Някои причини за детската престъпност

Някои причини за детската престъпност

Какво е бъдещето на нашите деца ? Бихме ли смело признали, че възрастното поколение, т. е. ние като родители, сме вложили достатъчно усилия за предоляването на духовния вакуум сред младото поколение? Ние бихме се оправдали, че западната култура ни залива и щем не щем ставаме жертва на резултатите от една атеистична култура пронизала 20 век с упадъка на ценностнана система.
Според Националната асоциация по психично здраве голяма част от американските деца имат психични проблеми, докато психологът Мартун Селимън пише в книгата си "Оптимистичното дете", че “ през последните петдесет години епидемията от депресия е десет пъти между децата и юношите” . (Шапиро, Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент, 1999г,с 25 )
Свидетели сме на деградация на човешките отношения и в страните от Източна Европа.. Изследвания върху агресивността при децата сочат ниската нравствена култура като причина за девиантно поведение. Изследванията са направени в седем дома за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи, четири социално-педагогически интерната, две възпитателни училища-интерната, Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни и Поправителния дом в гр. Бойчиновци. Те показват че нагласата у по-голямата част у анкетираните деца към употреба на насилие е породена от ниската нравствена култура.
Децата, които са настанени за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, са "деца в риск" поради факта , че при създадени благоприятни условия и микросреда могат лесно да станат носители на девиантно и престъпно поведение. Това е така, защото моралът, ценностите, интерсите и отношението на обкръжението, сред което протича жизнената дейност на непълнолетните, са от решаващо значение за тяхното личностно изграждане.
Друга причини за агресивно поведение на непълнолетни правонарушители е фрустрацията и депресията породени от невъзможността за справяне с обстоятелствата в живота. Употребата на алкохол и наркотици от деца с лабилна ценностна система е често поради давлението на средата, която няма ясно изградени критерии за добро и зло, за позволено и непозволено.
Неблагоприятният психоклимат в семейството създава психотравмираши отношения които водят до стрес и отчуждение, често пъти изходът от които е употребата на дроги. ( с.33) ( д-р Елисавета. Здравкова, Условия, стимулиращи агресивните прояви сред децата - Превенциа на агресията сред децата , СОУ Кл. Охридски, София , 2004 - с 27-33)
Особено съществен фактор за влияние върху агресията и престъпността сред юношите е насилието от телевизионния екран. Съществуват множество изследвания, подкрепящи със силни цифри тезата, че жестокостта от малкия екран води до повишаване нивотото на агресивност. Гледането на филми на ужасите, криминални деяние показани с най-голяма подробност закоравяват сърцето или пък въздействат травмиращо върху все още крехката детска психика. “Социалното учение или ученето чрез наблюдение, при което се демонстрират модели на поведение и съответно се имитират от подрастващи юноши и младежи, играе особено важна роля за формирането на агресията”. (с. 127)
Изследване, застъпващо гореизложената теза, е публикоувано през юли 1992г в издание на Вестник на американската медицинска асоциация. Д-р Брандън Сентъроуол обобщил резултатите от проучванията в тази област, обхващащи период от около двадесет години. Всички проучвания сочели в една и съща посока:, че съществува връзка между гледане на насилие по телевизията и проявлението на насилническо и агресивно поведение. Сентъроуол сравнил размера на убийствата сред белите в Южна Африка, белите в Съединените Щати и цялостното население на Канада .Южна Африка била избрана, защото телевизията не била въведена там до 1975г. Следвайки навлизането на телевизията в Съединените щати ( 1945-1974)годишният размер на убийствата се покачил с 93%. В Канада за същия период от време размерът на убийствата нараснал с 92%. с 130%.(с.127)
Често срещан аргумент в защита на телевизионните "творци" е, че те представят живота такъв какъвто е в действителност. Данните обаче сочат, че по телевизията криминалността е обрисувана с 55 пъти по-голяма честота, отколкото в действителния живот, а специфичния акт на убийство се представя на ниво почти хиляда пъти по-високо от реалното му разпространение в света.(5;с 197) След такива цифри не бихме могли да оспорим и казаното от д-р Виктор Клайн от Департамента по психология с Угайския университет, че "повторното гледане на насилие също прави зрителя безчувствен. С преповтарянето то става по-приемливо...Изгубваме способността да забелязваме жертвата."(с6) Проф. Хелмут Лукещ също смята, че не само директното насилие оказва негативно влияние. Безразличието спрямо формите на насилие, видени в живота или по телевизията, влияят на социалното поведение на децата. ( 3;с54)- Д-р Яна В, Иванова,Влияние на насилието от телевизияонния екран върху детското поведение - В: Превенция на агресията сред децата, СОУ Кл. Охридски,София, 2004) 126- 136)
. .
Според американският психолог Р. Шапиро най-голямата пречка при възпитанието на дете с висок ЕК (емиционален коефициент) e гледането на телевизия. Много родители са открили, че телевизията е ефективна форма за гледачка на децата. Ако е необходимо, обаче “да се възпитa дете с висока емоционална интелигентност , трябва да предприемат стрoги правила за гледане на телевизия и игра на компютри”. Затова психологът препоръчва планирането на дейности, който да изместят тези занимания като шахматни и спортни игри, художесвени проекти или хобита. Както вече се досещаме лъжливите митове и заблуди днес, особено по отношение на свободата и любовта, сякаш целят да се скрие основната причина и основният проблем, който стои за решаване пред новото хилядолетия.