могат да убият желанието й за сексуална близост в продължение на дни. когато емоцците на жената са накърнени от съпруфга й, желанието му за близост нерядко я отблъсква. Много жени са ми казвали,че се чувстват като проститутки,ако са принудени да правят любов,докато изпитват озлобление към съпругите си. Обаче мъжът може да не осъзнава на какво подлага жена си,ако тя има чувството,че я насилва да прави секс.
Тези основни различия, които обикновено се проявяват скоро след сватбата , са източник на много канфликти в брака. Отначало жената по-добре, по интуитивен път, разбира , как да изгради нежни взаимоотношения.Поради своята чувствителност тя повече се съобразява с него и е поентусиазирана да развива задълбочени многопластови взаимоотношения,т.е, тя знае как да изгради нещо повече от секс -маратон - иска да е любовница, най-добра приятелка,почитателка,къщовница и ценен партньор. От друга страна, мъжът най-често не притежава интуитивното й знание за това,каква би трябвало да бъде връзката им.Той не е наясно как да насърчи и обича жена си или как да се държи за да отговори на съкровените й нужди.
Какво представлява "женската интуиция"? Тя не е нещо миситчно. според изследователски екип ма университета в Станфорд, ръководен от невропсихолозите Макгинис и Трибран,жените наистина долавят подсъзнателни послания по-бързо и по-точно от мъжете.Тъй като тази интуиция се базира на несъзнателен умствен процес, много жени не са в състояние да дадат кокретно обяснение за онова, което чувстват. Те просот забелязват или усешат за дадена ситуация или човек, докато мъжете се водят от логическия анализ на хората и обстоятелствата.
Сериозни последици от един лош брак;
Според д-р Ед Уийт, жена, чийто съпруг не я обича,както подобава,може да развие серизни физически заболявания,изискващи ограмни суми за лечение.Второ, емоционалното и физическото съществуване на жената изцяло зависи от романтичната любов, която тя получава от съпруга си.Д-р Джеймс Добсън твърди,че съпрузи, прогонени от спалнята не излушват внимателно съпругите си. според д-р Добсън, щом мъжът се научи да обича жена си съобразно нуждите й , тя ще го приеме физически така, както не си е представял.
Трето, липсата на обич към съпругата може драстично да повлияе върху емоционалното развитие на децата, както изтъква Джон Дрешър в книгата си "Седем неща, необходими на децата>"
Четвърто, непочтителна съпруга и склонни към бунтарство деца по-вероятно ще срещнем в дома на мъж, който не знае как да обича и подкери семейството си.
Пето каогато един мъж приеме да има лош брак,той съсипва репутацията си пред целия свят. Сякаш заявава:" Не ме интересува какво съм обещал пред олтаря, няма повече да се старая".Отказвайки да обича жена си както би трябвало, той признава пред околните,че е себичен и ненадежден.
Шесто, синът на нелюбящия баща навярно ще усвои много от неговотот поведение и от това ще страда бъдещата му съпруга. Родители, които не се обичат, просто не могат да запазят проблемите само за себе си. Те непременно ще повлияят върху бъдещите взаимоотношения на децата им.
И седмо, недостатъчноата любов увеличава възможността за психическо заболяване на някои от членовете в семейството, което налага психиатрично лечение.
Най-трудното решение , което може да вземете;
Не се опитвам да ви напъхам в калъпа за"идеален съпруг' Обаче познавам неколцина, които са се научили да отговарят на специалните потребности на съпругите си Искам просто да ви помогна да се научите да обичате жена си по-резултатно и последователно.Отначало може да изглежда ,като че ли за втори път прохождате.Седмици. месеци и дори години могат да минат преди да постгнете целта си ,а именно любящото поведение. скро ще се окаже,че имате брак, какъвто не сте и сънували.Не забравяйте - може да ви се струва нереално да промените дълготрайни навици,но не е така. Зя да се промени даден навик обикновено са нужни от трийсет до шейсет дни.
Заб. Г. Смоли е марикански психиатър помогнал за възстановяването на много разтрогнати бракове. Другата му книга е "Ако жените знаеха.."

Духовният брак

Трудностите в брака най-вече се появяват, когато двойките действително не разбират целта и смисъла на брака и дълбоката връзка между брака и духовният път. Моята лекция се основава на учението на Парахамса Йогананда .

Основните принципи на брака
Учителят( Парахамса Йогананда) е обяснил,че Единният - т.е. Бог - за да се забавлява се умножил на много човеци; и сега Единният в множеството се стреми да обедини това множество и отново да ги направи в Едно. Това е основният сценарий на универсалната игра. В тази светлина ние можем да видим,че желанието за човешко приятелство и партньорство чрез брака не е само ограничен човешки инстинкт, а универсална сила. това е космическата сила на привличането, на любовта, която е вродена във всички живи същества и която притегля всичко отново в едно Единно Съзнание.
Учителят често дава пример с тази илюстрация -океанът на Духа, с помощта на бурята от многоообразните илюзорни форми ,носи напред "вълните" на всичко сътворено - в този случай, човешките същества. И вълните искат отново да станат едно с океана. Тук е важно да се разбере,че целта на вълната не е просто да стане едно с друга вълна. Крайната цел на всяка вълна е да стане едно с окена. Това не означава,че подценяваме и ограничаваме значението на брака. Ако правилно се разбира и се живее, бракът е много важен период в цялостния процес на сливането с океана на Духа. но много хора имат неправилни очаквания, дори дотам,че изискват от брачния партньор пълна завършеност и съвършенство, които само окенаът на Божественото съзнание може да даде.
Шри Дая Мата често е говорила: " Не е реалистично, нито справедливо, да очакваме или изискваме абсолютно съвършенство от друго човешко същество, когато ние не сме съвършение" Тогава поставяме другия натясно, нали? Тя също продължава : "Ние не трябва да очакваме нищо от другите, а да изискваме много от себе си." Представете си само такъв брак на двама души с такова отношение -които нямат очаквания един от друг,но много от себе си - едно взаимоотношение основано на даването. Помислете за тов
Превод нa първа уводна глава от Румяна Русева