Вяра
Ето-аз дишам,
Работя,
Живея
И стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
С живота сме в разпра ,
Но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам..
живота с грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
“ Как, искаш ли час да живееш?”
Веднага ще кресна:
“Свалете,
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!”
За него- Живота-
Направил бих всичко.
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влязъл във взривна
ракета,самичък
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
Приятния гъдел
Да гледам как
Горе небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея ,
че още ще бъда.
Но ето,да кажем,
Вий вземете –колко?-
Пшеничено зърно
От моята вяра,
Бих ревнал от болка
Като ранена
В сърцето пантера.
Какво ще остане
От мене тогава?-
Миг след грабежа
ше бъда разнищен.
И още по-ясно,
И още по-право –
Миг след грабежа
Ще бъда аз нищо.
Може би ще искате
Да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва!
Тя е бронирана
Здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея няма открити!
Няма открити!
Към поета
Днес в дни на мрак
и фалш себичен
време на безверие
и суета,
вдигам аз пак моето перо
и с ръката си умела
пиша
тези редове:
Ненужна е борбата за
пари и слава и мойта
вяра е в човека със
сила в духа –
Защото куршумите-
стрели от думи или дела
престъпни,
не ще разбият моята врата
на вяра в любовта
и стремеж към мъдростта
на живота ни суров и
безполезно е да крием
нашата мечта –
ето факелът е веч
запален –
ето идем във
Духа на пролетта,
Стопил омразата
в нашите сърца
Духът на вечността
ни вика с полет
на крила.
Румяна Русева
7.06.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар