Орденът

Орденът (хумористичен разказ)
(Мисията част 2)

Изминаха пет години. Получили посвещение ( с нови имена) Атос, Портос, Арамис и Д’Артанян пристегнаха колани и се огледаха да видят кораба, който ги чакаше на космодрума.Предстоеше им първата важна мисия на планетата Сириус, след като успешно се справиха с бандата от пещерата Рококо. В нея се криеше таен вход за подземна пирамида от дълбока древност още преди египетско време.Успяха да стигнат тунела и видят светилището, но тъкмо се канеха да пресекат минералния извор и под тях внезапно се появи светеща фигура. Сепнато се спряха щом чуха глас да им говори на превъзходен английски. Още повече, оказа се, че беше жена. Отначало им се стори че е тяхната познайница –астронавката – инициаторът на всичките им походи, ала когато жената свали скафандъра си и русите й коси се разпиляха усетиха полъх от най-висши светове. Изглеждаше по-висока от обикновената земна жена, но се държеше непринудено сякаш беше у дома си. Никой не беше предупреден,че беше изпратена от планетата Сириус, за да направи сценарий за най-добрия научно –фантастичен филм в тази епоха на вилнеещи страсти и хаос. Космическият съвет бе преценил, че с добър и опитен екип тя би се справила блестящо. Единственото условие – актьорите да са спонтанни и искрени в решенията си, бе едно предимство и се спестяваха усилията в търсене на професионалисти.
- Аз съм от планетата Сириус – представи се новодошлата. Благодаря ви за учстието. Всичко премина добре – тя се усмихна на учудените им погледи.
- Кое е преминало добре ? – попита Д’Артанян намръщено.
- - Бях оставена да наблюдавам това светилище до момента, в който земните жители бъдат готови да приемат информацията скрита в него. Тя съдържа тайно знание, която може да унищожи планетата, ако попаднеше в ръцете на бандити. А сега. бихте ли ме придружили до моята планета. Искам да ви я покажа, в знак на благодарност преди да ви възложим следваща задача. С вас ще дойде и моят брат, който ще ме замести.
- И така четирмата “ мускетари” на новия век бяха приети радушно в новосъдадения екип. Полетът им щеше да бъде след малко. Преди това обаче, от сумрака се появи друга по-висока фигура..явно ставаше дума за брата на извънземната. млад и засмян астронавт смирено ги приближи и каза:
- Аз съм Феникс. Натоварен съм да се грижа за пирамидите докато са под наблюдение.
- И колко години трае това ? – изненада се Арамис като един от най-недоверчивите.
Всъщност това бе предишният Индиана Джоунс. На него много неща му изглеждаха съмнителни.
- А, не само през последните 2000 години. Нали знаете, нашият живот трае 500 години и ние се сменяме.
Другите бяха по-доверчиви и същевременно смаяни. Погледнаха астронавта със страхопочитание.
- - И какво? – попита Атос – много ли бяха чужденците –пришълци, т.е контрабандистите?
Той обичаше да си записва, за да подготви бъдеща статия. Журналиситческата му практика бе необходима, въпреки че отдавна се бе отказал да си търси официална работа.
- Не, особено - беше отговорът – Оказваха се тайни държавни общества от една или друга държава.
- А, стига де – възкликна Портос – кои бяха тези държави?
Той бе готов да вкара в компютъра всякаква възможна информация и да изчисли до голяма точност “кривите сметки” на всяка националистична политика.
Отговор не последва. Четиримата тръгнаха след своя водач и се качиха на борда. Там вече стоеше жената и говореше със свой колега. Той само им кимна и излезе, за да провери за последен път енергийното зареждане. Никой от тях не знаеше, че бяха следени от вграден компютърен кинооператор, който заснемаше техните движения. Совалката изсвистя, илюминаторът светна и им се стори,че бяха на стотици светлинни години от Земята. За Д’Артанян времето течеше неимоверно бързо. Той въобще не се намеси в разговора. Предпочете да остане в медитация – по-мълчалив и замислен от останалите. а пък и английскят му беше неприятен. Все още не можеше да преодолее влиянието на своите китайски предци носили вековна омраза към своите врагове.
Поглади мустаците си – да време за приказки нямаше – отговорността бе голяма.
Ако намереха близнака-сфинск щяха да докажат връзките на строителите на подземната пирамида с планетата Сириус и тогава всички държави щяха да спрат нечестните си намерения за власт и надмощие. Изучаването на световната икономика го бе научило да бъде предпазлив относно всякакви приказки за заеми и инвестиции, които се оказваха в ръцете на върхушка хора. Обикновено такива хора, които държаха парите на света се мислеха за особено превилигировани , сякаш бяха избрани от боговете. Ала експшедицията в Хималаите ги бе научила да търсят общите корени на човешкия роди Така успяха да докажат,че всички легенди и митове за сътворението, появата и разрушаването на древни градове- цивилизации се повтаряха в различни варианти у всички народи. Никой нямаше право да си присвоява лесно правомощията да управялава света като държи народите в невежество. Благодарение на задълбочените изследвания относно тайнствената Шамбала и далечносто родство на Арамис с дядото на известен руски художник им се откри новото знание.
Другарите му, обаче подновиха разговора. този път започна Атос.
- А вие каква длъжност изпълнявате на Вашата планета?
- Завеждам астрономо-археологическата лаборатория – музей докато брат ми отсъства – бързо отвърна жената. Доказахме, че нашите прадеди са напуснали Сириус преди милиони години и са разпространили сред човешкия род знанието си. Те създали свои домове и се свързали с местното население, тъй като били загрижени за потомството си. Всички тайни за пръснати по цялата Земя.
- - Да, това е ясно. Освен това успяхме да открием редица източници , който говорят за Вселенски потоп, а шумерските клинообразни плочки досущ разказват библейската история - намеси се Атос, който беше най-разговорлив по професионален навик. Прекарването му в един Будистки манастир му даде време да намери интересна информация за историята на източните народи.
Арамис пък имаше също натрупан опит от пътешествията, които правеше, тъй като го наемаха заради джипа. Неговата задача бе да се свърже с родолюбци от родината на астронавтката. Запозна се и с Великият царски сановник , който тъгуваше за миналото на своя род, разяждан от люта рана за неговото изтребление. Правеше неуспешни опити да корегира написаната история за своя народ и не се отказваше да проповядва величието му под път и над път като разпространител на човешкото знание. Смел бунтар и непоправим мечтател накрая беше заприличал на великомъченик - апостол , който като “Дон Кихот” се опитваше да възстанови изгубената си слава.
И така всички народи изграждаха свои собствени кули до небесата, сякаш за да повишат потъпканото си самочувствие. И тъй като не умееха да се забавляват в трансцендетналната космическа игра, те се боричкаха в надпревара, за да кажат кой пръв е стъпил на Луната.
Увлечен в мислите си Арамис бе принуден да признае,че дългогодишната му съпротива да се посвети на Вселенския мир му донесе много разочарования в живота. Той беше най-младият от другарите си, а изглеждаше по-възрастен от тях.
Така неусетно совалката започна да се приземява на новата планета- родина на земните прародители. Всички знаеха, че във вечността ги чакаше един общ дом, където щяха да се съберат като едно голямо смейство. Независмо различните си съдби и характери всички се чувстваха като братя , Вселената разтвори обятия, за да ги прегърне и дари с Любовта си.

Мисията

Мисията
(хумористичен разказ)
Част 1
Дон Сервантес, г-н Малборо, граф Монте Кристо и Индиана Джоунс решиха да се срещнат и да се запознаят като обсъдят новите условия, в които бяха попаднали. Всеки от тях беше натрупал различен житейски опит, но вече имаха едно и също мнение по въпроса – не можеше повече да се живее така самоцелно. времената бяха опaсни и те разбираха, че трябваше да водят сериозна война срещу опасността от “червената чума на 21 век” – СПИН. Това налагаше да бъдат стриктни при избора на партньорките си, да се предпазват от всякакви изкушения и да не провалят мисията си. Разбира се не се считаха за “младоци” в тази работа и можеха да се справят със самочувствието на “печени” мъже, но срещата им с извънземната ги научи да бъдат още по-предпазливи.
От опит знаеха, че Черната ложа работеше трескаво, за да ги привлчече за свои агенти
и можеше изневиделица да им изпрати някоя “прелест” под маската на “смирена” жена.
Индиана Джоунс в последния си кръстоносен поход в Швеция не забрави поредното си опарване от една твърде млада дама, оказала се тайна черна агентка. Сега когато се сблъскаха с новата си познайница отново се стреснаха и едва не се подхлъзнаха, но една силна невидима ръка ги спря и те избраха верния път. Това не беше просто капан,
а една проверка на тяхната способност да различават и да преодоляват изпитанията.
Така някои от тях получиха по-бързо посвещение и преминаха в по-горен клас на космическата йерархия, а тези, които сервираха доста тлъсти лъжи като Сънливко и Къртицата бяха автоматически изхвърлени навън.
Всички получили посвещение имаха закалката от белите секти, но криенете в тях им бе омръзнало , вече нямаше какво да научат там и сега търсеха нов поглед към света.
Те не обичаха “разделението” и често бъркаха ценностната система в желанието си да не изглеждат” сектанти”.Не че бяха страхливи, но желанието им да бъдат различни от другите, да водят и изразят мъжки качества ги правеше да изглеждат неуравновесени.
Всъщност те си бяха почти такива до момента, в който не се срещнаха с въпросната пратеничка. Тя също имаше за задача да възстанови нарушения баланс в природата си, ако успее да помогне за подготовката на мъжете по пътя на космическата еволюция.
Тя се появи най-напред в сънищата им, а после наяве като добрата фея ги докосна с вълшебното си ветрило от сребрист космически прах. То сякаш ги свърза в светла сребърна нишка изтичаща от невидимите светове на Космоса.
Макар,че не се смятаха за светци им се стори,че ще се справят лесно със задачата си да създадат “нов орден” на Всемирното бяло братство в сътрудничество с извънземна цивилизация и да се филтрират сред населението. Крайно време беше да се разкрият явните и тайни различия на политически, религиозни и икономически общности, които често бяха дамгосвани като “секти’. Разбира се, за така наречените “бели секти” нямаше голям проблем – проблемите им се виждаха лесно и се отстраняваха според броя на черните овце, но черните секти бяха особено коварни. Дон Сервантес беше непрекъснато атакуван от ново психотропно оръжие от пуличните домове и често му прилошаваше ,особено след като извърши пречистване в Индия. Тази далечна страда бе събудила у него духовност, която го правеше по-чувствителен към пороците на обществото, в което живееше.
Г-н Малборо отдавна бе престанал да пие лекарства против депресията си и бе отказал цигарите, защото от известно време усилено се занимаваше с бойни изкуства.
Индиана Джоунс постигнал мечтата си да има собствен джип за експедиции , бе завършил бизнес –университет и приготвяше инструментариума си за път. И тримата бяха задължени на дамата-астронавт тъй като търпеливо им отстъпи правото да намерят своя път. Към тях се присъедини и граф Монте Кристо, който най-често се виждаше с тази тайнствена жена, но все още я объркваше ту с една или друга приятелка. Това беше поради отдалечеността на времето, в което живееше и дългия му престой в затвора. Унаследил източна кръв, носеше белези на богат падишах
със собственическо чувство към харема си. Послъгваше на дребно и вероятно аристократичния френски клон, към който принадлежеше го теглеше към забавления и по-лекомислен начин на живот. Сега обаче, връщането му към доброто бе под формата на едно индийско общество повярвало в старата си слава. Рицарският му дух предложи на новопристигналата опора и тя направи леко приземяване. От върха на нейния дом бяха преценили, че тази територия е най-подходяща за извършване на всякакви действия и тя реши да събуди този мъж , който криеше дълбока мъдрост.
Тъй като летеше твърде бързо не можеха да прочетат лесно мислите й и имаше често недоразумения. Обикновено тя правеше своите обиколки на разноските на космическия център. Налагаше се непрекъснато да се консултира с Висшия Космически съвет, защото задачата й не беше лека. Повериха и един твърде опасен сектор – поради малко немирния й юношески характер , счетоха че астронавката трябва да се справи с бившия престъпен свят и да открие подходящи хора за изпълнение на важна мисия. Те знаеха също, че младата дама изучаваше внимателно различията между кучета и вълци, за да си научи уроците от миналото. Когато попадна на своите приятели, тя докладва, че намерила доста свестни, ала светски мъже с “Глава Втора” ( така наричаха случилото се в Битие) , оттам и малко муднички, но от космодрума й подсказаха, че бившият престъпен свят си отива и тези ще се справят с него. Така благодарение на своите телепатични и творчески способности смелата астронавка се бе свързала с избраните, които след известни тренировки и проверки шяха да се присъдинят на борда на космическия кораб. Тя общуваше с няколко планетарни учители, които лесно ориентираха нейните другари в посоката, която търсеха. Разбира се ранга й не бе от най-висшите и тя търсеше своя княз, който да я издигне в по-висшите йерархий.
Всички бяха наясно,че за да станеш равен с представителите на извънземната цивилизация трябва да признаеш различията си като обикновен човек и да изявиш желние да се усъвършенстваш.
И така астронавката свали сребристия си скафандър и пристъпи към малката осветена зала , където я чакаха за да обсъдят новата експедиция. Тя щеше да свърже Египет с Хималаите чрез един източно-европейски клон, за който упорито се носеше слух,
че носи скрито знание за изчезнала “марсианска” цивилизация. Някои я наричаха “родопското чудо”, други “Земята на Орфей”. На земните жители сякаш не им се вярваше ,че древни цивилизации са имали най-висока култура и преписваха постиженията на планетарни гости.
Индиана Джоунс се движеше трудно и радразнено направи забележка по повод тяхната позната. Той беше отпуснал известна сума пари и сега имаше интерес да се включи в определянето на маршрута. Гн Малборо сякаш имаше по-добро настроение, макар че само преди два дни го спипаха с шепа лекарства срещу пушене. Въпреки глупавите си забележки по повод възрастта и външния вид на жените, той си бе дал сметка ,че всяка нелепа мисъл дава отражение върху собствения живот и този на потомците. Дон Сервантес се чувстваше малко гузен, след като скри брат си под маската на най-добрия мъж, който обаче само за няколко месеца бе разобличен от светлите сили и временно отстранен от среща с Висшата цивилизация. Граф Монте Кристо обичаше да си мечтае на канапето у дома и сега си даваше сметка, че ще трябва яко да се поизпоти докато се стегнат за похода.
Всички тези Мечтатели имаха нужда от мобилизация и надежда, че някой мисли и се грижи за тях докато се измъкнат от мрака, който се стелеше наоколо... Илюминаторът светна и вратата се отвори. На прага застана засмяна тяхната приятелка. Тя се надяваше,че всички заедно като истински приятели и спасители на планетата
ще заслужат своята награда – да намерят своята мечтана половинка и реализират истинската любов. Те щяха да са пример за хилядите самотни мъже по света, които бяха изгубили самочувствието си на истински хора и тънеха в безизходица. Тя бе само една жена, тръгнала да изработва разковничето към мира в света – като си изпълни смирено задачите и усъвършенства характера си. Така с поглед към бъдещето малката група направи първата крачка към обединението... С поглед към бъдещето...

Как да се смеем?

Жената опря длани на челото и потъна в мисли. Разговорът , който току що бе водила по телефона все още звучеше в ушите й. "Защо Мая не идва вече?" , бе попитала тя. "Защото съм ви много обидена!", отвърна млада жена по телефона, т.е. майката. Думите прорязаха като нож сърцето на загрижената госпожа и тя се опита да приеме нещата такива каквито са. "Защо карате моята дъщеря да се извинява пред чуждата майка, а нейното дете не дойде при мен? Вашето отношение ме засегна.." Телефонът прекъсна и жената остнана натъжена сама със себе си. Тя се чувстваше смутена и подтисната от недоразумението, което се беше случило. Недоразумение ли бе то или просто грешка в начина на мислене и поведение. Според учителката по-голямото дете трябва да бъде по-отговорно за ситуация, в която се сблъсква с по-малко дете. Малкото момче , което беше само на 6 години все още не умееше да контролира емоциите си и разпознава чувствата си, за да прави верни преценки. Момичето, което вече бе втори клас не се бе научило да поема отговорност за поведението си и като по-голяма трябваше да се научи да гледа на момченцето като на малко братче. За съжаление в тяхното приятелство се бе породила агресия ,а след това омраза. Ето кое караше госпожата да се замисли дълбоко и да си даде отчет за своето невежество, както и за невежеството на родителите. " Откъде накъде аз ще правя "Евала" на другото дете, а моята дъщеря ще трябва да гледа на него като на по-малък!", развика се майката. "Какво ме интересуват другите. Аз също съм чувствителна!"
Тъй като учителката не знаеше за какво точно са се скарали децата, детето мълчеше и не отвърна на въпроса на майката:"Ти да не си казала нещо?" Учителката успя да овладее положението също с мълчание опитвайки се да защити детето и да го похвали. Не й се искаше още повече да наранява майката с обяснения за това как дъщерята в последно време не слуша в час. Беше забелязала,че майката се опитваше да се държи строго и да изисква от дъщеря си повече отколкото бе необходимо."На баща си прилича по характер!", каза веднъж тя.
Затвори се телефонът ,но звънна вратата. Госпожата бе забравила,че днес Петърчо идва на урок. Тя се втрурна с радост към вратата.
- Петърчо, ти ли си? Заповядай.
Момчето срамежливо остави чантата си и се събу. Влезе в хола и си извади тетрадките за писане. То беше тихо и скромно дете в пети клас.
- Петърчо - каза учителката - щастлив си,че нямаш братче или сестриче. Защото ако имаше, все щеше ти да си виновен..
Пеърчо я прекъсна:
- Да, зная, щяхме само да се караме.Защото аз имам братовчед и като ходя на село, баба все на мен се кара. Братовчед ми е на шест години.
- А ти защо мислиш,че големите деца трябва да поемат повече отговорност?- с любов го погледна учителката.
- Ами . защото малките често си фантазират и лъжат и не може да се разбере истината.
Тогава госпожата го попита пак:
- Значи, ти смяташ, че по-голямото дете може по-достоверно да обясни случая,
- Да - отвърна с готовност Петърчо.
Учителката почувства детското уважение и любов , които я обгърнаха като пърхащи крила.
- Хайде сега да се заловим за уроците ти.
И двамата се надвесиха над учебната тетрадка по английски език.

Радомила