събота, 27 септември 2008 г.

Имало едно време

Имало едно време
( Once upon a time)

Имало едно момиче,
което пеело в ранен час
песни чудни, сладки
до забрава в харма пред олтара,
а там сбирали се хора
от селото и скитници
в нощта под лунна светлина.

И ето сватба вдигнали голяма,
и младата жена свенливо
свела своята глава,
покрита с нишки златни,
и с усмивката си лека
поела целувката на любовта.

Ала щом настъпила нощта,
и утрото с посърнала луна
замряло в тъга ,
девойката останала
в леглото празно,
без съпругът й с писмото:

- Отивам си далече у дома,
майка ми умира там сама,
но се връщам скоро...
Не тъжи! Чакай ме ще дойда,
след това...


И така младата жена сам, сама
живяла без утеха в любовта,
с мъка и копнеж в сърцето,
ала верността - чувството,
съдбовно дало й крила....

И така след година – две,
все чакала с надежда тя,
а в сърцето тихо глас й шепнел,
че обещанието да се върне,
е истина, която ражда красота.

И дошъл денят, в който
силата на любовта
отворила палати – дверите
на радостта.
Съпругът се завърнал,
и що да види - жена му
седнала в пръстта редяла думи,
но не не била луда тя...

Тя пеела си тихо песента
за вечността на любовта,
и когато вдигнала глава,
от двете й очи капели сълзи;
Безброй звезди разкрили
светлината във душата
и красотата на жената –
бледа и смалена в пред дома
на своята тъга..ала ето
надеждата родила Любовта.

Румяна Русева

Няма коментари: