Интеграланата йога на Шри Ауробиндо

Йога и нейната цел

Шри Ауробиндо

Йогата, която ние практикуваме, е предназначена не само за нас, но и за Божественото. Нейната цел е да се изпълни Бо­жията воля в света, да се извърши духовна трансформация и да се снеме божествената природа и божествения живот в менталната, виталната и физическата природа и живота на чове­чеството. Нейната цел не е лично освобождение, макар осво­бождението да е необходимо условие, но освобождение и пре­образувание на човешкото битие; не лично блаженство, а сне­мане на божественото блаженство — Христовото Царство Не­бесно, нашата Сатиа юга на земята. На нас не ни е необходи­мо лично освобождение, защото душата е вечно свободна и робството е илюзия. Ние играем на робство, а в действител­ност от нищо не сме сковани. Ние можем да станем свобод­ни, когато това пожелае Бог, защото Той е нашето висше Аз — господар на играта и нито една душа не може да излезе от играта без Неговото благоволение и разрешение. И често ние, именно по волята на Бога, приемаме и пропускаме чрез своя разум, невежество и двойственост, радост и печал, удоволст­вие и страдание, добродетел и грях, наслаждение и отречение в продължение на много години.

В продължение на много години в много страни, даже въ­обще не мислейки за йога (Той) разиграва без умора тази иг­ра през вековете. В това няма нищо порочно, нищо, което тряб­ва да осъждаме или което следва да избягваме — това е игра на Бога. Мъдър е този, който признава тази истина и осъзна­вайки своята свобода, участва в играта на Бога в очакване на неговата заповед да измени правилата на играта. И сега е нас­тъпил часът за такава заповед. У Бога винаги има избрана страна, където, без да се гледа на всички случайности и несго­ди, чрез няколко или чрез много се съхранява висшето знание, и в настоящия момент, в този епоха, като такава страна се явя­ва Индия. Всеки път, когато Той иска напълно да се наслади на невежеството, противоречията, борбата и гнева, и на съл­зите, и на слабостта, и на егоизма, да се наслади на тамас (тъмнината) и раджас (страстта) — с една дума, на играта на Кали (Божествената майка), Той замъглява знанието в Индия и я потапя в слабост, в упадък, за да не пречи по такъв начин на развитието на Неговата игра. Когато Той пожелае да повдиг­не от мръсотията Нараяна — човека могъщ, мъдър и изпъл­нен с блаженство, Той отново излива върху Индия знание и я въздига, за да може тя да даде това знание на целия свят, не­избежно носещо могъщество, мъдрост и блаженство. В пери­одите, когато развитието и разпространението на знанието е затруднено, йогите в Индия се оттеглят от света и практику­ват Йога за собствено освобождение и удоволствие, или заради освобождението на няколко ученика. Когато това знание от­ново започне да се развива и разпространява, а заедно с това разцъфва и душата на Индия, те отново се завръщат, за да ра­ботят в света и за света. Такива йоги като Джанака, Аджата-шатру и Картавиря отново възсядат троновете си и управля­ват народите.

Космическата игра на Бога в човека винаги се движи в кръг — от Сатиа юга към Кали юга, и от Кали към Сатиа, от злат­ния век към Железния и отново — от Железния към Златния. На съвременен език Сатиа юга — това е световен период, ко­гато е създадена достатъчно устойчива хармония и човекът, при определени условия и ограничения, реализира за известно време съвършенство. Тази хармония се поддържа в него пос­редством силата на чистотата. След това тя започва да се раз­рушава и човек се стреми да я поддържа през втория период чрез силата на индивидуалната и колективната воля. Тя про­дължава да се разрушава и тогава в третия период, той се опитва да я поддържа с помощта на интелекта и чрез обши съглашения и правила. В последствие в периода Кали, тя окон­чателно се разрушава и унищожава. Но Кали не е само зло. В нея постепенно се създават необходимите условия за новата Сатиа, за друга хармония, за по-висше съвършенство. В пери­ода на последната Кали, който сега завършва и резултатите от него все още се проявяват, стана всеобщо разрушение на древното знание и култура. До нас достигнаха само няколко фрагмента от това знание във вид на Веди, Упанишади и др. свещени книги, а също и неясните древни предания. Но близ­ко е времето на първото движение към висините, на първия опит да се създадат нова хармония и съвършенство. Затова та­ка разпространени са днес идеите за усъвършенстване на човешкото общество, знание, религия и нрави. Но въпреки това истинската хармония не е намерена.

Само Индия може да открие тази хармония, защото да се развие тя е възможно само чрез пълно преобразуване на низ­шата човешка природа — частичните изменения тук няма да помогнат — а такова преобразование е възможно изключител­но с помощта на йога. Природата на човека и нещата в днеш­но време — това е дисонанс, дисхармония.

Нужно е да се преобразува всичко — сърцето, деятелността и разума на човека, но не отвън, а отвътре, не чрез полити­чески и социални институти и даже не чрез вероучение и философия, но чрез реализация на Бога вътре в нас и в света и чрез пълно изменение на живота на основата на тази реали­зация. Да се осъществи това е възможно само с помощта на ПУРНА (ИНТЕГРАЛНА) ЙОГА - йога, която е посветена не на някаква частна цел, даже ако този цел е ОСВОБОЖДЕ­НИЕ или БЛАЖЕНСТВО, но реализация на божествената чо­вечност в нас самите и в другите. За тази цел са недостатъч­ни практиките на ХАТХА и РАДЖА йога; даже великият троичен път Тримарга (обединяващ ДЖНАНА, БХАКТИ и КАРМА) не достига тази цел; ние сме длъжни да отидем по-висо­ко и да се обърнем към АДХЯТМА (ДУХОВНА) ЙОГА. Ней­ният принцип в сферата на знанието се състои в приемането на това, че всичко, което виждаме (или не виждаме, но знаем, че съществува) — хората, нещата, ние самите, събитията, бо­говете, титаните, ангелите — това е единният божествен Дух. Що се отнася до деятелността и собствената позиция, то прин­ципът на тази йога е абсолютно себеотдаване на Паратпара Пуруша — трансцедентната, безкрайна и универсална Лич­ност, едновременно лична и безлична, крайна и безкрайна, самоограничена и безгранична, единна и множествена, прониз­ваща чрез своето съществуване не само Боговете на върха, но и човека, и червея, и праха по земята. Това отречение трябва да бъде пълно. Нищо не трябва да оставящ в себе си за себе си — нито едно желание, нито изискване, нито мнение, нито даже мисълта: „така трябва да бъде, а така не може да бъде", „това следва да бъде, а това — не следва" — нужно е да се отдаде всичко. Сърцето трябва да бъде очистено от всички желания, интелекта — от всички проявления на собствена воля. Нужно е да се отхвърли всяка двойственост, да се признае, че целият свят — видим и невидим, е едно висше прояв­ление на съкровена Мъдрост, Сила и Блаженство и уподобя­вайки се на машина, напълно подвластна на водача си, да се откажеш от цялото свое същество, за да могат Божествената Любов, Могъщество и съвършен Интелект да осъществят сво­ята работа и да извършват своята божествена ЛИЛА (Косми­ческа игра).

Нужно е напълно да се отстрани съзнанието за собствено­то АЗ, за собственото отделно съществуване, за да намерим това, което в крайна сметка е предназначено за нас от Бога — съвършено блаженство, съвършен покой и знание, и съвърше­на деятелност, присъща на божественото съществуване. Кога­то се установява (приема), даже и несъвършено, такава позиция на пълно самоотречение, неизбежно отпада необходимост­та от каквато и да е йогическа практика. Защото тогава сам Бог в нас става САДХАК (изпълняващ духовна практика) и СИДХА (съвършенство, постигнато чрез йога) и неговата бо­жествена енергия работи в нас не посредством нашите изкуст­вени прийоми, но чрез процесите на всезнаещата, всепроникващата и безгрешно действаща Природа. Даже най-мощното самообуздаване и концентрация на Раджа йога, най-сложната пранаяма. най-усилената медитация, най-екстазната Бхакти, най-безкористното действие, каквито и да са могъщи и ефек­тивни, са слаби по своите резултати в сравнение с тази висша работа. Защото всичките те са ограничени до известна степен от нашите възможности, докато този работа е потенциално не­ограничена, защото това е работа на Бога. Тя е ограничена са­мо от неговата воля, която знае, кое е добро за света и за все­ки от нас в света и вън него.

Първото действие в тази йога е решението за себеотречение. Отдайте се напълно, с всичкото свое сърце и с всичката своя сила в ръцете на Бога. Не поставяйте никакви условия, не просете нищо, даже СИДХИ (окултни сили), нищо, освен ед­но — във вас и чрез вас непосредствено да се извърши Него­вата воля. На тези, които просят от Него, Бог им дава това, което те просят, докато на тези, които се отричат от себе си, не просейки нищо, той им дава всичко, което те биха могли да попросят или от каквото биха могли да се нуждаят, а в придатък им отдава самия себе си и спонтанния дар и благо на своята любов.

Следващото действие се състои в това да наблюдаваш ра­ботата на божествената енергия в себе си. Тази работа често се съпровожда от безпокойство и нарушение в системата, за­това е необходима вяра, макар съвършената вяра не всякога да е възможна изведнъж, защото всяко несъвършенство във вас, дадете ли му вие прибежище съзнателно или несъзнател­но, обезателно ще изплува в началото и ще се появява, дока­то не бъде напълно изживяно и отстранено, а съмненията в то­зи период — несъвършенството е характерно почти за всеки. Но даже когато ви нападат съмнения, отстранете се и чакайте докато те не си отидат, ползвайки, ако е възможно дружбата на този, който вече се е придвижил по пътя, а ако няма така­ва възможност твърдо се дръжте за принципа на йога — са­моотречение. Когато у вас има вътрешна дисхармония или прииждат атаки отвън, спомняйте си словата от Гита:

„Предавайки Ми сърцето и умът си, чрез Моята милост ще преодолееш всички трудности и опасности".

А също:

„Остави всичките дхарми (всички закони, правила, средства и кодекси от всякакъв род. сформирани от предишни привички и възгледи или приети) и намери прибежище единствено в Мене: Аз ще те избавя от всякакъв грях и зло - не тъгувай".

,,Аз ще те избавя" — не е нужно да се безпокоите или да се борите така, както би било, ако върху вас лежи отговорност или резултатът зависи от вашите усилия: някой много по-могъщ се е хванал за работа. Нито болест, нито нещастие, нито ум­ножение на греха и пороците не трябва да предизвикват във вас тревога. Твърдо се уповавайте само на Него. „Аз ще те из­бавя от всякакъв грях и зло". Единствено това освобождение не идва като внезапно чудо — то се извършва чрез очистване и всичко това (оголващото се и възрастващо несъвършенство) е част от процеса на очистване. Това е като праха, който се вдига из клубовете, или когато метат отдавна непочиствана стая. Дори да си казвате, че прахът ви задушава, съхранявай­те твърдост и упорство. За да можете да наблюдавате отстра­ни ви е нужно да осъзнавате себе си като Душа, която просто наблюдава, позволявайки на Бога да работи, да бъде провод­ник и да се наслаждава на плодовете, който й дава Бог. Сама­та работа се извършва от Кали — от Бога, проявяващ се като Творческа енергия и предлагащ работата като жертвоприно­шение на Шри Кришна; вие, принасящият жертвата, сте този който наблюдава как се извършва жертвоприношението, чие­то присъствие е необходимо през цялото време на жертвопри­ношението и който вкусва от неговия плод.

Такова самоотстранение от представата за самия себе си ка­то деятел е лесно да се осъществи, когато вие знаете какво е това да бъдеш проводник. Над будхн, който се явява висша способност на разума, се намира още по-висш интелект или божествен интелект, някаква съвършена способност, вмести­лище на истинско знание, на истина, на автентични действия, а още по-високо — на космическо блаженство, в което преби­вава вашата божествена същност. Именно за този съвършен разум и за това блаженство Христос говори като за Небесно Царство вътре в нас. В днешно време ние сме будни в низши­те области на деятелност, но дълбоко спим що се отнася до Съ­вършения Разум и Блаженство. На нас ни е нужно да пробу­дим в себе си тези нива на съзнание. Защото, когато става то­ва, ние достигаме това състояние, което в Гита се нарича пре­биваване в Бога и което има предвид Шри Кришна, когато каз­ва: „Наистина ти ще пребъдеш в Мене”. Когато достигнем то­ва, ние ставаме свободни и благословени и намираме всичко, към което така упорито сме се стремили.

Третото действие (степен) на йога е да възприемаш всичко като Бог. Като правило в процеса на познание (търсещите) достигат в началото до това да виждат, че цялото пространс­тво и време са изпълнени с единно божествено безлично Съ­ществуване, лишено от движение, от каквито и да било свойс­тва и качества, в което всички имена и форми притежават из­вънредно съмнителна или крайно незначителна реалност. В то­ва състояние на реализация може да се каже, че няма друга ре­алност, освен това ЕДИННО, а всичко останало е МАЙА — безцелна и необяснима илюзия. Но ако вие не спрете до тук и не ограничите себе си до тази безлична реализация, вие ще ви­дите, че самият БОЖИ ДУХ не само съдържа в себе си и под­държа всичко сътворено, но и одушевява и изпълва всичко, и накрая вие ще можете да разберете, че даже имената и форми­те са същност на ДУХА. Тогава все в по-голяма и по-голяма степен вие ще можете да живеете съобразно знанията, които Упанишадите и Гита възвестяват като житейски правила; вие ще видите АЗ-а във всички съществуващи обекти и всичко съ­ществуващо в АЗ-а; вие ще осъзнаете всичко като БОЖИ ДУХ. Но краят на тази йогийска реализация ще настъпи, кога­то вие осъзнаете целия свят като проявление, игра или ЛИЛА на безкрайната божествена Личност, когато вие видите във всичко не безличното Съществуване като основа на проявено­то съществуване (макар и да не сте загубили това знание), но ШРИ КРИШНА, който е цялото проявено и непроявено съ­ществуване, сам се явява негова основа и едновременно го превъзхожда. Защото зад Съществуването лежи безмълвието, ко­ето будистките нихилисти са постигнали като Пустота — ни­щото, което съдържа всичко, а зад пределите на това безмъл­вие е трансцедентната, безкрайна и универсална Личност... Именно Той е създал този свят от своето същество и го под­държа като безкраен и краен Ишвара (личен Бог, властелин), Шива и Нараяна, Шри Кришна, Който ни привлича всички нас чрез Своята любов и играе Своята вечна игра на радост, сила и красота в този многопланов свят.

Светът — това е само игра на Неговото съществуване, зна­ние и блаженство. Самата материя, както вие ще разберете ня­кога, е нематериална, това не е субстанция, а форма на съзнание, качество, проявление на съществуването, възприемано чрез чувственото познание. Сама по себе си твърдостта не е нищо повече от съчетанието на сцепление и твърдост, свърза­ност и постоянство, състояние на съзнателното съществуване. Материя, живот, разум и това, което е зад пределите на разу­ма, всичко това е Шри Кришна, Божия Дух, играещ в света ка­то Блаженство. Когато достигнем такава реализация, когато пребиваваме в нея надеждно и постоянно, всички възможни скърби и грехове, лъжи, вътрешната борба и страдание влас­тно ще се отстранят от нашия живот. Чрез собствения опит ние постигаме истината на Упанишадите:

„Този, който притежава блаженството на Брахман не се бои от нищо на света".

А също и друга истина от Иша Упанишад:

„Когато намира (божественото) знание, АЗ-ът на човека става едно с всичко сътворено, тогава как може той да пребивава в смут или печал, ако във всичко вижда единството?"

И тогава целият свят ни се представя в изменен вид — ка­то океан на красота, доброта, светлина, блаженство, като все­обхватно ликуване, а в основата на всичко това — вечна сила и покой. Ние виждаме всичко като Светлина, Радост, Блажен­ство, Благо, Щастие, ние ставаме една душа с всички същест­ва и постоянно пребивавайки в това състояние, ние можем да го предаваме на другите — чрез общение, единение, чрез из­хождащата от нас любов; по такъв начин ние ставаме център на излъчване на това божествено състояние в нашия свят.

Не само в одушевеното, но и във всичко неодушевено, ние трябва да видим Нараяна, да почувстваме Шива, да прегърнем в обятията си Шакти. Когато пред нашите очи. облепени от иде­ята за материята, се открие висшият свят, ние ще намерим, че няма нищо неодушевено, но във всичко присъства — проявено или непроявено, потенциално или разгърнато, скрито, явно или в процес на проявление — не само въвлеченото в материята съзнание в това негово състояние, което ние назоваваме АНАМ или материя, но също и живот, и разум, и знание, и блаженст­во, и божествена сила и съществуване — прана. Във всичко и навсякъде самоосъзнаващата личност на Бога помага на свои­те качества да се развият и им се наслаждава. Всичко — цветя­та, плодовете, земята, дърветата, металите — носи в себе си ра­дост (и вие ще я познаете), защото във всичко пребивава Шри Кришна, Който е във всичко това не материално, не физичес­ки (защото това не може да бъде, пространството и времето са само съглашение на възприятието, перспектива в съзидателно­то изкуство на Бога), Той е във всичко това чрез своето божес­твено съзнание, в своето трансцедентно битие.

„Целият този свят и всеки предмет в този природен свят е бил сътворен като жилище за Бога."

Но и виждането му във всички неща и всички същества е също недостатъчно. Вие трябва да го видите във всички съби­тия, действия, мисли, чувства, в себе си и в другите, навсякъ­де в света. За такава реализация е необходимо следното: пър­во вие трябва да му отдавате плодовете на всички ваши дейс­твия; второ, вие трябва да му отдавате самите действия. Отречението от плодовете на действията не означава, че във вас трябва да има отвращение към света и пълно унищожение на желанията и привързаността по отношение на тези плодове, че вие трябва да се отвращавате от тях или да се отказвате от действия, ако пред вас стои определена цел. Това означава, че вие трябва да действате не защото искате или считате за нуж­но, за да стане нещо и затова са необходими вашите действия, но защото това трябва да се изпълни, то е желание на нашия Господ и трябва да се изпълни, какъвто и изход да си позво­ли да му даде Бог. На вас ви е нужно да оставите собствени­те си желания и да се стремите да узнаете това, което е угод­но на Бога; не трябва да Му доверявате какво вие считате за правилно и необходимо под влияние на сърдечни вълнения, страсти или привични съждения; въздигайки се над всички тях, нужно е да се стремите, както Арджуна в Гита, само към ед­но: да узнаете това, което е установил като правилно и необ­ходимо сам Бог. Крепко дръжте вярата, че всичко правилно и необходимо неизбежно ще стане в резултат на вашето прилеж­но изпълнение на работата, която сме длъжни да изпълним, даже ако не ви хареса резултата или сте очаквали нещо друго. Силата, която създава световете притежава във всеки случай не по-малко мъдрост от вашата и съвсем не е задължително да се съветва с вас или да ви посвещава в своите планове: всич­ко това е в компетенцията на Бога.

Но каква е тази работа, която сме длъжни да изпълним? Трудно е да се каже. Мнозинството от хората биха го преве­ли с английската дума и понятие „дълг". Ако вие бихте ги по­молили да му дадат определение, те биха казали, че това е пра­вилно и морално действие, това което хората разбират като правилно и морално, това което вие съзнателно считате за правилно или това, което се изисква от вас за благото на общес­твото, нацията или човечеството. Но човекът, свързан с тези лични или обществени представи за дълга, които са необходи­ми за невежите, за да се обуздаят и укротят техните бурни же­лания или собственият им егоизъм, макар и да е този, когото наричат добър човек, никога няма да достигне до пълна реа­лизация в тази йога. Той само ще замени едни желания с дру­ги; той ще бъде, може би, даже по-страстен от окръжаващите, борейки се за висшите цели, и дълбоко ще скърби, недостигайки до тях. Няма страст по-ужасна от страстта на алтруиста, егоизъм по-непоколебим от ленивия егоизъм на добродетел­та, именно, защото те са оправдани в собствените си очи и в очите на хората и не са способни да видят необходимост от подчинение на по-висш закон. Даже ако резултатите от деятел­ността на такъв човек не му носят огорчение, ще останат и тру­да и борбата на раджастичния деятел, воюващ, сражаващ се, ту изпълнен със страстно желание, ту унил, но винаги свързан с гуните (свойствата на Природата).

Именно под влияние на представата за лична добродетел и обществен дълг се отказва да се сражава Арджуна. В отговор на неговите доводи Шри Кришна излага две различни идеи: една, низша, за ограничения човек, който се стреми към осво­бождение — това е Шастра; и друга, висша, за освободения човек — отречение не само от плодовете на работата, но и от самата работа в името на Бога. Достойнството на Шастра е в това, че в нея се установява някакъв независим от нас образец, несъвпадащ с нашите лични желания, разсъждения, страсти и предубеждения и изключващ егоизма и своеволието; следвай­ки този образец както трябва, ние можем не само да постиг­нем самоконтрол, но свеждайки до минимум даже сатвичното ЕГО да приготвим себе си за освобождение. В древността Шастра е била Дхарма Вед, основана на дълбоко знание за психологията на човека и законите на света — тя откривала на човека неговата природа и показвала как да живее в съгласие с нея; по-късно това същото, но по-грубо се опитал да напра­ви закона Смрити, подразделяйки хората на основни класи, за които говорят Ведите. Днес това не е нищо повече от сляп ме­ханичен обичай и привичен социален ритуал — нещо не сатвично, тамастично, не подготвителна дисциплина за освобож­дение, а просто робство.

Даже най-висшата Щастра може да се използва глупаво за егоистични цели — от егоизма на добродетелта и от егоизма на предубеждението и личното мнение. Във висшия смисъл Тя е велико средство, което подготвя нашето освобождение. Тя е Слово на Господа. Но ние не трябва да се задоволяваме с прос­ти приготовления: като само това да се отворят нашите очи, ние следва бързо да се придвижим към истинската свобода. Освободената душа, САДХАКА, напълно отдавайки своите действия на Бога, се издига над пределите и на най-високата Шастра — превъзхожда Словото на Бога.

Най-доброто основание за отречение от действия е осъзна­ването, че Пракрити (материята) изпълнява всички наши дейс­твия по волята на Бога, а Бог ги предопределя чрез нашата Вътрешна природа. От този миг всяко действие Му принадле­жи и нито самото то, нито отговорността за него се явява ва­ша; а самото дело не е свързано нито с отговорност, нито с кармично робство, защото каква отговорност (можем да ди­рим) от Бога, ако Той е господар на всеки и свободен във всич­ко. Не само нашите действия стават подобни на регулираната природа на човек, следващ пътя на Шастра, но и самата Вът­решна природа като някакъв механизъм се управлява от Бога. Не е лесно да се приближим да това ниво на знание, но има три степени, които позволяват бързо да достигнем това. Пър­вата е да се живее в духа на следващите стихове:

.,Както ми е отредено от Тебе, о, Хришикеша, пребиваващ в моето сърне, така и действам”

Когато това влезе във всекидневния ви живот, ще бъде лес­но да се осъществи втората степен и да се живее според зна­нието на Гита:

„Бог пребивава в сърцето на всички същества, въртейки всички три Гуни на Мая като на грънчарско колело."

И тогава вие ще можете да възприемате действието на три­те гуни в себе си и да следите механизма на тяхната работа, говорейки вече не „така действам аз", а „просто действат гу­ните". Една от основните трудности при тази степен, особено затова как да различавате действието на гуните, е усещането за нечистота, натрапчивата идея за грях и добродетел. Вие вся­кога трябва да помните, че доколкото сте се предали в ръцете на Бога, Той ще ви избави от тази нечистота, на вас ви е не­обходимо да следите само за това да не се привързвате нито към греха, нито към добродетелта. Защото Той отново и от­ново ни дава увереност в безопасността — като казва в Гита: „Този, който Ми е предан, не може да погине".

Третата степен започва, когато втората завърши с пълно постигане на Бога — или тя може би е изпратена свише чрез Божията милост. Не само Пуруша се издига над трите Гуни, но и Пракрити, която използва гуните, не ще зависи от тях. Сатва, както ни е известно, се разтваря, превръщайки се в чис­та Светлина, Просветление и истинска Духовна светлина и природата ще живее в чисто, свободно и безконечно самосъщо озарение. Тамас, както ни е известно, се преобразува в чист божествен покой и природата намира твърдо основание в без­крайния и невъобразим мир и покой. Раджас, доколкото ни е известно, се преобразува в чист тапас и природата се къпе на воля в свободния и безконечен океан на божествена сила. Дейс­твието, основано на такъв покой, пронизано от светлината на небесните сфери, ще бъде спонтанно обективно изражение на Божественото знание, единно с Божествената воля. Това е и състоянието на безкрайност, при което борбата на свързаните и ограничени САТВА, РАДЖАС и ТАМАС отстъпва място на мощната хармония на пракаша, тамас и шама. И даже преди да достигнете това състояние, намирайки се на пътя към него, вие ще намерите, че някаква могъща сила, която не ви принад­лежи и съществуваща вън от вашето тяло, но при това владе­еща и изпълваща го, мисли за вас, чувства за вас, действа за вас, и самото ваше тяло, заедно с ума и сърцето е движено от тази сила, а съвсем не от вас. Вие ще се наслаждавате на тези мисли, чувства, действия, но нито ще бъдете обладан от тях, нито те — от вас. Вашите действия ще се извършват, не оста­вяйки във вас ни следа, ни отпечатък, както вълната изчезва от повърхността на морето, както водата се стича от листа на лотос. Вашите ум, сърце и тяло ще принадлежат не на вас, а на Бога; вие самите ще бъдете само център на съществуване, знание и блаженство, чрез който Бог действа. В това състоя­ние човек напълно отдава сърцето и умът си на Абсолюта, изпълнен с преданост към Бога в цялото си съзнателно битие, това е висше въплъщение на това, за което е казано:

„Този, чието същество е свободно от егоизъм и чието разбиране от нищо не е замъглено".

Точно това е отречението от действие, на което Шри Кришна придава такова голямо значение:

„Възложи на Мен всички действия, пребивавайки с цялото си съзнателно същество в духовната йога; освободи се от желания и от чувство за собственост; сражавай се, за да остане в теб само страстното влечение на твоята душа".

За това велико и пълно освобождение ви е необходимо да станете Свободен от желания, Свободен от двойственост и Свободен от егоизъм — да не изпитвате привързаност и стре­меж към нещата, да бъдете свободни от асоциации, впечатле­ния, фиксирани понятия, от двойственост и от егоизъм, защо­то тези три качества всъщност са главните врагове на самоотречението. Ако вие сте Свободен от двойственост, вие можете да бъдете Свободен от желания, но едва ли и обратното, за­щото всяка ДВАНДА създава в ума по силата на самата негова природа приязън и неприязън, влечение и отвращение, не­зависимо от това дали се явява двойственост от низше естес­тво, приходяща към ума чрез тялото — глад и жажда, топли­на и студ, физическа наслада и болка; двойственост от средно ниво, която приижда в ума чрез чувствата и желанията — ус­пех и неуспех, победа и поражение, щастие и нещастие, удоволствие и неудоволствие, радост и печал, ненавист и любов; или двойственост от висш характер, която се отправя към ума посредством умението за различаване на нещата — доброде­тел и грях, разумност и неразумност, правда и заблуждение. Всичко това се достига чрез съвършеното и пълно знание, зна­ние което вижда Бога във всичко и по такъв начин довежда до разбирането за взаимовръзката на всички неща в Неговия грандиозен космически план — съвършения Бхакти, който с радост приема всичко като изходящо от Възлюбения, само то­зи, който е надхвърлил двойствеността или съвършения в делото, принасящ всички дела в жертва на Бога с пълно безраз­личие към двойствеността — успех, неуспех, чест, безчестие и т.н., които обичайно съпътстват всеки Карма йог. Такова зна­ние, такава БХАКТИ, такава КАРМА неизбежно идват като краен резултат на решението за самоотречение и неговото осъ­ществяване.

Но ЕГО-то, създавайки жизнения принцип на нашата при­вързаност към нещата и тяхното влияние върху нас или на то­ва, което е свързано с нас, изработва веригата на нашето роб­ство. Въздействията върху нашия живот и върху духовната ни практика биват три вида — раджастично, тамастично и сатвично. Раджас свързва желанието и стремежа към занятия и деятелност. Той винаги се стреми към действия и към техните плодове. Именно за да станем свободни от раджастично ЕГО, ни е дадена заповед: „Да не бъдат плодовете на твоите дейст­вия причина за работа", и заповед да се отречем от нашите действия в името на Бога. Тамас свързва слабостта и стреме­жа към празнота, бездействие. Той всякога ни потапя в леност, депресия, умствено смущение, страх, разочарование, унилост и отчаяние и затова, за да се избавим от тамастичното ЕГО ни е дадена заповед: „Да не се привързваш към бездействие и указание винаги да следваме йога — независимо от това дали ни се струва, че се придвижваме напред, че стоим на място или даже, че се придвижваме назад — всякога със спокойна вяра и с търпелива и радостна настойчивост. Сатва свързва знани­ето и удоволствието. Тя винаги ни привързва към някаква не­съвършена реализация, към представата за собствена добродетелност, за правилността на собствените ни възгледи и прин­ципи или във висшето свое проявление, както при Арджуна, сатва противопоставя някаква лична представа за алтруизма, справедливостта или добродетелта на отречението от собстве­ната воля, която изисква от нас Бог. И именно за избавление от сатвичното ЕГО ние трябва да преодолеем привързаност­та към двойствеността на добродетел и грях.

Всяка от ГУНИТЕ, действаща на егото, представлява осо­бена опасност за САДХАКА. който е извършил самоотрече­ние, но не в пълна степен. Опасността от раджас гуна се про­явява, когато садхакът е обладан от гордост, която му мълви: „Аз съм велик садхак и съм се придвижил много далеко. Аз съм велико оръдие в ръцете на Бога", или когато садхакът се привързва към работата като към Божие дело, както трябва да е, но при това се потапя в него толкова усърдно, дълбоко заинтересуван за Божието дело, сякаш може да се справи с не­го по-добре даже и от самия Бог. Много, постоянно действа­щи в духа на раджастичното его, убеждават себе си в това, че Бог действа чрез тях, а те не вземат никакво участие в този процес. Това става защото те се задоволяват просто с интелек­туално приемане на тази идея без да обръщат внимание на то­ва, че е необходимо да чакат, докато цялото им същество се изпълни с нея. Нужно е непрестанно да се помни, че Бог при­съства и в другите, отказвайки се от прекомерно индивидуал­но усърдие, а също внимателно да се наблюдава за собствена­та вътрешна деятелност до този момент, когато Бог ще разсее всяка друга възможност за самозаблуда чрез съвършената светлина на самопознанието.

Опасността е двойна: първо, когато Пуруша отъждествява себе си с тамас: „Аз съм слаб, грешен, жалък, невеж, не съм способен за нищо, което може да извърши чрез мене Бог?" — като че ли Бог е ограничен от временната способност или нес­пособност на своите оръдия, като че ли Той не може да заста­ви немия да проговори, а куция да проходи; второ, когато сад­хакът изпитва облекчение, огромно облекчение от негативно­то, чувства себе си избавен от всички безпокойства и вълнения, пребивавайки в покой, отвращава се от живота и от деятел­ността и се привързва към такъв покой, към безметежно без­действие. Никога не забравяйте, че вие също сте Брахман и че божествената Шакти действа във вас. Винаги се стремете към реализация на Божественото всемогъщество и към реализация на Божественото удоволствие в Космичната игра. Той казва на Арджуна да действа за поддържане на целостта и устойчи­востта на света, защото не желае светът отново да се потопи в Природата и настоява да се действа така, както действа Той:

„Този свят би се препълнил с ТАМАС и би потънал в ПРАКРИТИ, ако АЗ не извършвах действието".

Да се привързваме към бездействието означава да се отри­чаме от нашите действия не в името на Бога, а заради нашето тамастично ЕГО. Опасността от сатвичната гуна се проявява, когато садхакът се привързва към някакво свое едностранно умозаключение, към някаква отделна практика или част от ду­ховната практика, към радостта от някаква йогийска сидха (например: към чувството за чистота или към притежанието на каквато и да е особена сила или блаженството от общени­ето с Бога, или към чувството за свобода), стреми се към то­ва, само към това се привързва и нищо повече не иска. Запом­нете, че тази йога не е лично за вас, защото всичко това, ма­кар и да се явява част от сидхите, няма за цел сидхите, нали от самото начало сте решили за нищо да не молите Бога, но да приемате това, което ви дава Той самия. Що се отнася до блаженството, то лишената от егоизъм душа ще се откаже да­же от радостта на Божественото присъствие, ако това е Божес­твената воля.. Вие трябва да бъдете свободни, даже от най-висшето сатвично его, даже от най-финото невежество, проявява­що се в стремежа към освобождение и да приемете всяка ра­дост и наслаждение без всякаква привързаност. Тогава вие ще станете сидха, съвършеният човек от Гита.

По такъв начин последователността на действията в тази йога е следната:

решимост за себеотречение;

абстрахиране от тялото чрез себепознание;

виждане на Бога навсякъде, във всички неща и събития, отречение от плодовете на действието и от самите действия в името на Бога и в крайна сметка — свобода от невежество, от его, от двойнственост, от желания.

По такъв начин вие ставате чист, свободен и съвършен: бла­женството ви изпълва, вие сте чисти, свободни, съвършени и блажени в своя живот. Но едва когато бъде осъществено самоотречението, всичко останало (т.е. всички следващи степени на тази йога) ще се изпълнят от божествената енергия. Всичко, ко­ето се изисква от вас е АНУМАТИ и СМРИТИ, Анумати, то­ва е съгласие. Вие трябва да дадете временно съгласие за всич­ки последствия от йогийстката практика, за всичко което ста­ва вътре и вън от вас, да приемате това като част от духовна­та практика, без да се радвате прекомерно на доброто, без да се дразните и измъчвате от злото, без да се борите в своето сър­це, за да съхраните доброто и да се избавите от злото, но вся­кога да помните, че това трябва да се осъществи в крайна смет­ка и постоянно да съдействате. Временното съгласие — това е пасивно подчинение на методите на йога, но не още и позитивно възприятие на резултатите от нея. Постоянното съгласие оз­начава предварително да се приемат резултатите.

Това е някакъв вид тренировка за волята, извършваща се без усилия и желания. Именно постоянната тренировка на та­зи безстрастна воля, твърдата устременост и постоянното пом­нене на пътя и неговите цели са ДХРИТИ и УТСАХА — не­обходимите за садхака настойчивост и упоритост; Страстното Желание и жаждата за постигане на божественото — то е из­пълнено с напрежение, но повече или по-малко мощно то из­мъчва садхака, принасяйки в хода на духовната практика ост­ро наслаждение и страдание, но постигайки в резултат така го­лямо блаженство. Последователите на тази пътека трябва да бъдат като хората от първата епоха ДХИРАХ. Тази дума в Упанишадите означава „велика похвала". В помненето вие не трябва да допускате небрежност. Именно в резултат на загу­бата на Помненето от атаките и натиска на гуните, йогата из­лиза от пътя. Обаче вие не трябва да се разстройвате, когато прииждат невниманието, заблуждението, небрежността и на вас ви се струва, че състоянието, възникнало в резултат на па­дение или състояние на помрачения, няма да отстъпи. У вас няма никакви основания да се опасявате, че вашето падение може да стане перманентно състояние, защото сам Бог напъл­но е поел отговорността за вас и ако вие се препъвате, това оз­начава, че най-доброто за вас е да се препъвате. Така се учи да ходи детето — постоянно препъвайки се и падайки. Няма да има необходимост, от АПРАМАТАТА (недопускане на неб­режност) ако вие можете да замените помненето на йога и ней­ните цели с постоянно помнене на Бога и това, че Той пребивава във всички неща и събития. За този, който от самото на­чало може да осъществи пълно самоотречение, няма никакви трудности — неговия път във висша степен е бърз и прост.

В Санатсуджата е казано, че за съвършенството са необхо­дими четири неща — учение за пътя, усърдно следване на пъ­тя, Гуру и време. Вашият път е този, за който аз говоря. Необходимото усърдно следване на пътя, това е съгласието с не­го и постоянното му помнене. Гуру, това е самият Господ, а за всичко останало се изисква само време. Това, че Гуру е сам Бог, вие ще разберете, когато придобиете знания. Вие ще ви­дите, че и най-малкото събитие вътре и вън от вас е било из­кусно планирано и извършено от безкрайната Мъдрост за поддържане на естествения процес на йога, как вътрешните и външните движения се свързват по такъв начин, че чрез тяхно­то взаимодействие се отстранява несъвършенството и се изра­ботва съвършенство. Всемогъщата Любов и Мъдрост работят, за да ни извисят, затова никога не се безпокойте за времето, даже ако то ни се струва много дълго, но бъдете свободни от небрежност, твърди и усърдно следвайте пътя, когато се изпречват несъвършенство и препятствия, и предоставете на Бога да довърши всичко останало. Необходимо е време. Нали вът­ре във вас се извършва колосална работа, преобразуване на цялата ваша човешка природа в Божествена, векове и еволю­ция се ограничават до няколко години. Не трябва да се жали времето. Има други пътища, които ви обещават бързо да по­лучите някакви резултати или в крайна степен предлагайки ви определена практика за работа над себе си, те носят удовлет­ворение на вашето его от това, че практикувате нещо. Колко­то повече днес сте правили упражнения пранаяма, колкото по-дълго е продължила асана, колкото повече сте повтаряли джапа, толкова повече е направено, толкова по-голям прогрес е отбелязан. Но ако веднъж сте избрали именно този път, вие трябва да му бъдете верни.

Тези методи са човешки, а не път, чрез който действа без­конечната Шакти: Безмълвно, понякога незабелязано се про­мъква тя към своята цел. Тук се придвижва, там ни се струва че спира, а след това мощно и победоносно разкрива гранди­озното, което е извършила. Изкуствените пътища са подобни на каналите, прокарани в човешкия интелект — вие се придвижвате леко, безопасно и надеждно, но само от едно опреде­лено място в друго. Този път е необятен океан, в който няма прокарани пътища, вие можете волно да пътешествате по всич­ки краища на света и на вас ви е предоставена свободата на Безграничния. Всичко, което ви е нужно е кораб, щурвал, ком­пас, движеща сила и изкусен капитан. Вашият кораб, това е Божественото знание. Вярата е вашият щурвал, самоотречението — компаса, движещата сила, този която създава светове­те, управлява ги и ги разрушава според желанието на Бога, а капитан е самият Господ, но Той е набелязал път и срок за всичко. Следете за Неговия път и чакайте за Неговия срок.

Помнете също, че е важно да приемете систематизирано уче­ние и да се подчините на Гуру, но не както правят това европейците — най-високо поставят свободата на собствения инте­лект, свободата да се предава на собствените фантазии и прис­трастия, които той, още не научил се да различава истинското и лъжливото и да разсъждава, нарича съждения. Сега е на голяма мода да се занимаваме предимно с метафизически диску­сии и философски спекулации върху МАЙА и АДВАЙТА и по този начин духовният опит се подменя с разсъждения. Не трябва да се поддаваме на тази мода, да се объркваме и да губим времето си, задавайки въпроси, на които ще получим ясни и изчерпателни отговори, когато се пробуди в нас Божественото знание. Метафизическото знание има свое място, то е само спо­магателно за духовния опит, на който понякога показва пътя, макар по-често да зависи от него и да живее за сметка на него­вата щедрост. Само по себе си то не е нещо повече от научно­то знание — ерудицията, нещо сухо и безплодно, по-често спън­ка, отколкото помощ. Приемайки този път, следвайте го без ненужни съмнения и въпроси, съхранявайки разума си, възпри­емчив за светлината на висшето знание, твърдо усвоявайки пре­живяния опит, очаквайки осветяването на тъмните за вас об­ласти, без гордост, приемайки ту помощта, която можете да получите от сега живеещите Учители, вече придобили опит на този път. Бъдете винаги търпеливи, никога не бързайте с изво­дите, които могат да се окажат ограничени, но чакайте още по-съвършен опит и още по-пълна светлина, опирайки се на Ми­ровия Учител, който ви помага отвътре.

Необходимо е да се кажат няколко думи за доктрината, съг­ласно която светът е илюзия (майя) и за съвременните учения АДВАЙТА, тъй като сега много говорят за тях. Освен това, проникнати от идеите на европейския рационализъм и агностицизъм (Шанкара би бил много удивен, ако узнае, че него го считат отговорен за това) те смущават много умове. Помнете, че всяка философия се явява едностранна, винаги изразява ис­тината частично. Светът, какъвто Го е създал Бог, това не е су­рово упражнение в логика, но е подобно на музикална симфо­ния, на безконечна хармония от най-разнообразни проявления, и собственото му съществуване, свободно и абсолютно, не мо­же да бъде определено логически. Така най-добрата религия е тази, която признава истината на всички религии, най-добрата философия е тази, която признава истината на всички филосо­фии и отрежда на всяка от тях полагащото й се място. Майя, това е една от реализациите. Това е важна реализация, но Шанкара й придавал твърде голямо значение, защото тя е била най-яркото преживяване от неговия собствен опит. Използвайте та­зи дума като някакво спомагателно средство, но се съсредото­чете по-добре върху идеята за ЛИЛА (Космическа игра). Това слово е по-дълбоко и по-близко до реалността, отколкото майя. Лила включва в себе си идеята за майя и я превъзхожда. Тук няма асоциации с идеята за безполезността на всичко, асо­циации безполезни за този, който е решил да остане и да играе с Шри Кришна в Мадхур и Вриндаван.

Бог е един, но Той не е ограничен. Ние Го виждаме като един­ство, което винаги се проявява като множественост — не зато­ва, че Той не може иначе, но затова, че неговата воля е такава, а вън от проявеното Той е неопределим и не може да бъде опи­сан нито като единство, нито като множественост. Това е, ко­ето последователно ни учат Упанишадите и други свещени кни­ги — Той е един и няма нищо друго, но вследствие на това Той е също „този мъж, тази жена, тази сивокрила птица, тази червеноока". Той е краен и безкраен. Той е живо същество. „Аз съм дървото АШВАТТХА (индийска смокиня — символ на проявлението на световете) — говори Шри Кришна в Гита — Аз съм смъртта, Аз съм АГНИ-ВАЙШВА (огънят като универ­сално начало в човека), Аз съм огънят, който преварява храна­та, Аз съм Вяса. Аз съм Васудева, Аз съм Арджуна".

Всичко това е игра на Неговото съзнание в Неговото безконечно битие, Негово проявление и следователно всичко това е реално. Майя означава - не повече от свобода на Брахман от обстоятелствата, посредством които Той проявява себе си. Той в никакъв случай не е ограничен от това, което ние виждаме или мислим за Него. Той е и Майя, от която трябва да се ос­вободим. Майя е невежество, чрез което ние възприемаме обек­тите като нещо съществуващо обособено, а не като Бог, не ка­то съзнание, възприемането на безграничното като ограниче­но, на свободното като обвързано. Спомнете си историята за Шри Кришна и пастирките гопи, как Нарада открил, че във всеки дом, където се появявал Кришна, Той се предавал на различни занятия и на всяка гопа се представял в друго тяло, оставайки винаги все същия Шри Кришна. Освен това че та­зи история има известен свещен смисъл, тя се явява и прекра­сен образ на Неговата Всемирна Игра. Той е всичко. Той е всеки човек, всяка душа. В същото време Тай е Висшата Божест­вена Личност, която може да побира и да изпуска от себе си всичко това, когато пожелае. От една точка на зрение всичко това е единно с Нея, от друга — всичко това е различно от Нея, а от още една точка на зрение — всичко това се отлича­ва от Него винаги, защото всичко това съществува винаги скрито в Нея или проявено. Няма никаква полза от спорове за тези точки на зрение. Почакайте докато не откриете Бога и не познаете самите себе си и, Него и тогава споровете и дискуси­ите ще се окажат ненужни.

Целта, предназначена за нас, е не да разсъждаваме, а да пре­живеем всичко това. Ние сме призвани да се възвисим до Бо­жия образ, да пребиваме в Него и с Него, да станем провод­ници на Неговата радост и мощ и оръдие на Неговото дело. Очиствайки се от всеки порок, душевно преобразени от него­вото докосване, ние трябва да действаме в света като източни­ци на това Божествено електричество, изпращайки неговите радостно-трепетни вибрации и излъчвайки към човечеството така, че където и да се намира всеки от нас, хората около не­го да могат да се преизпълнят с Неговата светлина и сила; да се преизпълнят с Бог и блаженство. Църквите, ордените, теологиите, философиите не са преуспели в спасението на чове­чеството затова, че те са се задълбочили в разработване на символи на вярата, догми, ритуали и институти, като че това би могло да спаси човечеството и са пренебрегнали единстве­но необходимото — силата и очистването на душата.

Ние трябва да се върнем към единствено необходимото, от­ново да се обърнем към произвестието на Христа за чистота и съвършенство на човешкия род, към произвестието на Мохамед за съвършена покорност, самоотречение и служене на Бога, към произвестието на Чайтаня за съвършена любов и Божествена радост в човека, към произвестието на Рамакришна за единство на всички религии и присъствие на Бога в чо­века и събирайки всички тези потоци в единна могъща река, единна очистваща и спасителна Ганг, да излеем върху мърт­вия живот на материалистическото човечество, подобно на Бхатратха, излял Ганг върху Земята и я умил от праха на сво­ите предци, за да се осъществи духовното възкресение на чо­вечеството и Сатия юга навреме да се върне на Земята, но и то­ва не е всеобемащата цел на ЛИЛА или йога. Аватарите слизат затова отново и отново да възвисят човека, развивайки все повече и повече човешкото в човека, предизвиквайки все пове­че и повече проявлението на неговото Божествено битие, снемайки все повече и повече Небесното съвършенство на Земята отново и отново, докато не се завърши нашият труд, докато не бъде завършена нашата работа, докато даже тук, даже в та­зи материална Вселена не се реализира във всеки САТЧИТ-АНАНДА. Не е велика работата на този, който се труди за собственото си спасение или за спасението на малка част от хората, даже ако той преуспее в това. Безкрайно велика е ра­ботата на този, даже ако той търпи поражение или го съпътс­тва временен или непълен успех, който живее само за едно: да всели духовен покой, радост, чистота и съвършенство в цяло­то човечество.

Превод Борислав Русанов

Създадено: 29/02/2008 . 13:12
Обновено : 29/02/2008 . 13:12
Категория : Полезно по Пътя
Страницата е посетена 2513 пъти

Предпечатен преглед Предпечатен преглед Версия за печат Версия за печат


^ Нагоре ^
www.spiralata.net

Пътят към пробуждането

12-те признака на Пробуждането

1. Болки в цялото тяло, особено в шията, раменете и гърба. Това е резултат от интензивните изменения на ниво вашата ДНК, произтичащи във връзка с пробуждането във вас на Христовото съзнание. Не се вълнувайте – това ще премине.
2. Изпитване на дълбока вътрешна тъга без никаква видима причина. Вие се освобождавате от своето минало (от този и от предишните животи) и това предизвиква чувство на тъга. Това прилича на ситуацията на преместване от дома, в който сте живели много години, в нов дом. Много искате да се преместите, но в същото време ви е жал да се разделяте със спомените, енергиите и всичко, преживяно в стария дом. Това също ще премине.
3. Сълзи без каквато и да е причина. Това е същото като в т. 2. Полезно е да си позволите да се наплачете, тъй като това помага да се изчисти старата енергия, намираща се във вас.
4. Неочаквана смяна на работата или вида дейност. Това е много типичен симптом. Доколкото вие самите се променяте, всичко около вас също може да се променя. Не се безпокойте за това да намерите веднага „съвършената” работа или занимание. Това също ще премине. Вие сте в преходно състояние и можете още няколко пъти да си смените работата, преди да разберете коя ще ви легне най-добре на сърцето.
5. Прекъсване на семейни връзки/отношения. Със своето биологическо семейство сте свързани чрез стара карма. Когато завършвате кармичен цикъл, възлите на старите кармични отношения започват да се разхлабват. Ще ви се стори, че се отделяте от своето семейство и приятели. Това също ще мине и след определено време вие ще можете да създадете съвършено нови отношения с тях, ако това е необходимо. Като тези отношения вече ще са построени на основата на нова енергетика, без кармични връзки.
6. Непривичен режим на сън. Много е вероятно много нощи вие да не спите между 2 и 4 след полунощ. Вътре във вас се извършва огромна работа и това често ще ви кара да се събуждате, за да си поотдъхнете. Не се притеснявайте, ако не можете да заспите, по-добре станете и се заемете с нещо, отколкото да лежите в леглото и да мислите за всекидневните си грижи. Това също ще мине.
7. Ярки и динамични сънища. Можете да видите сънища за война, сражения, преследване и чудовища. Вие буквално се освобождавате от старата енергия и тази енергия на миналото символично се изразява като война, бягство от нещо или от някакви чудовища. Това също трябва да отмине.
8. Физическа дезориентация. От време на време ще се чувствате много незаземени. Ще бъде нарушена пространствената ви ориентация с усещане за това, че не можете твърдо, с двата крака да стоите на земята или може да възникне усещане, че се намирате между два свята. Във вашето съзнание постъпва нова енергия, а вашето тяло може да изостава. Повече време прекарвайте сред природата, за да способствате за заземяването на новата енергия вътре във вас.
9. Повече „разговори със самия себе си“. Ще забележите, че все по-често разговаряте със себе си. Можете изведнъж да се хванете, че вече половин час беседвате със себе си. Вътре във вас узрява ново ниво на общуване и разговор със себе си – това е като върха на айсберга. Такива беседи ще бъдат все повече и повече, те ще бъдат все по-свободни, съответни на момента и пълното озарение. Не си мислете, че се побърквате – вие просто сте един от Пробудените, влизащи в нови енергии.
10. Чувство за самота дори в компанията на други хора. Възможно е да се чувствате самотни и отделени от другите. Възможно е да искате да избягвате големи групи от хора и тълпи. Както при всеки Пробуден, вашият път е сакрален и самотен. Чувството за самота предизвиква тревога и пречи да се нагодят отношенията с другите хора. Усещането за самота е свързано и с това, че вашите духовни водачи си отиват от вас. Те са били с вас по време на вашите пътешествия през миналите животи. Сега им е време да си отидат, за да може вие да запълните своето пространство със собствената си Божественост. Този симптом също ще мине и вътрешната пустота ще се запълни с любов и енергията на Христовото съзнание.
11. Безстрастност/безразличие. Можете да усещате абсолютно безразличие при пълно отсъствие на желание да правите каквото и да било. Това е нормално – това просто е част от протичащия процес. Приемете го като „време-за-нищо-не-правене”. Не се борете със себе си – и това ще мине. Това прилича на претоварването на компютъра – трябва да го изключите за някакво време, за да го заредите с ново, по-сложно програмно обезпечение или в дадения случай – с новата енергия на Христовото съзнание.
12. Дълбока тъга по Дома. Това е, с което най-трудно може да се справите в сравнение с всички останали състояния. Може да изпитвате дълбоко и всепоглъщащо желание да напуснете планетата и да се върнете у Дома. Това не е стремеж към самоубийство. Това не е от злоба или разочарование. Вие не се каните да драматизирате това в себе си или пред другите. Просто във вас има една тиха част, която иска у Дома. Главната причина за това е много проста. Вие сте завършили своите кармични цикли. Вие сте изпълнили своя договор с живота във това въплъщение и сте готови да започнете нов живот, намирайки се все още в това тяло. Намирайки се в процес на преход, вие съхранявате вътрешната памет за това какво е това да бъдете на тази страна. До колко сте готови да се запишете за ново пътешествие за изпълнението на вашия дълг тук, на Земята? Готови ли сте да приемете призива и да престъпите в Новата енергия?

Да, действително, вие може да се отправите към Дома веднага. Но вие сте дошли до тук толкова от далече, след толкова много животи. Срамно е да си отидете, недочаквайки края на филма. Освен това, вие сте нужни на Духа тук, за да помогнете на другите да направят прехода в новата енергия. На тях им е необходим духовен гид в човешки облик, такъв като вас, който вече е преминал от старата енергия към новата. Пътят, по който вие сега вървите ви дава необходимия опит за това да станете Учител на Новия Божествен Човек. Колкото и самотно и тъмно да е вашето пътешествие от време на време, помнете, че вие никога не сте самотни.

Превод: Таня Т.

Източник: http://www.sunhome.ru/people/Stelana/philosophy/19

Създадено: 10/08/2007 . 16:18
Обновено : 10/08/2007 . 17:40
Категория : Полезно по Пътя
Страницата е посетена 10690 пъти www.spiralata.net

Духовнo здраве - духовно лечение

Молитва
Боже наш, Господи! Творецо! Ти който си ме създал, моята любов към теб е висше щастие, смисъл и цел на моя живот. И цялата земно и духовно щаствие, цалото човешко щастие и човешки стойности, които съм имала, имам и ще имам за мен и мои5те потомци родени и неродени, дори и онези абортирани до 17 коляно, винаги ще бъдат само средство, за да се усилва и натрупва чувството на любов в душите ни към Теб. Всичко, което се случва и получавам аз го приемам като дадено от теб и душата ми го приема с любов и смирение и благодарност. Баоже наш, Велики трорецо, обичам те повече от който и да е човек на земята, повече от неговата мъдрост, творчество, съвършенство, повече от цялото земно, духовно и човешко щастие, което той може да ми даде. С остатъка от любовта си към Теб обичам Вселената, цялата жива и нежива природа и не съм обидена от нищо и на никого. Моля се с любов за тези, които ме проклинат и благославят. Боже наш , на теб се уповавам , на Твоята любов, благословия, закрила, благи милости, правосъдие, милосърдие , на Твоята воля. Да бъде волята Ти Творецо, приемем я с любов, смирение и благодарност и знам, че каквото правиш за всички ни Ти го правиш с любов. Творецо, моля се за прошка, разкайвам се , покайвам се, ако днес с дума мисъл или поведениесъм съгрешила умишлена или неумишлено, волно или неволно на някого или на нещо. Прости и на тези хора, които са направили същото спрямо мен или спрямо други хора. Дай им любов, за да осъзнаят грешките си за тях и за родени и неродени техните потомци. Прости и на тези хора, които са направили същото спрямо мен или спрямо други хора. Дай им любов, за да осъзнаят грешките си. Велики творецо, благослови ни и ни закриляй, помогни ни да се натрупа чувството любов в душите ни и за мен и за всички мои предци и потомци. Висше статие е любовта ми към теб, Творецо! Велики Творецо, благослови ни и ни закриляй, помогни ни да те обичаме с по-голяма сила от цялото си сърце, душа и разум. Творецо, благодаря ти за любовта, която ще получа от тази молитва като средство, за да се усилва и натрупва чувството любов в душата ми към Теб! Приемем я с любов,смирение и благодарност! Във всичко е волята Божия! Амин!

Система за полева саморегулация
по Диагностика на кармата
от С.Н. Лазарев

Всяко действие на човека - добро или лошо, чрез идинството на информационното-енергийно поле на Вселената, се връща обратно към него. Човек е чиста или затворена система в тясно връзка с божественото, ето защо агресията срещу него работи и срещу Вселената.
Дисциплината на съзнанието днес когато имаме високо енергийно ниво е много важна. един от основните закони е ненасилието - непричиняването на зло, което изисква контрол на мисълта. Спазването на етичните норми е необходимо условие и единствен начин за оцеляване и е едновременно най-добрата защита.
Вие може да не вярвате в Бога, но трябва да обечате Вселената и нейната душа. егоизмът и безкрайния стремеж към материални богатства, убиват любовта. Когато изпитваме любов към вселената и Бога и сваляте претенциите си към околния свят, Вие спасявате себе си.
Пречистването е заключване на кармата - чрез непрекъснато прочистване и укрепване на духа и изключване от всичко, което заземява човека.
Единственият начин да се понесат мъките - това е да се извисите духом над тях, да пренесете опорната точка от тялото към духа - страдащият човек става по-духовен.
Това, което ние наричаме Дух се намира над информационното поле и веществото. Главното условие за физическо здраве е знанието и спазването на законите на информационното поле на Вселената, законите на единството и на Любовта. Човекът, който трябва да оцелее трябва да бъде едновременно светец, обикновен човек и практик. В съзнанието на човека трябва да протичат два противоположни процеса - отричане от света и стремеж към безкрайния веселенски Дух, от една страна и от друга - реализация на получената информация чрез активни действия и повишена практичност.

Здраве и стрес

Когато се разглеждат последствията от стреса в работата, акцентът се поставя преди всичко върху здравето на отделните индивиди. Същевременно в последните години, не само в контекста на изучаване на стреса, но и на управлението на организационни промени, се оформя възгледът за т.нар. организационно здраве. Тоест, организациите, подобно на хората, могат да бъдат “болни” или “здрави”и преминават от едното в другото състояние в резултат на усилията на управлението и чрез подходящо насочване на организационните промени (Илиева, 1998). Като “здрави” организации се определят тези, които имат високи равнища на ефективност и производителност, докато “болните” се характеризират с ниско количество и качество на изпълнението, отсъствия от работа и текучество, ниска мотивация, повишено равнище на конфликти и влошен социално-психичен климат.
Моделът за организационно здраве(Hart, Cooper, 2001) включва на първо място взаимодействие между индивидуалните характеристики като мотиви, способности, компетентност, личностни особености, от една страна, и организационните характеристики като например структура, условия на труд, системи на възнаграждения, политика на организацията, от друга страна. Т.е., от психологическа гледна точка е важно не толкова наличието на определени фактори на средата, колкото тяхното възприемане и интерпретиране от страна на работниците и служителите. В резултат на взаимодействието на индивидуалните и организационните характеристики се очаква да се създадат условия за благополучие на служителите. Следствие от преживяването на благополучие от страна на служителите е организационното изпълнение и ефективност.
Така здравето на отделните служители и здравето на организацията като цяло са двете страни на един и същ процес. Основна задача на работодателите и мениджърите е да насочват и благоприятстват “здравето” и ефективността на организацията като подобряват организационната среда и в частност, условията и характера на труда, и в резултат на това създават предпоставки за поддържане на здравето и благополучието на работниците и служителите.

От патогенеза към салутогенеза
През последните десетилетия се наблюдава едно цялостно научно преобръщане на традиционното дефиниране и разбиране на здравето, което добива все по-голямо влияние в областта на медицината, здравните науки, организационната психология и здравния мениджмънт. Решаващата роля в преосмисляне на възгледите за здравето има Арон Антоновски със своята теория за салутогенезата (Antonovsky, 1987, 1997, Beck, 2003). Той поставя акцента не върху патогенезата или болестта, както традиционно се прави, а върху наличието на здраве или т.нар. салутогенеза.. Концепцията обръща внимание върху специфичните ресурси, които съхраняват здравето на индивидите, за разлика от властващата десетилетия патогенна перспектива, която се интересува само от последствията на влошеното здраве, от болестта.
В основата на неговата теория са факторите, които помагат да се справяме в стресови ситуациии ни поддържат здрави, независимо от обстоятелствата и условията на средата. За да бъдат определени тези фактори, са проведените множество социално-медицински изследвания на хора, които са успели да оцелеят физически и психически при особено рискови условия, запазвайки своите съпротивителни ресурси. За целта са изследвани например жени, оцелели от концентрационни лагери, преживели изключително тежък травматичен опит, но които се запазват без значими психологически или социални травми. Основният изследователски въпрос e: “Какви са способностите, които притежават тези жени, за да се справят и запазят след тази криза за разлика от другите индивиди, попаднали в същата ситуация?”
Така се заражда предложението на Антоновски здравето и болестта да бъдат представени като двете крайни точки на един континиум, между които индивидът се движи по време на целия си живот. Научният интерес се насочва към определянето на тази способност, която ни “придвижва” в посока на здравето. Постепенно се налага убеждението, че тези салутогенни способности се дължат на така нареченото “чувство на кохерентност”.

Фиг. 1. Континуум на здравето и болестта според Антоновски

Чувство на кохерентност
Здраве Болест


Чувството на кохерентност /”senseofcoherence” - SOC/ е централно за модела на Антоновски и е в основата на модерното разбиране за стрес и здраве. То не се разбира в традиционния смисъл като афект или чувство, а като нагласа, чрез която индивидите осмислят света и която им помага да бъдат по-здрави и да останат такива независимо от обстоятелствата. Чувството на кохерентност е дефинирано като една глобална нагласа, която даден човек притежава и посредством която контролира и “предсказва” вътрешния и външния си свят; както и като убедеността, че може разумно да променя околния си свят в своя полза (Antonovsky, 1979, 1997). Или именно това е нагласата и убедеността, че:
изискванията на външния и вътрешния ни свят са структурирани, предвидими и обясними по време на целия ни живот;
налице са необходимите ресурси, за да се справим с тези изисквания;
изискванията са предизвикателства, които заслужават инвестиции и ангажираност.
Така съответно се определят три компонента на чувството на кохерентност, които са в основата на модела на Антоновски - чувството на разбиране, чувството на справяне и чувството на смисленост.
Чувството на разбиране (comprehensibility) разкрива способността на индивидите да преработват познатите и непознати стимули като контролируеми и структурирани. Така чувството за кохерентност съдържа когнитивен аспект, който се изразява в способността да се разбира света и той да се възприема като подлежащ на контрол от страна на индивида.
Чувството на справяне (manageability) изразява убедеността на индивидите, че притежават достатъчно ресурси, за да посрещнат предизвикателствата и изискванията на външния свят.
3. Чувството на смисленост (meaningfulness) описва степента, в която емоционално светът се възприема като смислен, значим. Тоест, че най-малкото, част от изискванията и проблемите, с които се сблъскваме, си заслужават и имат смисъл и в тях трябва да се вложи енергия и отговорност. Така изискванията се възприемат по-скоро позитивно и индивидите се справят с желание с тях. Антоновски определя този компонент като най-важния аспект на чувството на кохерентност, тъй като без чувството на смисленостиндивидът по-скоро изживява живота си като бреме и се измъчва от поставените пред него задачи.
По този начин салутогенното мислене подчертава ролята на когнитивните и мотивационните процеси като предпоставки за позитивното справяне със стреса и неочакваните ситуации. Значението на емоциите Антоновски извежда по-късно, чак след няколко години изследователска работа, като част от концепцията за стрес, копинг и здраве.
Чувството на кохерентност може да се изгражда по време на целия жизнен цикъл – от юношеството до старостта. То изключително силно се влияе от социалния опит, от качеството и количеството на социалните мрежи на даден човек и от съществуващите в дадено общество разбирания, норми, ценности и правила. Неговото изграждане и развитие също така се определят и от качеството на “процеса на учене” по време на жизнения цикъл (Antonovsky, 1991, Muench, Walter & Badura, 2004).

Влияние на чувството за кохерентност върху справянето със стреса и здравето
Според теорията за салутогенезатагенерализираните ресурси за съпротива представляват както индивидуални (например физически качества, интелигентност, стратегии за справяне), така и социални фактори (социална подкрепа, финансови възможности, култура), които помагат на личността да се справи в ежедневието си. Те служат като ресурси за увеличаване на съпротивителната способност на личността. От една страна, те водят до натрупването на полезен социален опит и на значими и смислени преживявания, които спомагат за възникването на чувството на кохерентност. От друга страна, ресурсите действат като потенциал, който може да бъде активизиран в проблемна ситуация.
За разлика от традиционното патогенно мислене, стресорите според концепцията на Антоновски, не влияят непременно негативно на организма и не е задължително веднага да бъдат сведени до минимум. Те могат да доведат до по-доброто осмисляне на последствията, които имат върху организма дадени стимули - следователно те позволяват по-добре да се опознават заплахите и ако съответно те не опасни - да се учим от тях.
Стресорите в своята същност носят напрежение, което застрашава баланса на организма и изискват неавтоматично действие или способност, които не винаги са на разположение. Независимо от техния характер и произход, те водят до едно психофизиологично активизиране, на което индивидът не знае как да отвърне. При това влиянието на някои физически или биохимични стресори (например глад, отравяне) може да е толкова силно, че да повлияе директно върху здравето. Тъй като все по-актуални стават психосоциалните стресори, е важно как индивидът може да се справи с тях. Чувството за кохерентност е тази променлива, която опосредства влиянието на даден стресор върху здравето. Ако индивидът притежава достатъчно високо чувство на кохерентност, той може да възприеме даден стимул като “неутрален”, за разлика от друг индивид с по-ниски нива на това чувство, за когото стимулът е заплашителен.
Напрежението се възприема само когато стресорът не е оценен като заплашителен. Тогава личността е способна, благодарение на своите ресурси, да преразгледа влиянието на стресора и да се справи с напрежението (Antonovsky, 1997). Личност с високи нива на чувство на кохерентност е способна да се справи и със силно заплашителни стресори поради вярата в собствените сили и поради способността си да реагира с подходяща емоция.
Според теорията на салутогенезата чувството на кохерентност влияе върху различни системи на организма(например върху централната нервна система, имунната система, хормоните). То има значение когато индивидът попада в ситуация, която когнитивно трябва да оцени като заплашителна, безопасна или “доброжелателна”. Чувството на кохерентност мобилизира наличните ресурси, които водят до намаляване на напрежението и по този начин влияят индиректно върху физиологичните системи, свързани с преживяването на стрес. Според Антоновски една краткотрайна физиологична стресова реакция не може да навреди на здравето, ако е уравновесена бързо с една възстановителна фаза. Но, от друга страна, тя може да доведе и до здравни увреждания, когато саморегулиращите се процеси на индивида са засегнати.
Индивидите с по-високи нива на чувството на кохерентност са по-склонни обаче целенасочено да упражняват здравословни поведенчески практики, като например здравословно хранене, редовно посещение при лекар, физическа активност, както и да избягват поведение, което застрашава здравето (например тютюнопушене, консумация на алкохол). Така като цяло изразеното чувство за кохерентност определя, от една страна, възприемането на стресорите и на наличността на ресурси за справяне, а от друга – използването на такива подходи и начини за преодоляване на стреса, които са благоприятни за здравето.

Влияние на концепцията на Антоновски за развитието на здравния мениджмънт
Концепцията на Антоновски успешно се прилага и при развитието на здравен мениджмънт в организациите. Все повече организации прилагат модерните разбирания за здраве и съвременните принципи на здравния мениджмънт (Badura, Hehlmann, 2003).
Със здравен мениджмънт в организациите се означава развитието на такива организационни условия, структури и процеси, които имат за цел да създадат здравословна среда за извършване на работата и да подобрят и насочват здравното поведение на служителите на организацията (Muench, Walter, Badura, 2004). Така разбиран, здравният мениджмънт се допълва с процеса на организационно развитие, чиято основна цел е да подобри ефективността на организацията и същевременно да създаде удовлетвореност и чувство за субективно благополучие у служителите (Илиева, 1998). Организационното развитие е предназначено както за “болната”, така и за “здравата” организация (Boss, 1989). Прилагането на организационно развитие и управлението на промяната в “болните” организации е наложително, тъй като това е единственият начин да се възстанови и поддържа “организационното здраве”. В този случай промяната и развитието на организацията се осъществява чрез подходящи интервенции в нейната структура и процеси. “Здравата” организация изисква също програми за организационно развитие и здравен мениджмънт, тъй като по този начин се поддържа благоприятна за психичното и физическо здраве на индивидите работна среда и се подобрява цялостната ефективност на организацията. Целта на програмите за здравен мениджмънт и организационно развитие в организациите, определяни като “здрави”, е насочена обаче повече към превенция и запазване на индивидуалното и организационното здраве, отколкото към изменения на съществуващите фактори на организационната среда.
Приложимостта на теорията на Антоновски към здравния мениджмънт и частично към организационното развитие може да се бъде разгледана по следния начин. Поддържането на здравословна организационна среда предполага далеч не само адекватни физически условия на работа, но и подходяща социална среда, която да създава доверие и предсказуемост вътре в организациите и по този начин да засилва чувството на смисленост у своите служители. Това се постига чрез интервенции, които подобряват комуникацията и кооперативността в организацията, както и подпомагат изграждането на екипи и формирането на “екипен дух”. Повишаването на качеството и гъстотата на социалните мрежи в организацията води до по-голяма удовлетвореност и доверие в организацията (Ducki, Greiner, 1992).
Изграждането и поддържането на “здрава” организация от една страна изисква управление на стреса и запазване на здравето на служителите, а от друга страна - усилия за увеличаване на техния личностен и здравен потенциал. Това отговаря и на съвременните възгледи за управлението на човешките ресурси и за прилагането на хуманистични подходи в организациите. Единствено наличието на здравен потенциал в организацията и реализирането на личностния потенциал създава предпоставки за удовлетвореност на служителите и позволява здравето наистина да бъде не само отсъствие на болест, а състояние на пълно физическо, духовно и социално благополучие, както то се определя от Световната здравна организация.
Здравният мениджмънт в организациите, както и организационното развитие, има определена последователност от етапи, а именно: диагноза; планиране и провеждане на интервенциите; оценка и поддържане на постигнатите резултати. В резултат на това се създава система от правила, ценности и убеждения и се формира специфична организационна култура, в която здравето се превръща в основен приоритет.
Основна роля в процеса на формиране на организационна философия или култура, насочена към повишаване на здравето, имат мениджърите (Quick, Quick, 1984). При създаването на “здрава” организационна среда те трябва да отчитат следните принципи:
1. Индивидуалното и организационното здраве са взаимозависими.
2. Управлението носи отговорност за индивидуалното и организационно здраве (Quick et al., 1996).
Успехът на здравния мениджмънт зависи в голяма степен от развитието на система за обучение, в която участват, както служителите, така и ръководителите на организацията. Създаването на тренинг-програми за развиване и повишаване на социалнопсихологическата компетентност на служителите, както и за управляване на стреса и на времето, води до укрепване на техните съпротивителни ресурси и следователно до възприемане на организационна действителност като “кохерентна”, изпълнена със смисъл и разбиране. Това създава предпоставки организацията да бъде възприемана като “близка” и “заслужаваща доверие” и работата на служителите да се преживява от тях като: 1) разбираема; 2) лесна за справяне и 3) смислена (Beck, 2003).
Здравният мениджмънт в организациите е възможен, само ако е постигнато пълно доверие на служителите в тяхната организация и те съзнателно и активно да участват във вземането на решения. Изграждането на доверие спомага и за съвместното преодоляване на предизвикателствата, които идват от външната среда. Доверието е важно, за да може служителите да възприемат правилата, наложени в работата, като ясни, смислени и справедливи и да засилят своите ресурси за поддържане на здравето. В този смисъл, целите на здравния мениджмънт и на организационното развитие се покриват и допълват помежду си и промяната и развитието на организацията е неуспешно, ако не създаде здравословна организационна среда и не стимулира организационна култура, в която здравето да има водещо значение. Единствено по този начин се придава смисъл на процесите в организацията и служителите възприемат средата не като застрашаваща и враждебна, а като благоприятна и стимулираща здравето и личностния им потенциал.
Литература:
Илиева, С. (1998). Организационно развитие. С., Университетско издателство “Св. Климент Охридски”.
Antonovsky, A. (1979): Health, Stress and Coping. San Francisco: Jossey-Bass.
Antonovsky, A. (1987): Unraveling The Mystery of Health. San Francisco: Jossey-Bass.
Antonovsky, A.(1991): Meine Odyssee als Stressforscher Jahrbuch fьr kritische Medizin 17:112-130.
Antonovsky, A. (1997): Salutogenese - Zur Entmystifizierung der Gesundheit. Deutsche erweiterte Herausgabe von Alexa Franke. Tübingen: Deutsche Gesellschaft für Verhaltenstherapie.
Badura B, Hehlmann T. (2003):Betriebliche GesundheitspolitikDer Weg zur gesunden Organisation., Berlin etc.:Springer, 2003.
Beck, D. (2003): Sense of Coherence (SOC). Ein brauchbares Analysekonzept in der betrieblichen Gesundheitsförderung? Gütebeurteilung des Sense of Coherence (SOC) - Messkonzeptes von Aaron Antonovsky anhand einer Querschnittsuntersuchung bei Angestellten eines Berliner Dienstleistungsunternehmens. Unveröffenlichte Diplomarbeit. Freie Universität Berlin.
Boss, R. (1989). Organization Development in Health Care. Reading, MA: Addisson-Wesley.
Ducki, A. & Greiner, B. (1992): Gesundheit als Entwicklung von Handlungsfähigkeit - Ein "arbeitspsychologischer Baustein" zu einem allgemeinen Gesundheitsmodell. Zeitschrift für Arbeits- und Organisationspsychologie, 4, 184-189.
Lauber, A. (2001): Grundlagen der beruflichen Pflege. Verstehen & Pflegen; Bd.1. Stuttgart: Thieme.
Muench E., Walter U., Badura B (2004): Gesundheitsmanagement. Fuerungsaufgabe. Edition Sigma, Berlin.
Quick, J. C., Quick. J. D. (1984). Organizational Stress and Preventive Management. McGraw-Hill, New York.
Quick. J., Paulus, P., Whittington, J., Larey. L., and Nelson, D. (1996). Management Development, Well-being and Health. In: Schabracq, M., Winnubst, J., Cooper, C.(Eds) Handbook of Work and Health Psychology. John Wiley and Sons, New York.
Schabracq, M., Winnubst, J., Cooper, C. Handbook of Work and Health Psychology. John Wiley and Sons, New York


Снежана Евлогиева Илиева –доцент, доктор по психология, Катедра по социална, трудова и педагогическа психология, СУ “Св. Климент Охридски
Вихра Георгиева Найденова – докторант, Факултет по здравни науки, Университет Билефелд, Германия

За нашето добро здраве

Да живеем с Бог

Когато Бог дойде в душата ви, тя
ще разбере. Когато това се случи, ще
можете да виждате през стени и без да
ставате от мястото си, ще можете да
викате светии, умрели преди хиляди
години! Ако вечният Бог проникне
в душата ви, вие ще придобиете таки-
ва способности. Вечността не може
да бъде осъзната, ако се базираме на
разбирането си за времето; но време-
то съществува и във вечността. И та-
ка, макар Бог да е невидим, душата
знае за Него. (41‑285, 1971.2.17)

Трябва да сте способни да въз-
кликнете: „Отче!” в момента, в който
се събудите или когато няма никой
около вас! Ако вътрешната страна на
живота ви е изпълнена с такава тъга
по Небесния Баща, че дори забравя-
те за храната и съня, тогава щом
възкликнете: „Отче!”, веднага ще почув-
ствате, че Го държите за ръката! С вас
ще се случват неща, приличащи на сън.
Възкликвайки: „Отче!”, на момента ще
се окажете в обятията Му! Как да при-
добиете такива ярки преживявания?
Знайте – те са най-ценното нещо в на-
шия живот на вяра. Степента на вяра
на даден човек може да се определи по
възприемчивостта му към такива пре-
живявания, по нивото му на чувстви-
телност и по броя на тези преживя-
вания. Ако сърцето ви е изпълнено
с такава любов и отивате някъде, раз-
мишлявайки какво трябва да напра-
вите, Бог ще се появи край вас преди
да сте Го помолили за това! След като
имате такова преживяване, естестве-
но ще Му благодарите. (58‑297, 1972.6.25

Муун,Сан.М, "Небесна Библия"

Посланията на водата (детска версия)

Какво казва науката за водата:

Посланието на водата
(детска версия)
Когато се раждаме ние сме 95 процента вода. Когато пораснем, ние съдържаме 70 процента вода. Ето защо можем да кажем, че сме в съставени най-вече от вода. А освен това , около нас винаги има вода.
Нашата Земя е същата – 70 процента от нейната площ е покрита с вода. Не е ли и тя почти като нас? Водата съществува под много различни форми: в дъжда, в реката, в морето, както и тази вода, която се рее из небето под формата на облаци или мъгла. Всяка вода е безценна за нас.
Как можем да узнаем дали определена вода е добра за нас? Когато разгледаме снимки на кристали в замразена вода ще разберем това.
Кристалите на водата приличат на щестоъгълни звезди , които искрят и танцуват за нас. Но все пак водата показва различни форми в зависимост мястото и условията, в които се намира. Изворната вода от Лулрд, Франция е известна с чудотворните си качества. Хора ое цялото земно кълбо се събират около този специален извор. Докато снежният кристал от местността Яцугатаке има друга форма – на хора хванали се за ръцете.
Когато водата слуша музика :
За да разберем това,водата трябва да слуша музика. Каква музика? Колко дълго трябва водата да слуша? Колко силен е звукът? А къде да поставим водата?
За тази цел бе проведен експеримент, за койтотрябваше да се обмислят доста фактори. Ето какво направихме : поставихме бутилка вода между две тон-колони и пуснахме да звучи една цяла песен, със средна сила на звука. След това потупнахме с ръка дъното на бутилката и я оставихме така една нощ.
На другия деб отново ударихме леко дъното на бутилката и замразихме водата, за да направим снимки на кристалите. Те изглеждаха много хармонични, понякога сякаш като живи пресъздават жизнерадостното или тъжно чувство във формата си. Но ако се пусне музика от рода на “хеи метъл” в която има агресия, думите на песента са пълни с гняв, то кристалът се разпръсква на парченца.
Когато водата чете думи:
Знаете ли,че думите, които произнасяме притежават вибрация? Според нас, изследователите , много е вероятно да сществува разлика между това да кажеш някому по-меко “ех, какъв си глупчо! “ и това да му изкрещиш: “ ти, глупако!”
Направихме следния експеримент: залепихме на една бутилка вода напечатан етикет с думите “благодаря”, а на друга бутилка сложихме етикета, : ти, глупако, : Оставихме ги да пренощуват.
След това замразихме тези проби и разгледахме снимките на техните кристали . Открихме,че водните кристали изглеждат различни в зависимост от думите, които са били изговарени или залепени към тях. Така намромер кристалите при думите : “Нека да го направим” са по-красиви от заповедното : “Направи го!” Подобно е и с думите : “Ти си красив!” ( водният кристал е красив) и “Ти си мръсен!” ( кристалът е неясен и хаотичен. Думата война създава начупен кристал, което означава,че войните не могат да създадат нищо положително. Красотата на кристала :надежда” е изключително красив, докато на думата “отчаяние” той само се опитва да изглежда красив.
Ако вземем предвид това психическо влияние на човека върху водата можем да разберем, защо колкото повече слиза към града, водата изглежда по-замърсена.
Когато водата гледа образи тя започва да ги имитира., а когато говорим за нашите чувства и мисли чрез молитва и думи на благодарност водата се избистря.
Няма по-силно чувство от това на “любов и благодарност”. Няма по-красив от този кристал. (вж снимката)
Да пробваме!
Една ученичка сложила сварен ориз в два различни стъклени буркана. Всеки път , когато се връщала от училище , тя казвала “благодаря ти” на един от бурканите, и “ти си глупак” на другия. Така правила цял месец и и наблюдавала промяната. В резултат оризът , на който тя благодарила ферментирал и произвел хубав аромат, докато оризът , към който се обръщала с “ти глупако” , почернял от плесен и замирисал лошо.
Като част от международната Декада за действие на Обединените нации , Вода за Живот, чрез тази книга д-р Емото желае да сподели с децата по света своите открития върху чувствителната природа на водата.

Организмът

Организмът и обществото




Организъм и общество
или “ Олтарът на корекция “

Пътят на учеиика

Всеки духовен път си има свой уникален начин на духовно водене и предизвикателства свързани с кармичната съдба не само на ученикът , но и на целия му род, да не кажем и цялото човечество. Ученикът на пътя отначало следва определени принципи и норми на поведение на духовно общество или сродна нему група . Като се учи да съблюдава принципа на йерархията ,т.е. покорство ,смирение и предано служене в името на общото благо под ръководството на духовен настваник (лидер или духовен учител), ученикът развива силен характер на търпимост, толерантност и издръжливост , необходими в условия на непредсказуемост.
Така например, животът в един ашрам или духовен център предполага висока дисциплина и следване на определена програма. Ученикът се учи да създава навици за редовно четене и слушане на словото, на служене на другите под формата на практически дейности свързани с финансов приход или набиране и грижа за нови членове. Успоредно с това, той се учи да изгражда братско-сестрински връзки с останалите от общността и да спазва реда на господството, т.е. да споделя с лидера ( духовния си настваник) за работата си през деня , седмицата или месеца. Отношенията между духовен наставник и ученик би трябвало да имат семеен характер, т.е. духовният наставник играе ролята на родител, а учениците му са негови духовни деца. Тъй като в новата епоха на изпълнения завет са създадени условия за възстановяване на идеака на семейството, то девизът “всички сме братя и сестри – деца на един Родител” се реализира в обществата под модела на семейството. Тук като начало общината, като център за възпитание на новия човек дава семейно възпитание на членовете, коиъо не са получили истинска любов от семействата си. Макар че хората са несъвършени в общините или духовните центрове то искреното им желание да развият сърцето си и да служат на света ги прави близки като едно семейство, още повече ,че те са със съзнанието,че са деца на един Бог.
Развитието в една такава общност е необходимо условия за каляване на характера и развитие на духовна устойчивост, която няма нищо общо със сектанското мислене. Разбира се то се появава неминуемо поради непрекъснатата връзка с един и същ духовен учител , когато общността няма политика на сътрудничество с другите духовни общности. Сектанството е първата пречка, която ученикът се учи да преодолява в контактите си с другите. И ако не успее, то той се отклонява от Всемирният Вселенски път .

Една такава корекция може да срещне неразбиране от тяхна страна тъй като нивото на посвещение на членовте на групата е различно. Затова духовните учители са извели така нареченият вътрешно – външен път на развитието на Духа. Те са казали, че основното което ученикът трябва да направи е да развие духа си и да стане свой собствен Учител. В този смисъл онзи ученик, който се е сблъскал с грешки и заблуди и се опитва да ги коригира се учи да развива силна лична връзка с Бог чрез молитва, медитация, пост и най-вече безкористна любов и предано служене. По този начин той минава под прякото Божие господство след време и духовната му устойчивост го прави все по –безгрешен.
Но докато мине под прякото Божие господство минава доста време в изпитания и страдания за да се развие Духът, както вече казахме. Когато сектата от която е излязал ученикът не е способна да го разбере и приеме както преди, то се налага създаване на друга група от хора – съмишленици, които да подпомагат неговото и своето развитие. Тук обаче, рамките на тясната общност се разширяват и духовен наставник във физически план не винаги е нужен. Може да се окаже,че съмишлениците, които идват от различни общности, да са свързани с различни духовни учители. В такъв случай всички тези духовни учители представляват йерархията на духовното ръководство.
Тук по-разкрепостеният характер на духовността предоставя на “работника “ (узрелия ученик) по-голяма възможност да споделя и да търси решение за изпълнение на творчеките му и поставени задачи. Не се налага и стриктното съблюдаване на ритуала за работата през деня или седмицата, както и изчакването на лидера да даде разрешение за изпълнението на тази или онази инициатива.
Преминал през периода на разстеж в по-зряла степен на духовно развитие работникът на новото време става по-скоро сутрудник на равнопоставени начала с другите и чрез споделяне изчиства неясноти или отклонения както при себе си така и при останалите от групата. В новата епоха на синтез и обединение намалява култа към лидера или духовен авторитет за сметка на общопризнатото право на всеки индивид да се развива свободно при условия на истинска любов, така както е нужно за развитието на всяко едно семейство, било то в духовен или физически план. Воденето на собствен дневник за самия ученик може да бъде проследяване на неговия път и трудности, както и моментите на размисъл и покаяние. “Влез в малката си стаичка и се помоли” – означава да умееем да изградим собствен олтар в сърцето си, което да ни приеме като Родител, да ни утеши и приеме нараненото дете в нас и да излекува травмата породена от замърсените енергии на света. Поради неопитност, но искреност ученикът може да се подхлъзне и да падне за миг от стръманата пътека на истинската любов , която е поел.. Но отворил сърцето си за светлината Висшите сили на Йерархията и му помагат да бъде изведен от опасни ситуации, стига те да са по силите на поелия задължението да се справи с тях. Затова е необходима непрекъсната връзка с Висшия духовен свят като субект – водач и ученикът- обект партньор, за да получава енергия за предпазване от непредвидени обрати и взимане на мъдри решения. Колкото повече един ученик се стреми към висшите светове толкова повече получава вибрациите на космическия разум и вселенско сърце изтъкани от хилядите посветени водачи в духовния свят.
Тъй като основен център на движение към идеала остава Сърцето, то ученикът е длъжен да се научи да сверяра мислите си. думите и делата си със Сърцето на Бог или Вселенското сърце. А То може да бъде достигнато само при висока концентрация на висша дисциплина към истината, любовта и мъдростта. Така постепенно ученикът става свой собтсвен Учител и Господар на творението. Негоата цел да се реализира като истиснки родител единен с Божието сърце може да бъде постигната.
За съжаление живеейки в замърсена среда учениците често объркват оценките си и ставата проводници на два канала – светъл и тъмен.
И ако светлият канал е насочен към положително мислене, повишаване на увереността в силите и възможностите на ученика, възпитание в търпение, толерантност и състрадание, то тъмният канал става проводник на негативизъм като подозрение, недоверие, подценяване на възможностите на ученика и страх да не бъде “изгубен” и “заделен от групата. По пътя към Божественото проявление на любовта не можем да имаме концепции и предразсъдъци носени от стария модел на житейски ситуации. Разбира се, добрите модели могат да бъдат за пример,но отчитайки факта, че се намираме в огнения пък на разждането на новия човек, то неминуемо ще се получат деструктивни процеси в стария начин ма мислене и живот за да се родят нови модели и решения за да си изпълним еволюционата мисия.
Така например, ако е зададено по висш божетвен план да се възстанов истинската любов с център семейството, това не означава, че ученицте трябва сляпо да се придържат към тези указания, а да подхождат разумно и мъдро като вземат под внимание различното еволюционно ниво на развитие при всеки . Така неизпускайки главната сел, ученикът ше може да мисли и за вариативни решения, които да помогнат на останалите да се пиобщавата към космичните лъчи на любовта. Разбрал, че злоупотрената със сексуалната енергия като източник на много грехове е погубна за развитието на човека ученикът преди всичко се насочва към нейното контролиране и правилно използване в активна творчека работа за общото благо. Не затварянето а храмове и ашрами и отделянето в малки общности ще доведе до бързи резултати на трансформация на света, а умението да горим в хода на обществената работа , в умението да подпомагаме духовните процеси на трансмутация, както в нас така и в другите. Това не изключва обаче съществуването на духовни центрове, където ученикът да си почива от време на време след тежка битка за оцеляване и развитие. Там общуването между съмишленици го зарежда с нови сили за да продължи пътя си. И ако се чувства неуверен нека да му помогнем да се приеме такъв какъвто е и да се молим за него да му се даде най-доброто решение за извеждане от опасна ситуация или трудност. Начините, по които ученикът на пътя може да свидетелства пред другите и да се зареди наново с ененргия и получи божията благословия за върви напред са различни, но в общи линии се повтаря една и съща необходимост – да се свързва с Висшия духовен съвет (или Бог).. А той се определя от базата, на която е стъпил и е направил връзка според уникания си път- начин на мислене, поведение и търсене. И накрая както вече споменхмае колкото тази база има по-задълбочен и по-широк характер, толкова по-здрава е основата, върху която ученикът гради своя път към създаване на новата култура на сърцето. Той става сътрудник на Светлината.
Днес в епохата на възстановяване на абсолютние идеал идва космнческата майка- освободеният женски принцип да ни предупреди относно истинските духовни качества на проводниците на Божествената Йерархия. Мнозина смятат,че сътрудникът на силите на Светлината трябва да бъде усмихнат , приветлив, обаятелен, доброжелателен и дори външно привлекателен. Да, всичко това е твърде желателно. Но освен посочените качества, светоносният сътрудник трябва непременно да притежава още и такива като искреност, честност и прямота, отговорност и изпълнителност, добросърдечие и състрадателност.
Най-опасното явление в духовния живот е когато сътрудникът, както се казва, е раздвоен и служи фактически едновременно на силите на Светлината и Силите на тъмнината. Без да правим грубо разграничение можем да обърнем внимания върху този момент , за да изострим будността. Често зад вежливостта и външното обаяние на някой преуспяващ на пръв поглед служител да се съзре маската на имитатора и полупроводника. Най-опасни сред носителите на два канала са онези, които умеят да действат незабележимо и хитро. Те могат да се приспособяват, да избягват преките отговори, конкретните дела и поръчения. Именно те са способни да внасят смут и разногласие във всяко начинание. Понякога е -добре е да бъдеш скромен, слабо проявяващ се и дори неопитен проводник на Силите на Светлината, отколкото явен полусложител, носител на безпринципност и безотговорност. Служителят на силите на Свелината без никакъв или с незначителен опит трябва само да доразвият своите духовни качества,но носителите на двойна връзка, за съжаление, твърде малко са склонни да се заемат със съзнателна и търпелива работа над себе си. Поради погрешно разбиране и проявено нехайство от тяхна страна се стига до такива етични абсурди като унижение, очерняне, надсмиване. Именно те- тези полуслужители полупроводници – често стават източници или разпространители на духовно заразяване сред цели групи и общности. Кои са признаците на обсебване от тъмните сили?
Недоверие и подозрителност, самомнение, самодоволство, склонност към осъждане и оскърбителни нападки.Нападането е прийом на несветли същности. Светлата същност не си позволява да унижава или оскърбява някого. Напротив, тя проявява в общуването си с когото и да било уважение, чувство за мярка,тактичност, готовност да осмисли и приеме всички това, което я съветват или предават, ако то не противоречи на висшите Закони на Небето и Земята.
За божествената същност са характерни искрено благожелателност и съвестност, опасение да се причини и най-малка вреда на другите.
Божествената Личност обикновено е пример за истинско добросърдечие и великодушие.Тя не е склонна, нито е способна да лицемери, да говори неиситни, да ласкае и да се подмазва, да унижава и да оскърбява. Тя е благородна и състрадателна.
Всички качества, коиот изброиме разкриват истинските светли добродетели на Нашия сподвижник. Такъв вестоносец винаги ще получава висша космическа подкрепа. Колкото и да му е трудно на Земята, той няма да се изтощи и обезсили , а още повече – да се прекърши и сломи. Напротив, независимо от всички колизии и перипетии, той постепенно ще се издига по невидимите стъпала на духа,ставайки все по-светоносен.
Онзи, който е склонен да осъжда еволюционния път на другите, неизбежно се смалява духовно,а вследствие на това се превръща в “духовно джудже”.
Днес “Майката на Aгни Йога се обръща към Своите земни проводници и им казва: Бъдете великани на духа!”.( Из” Кристалната светлина на Йерархията, с 25)
В процеса на психическо и духовно развитие за овладяване на разрушаване на деструктивните процеса в нас сътрудникът на светлината преминава през така наречените “огненисвещени болки” Трансмутационните явления обикновено засягат подготвения сътрудник. Той самият може да не подозира това, дори да не е запознат с нито едно от известните в света учения. Но в същото време неговата природа,преминала достатъчно дълъг еволюционен път, може да бъде напълно готова,за да започне да асимилира новите лъчи. Тези лъчи проникват в плътта и психиката на земния жител и предизвикват в тях съответни преобразования.
Ясно е,че всички тези изменения са крайно необходими на човека,достигнал определено ниво на равитие.Разбира се, за сътрудника, преминаващ през сериозни огнени процеси са твърде важни неговата етична зрялост и езотерична осведоменост.
И колкото повече е устремен към идеала и развива качества на всеотдайност и жертвоготовност, толкова по-леко ще приеме новите лъчи ,за да ги предаде на другите.
Организмът на здравия човек е едно цяло с космическата хармония. Но ако ние не познаваме какво означава един здрав организъм , няма да имаме и разширеното съзнание за космическото единство. Можем да свържим това знание с мъдростта на нашите предци, които осъзнавали връзката между здравия човек и идеалното държавно устроийство

Организмът и обществото

. Имам предвид, че обществото може да бъде представено като един организъм, където всички органи на управлението работят хармонично, а това може да стане само със психически и физически здрави хора. Така, че нека да помислим за нашето здраве и как да си помогнем в процеса на взаимоотношения с другите. ..
И така китайците разделили всички органи на министерства и тяхната душа. Защо да вземаме лекарства отвън когато имаме собствено фармацевтично отделение. Например, Министерството на отбраната –това са черния дроб и жлъчния мехур.Сърцето е император. Министерството на земеделието са панкреас и стомах. Министерството на управлението са бял дроб и дебело черво, а Министерството на развитието ( там където става калциевата обмяна) са пикочен мехур и бъбреци.
Всеки орган си има своя епоха, свое време. Има бъбречни и чернодробни хора.
Но сега да разгледаме черния дроб ( дърво, пролет, вятър) Това е истинския живот – раждане , любов и светло настроение. Черния дроб е с Ян енергия,той е нещо като генерал – винаги е напред. Черният дров върви нагоре, колкото повече прочистваме неговата душа толкова повече се препазваме от инфаркти, главоболие, артериосклероза, кръвно и др. Движеща сила на енергията е черния дроб. Черният дроб и сърцето са небесна енергия. Нямам право да влизаме във територията на небесната енергия, ако не сме прочистили всичките си души. На черния дроб са му дали най-трудните системи – като жена, която поема всичко в къщи и всички са се качили на гърба й. Но в някой момент от живота трябва да помислим и за себе си. Черният дроб отговаря за : а).имунна система,а тя може да работи при добра PHсреда. Ако няма такава среда левкоцитите (войници) отиват на фронта и не се връщат в къщи. б) обмена на веществата. Когато прозорците са закрити нямаме информация за небето и сме психично болни. Когато няма съгласие между черен дроб и сърце човек е неуравновесен с психически проблеми и едни ден може да го вземат в болница .б)система сухожилия, съединителна тъкан.Хората с много чувствителен черен дроб лекуват и очите. Черен дроб и панкреас отговарят за третото око, т. е. за яснозрението. При болен черен дроб е необходимо да се научим да се извиняваме и да си прощаваме за да можем да прочистим психичната част на черния дроб. Черния дроб ( душата Хун) идва при новороденото на третия ден. Черният дроб приема всички дразнения от околната среда.. Добрата душа Хун е като отоврен прозорец – носи диховна сила в човека. Черен дроб и хун отговарят за поставянето на целите. Не му се карайте,че всичко иска. Ако той не си поставя цели, той си затваря прозореца , но най-главното за да се реализира е да има здрава жлъчка, за да има кураж. Така,че не го притеснявайте със съмнения или отлагане. Освен духовна сила и поставянето на цели, хората с преобладаване на душата Хун не се спират, непрекъснато работят, не могат да седят на едно място, защото обичат движението, а не застоя.
Черният дроб е важен за транспорта на духа Шен – нямате право да наскърбявате сърцето – то е императорът. Когато императорът поиска ще излезе и то с генерала. ( Небесната енергия). Императорът няма право да вземе нищо земно. Черният дроб се разхожда с духа Шен и става добър лектор, например. Вашият говор идва от връзката черен дроб- сърце. Ако искате да бъдете истински оратор прочистете Шен. Шен излиза през Хун и ни дава израз на лицето. Можете да определите,че е задействан Шен, когато лицето е радостно и усмихнато – то дава радост и любов.
Сърцето носи емоциите на радост и обич. Сърцето може да излекува всичко наведнъж. Сърецто е душата Шен. Такива хора в този си живот трябва да дават любов на всички така че целият им организъм да се превърне в обич. Ето едни добър, но пропаднал Шен – за да не се кара с другите се съгласява с всичко и накрая остава най-незабелязан. Тези души могат да бъдат много меки и глупави , ако не умеят да запазят душата Шен. Трябва да се чисти сърецето, което дарява радост и любов, то лекува всичко. Сърцето се чисти чрез черния дроб. Прекалената любов например към децата е егоизъм. Много обичах сина си и той беше винаги до мен. И какво стана? Той умря. Колкото повече се страхувах за него толкова по-зле. Патологичната любов трябва да бъде изгонена от нас.От любовта на майката към сина зависи и любовта към жена му. Кокото по-ласкава е към сина си и му дава свобода, толкова по-ласкав е към жена си. Шен не обича егоизма, веднага го изгонва.
На какво отговаря духът Шен – ако черен дроб отговаря за мисленето, то чистотата, правилността и яснотата на мисленето отговарят на духа Шен. Ако този прозорец е затворен нямате чиста и правилна мисъл. Положителните свойства на Шен са благоприличие, скромност и правилно поведение. Много просто лекатство за сърцето. Когато давали момиче за съпруга,древните китайци, а и нашите предци са гледали да е добро момиче, от добро семейство и т.н. , а не това дали има свой апартамент – та да не е сяно кого искат .Към сърецто спадат кръвоносната система, психическата и съдовата система.
Министерство на земеделието – това са далак, панкреас и стомах – много важно органи – Земя. Не забравяйте, че ние всички сме “земя”. Старите хриситяни са се покланяли на земята и приемали гостите с хляб и сол. Господ ни е дал всичко. А днес Земята ни отмъщава, защото не я уважаваме. Трябва да прочистваме тези органи. Далак е свързан с имунната система, държи.органите на местата им. Препаратът “Кангли” поддържа далака.
Цялата дейност на мъжките полови органи зависи от сърцето и енергията на панкреаса където минава мередиана на половите органи. Панкреасът не обича сладко. Обича музиката, пуснете я и пейте. Изключвайте много бобови храни, месо. Има хора, които говорят много като картечница. Това идва от емоциите на панкреаса. Сполетят го натрапчиви мисли. Положителните свойства на далака е умението му да ражда идеи. Добър далак, добри идеи. Той трансформира миналото, това е органът на медитацията. Всички души , за да трансформират отрицателната енергия
в положителна могат да питат: “Далак, панкреас,може ли?” Земята е тази, която приема негативността и ни чисти от нея. Ако този прозорец е затворен, няма информация от космоса. Всички мъже искат да бъдат силно до края на живота си. Но ще ви кажа – сексът не е всичко. Колкото по-висша е енергията, толкова по-добре. В манастира Шао Лин монасите гледат един на друг като едно – те не мислят за секс. Сексуалната енергия е много силна и е нужна за духовно извисяване. Колкото повече се свързваме с небесната ененргия толкова повече се извисяваме. Нашитя далак иска сам – моля те медитирай, нужно ми е спокойствие. Достатъчно е 10 мин сутрин и 10 –вечер. Ставайте рано 9 4-5 ч) и лягайте рано.( 10-11ч) Древните китайци , които са искали да имат хубав секс са го почитали като свято дело и са медитирали като са насочвали цялата си енергия към половите органи, пиели чай и т.н. Като гинеколожка ви говоря открито – подготвяте ли се добре за секса. Понеже мъжът е винаги готов ,това не значи да скача от работа в леглото. Необходими са условия за това или както казват романтика като разговор , чаша вино и т.н.
И така стигнахме до Министерството на развитието където основен орган е бъбрека. (елемент –вода, цвят –черен, морето – Ин) Орган близнак Ян – пикучен мехур. Бъбреците са Майката на физическото тяло и повечето хора са бъбречен тип, докато Сърцето е Майката на психическото тяло. Бъбреците ни дават живот до 300 години, но ние не умеем правилно да изразходваме тази енергия. Бъбрека е женски орган и ние трябва да имаме уважение към него, защото той е този, който ни дава енергия за живот, отговаря за съпружеството и секса, т.е. потомството Еднокринната система и половите органи зависят от бъбреците. Носим по наследсвеност вродена енергия. Тям се намира и енергията Чин, която командва половата система. Ако се наруши, удря нервна система, кости – появава се остеропороза. Пийте китайски калции за косто, нокти, зъби.И така бъбречи типове трябва профилактично да взимат калций за мозъка. Косата идва от бъбреците. Основна емоция за бъбрека е страхът. Забравете думата”страхувам се”.ако вие дадено нещо, не се страхувайте. Така си построявате път. Ако кажете “ Страх ме е !” така спирате енергията и не се движите. Колко дълъг ще е животът ни зависи от това колко ененргия ще имаме от бъбреците. Монасите от Шао Лин, които управялват медитацията са живеели много дълго. В нашия бъбрек е записан целия ни живот – как да изживеем живота си и колко търпение трябва да имаме. В Шао Лин е записан един лозунг – “Всичко, което ни е дадено трябва да го изживеем в опита си да станем мъдреци.” Когато човек стане на 20 години, а му е дадено да живее 100, той започва да се оплаква. Който се оплкава от живота си живее колкото иска. Щом не ти харесва си заминавай, защо да харчиш напразно тази енергия? Но ако сте търпели – бъбрека задраска и казва :”Давай напред!” И ти дава крила. Теизхора, които изживяват всички проблеми са най-щастливи хора. Висшите центрове от третото око нагоре са рядко срещани при хора с таланти, които за съжаление харчат енергията си обикновени неща- да си купят къщи или да станат министри. Но когато се държи изпит и господ ни пита: “Къде отиде? Още 10 живота трябва да живееш за да стигнеш това, за което си предназначен.” Всичко това разказвам, за да се заемете сериозно за духовна работа. Тя плаче за харчене на енергията в тази насока, а не за къщи и тем подобни. Тогава човек се научава да стои сам на краката си, да не бъде зависим от обстоятелствата. Това е душата”Джи” и тя дава: 1. сила на волята
2. решителност 3. детайлност , усърдие педантичност 4. мъдрост ( най-силната сексуална енергия не се изразходва , а се трансформира в мъдрост)
Бъбрека подпомага черния дроб да довърши своите цели. Положителният еквивалент, както казват китайците е да укрепваме чрез преодоляване трудностите в живота и да натрупваме мъдрост в опита. Това е целта на човека. Ученик от Шао Лин казва на учителя си: “Толкова много знаем, искем още опит за да стана по-мъдър.”За да храним добре бъбрека и душата “Джи” е нужен опит и да не се оплакваме. Пийте много вода. Бъбрека не обича пържено, солено, лютеница т.е. люто, а задушено – зеленчуци( чушки, патланджани, моркови, необелени картофи) риба. Хората от бъбречин тип не могат да дишат правилно. Тези хора трябва да правят йога .
И така стигаме до министерството на управлението. Дихателната система трябва да се прочиства. Белия дроб под действие на кислорода образува ененргия и дава кръв. Бял дроб и бъбреци играят роля във водната обмяна. Кожните проблеми са свързани с белия дроб. Гласните струни правят гласа меланхоличен и тъжен това е душата По Тя се предава от майката. Ако майката има слаб бял дроб, то и детето ще има чувствителни бели дробове. Това министерство управялава всички физически органи, отговаря за растежа и развитието на детето заедно с бъбрека. Отговаря за чувствата, възприятията, стремителността. Такъв тип не може да общува, затваря се в себе си ,мисли че никой не го разбира, не иска да се учи и не прави нищо за себе си. Мисли че знае всичко , не знае какво иска. Какви свойства има душата По? Хората от този тип обезателно трябва да лекуват тази точка между 3-4 гръден прешлен., когато имат меланхолия. Подобрява се дишането . Човек вижда себе си по-различен, разделя се със старите мисли , съгасява се да изучава себе си. Хора с най-силен тип Ин не признават нищо и никой, дори и себе си. А лекувайки тази точка те питат: “Кой съм аз?” Човек вижда,че е нужен, има добри родители и го обичат. Ако лекарите лекуваха по този начинщяха да предотвратят самоубийствата на толкова млади хора. Това е важно – да обичаш себе си и да престанеш да се критикуваш. Положителният еквивалент на душата По е способността да цени красотата във всяка минута от живота, оттам и стремеж и ,жизнеспособност. Ако тази точка е затворена имаме проблеми през целия ден. Статистиката е показала, че хора от този тип се самоубиват. Това могат да бъдат хора, които много обичат себе си, индивидуалисти или със слаба воля за борба в живота , тъй като белия дроб е свързан с бъбреците..
Известно е,че древните китайци, а и нашите прабългарски предци, са гледали на държавното устройство като управление на един организъм. Ето защо те са създали и Небесната китайска империя. Позовавам се на лекцията на к.м.н. д-р Бабани, която потвърждава връзката между здравето на човека и обществото, което той иска да гради