четвъртък, 3 април 2008 г.

. Тагор и новото време

Р. Тагор и новото време:
Кратко резюме на основните му възгледи.- Из "Човечеството в търсене на истинската любов"Началото на 20 ти век - опустошителни разрушения и войни,но и духовен прелом срещу фалшиви ценности и догматични концепции, спъващи развитието на човека. Знамето на бунта било развяно от учени, хора на изкуството и духовни водачи, които търсели истина, любов и правда. Отваряла се нова ера на междукултурни връзки, която разчупвала тесните рамки на национално и религозно мислене и приемала синтеза на най-добротот от своята култура. Пример за един такъв синтез е творчеството и философията на Р. Тагор, дълбоко уважаван и почитан от своя народ, както и от западната културна общественост, Тагор съчетава в своите произведения философията на Упанишадите с християнска и будистка етика. Писателят поставя под въпрос съществуването на илюзорни догми и принципи, измислени от човека, за да държат едно общество в "добър ред". Той вярва в истинската връзка и единство със Твореца и истинската любов като негов център. В книгата си "Гитанджали", Р, Тагор говори ,че страданието и нещастията в този свят са средство, чрез което човек се доближава до истината за своята съдба. Страданието е онова, което отваря духовните очи на слепия за истинската стойност на човешкия живот. Човек се пробужда, за да тръгне по пътя на своято възкресение. Това пробуждане извиква силата на любовта. Тя активзира скритата духовна енергия в човека и го спасява от деградация и смърт. Любовта може да контролира страстите на низшето "аз" и да развие висшето "аз" като единствения начин да познаем истинската си природа. Тази трудна задача изисква мобилизиране на всички наши духовни сили, за да променят изцяло живота ни. Нашите чувства, чувставителност и възприятия преминават през една трансформация, която тласка напред духовната ни еволюция. Противоречията на земния ни живот ясно сочат за необходимостта от философия, която трябва да разреши проблема между физическото и духовно "аз".Философията на Тогор, чийто корени намираме в живия извор на Свещените писания, твърди, че върховната истина е заключена в човешкото сърце. С тази своя концепция писателят силно се доближава до реформаторския дух на хриситянството и будизма, даващи предимство на сърцето. Писателят е критичен към ортодоксалните ритуални предразсъдъци в индийското общество. Истинската любов е там, където е човек, и тя не може да блести спокойно, ако човек е заробен в религиозни догми и вярвания. Тагор никога не се колебаел да критикува елементи от индийския живот и практики, нито пък оправдавал слабите места на западната цивилизация. От една страна, той осъждал мудността и суеверието на Изтока, а от друга - отричал преувеличената загриженост на западните хора за материални придобивки. Пречките поставени в този свят са илюзорни и могат да бъдат решени от научното и духовно познание за същността на явленията. В търсене на освобождение от този свят Западът се залавя с преодоляване на глада, бедността и болестите,"Западът си запретна ръкавите и с лопата в ръка активно копае в земята и няма време да погледне в небето". Тайната за получаване на безсмъртие се крие на Изток, където душата се стреми към вечното си начало. Ето защо Изтокът и Западът трябва да се обединят, в противен случай ще търпят крушение. Но сред националните недостатъци, които пречат на Индия да се извиси в целия си ръст, е преувеличеното чувство за отвъдния свят и вярата във фатализма. От дълго време нашите действия са били доминирани от емоцците и навика. Великите души на Индия, докато са развивали своя духовен живот с голям жар пренебрегват практическите елементи от този свят. Те забравят, че само човешкото приятелство може да възроди човека и да го издигне до позицията на истинска личност.Голямото сърце на великия писател не може да приеме толкова много страдание и несправедливос в света и се стреми да намери отговор за разрешаване на противоречията в човешкото съществуване. Според него противоречията в човешкия живот налагат търсенето на истината. Човек е едновременно органичено и неограничено от времето и пространството съшество. Той обединява в себе си дух и физическа природа. Той е земно дете, но и небесен наследник...(Продължава)
Автор radomila

Няма коментари: