понеделник, 3 септември 2012 г.

Семейството - училище за любов



6. Отношенията на дядото
и бабата с внуците
Какво става, ако внукът, току що
научил се да ходи, се върне в къщи
и пита: „А къде са отишли дядо и ба‑
ба?” Пред тях стоят бащата и майка‑
та, братята и сестрите, но детенцето
направо от прага пита за дядото и ба‑
бата. Уместен ли е неговият въпрос?
Макар че той изглежда неуместен,
струва им се, че малчуганът гово‑
ри за дядото и бабата без всякаква
почит: „Къде се е дянал?”
Ако помислите, те вече са на 80 г.,
а този посерко, у когато млякото на
устата още не е изсъхнало, се осме‑
лява така неучтиво и дръзко да се
изправи пред хората, които са по-дос‑
тойни от него – пред бащата и май‑
ката, пред по-старите братя и сестри
и да попита: „Къде са се дянали дядо
и баба?” Би трябвало при тези думи
от недоумение очите на всички са
станат на понички и да го наругаят:
„Ах, ти пикльо! Ах, ти калпазанино,
какво е това?” Но никой не му каз‑
ва такова нещо. Защо? Обикновено
ако външен човек се държи по този
начин, всички се възмущават и би‑
ха отвърнали: „Как си позволяваш
да говориш така на нашия уважаван
дядо?” Но когато внукът се обръща
толкова дръзко и свойски, на всички
Книга 4 • И 496 стинското семейство
това им се харесва и казват – „М-м-м,
тъй-тъй, за дядо си се е сетил, липс‑
ва ти, а!”
Какво стои зад думите на внука
„Къде се е дянал дядо”. Той какво,
просто иска да получи от своя дядо
сладкш, или нещо още по-вкусно?
Въпросът е в това, какъв е вътреш‑
ният смисъл на думите на внука.
Смисълът на неговите думи е в това,
че той просто иска да види дядо си.
Това добро ли е, или лошо? Разбира
се, че е добро.
За внука този въпрос е от голя‑
ма важност. Той иска да види дядо
си отново и отново. А защо? Малчу‑
ганът внимателно се оглежда наоко‑
ло. Той наблюдава своите по-големи
братя и сестри. На него му се иска да
поседи у някого на колената, затова
той се оглежда насам-натам. Виждай‑
ки в какво настроение е по-големият
му брат, той отива при него, но му
стига да постои при него три минути
 и той едва не го избутва от себе си.
Бащата също е зает, даже е уморен.
Детето може всичко да разбере чрез
своя опит. Той ще отиде при баща си,
ще се покачи на колената му и ще сед‑
не на тях, но след десет минути баща‑
та започва да показва признаци на
неудоволствие. Децата много бързо
чувстват всичко.
А виж, при старите хора като
дядото, може да седи на колене‑
те и час, и два и на никого няма да
бъде неприятно. При това дядото го
прегръща по-често, отколкото всич‑
ки останали членове на семейство‑
то. Прегръщайки го, той също го
докосва: „А къде е нослето? А къде
са ти ушичките?...” Внукът изобщо не
е против това. Дядото през цялото
време ще го гали, ще го почисти. Той
даже може да го намачка и нащипе от
главата до петите, и малкият и тога‑
ва няма да възразява. Колко е забеле‑
жително, колко е приятно да се види
такова нещо! Това е все едно, върхът
на дървото да се стреми да се обедини
със своите корени.
Какво ще стане, ако централният
корен и централният ствол се харесат
един на друг? Тогава всички остана‑
ли корени, които излизат от главния
и всички клони на това дърво, няма
да успеят да не се заобичат едни дру‑
ги. Ето как ние трябва да мислим.
Ако главният ствол и главният
корен се харесват един на друг, тези
връзки могат да се разпространят
по всички други части на дървото.
Кой в дома се явява най-главният
от всички корени? Дядото и бабата.
А кой се явява главен ствол? Внукът,
най-старият внук. Ето защо дядото
винаги с огромен интерес наблюдава
своя най-стар внук, където и да отиде
той, нагоре или надолу. Вие сте длъжни
да знаете това.

Няма коментари: