петък, 27 юни 2008 г.

За взаимоотношенията ( приятелство, брак)

За взаимоотношенията (приятелство,брак)

Може да се прочете в “Автофиографията на един йога” разказа на Парахамса джи за тези години когато започнал мисията на своя живот – разпространението на древната свещена наука наречена крия-йога. Както многостранен диамант отразява различни цветове, така и животът на Парахамса джи отразява безбройните оттенъци на божествените качества. Забележителното в неговия характер е завладяващата любов към Бог – когото почиташе като Божествената Майка. “Когато бях пеленаче и после малко момче, Божествената Майка беше моята цел. Когато бях на парахода в Америка, Тя беше моята цел, когато разпространявах посланието на Обществото по себереализация, Тя беше моята цел, когато се върнах в Индия тя беше моята цел. Където и да ходех, каквото и да правех, Тя е била винаги моята единствена цел. Всички места за поклонение са нейни храмове,всички нации са нейните земи, всички бели, кафяви, червени, жълти, черни тела са жилище за Нейните деца. Аз чувствам и виждам моята любима Божествена Майка навсакъде във всеки.”
Прилагайки тези методи ние можем да осъзнаем Себето вътре в нас и така да осъзнаем Себето във всички! Ако някой е жаден, той не може да задоволи тази жажда, като помоли някой да му говори за вода или да отиде до кладенеца и пие вместо него. Този, който е жаден, трябва да пие сам или да продължи да чувства,че изгаря за вода. Точно така е невъзможно да задоволим жаждата на душата просто като четем истината или като слушаме мъдри думи.Човек трябва да пие дълбоко от извора на истината – Бог. Себеосъзнаване значи именно това – директно преживяване с Бог. В това осъзнаване лежи съюза на човечеството, мирът , който толкова стремително търсим, осъщестяването...”
Така великите учители на Индия формират живота си в съответсвие със своите божествени идеали, които са вдъхновявавли и Христос: “Защото , който изпълни волята на моя Отец, Той ми е брат и сестра и майка.” Един ден младият Парахамса Йогананда попитал своя учител: “ “Историята на Адам И Ева ми е непонятна. Защо Бог е наказал не само виновната двойка, но и невинните неродени поколения? “ Учителят Свами Шри Юктешвар се развеселил: “ Битие е дълбоко символично и не може да бъде схванато чрез литературни тълкувания. “Дървото на живота” е човешкото тяло – гръбначният стълб е като обърнато дърво – корените са косата на човека, а аферентните и еферентни нерви – клоните. Дървото на нервната система има много приятни плодове – т.е. усещанията на сетивата – зрение, вкус и докосване. На тях човек може спокойно да им се отдаде. Но на него му е било забранено да опита секска- плода в средата на тялото ( дървото). Змията представлява навитата гръбначна енергия, която стимулира половите нерви. Адам е разумът. Ева – чувствата. Когато емоцията, т.е. Ева-съзнанието в човека бъде победено от половия импулс,то неговият разум ,т.е. Адам, също се поддава. Бог създал човешкия род като с волята си материализирал мъжа и жената. Той надарил този нов вид със силата да създават деца по божествените закони. Плодът бил забранен, за да не се и оплете човечеството в по-низшия животински начин на размножаване. Ала предупреждението да не се събудят подсъзнателните животински нагони било пренебрегнато. След беседата си учителят довършва: всяко човешко същество носи лична отговорност да възвърне “родителството” си, т.е. – единството си с хармонията Едем. Тогава Парахамса Йогананда погледнал страниците на Битие по друг начин и казал: “ Учителю,за пръв път чувствам истинско синовно задължение към Адам и Ева.”
Ето защо голяма част от учението на този велик учител е насочено към изграждане на истински човешки взаимоотношения между хората и в семейството. И до ден днешен неговите ученици неуморно разпространяват знанието на Обществото по себереализация рчез различни средства. Във взаимоотношенията си с другите, Парахамса Йогананда подчертава важността на уважението един към друг, към по-висшестоящите, към родителите и към всички останали членове на една организация. Той е цитирал често мисълта: “ Фамилиарността поражда презрение.” Много е лесно да станеш твърде фамилиарен с някого и това е края на уважението. Уважението трябва да бъде основата на всички човешки взаимоотношения. Например, приятелството между Учителя и неговия ученик Раджарси Янакананда показва съвършено идеала за уважението като основа на човешките взаимоотношения. Ето какво разказва брат Премамой : “ Нашият Гуру се държеше към Раджарси като към приятел, като към син, но и в същото време като към ученик. А на свой ред Раджарси се отнасяше със същото уважение – като към приятел, към баща и преди всичко като към учител. Понякога тяхната връзка се изразяваше с детска простота. На Коледа си разменяха подаръци. Учителят не можеше да чака Раджарси да развърже панделката на пакета – той започваше пръв да му ги отвързва....Тогава Учителят казваше, че Раджарси е изпълнил 100% от желанията на неговото сърце. Приятелството на Учителя можеше да бъде офизиално и лично, защото той беше един божествен приятел. Но тъй като беше също и учител, той винаги поддържаше известно уважително разстояние и настояваше за същото от страна на учениците си. Любовта му нямаше ограничения, но към онзи, който ставаше твърде фамилиарен с него, той оставаше по-хладен. Тъй като без необходимото уважение ученикът не може да получи вътрешната духовна подкрепа на своя учител. Някои хора мислят,че човек трябва да бъде спонтанен, за да изрази топлота и искреност. Но има различия между топлината и фамилиарността. Когато Шри Дая Мата се държи дружелюбно с последователите си, както и Учителят, тя ни помага да преодолеем плахостта в нейно присъствие и да бъдем отворени към търсене на нейната помощ и ръководство. Но тя разбира се не се е държала спонтанно към Учителя: тя беше пример за почтително и уважително отношение към своя Учител.... Имаше един много известен рок енд рол певец , който идваше в ашрама, за да изрази своите почитания. Той беше идол за мнозина. И все пак беше крайно почтителен. Винаги се отнасяше към мен с думата: “сър” и беше много любезен към всеки по-възрастен човек с почтителното име “сър”. Той беше “крал” в света на поп музиката и все пак никога не изгуби качеството си да уважава другите.
Може да е по-лесно тук в Америка да се затрудни това отношение, защото на английски няма такава специфична форма, която да изразява уважение както в някои други езици. В английския език съществува само една дума за “ти – вие”, докато в другите езици има поне две форми са второ лице – уважителната и приятелската. Тези различия в езика наистина помагат да се засили ранното обучение на родители и учители по отношение на по-голяма съдържателност във взаимоотношенията си с другите. Ако се опитаме да приложим уважението в ежедневното ни отношение с другите, виждаме че има разлика. Трудно е да кажем груба дума на някой когат се обръщаме към него с “Вие”. Имам приятелства, в които след 30 години все още си говорим на “Вие”. Това не създава хладни отношения. Разбира се, не става дума само за спазване на етиката, а за приемане важността да изградим правилно отношение един към друг. Ако уважавате някого, никога не бихте пренебрегнали и се раздразнили от това, която ви молат да направите

Няма коментари: