Учителят Петър Дънов за Любовта

Светиите и Учителите само разбират Любовта. На Земята се изучават силите
на Любовта,но не и законите на Любовта.
Когато двама души се обичат, цялото човечество участва в тази любов. Целият свят обича влюбените. Когато двама души се обичат, на небето настава голяма радост – цялото небе се радва и взема участие в тяхната любов. Единственото нещо, с което човек , може да обърне вниманието на невидимия свят е любовта.
Ако твоята любов събужда любов към всички живи същества, ако усили твоя идеен живот,не търсиш никакви облаги от човека, когото обичаш, тя е Божествена. Ако чрез твоята любов внесеш на хората, които обичаш светлина и свобода, тя е божествена.
Любовта поддържа целия Божествен порядък. Всичките добродетели поддържа. Любовта е естественото състояние на духа, на душата, на ума , и сърцето, на цялото тяло, на най-малкоите същества, които съществуват , които са знайни на Бога. Любовта прави малките работи велики.
Най-големите космически ухания излизат от любовта. Няма в света по-голяма сила,която да дава такава козметика, такива линии! Любовта ще направи жените красиви, а не външните козметични средства. Вътре ли е любовта в човека,той ще има най-хубавото ухание. Но ако само говори за любовта, без тя да е станала негова същност, той все грозен ще бъде.
Светлината се движи с голяма бързина, защото изтича от центъра на любовта. Светлината е еманация на любовта. Когато мъдростта и истината искат да предадат по-голяма скорост на силите си, те ги прекарват през центъра на любовта. Всички добродетели прекарват своите сили през този център, за да им дадат по-голям тласък.
Любовта се познава по топлината, която човек има. Любовта носи винаги разположение.
Човек, който носи любов, е като един плод, най-хубав и сладък плод, като пресен хляб, като чиста вода.
Из” 900 мисли на Учителя”