Линия на контрол

“Линия на контрол”
През 1989г. докато бях студентка в СОУ “Климент Охридски” и изучавах индийската култура се срещнах с афганистански студенти – философи, поети и художници. Тъкмо бях изучавала влиянието на исляма в Индия при управлението на императора Акбар .Вече ми бе известно за император Ашока, който приема будизма и устаноявава религозна толерантност, бях чула и за моголската империя и Чингиз хан и за интереса на източните владетели към универсалните идеи за единството. Такива примери в Българската история до известна степен има, но бих го оставила за отделно разискване От научните списания , които четях в НБУ научих повече за миналото на прабългарите, за Волжска Бълагрия , както и за преселениято на българските родове на Запад.
Това, което ми направи впечатление у моите източни приятели беше особеното отношение към жената. Макар и под влияние на западната култура, ценностната система и връзка със семейството се беше запазила до голяма степен. Без да искам косвено се сблъсках с войната в Афганистан , като бях изправена и пред морално-нравствения конфликт между Изтока и Запада. За съжаление редица чужденци от Изток, когато идват в България приемат лошото давление на средата и започват да употребяват алкохол и да злоупотребяват с жени. Някои от тях се оправдават с “дисциплината” която им налагала религията в тяхната страна, други с право са притеснени от управлението на фундаменталистки групировки. Когато след 10 години се видях отново с един афганистански поет, той не обърна сериозно внимание на тревиогата ми,че в България има нравствена разруха и каза, че по-хубаво от свободата нямало и му омръзнало да се занимава с политически въпроси.
Та както е тръгнало България е станала от мост на мир и духовна култура в мост предаване на безнравственост. Тогава кой ще обвинят за третата световна война- - пак ще намерят изкупителна жертва и ще кажат “българите” са виновни... защото не разбрали за какво става дума..А те нали са дали клона на евреите , могат да кажат някои патриоти...Но тъмните сили се чудят коя нация да противопоставят на друга.
.. И къде е “ линията на контрол “ – между Пакистан и Индия ли, както е във филма или тук сега на наша територия. Къде водим война?
Един съвременени филм, който показва една жестока и смъртоносна битка на най-високото и бойно поле в света – Каргил. Сблъскът оставя много жертви и от двете страни , а последствията за войниците и техните семейства са ужасяващи.
От една страна филмът ни разказва за красивата любов между годеници и съпрузи, а от друга как под вдъхновението на тази любов те намират сили да удържат победата на врага. И тук познатата Ботева тема - човек жертва любовта си за една патриотична кауза. Но във филма е особено подчертана връзката между почитането на жеснките божества в индийската традциия, родината и жената – майка, любима и съпруга..
И аз си мисля, че в дните на подем на българския дух от особено знаечние е издигането на силата на Любовта – нейната действена самоотвержена роля за спасенеие на нацията ни. Пожелавам на Валери Риваров и неговия творчески екип да издаде сборникът “Мъдростта на Любовта”, както и на всички съмишленици, коите искрено търсят истината да органзират необходмите събития около обедниението на светлите сили в страната.