събота, 7 юни 2008 г.

Вдъхновението

Вдъхновението
Хазрат Инаят Хан
Вдъхновението е по-висша форма на интуиция. То идва като идея, като завършена тема с импровизация, като фраза,създаваща поема. Вдъховението е поток от удивление и възторг. Затова истински вдъховения човек , бил той писател , поет или композитор,ако се е докоснал до вдъховението, е изпитал върховно удоволетворение- не от себе си, а от достигнатото до него. То е донесло на душата му благодат, защото душата е получила като подарък това, с което е била разделена, от което е била лишена, към което винаги се е стремила.
За да го докосне вдъховението, човек трябва да е съвършено спокоен и отпуснат, както и безкрайно целеустремен в стремежа си да достигне до невидимото. Само фокусирайки своя ум съзнателно или несъзнателно върху Божествения ум, човек може да получи вдъхновение.
Удоволетворението на самите творци от сътвореното не може да се ирази в думи. Именно във вдъхновението човек започва да вижда Божия знак.
И най-материалистично настроения гений, започва да се интересува от Божествения Дух, ако вдъхновението го докосне поне веднъж.
Като завършена картина ли идва вдхновението? Или като изписана буква? Не, то идва при художника така, сякаш някой движи четката му – очите му се затварят ,а ръката му се движи безмерно. Той рисува, пише нещо с боите, без да знае кой е написал това, кой го е нарисувал. Вдъховението идва при музиката така, сякаш някой друг свири и пее ,а той само записва нотите. Творецът възприема цялостната мелодия, съвършеното звучене, което очарова душата му. За поета вдъховението идва, сякаш друг говори чрез словата му. В неговия ум няма напрежение,безпокойство и стремеж към сглобяване на строфите.
Съществуват три момента, при които вдъхновението идва при нас: когато се намираме в присъствието на някой вдъхновен; когато мислим за някой вдъхновен и когато сърцето ни е в състояние на съвършен покой и вдъховенеито прониква в него.
Вдъховението може да протече по различен начин. Всичко зависи от това как сърцето на човек е фокусирано върху Божествения Дух. Има хора, чийто сърца са свързани с Божествения дух непосредствено, има други, за които Божествения дух е значително отдалечен. Техните сърца са концентрирани върху друг център, фокусиран , от своя страна,върху Божествения дух, поради което получават послания с посредничеството на този център. Но всъщност те пак идват от Бога. Най-простият път за гения е да се превърне в празна чаша,свободна от гордостта на образованието и тщестлавието, да стане невинно дете, готово да се учи на всичко, на което биха го учили. Пред Бог душата е дете, уповаващо се и желаещо да изрази музиката чрез себе си, да стане фонтан на Бога. От този фонтан бликва Божественото вдъховение и донася красота на всички, до които се докосне.
Има още една крачка по-нататък. Когато човек не може повече да остане просто поет, музикант или философ, става проводник на Бога. Бог започва да говори с него не само в мелодия, стих, цвят или светлина,но във всички форми. Чрез всичко, което той вижда нагоре или надолу, надясно или наляво, напред или назад, земно или небесно,той общува с Бога. Такъв човек открива божественото навсякъде. Именно тази крачка се нарича откровение.
В историята на Мойсей се разказва, че той търсел огън,за да изпече хляб, когато случайно видял светлина на върха на планината. И за да може да взлеме този огън, допълзял до върха. Но огънят се превърнал в мълния. Мойсей не могъл повече да издържи на силните припламвания и паднал на земята, а когато се събудил , започнал да общува с Бога. Тази притча е алегорична. Идеята е ,че Мойсей е търсел светлина, за да осмисли живота,но е трябвало да я открие на един по-висш план. Невъзможно било да я открие на земята, трябвало да достигне до върха. А там имало не просто светлина, а мълния – една огромна светлина, която не била по силите му и той не издържал. И тогава паднал долу. Какво означава това? Означава да станеш нищо, да станеш празен. Когато Мойсей достигнал до това състояние на пустота, сърцето му се отворило и той се свързал с Бог.Общувал с него чрез всичко в света. В скалата , дървото или растението, в звездата, слънцето и луната, във всичко, което виждал, той съзирал връзка със собствената си душа, с божественото начало в нея.
Така целият свят разкрил своята природа и своята тайна на Моисей. Именно за това откровение Саади казва: “Всеки лист от дървото става страница от Свещеното писание,ако душата се научи да чете.”
“Из Космическият език”
В. “Родово имение”, бр. 118

Няма коментари: