Любовта в семейството

7. Истинският смисъл на

пословицата „Мирът в къщи

е успех във всичко”

Сред множеството източни мъдри

 изречения има и такова: „Мирът

в къщи е успех във всичко”. Ето, това

са наистина прекрасни думи! Центърът‑

 в дома разбира се, се явяват хората

 В къщи има дядо, баба, родители,

деца, но това все още не е всичко.

Домът е цялото творение в умален

вид. В него е събрано всичко.

Когато човек говори „моят дом”,

той обикновено мисли за мястото,

 където живеят бащата и майка‑

та, жената и децата, но това все още

не е всичко. В дома живеят и дядото

и бабата. Около всичко това същест‑

вува и собствен дом, а също така

и двор – подходяща среда, вселена‑

та е събрана там умалена. Само там

човек чувства себе си добре. На него

не му е уютно, ако неговите баба и дядо

 живеят в неподходяща среда.

Влюбените хихикания на младите

съпрузи не могат да се сравнят със 
 смеха на дядото и бабата, които

си разменят погледи. Намръщените

 лица на дядото и бабата изглеждат

 много симпатични, когато те се

смеят: „Ха, ха, ха...” Вие не знаете

това, но когато между дядото и баба‑

та цари пълно единство и съгласие,

в отговор на техния смях навсякъде

 се установява хармония. Смехът

на дядото е много дълбок, ето такъв:

„Хо, хо, хо ...!” Всички негови жестове

ве и движения показват чувства в

 широта, височина, дълбочина

и величие.

Хармонията във всичко трябва да

настъпи, когато се съединят помежду

ду си три нива: горе, средата и долу.

Ето защо няма хармония в линията

прекарана между две точки. През тях

може да се прокара линия, но за съз‑

даване на хармонична красота, с две

точки няма да се получи. Каква е та‑

зи хармония, ако разполагаме само

с права линия? Хармонията възниква

 само там, където има издатини

и закръгляния. Ето защо, за нейното

създаване са необходими като мини‑

мум три точки. И така, ако има дядо,

трябва да има и баща, намиращ се на

средното ниво, а така също е важно

и най-долното ниво. Като цяло ние

разглеждаме семейството като съв‑

купност от четири поколения. Това

са дядото и бабата, родителите, сами‑

ят човек с неговата жена и неговите

деца. Има ли в корейския език поня‑

тие: „Да живееш заедно с родителите

и с дядото и бабата”? Колко поколе‑

ния трябва да има в семейството, за

да може да се използва за него това

изречение? Четири поколения навяр‑

но. Понякога се срещат семейства,

в които живеят заедно пет поколе‑

ния, но като правило, в семейство‑

то трябва да има четири поколения:

дядото, бащата, аз самият и моите

деца. Ето как трябва да бъде устроено

то.

И така, ако за хармоничните

семейства ние казваме, че мир в дома

 е „успех във всичко”, то защо това

е така? Ако в къщи има мир, всичко

се получава, но защо е така? Просто

защото тези думи звучат добре ли?

Или ние говорим така, за да прида‑

дем поетически вид на изложение‑

то? Изобщо не. Работата не е в това.

„Мир в къщи” означава, че четири

поколения начело с бабата и дядото

в Истинското семейство

живеят в пълно съгласие във всички

направления: север-юг, изток и за‑

пад, отпред и отзад, отдясно и от‑

ляво, горе и долу и това означава, че

в такова семейство цъфтят цветята

на смеха.

Семейството - училище за любов

6. Отношенията на дядото

и бабата с внуците

Какво става, ако внукът, току що

научил се да ходи, се върне в къщи

и пита: „А къде са отишли дядо и ба‑

ба?” Пред тях стоят бащата и майка‑

та, братята и сестрите, но детенцето

направо от прага пита за дядото и ба‑

бата. Уместен ли е неговият въпрос?

Макар че той изглежда неуместен,

струва им се, че малчуганът гово‑

ри за дядото и бабата без всякаква

почит: „Къде се е дянал?”

Ако помислите, те вече са на 80 г.,

а този посерко, у когато млякото на

устата още не е изсъхнало, се осме‑

лява така неучтиво и дръзко да се

изправи пред хората, които са по-дос‑

тойни от него – пред бащата и май‑

ката, пред по-старите братя и сестри

и да попита: „Къде са се дянали дядо

и баба?” Би трябвало при тези думи

от недоумение очите на всички са

станат на понички и да го наругаят:

„Ах, ти пикльо! Ах, ти калпазанино,

какво е това?” Но никой не му каз‑

ва такова нещо. Защо? Обикновено

ако външен човек се държи по този

начин, всички се възмущават и би‑

ха отвърнали: „Как си позволяваш

да говориш така на нашия уважаван

дядо?” Но когато внукът се обръща

толкова дръзко и свойски, на всички

Книга 4 • И 496 стинското семейство

това им се харесва и казват – „М-м-м,

тъй-тъй, за дядо си се е сетил, липс‑

ва ти, а!”

Какво стои зад думите на внука

„Къде се е дянал дядо”. Той какво,

просто иска да получи от своя дядо

сладкш, или нещо още по-вкусно?

Въпросът е в това, какъв е вътреш‑

ният смисъл на думите на внука.

Смисълът на неговите думи е в това,

че той просто иска да види дядо си.

Това добро ли е, или лошо? Разбира

се, че е добро.

За внука този въпрос е от голя‑

ма важност. Той иска да види дядо

си отново и отново. А защо? Малчу‑

ганът внимателно се оглежда наоко‑

ло. Той наблюдава своите по-големи

братя и сестри. На него му се иска да

поседи у някого на колената, затова

той се оглежда насам-натам. Виждай‑

ки в какво настроение е по-големият

му брат, той отива при него, но му

стига да постои при него три минути

 и той едва не го избутва от себе си.

Бащата също е зает, даже е уморен.

Детето може всичко да разбере чрез

своя опит. Той ще отиде при баща си,

ще се покачи на колената му и ще сед‑

не на тях, но след десет минути баща‑

та започва да показва признаци на

неудоволствие. Децата много бързо

чувстват всичко.

А виж, при старите хора като

дядото, може да седи на колене‑

те и час, и два и на никого няма да

бъде неприятно. При това дядото го

прегръща по-често, отколкото всич‑

ки останали членове на семейство‑

то. Прегръщайки го, той също го

докосва: „А къде е нослето? А къде

са ти ушичките?...” Внукът изобщо не

е против това. Дядото през цялото

време ще го гали, ще го почисти. Той

даже може да го намачка и нащипе от

главата до петите, и малкият и тога‑

ва няма да възразява. Колко е забеле‑

жително, колко е приятно да се види

такова нещо! Това е все едно, върхът

на дървото да се стреми да се обедини

със своите корени.

Какво ще стане, ако централният

корен и централният ствол се харесат

един на друг? Тогава всички остана‑

ли корени, които излизат от главния

и всички клони на това дърво, няма

да успеят да не се заобичат едни дру‑

ги. Ето как ние трябва да мислим.

Ако главният ствол и главният

корен се харесват един на друг, тези

връзки могат да се разпространят

по всички други части на дървото.

Кой в дома се явява най-главният

от всички корени? Дядото и бабата.

А кой се явява главен ствол? Внукът,

най-старият внук. Ето защо дядото

винаги с огромен интерес наблюдава

своя най-стар внук, където и да отиде

той, нагоре или надолу. Вие сте длъжни

да знаете това.