неделя, 14 септември 2008 г.

Момичето и смъртта

Момичето и смъртта
Защо мoмичето ?
Защо смъртта?

Oще при прочитане на заглавието думата "смърт" ни навежда на е нещо тягостно, нещо което не ни носи радост и удоволетворение и което в никакъв случай не ни говори за човешко щастие, въпреки че тя често присъства в човешкото съществуване като символ на “избавление”. Какви думи за смърт познаваме” физиеческа смърт, душевна смърт, духовна смърт, смъртта ( умирането на нашите желания), за да се родим наново.
За каква смърт става дума в представлението на българския режисьор Веселин Димов.
Защо момичето?
Момичето е носител на бъдещия живот, който се ражда от чистотата невинността и саможертвената любов йа женското начало. Момичето е бъдещата Жена, Съпруга и Майка
( Принцеса, бъдещата Царица) . Кои герои участват още в спектакъла ?
В този смисъл ,всичките аспекти на смъртта са засегнати тук.
Пиесата отваря врата към дверите на царския палат. – символ на потомствената кръвна линия. Какво иам там? Една красива кралица, която танцува любовен танц със своя съпруг – младият крал.
Поведението им показва една житейска ситуация на любовно опиянение.. Свидетели сме на сцена с ритуално поведение между краля и кралицата, което ни навежда по-скоро на мисълта за “маскарадността” на живота в царския палат. Нашият свят е измислен от човешки желания и въздушни кули. Ритуалността( например, ухажване, споделяне на чувства, женитба и любовен акт, който днес предшества брака) измества сърдечната връзка , от която имат нужда децата. Изглежда персонажите изграят роли – Крал и Кралица ( респ. Цар и Царица), но не са самите сбе си.
Във вълшебните приказки Царският дворец има обикновено положителне смисъл – обвръзва се с представата ни за царската мечта на човека за свой Дом – красив и благополучен. В същото време в този Дом на човешките същества им се случват нещастие – умира Кралицата ( истинската жена) и на нейно място идва”мащехата” умира Кралят ( истинският мъж) и на негово място идва “втори баща. Така “мащехата” и вторият баща ( взимайки и техният преносен смисъл) често пъти стават носители на егоистични стремления и вражда.
В съдбата на рода често се намесва Магьосницата и Вълшебницата) мъж или жена. Те обикновено подлагат на изпитания качествата на членовете на Кралското семейство – най-често Принцовете и принцесите, като коректори на родовото проклятие, а иманно- да доведе героите до смирение, да станат истински господари на кралството и на своята съдба – без пряка намеса на злите магьосници и добрите вълшебници.
Ккак ние от самото начало на пиесата разбираме за това невидимо присъствие на магьосника?Още в първа картина ставаме свидетели на неприсъщи на истинската човешка природа нереалени взаимоотношения. Една приповдигната фалшивост и дезориентация на героите.
В какъв смисъл?
Взаимоотношенията между младият крал и девойката- принцеса подсказва за физическата връзка Майка- Кралица и дъщеря – Принцеса. Вълшебници или магьосници на своята съдба , ревнивата жена – майка на принцесата изпраща дъщеря си в гората на вярна смърт при ловеца. Задаваме си въпроса кои магьоснически сили управляват поведението на майката и нейният избранник “ съпруг “?
Пътя към отговора ни дава образът на Ловеца в гората където Девойката върви в полусън. В разговора си с Ловеца тя се чувства беззащитна и ние виждаме една непробудена душа, която търси спасение от собствената си съдба. Копирайки модела на похотта, даден й от нейните родители, тя “автоматически “ е склонна да предложи себе си – своята младост и невинност като най-голяма ценност, като разменна монета срещу Живота, който да й се подари. Така Момичето се превръща в Спящата красавица ( момиче), което сега е целунато от своя намерен “принц”.То е завладяно от неговия свят, със своите ритуали, показност, фалшива “слава”и преходни желания. Така то влиза във “фалшивия” замък на “фалшивия крал”
Както е известно в световната литература (“Спящата красавица” на Х. А. Андерсен и “Хрониките на Нарния” от С. Луис) омагьосаното кралство е изпълнено със студ и жестокосърдечие. Най –близките приятели на :фалшивата кралица” са всякакви видове чудовища и хищни животни. Последните сцени на пиесата ни въвеждат в едно такова животинско царство , чийто поданици са обект на злата магия, която виждаме в двете големи мечки. Загубили човешкия си образ момичето и принца се сливат в похотлив танц и така принцесата окончателно намира своята духовна и душевна смърт.
Тя става обект на митовете за красивата жена – красивата стока в консуматорското общество , където лъскавата опаковка все по-често не ни говори за по-добро качество на стоката. Тази постановка е една критика към съвременното ни общество и по-точно човешко поведение породено от духовно невежество и безпътица.

Няма коментари: