неделя, 23 ноември 2008 г.

Родина

Живеем в тежки времена,
на бунтове, грабежи,
и в мраза на водите буйни
се къпе нашата страна.

И как да стане чудото
на свободата и как
от злото ние ще спасим децата,
че те са жертва на страха,
и сред престъпленията на гнева
гинат техните сърца,

И ето виждам в небосклона
моята родина ведра
да посреща слънцето в нега,
под омая сладостна в играта,
на лазура с планината.

И под небосвода син,
зайци, мечки и лисици бързат
заедно на път земята тъжна
да спасят заедно с човека,
пътник от далеко..

А достигнала върха аз засмяно
се оглеждам за пътниците морни,
тръгнали с надежда ..
- Сигурно се умори, но път
ни чака до зори...

Вижте, хората тревожни
край морето синьо, синьо,
как лицата си оглеждат
и объркано поглеждат -
водата тъмна се бунтува
и гръмовен глас дочуват:

Радвам се в тази буря
да бъда с вас довека
и поели тежкия маршрут
водите бистри да пречистим
за да грейне в очите радост,
а Любовта към нашата страна
да разтвори вашите сърца

Няма коментари: