събота, 27 септември 2008 г.

Запален факел

Аз бих нарекла
запаления факел
в Любовта,
че е една искрица
на божествената сила,
която води ни
към вечността,
И никога не ще
загасне тя ,
в двете влюбени сърца,
които цял живот
се търсят
надскочили страха
от самотата....

Защото самотата
илюзорна убива
Любовта,
А ние сме единствено
частици малки
от безкрайността.
Самотата е предвестник
на раздели във света,
а разделите са породени
от самотната душа,
потънала в сивотата
на деня ,
изгубена в мрака
на студа ....

Замъкът на Любовта
е със двери
отворени
към нашата душа.
Той ехти от радостта
в нашите сърца,
Отваря пътя в светлина
към мечатата ни
да носим факела на
верността
и спомена за топлината,
промъкнала се в душата,
за да ни събуди от съня,
да ни направи
човешки същества...

Румяна Русева

Няма коментари: