Приятелството- пространство за Любовта

Приятелството- пространство на Любовта

Започнахме едно пътешествие в сайт “Животът” с трудната задача по прокарването на пътя на творците на новата художесtвена литература на 21 ви век.
Благодарение на всеотдайната работа на главния редактор Валери Рибаров се създава възможност да се оформи сътрудничество между редица прогресивни общественици загрижени за съдбата на бъдещето поколение и света. Любовта като основна тема в художественото творчество носи в себе си потенциалa на безкраен израз на вдъховение извиращо от същността на човешкото съществуване, а именно – човешкото съвършенство. В процеса на това пътешествие към себепознание и радост Любовта ни се разкрива в различните си измерения – любов и преклонение към природата, към любимите хора, към страдащите, към близките ни приятели , към целия космос. В този смисъл състраданеито , а дори и страданеито е наш помощник в задачата ни да се научим да обичаме. Ето защо общността ни помага да развием един важен аспект от нашето сърце – приятелството – сферата в което хората се учат да се уважават като равнопоставени, да изграждат доверие и лоялност към дадена цел.
Какво представлява доверието в нашите взаимоотношения. Ако кажете на някой,че ще направим нещо,този човек може да забрави за него, но то рано или късно ще бъде свършено. Ако сте в бизнеса или имате предприятие, за което сте отговорен, вие бихте платили да наемете хора, на които да разчитате. Все пак рядко намираме стопроцентово доверие
Още повече когато се сблъскват хора с различни гледни точки и развито его. По време на Втората Световна война, двама войници бързо станали приятели, макар че били от различни култури и религии. Един ден когато били заедно на сражение, само единият се прибрал. Тий почакал докато се смрачило, но неговият приятел на се върнал. Отишъл до конадуващия ги офицер и казал: “Сър,моят приятел не се завърна. Моля за позволение да отида да го намеря.” Офицерът казал: “Безполезно е сега. Ако не се е върнал, не си струва да го търсиш. Може и тебе да убият.” После като видял загрижеността по лицето на войникадобавил: “Но ако искаш да отидеш, можеш да го направиш.” И така войникът отишъл. Сляд няколко часа се прибрал. Той самият бил ранен и носил мъртвото тяло на своя приятел. Когато видял командуващяи казал: “ Сър, струваше си. Нмарих го преди да умре; и когато ме видя каза: “знмаех,че ще дойдеш!” И така виждаме как доверието в някого автоматически води до другото духовно качество: верността.
Каква е духовната цел на взаимоотношенията с другите ? Стара американско-индианска пословица казва: “Не критикувай своя съсед, докато не извървиш и миля, обут с неговите мокасини.” Ако ние честно се опитаме да вървим обути в мокасините на другия, може би след една миля, ще разберем защо той има такъв особен маниер. И тогава ние ще сме облагодетелствани от това. Вместо да намираме недостатъци в другите, трябва да възпитаме разбиране за тях. Разбира се, едва ли ще очакваме, че ще се разбираме с всеки през цялото време. Нашата светска среда прилича на полировачна машина, в която са хвърлени различни видове скъпоценни камъни. Машината е пълна с вода и полиращи агенти; тя се обръща. търка и разбърква. Накрая ,след много дни излизат красиви скъпоценни камъни. В този свят ние сме захвърлени с всичките си недостатъци, лоши навици,невежество и се търкаме като скъпоценните камъни взаимно, за да изгладим грубите ръбове на нашия характер, така че един ден всичките да станем “полирани” индивиди.
Освен това, трябва да сме наясно,че ако не се разбираме с някой, то има причина за това. Тя може да бъде кармична или вероятно,за да научим нещо от такава трудна връзка. Моят досегашен житейски опит ми даде възможност да видя събирането на духовни двойки от противоположни култури или вражески нации тъкмо с такава цел – като пряк път към преодоляване на исторически конфликти. Самият факт, че вие силно чувствате неразбирателство с някого доказва, че имате нужда точно от такъв човек, за да ви накара да видите недостатъците във вашия характер, за да ги промените. Трябва да се запитаме защо се случва така, че не се разбираме с някой. Защо този човек се държи по такъв особен начин, който аз не харесвам? И защо когато се разминем в любовта отново и отново се срещаме в подобна ситуация или с подобен партньор? Тук не можем да говорим за несподелена и споделена любов. Винаги има причина, за да ни се случва това.. Нашата карма отново ни привлича, а ние се оплакваме от това, вместо да бъдем благодарни , че страданието ни кара да се замислим какво да променим в нашия живот.. Ако имаме проблеми сега, сигурно сме ги имали отпреди и те рефлектират върху семейната и родовата ни карма.. Но ако сега променим ситуацията, тръгнали по духовния път осъзнато ще ни се предоставят условия за изчистване и спиране на проблемите, които се пренасят и върху потомците ни.. Така, че трябва да имаме впредвид тези особености когато попаднем на хора, с които сякаш не ни върви. Учителите казват: “В момента, в който стъпите на духовната пътека нищо случайно няма да ви се случва.”
Духовният път дава възможност да корегираме нашата съдба и отворим пътя на истинската любов, истинския живот и истинската ни потомствена линия. Той може да се оприличи на следната случка:
Една овца паднала в сух кладенец и овчарят не успял да я извади Викнал приятели и започнали да копаят под кладенеца, а овцата започнала да рита и да хвърля пръстта под краката си и така правила по-плътна маса пръст в земята докато не я издигне горе. Ние оставаме така мръсотията да ни затрупа и да си мислим, че не можем да я преодолеем. Ако обаче направим като овцата ще създадем основа да се изкачим нагоре и стигнем светлината в края на кладенеца. Докато се изкачваме нагоре срещаме редица проблеми и трудности, тъй като характерът ни е неоформен, а оплакването безкрайно. Приятелството се показва чрез овчарят, който извикал своите другари да му помагат. А овцата смирено понасяла на гърба си изкопаната пръст и я тъпчела под краката си докато се изкачи.
И така, от една страна, говоря за приятелството като пространство на любовта, а от друга – като форма, чрез която се решават редица проблеми в междуличностните отношения. Когато двама души пристъпват един към друг с такова отношение, то те дават възможност на любовта да диша, т.е. тя се реализира само когато тръгне по пътя на духовните закони, тогава когато се оформи като божествена.
Бракът е отношение между равни. В този смисъл, човешката любов не може да продължи, ако не се изрази чрез божествената.. Без магнетичната сила на божествената любов двойката мъж и жена на успяват да се забавляват и да се уважават. И ако това не се случи бракът започва да боксува. Сексуалното очарование, интелектуалността, красотата, парите, културата и личностния магнетизъм не са достатъчни да държат двама души в един щастлив брак, ако не присъства божествената любов. Всеки женен мъж или омъжена жена търси съвършената любов в своя партньор , но тя не може да бъде намерена докато божествената любов не се изяви чрез двамата партньори във всичките им мотиви, действия и амбиции в живота.
Според Учителите първото и най-съществено изискване за щастлив брак е единството на душите , което означава единство в духовните идеали и цели, допълнени чрез практическото желание да се постигнат тези цели с учене, усилия, самодисциплина, което включва медитация и молитва. Второто изискване за щастлив брак е подобие на интересите.: интелектуални, социални и т.н. Третото и последното по важност, макар че непросветлените хора го поставят на първо място е физическото привличане. Тази връзка скоро отслабва своята привличаща сила, ако първото и второто изискване не присъстват.
Защо това е така? Много е просто. Човек е душа, тялото е само пяната на върха на вълната от океана на Любовта. Същността на човека е вътрешния инструмент, т.е. душата. Душата е покрита с различни инструменти , като запалена крушка покрита от няколко абажура един върху друг. Най-горният абажур е тялото. Ако съберете двама души , нека кажем две различни крушки покрити с тези абажури – кое ги среща най-напред? Външните им покрития. Едва ли е най-добрата илюстрация, но служи за случая. По подобен начин, първото между хората привличане е физическо и емоционално; и повечето хора спират дотук. Това не е бракът. За да изпълни своето истинско предназначение, той трябва преди всичко да бъде съюз на по-дълбоки нива – достигане до единството на душите.