Денят на един малък бездомник
(Разговор с единадесетгодишния Митко Несторов с постоянен адрес: София, Централна гара, до намиране)
Въпрос: Митко, откога живееш на гарата?
Отговор: Ами вече може да е станало доста.. Есен беше, когато останах за постоянно. Иначе преди туй се прибирах ъй по веднъж два пъти в неделята.
Въпрос: Имаш ли родители:
Отговор: Всеки туй пита. е, какво като имам.Делегации разни водят и все туй питат, сякйаш е важно. Имам и майка и баща. Някои казват,че са брат и сестра,ама не е вярно. Имам и две сестри. Едната е на 16 и вече ще я женят. ако баща ни си отиде от нас, аз ще се прибера. той много бие. Мене ме е страх и не обичат да ме бият. Не обичам скандалите.Обичам приятелите. Майка от време на време минава тука, пита ме как съм, иска да остави пари, ама аз не давам. Не искам да я бият заради мен. а на бащата, когато мога, му правя мръсно.
А как се чувстваш тук на гарата? Смяташ ли я за свой дом?
Отговор: Ахъ. Че тука, къде другаде. Аз например, не спя по дупките, а по вагоните. Те полицаите ме знаят. И то тях има хора, пускат ме. Защото ме знатя какъв съм клюкар. Всички ми викат издайник. Понеже всичко знам, и всичко кьорим и ги е страх да не ги издам. Аз не крада. Да бе, не крада.
Въпрос: Ще ти повярвам ,ако ми обясниш откъде взимаш пари, за да живееш.
Отговор: Помагам на чичо Пламен в бистрото. Мия чашите..сервирах преди,ама той си намери сега едно момиче. Много ми бли черни ноктите, затуй се отказа от мене за навън. а вътре правя и пиците, и плачинките и гофретите,всичко – аз. Гледам и гарнитурите,докато се правят. Само като гледам и се наяждам. От туй чопна, от онуй чопна и то...колко ми трябва на мене.
Въпрос: А колко време помагаш?
Отговор: Три-четири часа. Пари за ядене и за цигари не давам. После дивам да изнеса боклука. Нося го ей там в подлеза. Освен това изпълнявам поръчки. може да ме прати и на подуенската гара, отивам така сме се пазарили...
Въпрос: А ходиш ли на учлище?
Отговор: Ходих. Три години. Знам да чета. знам да събирам и да умножавам. Научих се и на елката да правя сметките. Какво ми трябва на мене друго.
Въпрос: А къде ти са дрехите, какво лични имаш?
Отговор:Е, то не е много.Якето и ботушите. Якето го спечелих за две кебапчета и едно хлебче – холандско е – от едно момче от Кричим. Ботушите ми ги даде един батко. От Червения кръст. И пуловери ми даде,ама ги подарих на сестрите – много женски. Имам и две книги – с приказки. За принцове и принцеси, не нашенски. И за коне, гори,за животни – страшна работа. това е то моето имущество.
Въпрос: Дишаш ли лепило?
Отговор: Преди дишах, ама от два месеца много ме боли главата и вече не купувам нито бронз, нито нищо.
въпрос: Ако имаш възможност да живее някъде другаде, ще се съгласиш ли?
Отговор: Ако ме заключат и ме карат да правя каквото ми кажат, ще избягам. ако мога да отивам когато си поискам и да си тръгвам, ще ида. Там може и да дават храна. супа. ама да е близо до гарата. ако там могат да лекуват и зъбите, ще е добре, защото всичките ме болят, не мога да ям.
Въпрос: Там ще можеш и да поддържаш и личната си хигиена?
Митко пита за къде става въпрос.
Отговор: Ами къщата, за която ти говоря, сигурно ще бъде наречена приют и ще има баня, където да се къпете, да се преобличате, да се перете. това е лична хигиена.
Митко: А, обичам да се къпя. Като се измърси нещо долно,горно - го хвърлям. Не държа аз мръсни работи. Сменям си дрехите. А като има и на няколко дни. ама скоро не се е случвало.
Лельо, кажи на онези хора, дето все питат и искат да помагат. ние сме си дибре тук. Ако искат да направят къща за нас, ама без ключ и решетки, ние сме съгласни – 60-70 ще дойдем. Ако пък има супа и телевизот и има доктор по зъбите, и повече ще дойдем. Ако трябва , ще си плащаме някой лев ( който има),
Инспекторката : Не, Митко, приютът ще бъде безплатен.
Митко: А кога ще можем да отидем, през нощта или по всяко време?
Инспекторката: още не зная какво ще бъдат условията и редът в този приют, но се радвам, че бездомните от гарата ще го възприемете....А за какво мечтаеш Митко?
Митко: Е, лельо, да гледам телевизор всяка вечер и за такава къша, за каквато ми говориш.
Сп Обществено възпитание:”, 1994, бр. 2.с.32-34 с.
Няма коментари:
Публикуване на коментар