Семейството - училище за любов

6. Отношенията на дядото

и бабата с внуците

Какво става, ако внукът, току що

научил се да ходи, се върне в къщи

и пита: „А къде са отишли дядо и ба‑

ба?” Пред тях стоят бащата и майка‑

та, братята и сестрите, но детенцето

направо от прага пита за дядото и ба‑

бата. Уместен ли е неговият въпрос?

Макар че той изглежда неуместен,

струва им се, че малчуганът гово‑

ри за дядото и бабата без всякаква

почит: „Къде се е дянал?”

Ако помислите, те вече са на 80 г.,

а този посерко, у когато млякото на

устата още не е изсъхнало, се осме‑

лява така неучтиво и дръзко да се

изправи пред хората, които са по-дос‑

тойни от него – пред бащата и май‑

ката, пред по-старите братя и сестри

и да попита: „Къде са се дянали дядо

и баба?” Би трябвало при тези думи

от недоумение очите на всички са

станат на понички и да го наругаят:

„Ах, ти пикльо! Ах, ти калпазанино,

какво е това?” Но никой не му каз‑

ва такова нещо. Защо? Обикновено

ако външен човек се държи по този

начин, всички се възмущават и би‑

ха отвърнали: „Как си позволяваш

да говориш така на нашия уважаван

дядо?” Но когато внукът се обръща

толкова дръзко и свойски, на всички

Книга 4 • И 496 стинското семейство

това им се харесва и казват – „М-м-м,

тъй-тъй, за дядо си се е сетил, липс‑

ва ти, а!”

Какво стои зад думите на внука

„Къде се е дянал дядо”. Той какво,

просто иска да получи от своя дядо

сладкш, или нещо още по-вкусно?

Въпросът е в това, какъв е вътреш‑

ният смисъл на думите на внука.

Смисълът на неговите думи е в това,

че той просто иска да види дядо си.

Това добро ли е, или лошо? Разбира

се, че е добро.

За внука този въпрос е от голя‑

ма важност. Той иска да види дядо

си отново и отново. А защо? Малчу‑

ганът внимателно се оглежда наоко‑

ло. Той наблюдава своите по-големи

братя и сестри. На него му се иска да

поседи у някого на колената, затова

той се оглежда насам-натам. Виждай‑

ки в какво настроение е по-големият

му брат, той отива при него, но му

стига да постои при него три минути

 и той едва не го избутва от себе си.

Бащата също е зает, даже е уморен.

Детето може всичко да разбере чрез

своя опит. Той ще отиде при баща си,

ще се покачи на колената му и ще сед‑

не на тях, но след десет минути баща‑

та започва да показва признаци на

неудоволствие. Децата много бързо

чувстват всичко.

А виж, при старите хора като

дядото, може да седи на колене‑

те и час, и два и на никого няма да

бъде неприятно. При това дядото го

прегръща по-често, отколкото всич‑

ки останали членове на семейство‑

то. Прегръщайки го, той също го

докосва: „А къде е нослето? А къде

са ти ушичките?...” Внукът изобщо не

е против това. Дядото през цялото

време ще го гали, ще го почисти. Той

даже може да го намачка и нащипе от

главата до петите, и малкият и тога‑

ва няма да възразява. Колко е забеле‑

жително, колко е приятно да се види

такова нещо! Това е все едно, върхът

на дървото да се стреми да се обедини

със своите корени.

Какво ще стане, ако централният

корен и централният ствол се харесат

един на друг? Тогава всички остана‑

ли корени, които излизат от главния

и всички клони на това дърво, няма

да успеят да не се заобичат едни дру‑

ги. Ето как ние трябва да мислим.

Ако главният ствол и главният

корен се харесват един на друг, тези

връзки могат да се разпространят

по всички други части на дървото.

Кой в дома се явява най-главният

от всички корени? Дядото и бабата.

А кой се явява главен ствол? Внукът,

най-старият внук. Ето защо дядото

винаги с огромен интерес наблюдава

своя най-стар внук, където и да отиде

той, нагоре или надолу. Вие сте длъжни

да знаете това.