сряда, 17 септември 2008 г.

Човешкият род в хода на историята

Човешкият род в хода на историята
Човешкият живот е едно постоянно движение в историята, която не е просто описание на исторически факти. Според последни научни изследвания, които потвърждават библейски истини,съществуват определени духовни закони, които въздействат върху забавянето или ускоряването на опеределен исторически процес. Едно ново виждане на историята включва въпроси като: Как е започнала човешката история? От какви видове закони се ръководи? В каква посока е насочена? Каква е ролята на човека, семейството, рода и нацията за нейното сътворяване. В това разглеждане няма да се занимаваме с философия на историята, а само ще кажем,че за да предложим съответни методи на разрешение на съществуващите проблеми е необходимо да имаме ясна представа за бъдещето.
Една нова теория за историята е необходима за създаване на правилно виждане за бъдещето и за насочването му в правилна посока. Съвсем накратко, в духа на съвременната епоха, ще дам някои основни положения на така нареченото обединително разбиране за историята. То се извежда предимно от духовния аспект на човешкия живот и смисъла на неговото съществуване и обединява основни универсални виждания за сътворението. Според него човешката история не е могла да започне като принципна и правилна история, напротив,тя е изпълнена с катастрофи, войни, страдание и мизерия. Откриването на основно разрешение на създалите се проблеми не е възможно без да се вземе предвид човешкото отклонение от Божествения ред.
Целта на човшкия живот е да изпълни трите Божии благословии за индивидуална, семейна и творческа реализация и щастие. Поради това,че първоначалният свят и първоначалният план за човека са били изгубени, човечеството изпада в сфера на духовно несъвършенство и дори духовна смърт. Затова през цялата човешка история Бог работи за пресъздаване на първоначалния човек и първоначалния свят.
Това ясно проличава от живота и делото на велики личности, придвижили прогреса напред и дали пример и вдъхновение на поколенията. За съжаление историята разкрива живот изпълнен предимно с болка и объркване, тъй като хората са живели и живеят в един непринципен свят. Бихме могли да се поучим от историята на еврейския народ, така ясно разкрита в Библията и да изведем някои основни положения валидни за българската или на някой друг народ съдба. Библейската история дава кратка и ясна формула на провидението за въстановяване на грешния човек и свят до постигане на първоначалния идеал. От тази гледна точка можем да кажем,че човешката история се превръща в провиденческа история за възстановяване, която се ръководи от определени принципи. Няма да се спираме на тяхното разглеждане, тъй като те са обект на специално изследване, а ще се спрем само на ония моменти които засягат някои родови и семейни характеристики, влияещи върху съдбата на човека.
Тъй като движеша сила в историята е стремежа на Бог и човека да реализират истинска любов в един хармоничен свят има и определени предпоставки за успеха на любовта във взаимотношенията във семейството.
Навярно всички съпрузи искат да реализират идала на любовта във своите взаимоотношения и семейството си.
Някои от подходите развити от Берт Хелингер- най-интересният психотерапевт в немскоговорящия свят - могат да бъдат много полезни.
Берт Хелингер, роден през 1925г. първо учи психология, теология и образование. Работи като католически мисионер в Южна Африка в продължение на 16 г. По-късно развива пламенен интерес към груповата динамика, става психоаналитик и след като участва в различни терапевтични школи развива систематична семейна терапия, която характеризира неговия труд.
За разлика от други терапевти Хелингер не поставя индивида, а по-скоро взаима отношенията в рода и семейството на преден план.
Според него много проблеми в партньорството, брака и семейството- а също и болести, депресиии, психосоматични прояви са резултат от редица усложнения, накърнили принципа на хармонията и любовта и които могат да бъдат разрешени единствено като се погледне цялостната картина.
Според Хелингер, ние принадлежим не само на нашите родители, но също и на по-голяма родова система. Нашата семейна система съществува сякаш контролирана от една по-висша функция, която всички членове споделят заедно. Можем да сравним това с ято птици, в което индивида се насочва автоматически в посоката на летящото ято. В семейната система този по-висш ред на групово движение действа като проява на споделено семейно съзнание. Всъщност то е подсъзнателно и ние можем да го проследим по реда, в който то се проявява чрез това, което става когато му се подчиняваме или нарушаване неговите изисквания.
Също можем да кажем кой принадлежи на семейната система като наблюдаваме кой е повлиян от нейното общо съзнание и кой не е. Като правило следните хора принадлежат към семейната система:
- Всички деца, включително починалите и неродени.
-родителите с техните братя и сестри
-дядовците и бабите
някои от пра-родителите, включително и далечен роднина, пострадал от ососбено трудна и несправедлива съдба
-нероднини, които са пострадали от някой член на семейството чрез смърт или нещастие .например бивши съпрузи от родители и прародители.

Ето някои примери за нарушаване на определени същностни характеристики запазващи целостта:

1.Правотот да принадлежа:
Всеки член от семейството било то жив или умрял, присъстващ или отсъстващ, има еднакво право на принадлежност. Ако един член се изключи поради морални причини или бъде "забравен", поради това,че трагичната му съдба плаши другите ( например умряло или незаконно дете ), тогава друг член от семейството изкупва това чрез своята съдба. Това е ярък пример на духовния закон за изплащането.
Или някои членове могат да кажат: "Аз съм католик, а ти си протестант и аз имам по-голямо право да принадлежа или обратно. Освен религията, може да се засегне национална, етническа, расова и родова принадлежност. Когато говорим лошо за другите и ги третираме като лоши, ние сякаш им казваме, "Ти имаш по-малко право да съществуваш отколкото аз."
Фундаменталната динамика в семейната система ,а именно правото на принадлежност не толерира оскърблението. Когато някой от семейството бъде изключен, се поражда голяма необходимост от системата за компенсация. Тази компенсаторна динамика води до това,че изключеният или презиран член се представя от по-младия, който не осъзнава или е безпомощен срещу "индентификацията". Индетификацията е нещо като системно принуждение за повтаряне на миналото в семейната система, което приповтаря и пресъздава лоши ситуации без да ги разрешава. Закъснял отглас да се върнат отнетите права на дадения член.
Има много сериозни дисфункции при семейства с поведенчески разстройства на деца, но също и болести, склонност към катастрофи или самоубийства когато децата несъзнателно представят изключения член и търсят начин да въстановят неговата позиция. Това показва втора характеристика на съзнанието на семейната система. Тя осигурява справедливост за онеправдания член , но причинява несправедливост за по-младия.
Разрешение:
По-младите семейни членове могат да бъдат освободени от такива усложнения, когато се въстанови фундаменталния ред, т.е., когато отхвърляните членове отново бъдат приети в семействотот и им се даде нужното уважение. Например,ако дете почине рано в семейството, другото дете сякаш чувства вина ,че е все пак е живо и страда от желание да компенсира това чрез несъзнателни провали в живота си, като се разболява или още по-лошо да иска да умре, макар и да не зне защо. В такава ситуация
някои деца са успявали да възстановяват реда на правото като са се обръщали към починалото дете с думите:"Ти си мой брат(сестра). Аз те уважавам, ти имаш място в сърцето ми. Покланям се на теб и съдбата ти независимо каква е била и приемам моята съдба каквато и да е тя" Така чрез уважение към починалото , живото дете може да се върне към живота без вина.

2. Редът на предимството
Според Хелингер има йерархически ред в семейната система. С течение на времето всеки човек принадлежащ на тази система, намира мястото си в йерахическия ред на предимството. Който е бил част от системата първи,има предимството пред всеки, който влезе в нея по-късно. Отнася се не до ценностно оценяване, а за чисто времеви ред. Ето защо първородният има предимство пред второродния, първата жена - пред втората, съпружеските взаимоотношения са с предимство пред това да си родител. За съжаление поради грешната човешка история този божествен ред е бил нарушен (показано чрез притчата за Каин и Авел) и човешкият род е трябвало упорито да следва Божията воля за неговото възстановяване (показано чрез раждането на първородния човешки и божи син - Исус Христос).Все пак неговата поява само частично разрешава проблемите на човешкия род поради което Той обещава да се върне отново.
Разбира се,от научна гледна точка падащите небесни тела и издигащите се облаци са нищо друго освен символи на една закязваща епоха с нейните отживели и "истини" и идването на нова истина,представяна от най-прогресивните и духовно извисени хора на времето,които повеждат човечествотот към следващото хилядолетие.Това може да стане ако хората сами изпълнят отговорността си, дори в ай-обикновените семейни взаимоотношения.
Знаем,че истинската любов се реализира само когато даването и получаването в семейството и обществото е балансирано. Например, един брак може да бъде успешен ако двамата родители напуснат своите родители и отдадат приоритет на новата система. Също редът се обървка, ако една майка се посвети изцяло на децата си и заради тях пренебрегне връзката си със своя съпруг. Тогава децата заемат позицията на партньор и вече не знаят първоначалната си позиция.
Във връзката между родители и деца даването от страна на родителите е предхождащо. Емоционално децата знаят, че никога не могат да изплатят това. Затова на децата им се разрешава да вземат всичко, а разплащането се състои в това да го предадат на собствените си деца. Така се изпълнява друг духовен закон - за даването и получаването и израз на неговият баланс виждаме както в полжителен така и в отрицателен смисъл. Ако нещо лошо бъде направено на някого, той подсъзнателно изпитва нуждата да му бъде заплатено за това. Ако човекът, към когото са се отнесли зле не настоява на правото си за компенсация, човекът който е извършил неправдата има чувството,че не го вземат насериозно. Ето защо е важно да не подминаваме такива неща и да не отнемаме отговорността на другия за постъпките му, просто с единствената цел да запазим връзката помежду си. Това обаче в никакъв случай не ни отвързва ръцете за отвръщането на злото със зло, а търсене на приемливи начини да изразим справедливото си възмъщение или гняв.Често поради неумението ни да се справяме с отрицаелните си емоции, изпадаме в неприятни конфликтни ситуции, които могат да стигнат до агресия или насилие.


3. Съвестта като регулираща сила
Хелингер разглежда съвестта като регулираща сила в дадени взаимовръзки в семействотот и групата, която гарантира,че връзката между тези хора може да просъщетвува. Двете прояви на съвестта - добрата и лоша съвест, осигуряват връзката с корена и стъблото на дадено семейство или група, които предават груповите ценностни стандарти на членовете си. В зависисмост до каква степен един член се чувства част от такава общност, той или тя ще бъде закрилян или лошо повлиян в зависисмост от това дали има обща база с нея. Например, ако обществото е нехайно към възпитание на личността и характера на своите индидвиди и в същото време дава простор за изява на човешките стихийни инстинкти, то индидвидът има обща база за лошо влияние от страна на лоши родови характеристики.

В своите терапевтични сеанси Хелингер поставя в центъра необходимостта от възстановяване на връзката с корена и стъблото на родовотот дърво, т.е. възстановяване на истинската любов.
В тази връзка той ни дава следното послание:

Двете добри съдби
Много , много отдавна, когато боговете все още изглеждали близо до нас.двама певци наречени Орфей живели в малък град.
Един от тях бил Великият Орфей. Той изобретил древната китара и когато дърпал струните и пеел, цялата природа около него замирала. Дивите животни полягвали, най-високите дървета се накланяли да го слушат. Нищо не могло да устои на силата на музиката. И тъй като бил толкова велик, той ухажвал нах-красивата жена на света. Ето откъде започнала бедата.
Красивата Евридика починала по време на сватбените тържества и високо издигната чаша на
Орфей се счупила в ръката му. Но за Великият Орфей смъртта на бил краят. С помощта на
могъщото си изкуство, той открил входа към подземния свят и слязъл в царството на сенките, пресякъл реката на забравата, преминал край пазачите на ада и се появил жив пред трона ма бога на смъртта като го докоснал с песента си.
Смъртта пуснала Евридика на свобода, но завързала за нея една нишка. Орфей бил толкова щастлив,че не забелязал лошата умисъл на това благодеяние.
Той тръгнал да се връща и зад себе си чувал стъпките на своята любима. Те успели да преминат
край големите пазачи на ада и пресекли реката на забравата като започнали да се изкачват към излъчващата се отвън светлина. Изведнъж Орфей чул вик - Евредика се била спрепнала. Той се обърнал разтревожен и видял падащите сенки на нощта и разбрал, че е останал сам. Изгарящ от болка запял своята любовна песен на раздяла :"Сега я загубих. Моето щастие си отиде завинаги."

Той успял да се върне в света на светлината, но неговата опитност в света на мъртвите сторила живота да му изглежда доста странен. И когато няколко пияни вакханлийки го поканили да отиде на празника на новотот вино, той им отказал. Тогава те разкъсали тялото му на части.

Толкова голямо било неговото нещастие и толкова недовършено останало неговото изкуство. Но той станал известен на целия свят.

Другият Орфей бил по-малък човек. Той не бил велик музикант. Пеел песни на малки събирания и свирел за обикновените хора. Не бил много успешен, но ги правел щастливи и прекарвал много весело. Не успял да си изкарва прехраната с пеене и си намерил работа,която не била много успешна, оженил се за не особено специална жена и имал не особено специално деца. От време на време извършвал малки и обикновени грехове и бил почти толкова щастлив колко всеки друг. Имал обикновен живот и починал стар и доволен от живота.
Но никой не го познава --освен мен.

От този разказ можем да разберем,че нашите предци са имали интуитивна представа за вечността на любовта и духовния свят. Те са считали абсолютните човешки стойности за по-съществени от обикновения живот, възвеличили подвига на Орфей да надскочи себе си и спаси своята възлюбена.
Затова не можем да не подчертаем потенциала на българския дух да изкачи върховете и да не се опитаме да го видим и в нашето настояще. Тепърва предстои обединение на научната и духовна мисъл за правилно разрешаване на проблемите, свързани с кармични обремененености на индивидуално,семейно ,родово и национално ниво.

Няма коментари: