Китайски театър в "Забранения град"

The stage was built in the east wing of the Forbidden City, in Chang Yin Ge or "Pavilion of cheerful melodies", which used to present music and dance. As in all Chinese architectural space, the stage was located inside the pavilion, which was a rectangular area within an open space (a kind of courtyard); corridors surround it and in front a building called "Pavilion for reading” which served as spectators shelter to the emperor and his court closest members.

Обяснителни бележки:
Сцената е построена в източното крило на "Забранения град", в Чанг Ин Же или "Павилионът на веселите мелодии', които са представяли музикални изпълнения и танци. Както във всички архитектурни пространства, сцената била поставена вътре в апвилиона, който бил правоъгълна площ в отворено пространство ( нещо като имперския двор); коридорите я заобикалят и е пред сградата наречена "Павилион за четене", който е служел за приемане на публика от страна на императорското семейство и близки приятели.
От Gustawo Thomаs Theathre.blogspot.com

Царят на тъмната стая

Последната пиеса на Р. Тагор - в навчерието на Втората световна война, е един пророчески акт -прозрение отвъд земните дела. С голямо съжаление авторът научава за избухването на на войната и не разбира защо една християнска цивилизация е допуснала този опустошителна стихия да завладее света. Достигнал до висшите сфери на мъдростта писателят разработва в своите творби идеята за единството постигнато чрез просветлението на неговите герои. Преминавайки през поредица заблуди и грешки , те преминават през огъня на страданието и прозрението за истината , която те търсят. И ако в романа"Гора" виждаме една реалистична действителност на смели млади хора, които се борят и утвърждават своята позиция в живота, то в "Царят на мрачната стая" потъваме в приказното съдържание за едно царство.
Счита се ,че пиесата е съставена по будистка приказка наречена "Раджа" Тук героите и събитията са условни , символиката е позната -
"Царят" и "Царицата" - като външно и вътрешно проявление на реализираната личност. В царството, където хората не са осъзнанти за истинския Цар, настъпва хаос и разруха. Царицата , която не е осъзнала и не е оценила свещената си връзка със своя съпруг - Цар става лесна плячка на тъмни заговори и кроежи от страна на чужди нашественици. Водена от суета и стремеж към удоволствия, тя излиза от двореца за да търси своя "Красив Цар." Но неуверена в собствените си възможности и сили, се поддава на слуховете и под влияние на приятелката си хвърля своите сватбени цвета върху един привлекателен мошеник с разкошните дрехи на Цар. Огънят в градината е не само събитие на развихрилата се драма, но и огън, запален в душата на разкаяната Царица. Дълбоко в съветстта си тя разбира,че е сторила голям грях като е изневерила на своя съпруг. Тя вече не може да го погледне - той й се вижда по-черен и от смъртта. Не и остава нищо друго, освен да се върне в дома на родителите си. Ала как ще я приемат те?
"Не съм достоен да бъде нейн баща, ако търся начин да я спасявам от страданието" - казва Царят на Куня Кабжа.Без изплащане на грешката и без преминаване пътя на пречистване и преосмисляне на ценностната си система, младата жена не може да влезе в дверите на царския палат както е било преди.
"Ти изневери на един Цар, и сега дикара със себе си още седем. Иде ми да те разкъсам на седем части да те пръсна сред седемте царе" -
проговаря бащата преди да влезе в битка
с пристигналите войски на седемте царе - кшатрии. Тук за първи път младата жена проявава дълбоко покаяние и отправя взор навътре към собственото иси сърце и душа.
Маските и преструвките изчезват от лицето й и най-после тя пита мъдреца: "Дядо, кажи ми, как да се справя с такъв приятел?" Мъдрецът, който се появава от началото до края на пиесата като съветник, коректор и представител на самия Цар , отвръща: " Познавам го чрез моите скърби и радости - той ме кара да не плача повече."
Прашният друм, по който всички тръгват към двореца е пътят на всеки един от нас . Изстрадалата Царица смирено се присъединява към пътниците, виждаме с тях и Цар Канчи, станал също причина за разрушение и вражди.
Бунтът против Бог или както тук се представя
като Цар на светлината и справедливотстта донася на героите много скърби и опустошения, които ги развенчават от предишните изкуствени украшения и слава.
" Господи! Не отвърщай от мен честта, която веднъж ми отказа! Аз съм слугиня в нозете ти и търся привилегията да ти служа.Твоят образ ме отвращаваше защото те търсех в градините на удоволствията, в моите царски покои.Но този копнеж напусна моите сетива. Ти не си само красив, ти си отвъд всякакви сравнения!
Царят: Това, което може да се сравни с мен. се намира в самата теб."
Единството на душите прекрачили прага на мрачната стая осветява цялото пространство с любовта и към хората. Тук никой не посреща физическата си смърт, а напротив - всички, вкл. и Канчи биват приобщени към общия път на държавно благополучие. Царският род като божествено проявление на истинската любов
става предпоставка за просветление на всички подданици на царството.
Днес, в съвременната епоха когато нараства ролята на жената за спасение на човешкия род, от особено значение е нейното духовно възпитание , нейното осъзнаване като "царска дъщеря" на Бог и на своите родители. Осъзнавайки своето достойство като наследница на небесния царски род , тя би имала потенциала и вярата да трансформира тъмната страна на деградиращото общество чрез нова гледна точка, сърце и предано служене в името на новото процъфтяващо общество.
Пиесата на Р. Тагор за пръв път е преведана в България от Румяна Русева

Радомила