петък, 4 април 2008 г.

Жената,водата и паневритмията

Жената, водата,паневритмията
От Андрей Скворцов
През изминалите цивилизации и хилядолетия най-достойните представители на човешкия род – поети,художници, скулптори , музиканти, писатели, философи, мислители, многократно са правили опити да се докоснат до мистерията на женската душа и сърце, да възвеличат женската красота, сияние , изящество, чар, магнетизъм, любомъдрие, майчинство....И в много отношения са преуспели – ние всички знаем и се възхищаваме, прекланяме се пред световните образци на техния вдъхновен гений. Но се случва нещо на пръв поглед странно. Всички те, издигнали на пиедестал жената в стих поема ,слово, картина, склуптора, музика признават, че само са се докоснали до търсенето от тях съвършенство. И това е така, защото всеки от тях , така или иначе , е слагал жената в някаква, макар и изящна рамка. А тя, жената – възлюбената, вдъхновителката, богинята, приятелката, майката, сестрата, къщовницата, животодателката, крепителката на семейството – не търпи никакви рамки и ограничения. Защото не може да се обхване необятното. Защото жената е многолика, вечно променяща се , неуловима като загадъчната усмивка на Мона Лиза. И всеки вижда в нея онова, за което е дорасъл и е подготвен, или онова, което иска да види. Отвъд мисълта за нея, която я ограничава, се чува детския смях и екстазът на Безкрайното. Но не важи ли същото и за водата, и за Паневритмията, които са все от женски род?
Е, питам се , а какво остава тогава на нас, обикновените простосмъртни, които не притежаваме художествения гений или талант , за да възпеем жената,това чудо на чудесата? Имаме само един-единствен шанс – просто да обичаме. Жената не е само люлката на човечеството, но и космически принцип, женският принцип във Вселената. Тя е Ин енергията в хармонията между Ин и Ян, изразяващи вечното движение на космическата жизнена енергия. Дълго проточилият се патриархат на Земята се оказа несполучлив опит да се внесе хармония вътре в човека, между човека и Природата, между човека и Земята, между човека и Космоса. Тоталната криза, обхванала човечеството, замърсяването на вътрешната и околна среда е само следствие на дълбоката духовно-нравствена криза.
Какъв е шансът на човечеството? Във всички източни писания се говори за Майката на Света, която засега е закрила своя Лик.В “Криптограмите на Изтока”, записани от Елена Рьорих, четем :” Майката обща на Повелителите не е символ, а велико явление на Женското Начало, представляващо духовната майка на Христос и Буда. Онази, която ги е учила и ръкоположила за подвиг. ..От даленчни времена Майката изпраща на подвиг. Нейната Ръка прокарва непрекъсната нишка в историята на човечеството. Изтъкалата прежда на Далечните светове, Пратеничка на Неказаното, Повелителка на Неуловимото, Дарителка на Неповторимото...застава на стража Сама в сиянието на знаците. След Атлантида, когато Луцифер, нанесе своя удар върху Духа, Майката на Света започна нова нишка, скри Своя Лик и забрани да произнасят името й, докато не удари часът на Светлината.”
Настъпването на женското начало е утвърдено от Космоса, съзвучно с Първия ден на пролетта...Предначертаното от Космоса е известно и на тъмните сили...И те винаги досега са правели всичко възможно да отложат колкото се може повече във времето настъпването на женското начало, като по всякакъв начин се стремят да потъпчат, смачкат, унизят жената като символ на това начало. През последните хилядолетия, с редки изключения, жената е била окована в желязна верига и е била превърната в безропотна, безгласна слугиня, напълно зависима от мъжа и неговите прищевки. Днес тежката желязна врата на тази звисимост – социална, семейна, икономическа, духовна, образователна и пр., вече е свалена в така наречения “цивилизован свят”. Но тя е заменена по един йезуитски начин с множество златни верижки, които жената сама, съвсем доброволно и неусетно си надява. Зад външния блясък, привидната свобода и независимост и свобода на избора, тя не вижда, че е отново окована, че все пак това са вериги, макар и златни. Особено младите жени днес са подложени на изпитания и съблазни като модата, обърната ценностна система, сексуалната революция, бизнесът, блясъкът на прожексторите, козметиката, парите, алкохолът, цигарите и наркотиците. Днес тя вече държи автомат в ръка и марширува , за да убива, ако и заповявадт играе футбол, вдига щанги, боксира се, често разпъната на кръст – да бъде майка или прави кариера. Тя е и депресирана, с хапчета в чантата, здравето и детеродната й функция са под силен натиск.
Бог е едновременно Баща и Майка за нас. Затова “Трябва да обичаме Майката в нас, да обичаме Майката пред нас и да обичаме Майката около нас.... Кажи ми как се отнасяш към жената, за да кажа кой си? Защото...Майката в нас е душевна. Майката пред нас е красива. Майката около нас е силна. Нуждаем се от Майката на Душата, за да играем космическата игра на живота. Нуждаем се от Майката на красотата, за да пеем космическата песен на живота. Нуждаем се от Майката на силата,за да танцуваме космическия танц на живота. Играта на живота ни енергетизира. Песента на живота ни просветлява. Танцът на живота ни обезсмъртява....” Тези думи не са ли казани и за водата и паневритмията? При водата – видимата й част сигурно е само 3% от нейното дълбоко вътрешно съдържание. Ще има още много напъни да я рамкират по някакъв начин, но всуе. И паневритмията като жената и водата е многолика, многопластова и обхваща макро- и микрокосмоса в тяхното единство......(в. Родово имение, бр , 39, 5-7с. Откъс от беседата )

Няма коментари: