Шри Чейтаня е най-известният отдаден на Бог Кришна светец в средновековна Индия. Роден е през 1486 г. и отрано се прославя със своята начетеност и смирение. След своята кратка беседа върху живота и отдадеността на Негова божествена милост Шри Чейтаня Mахапрабу събеседниците отдадоха своята почит и на Бог Кришна - едно от неговите значения е "Всепривличащ." Участниците пяха махамантрата Хари Кришна, Харе Кришна, Кришна, Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама, Рама, Харе, Харе.
„Харе Кришна“ нарича „Велика мантра“ Харе Кришна. Тя е вайшнавска мантра, съставена от имена на Бога, според теологията на Гаудия вайшнавизма, позната добре извън Индия благодарение на Международното общество за Кришна-съзнание. Практикуващите смятат, че слушането ѝ, изговарянето ѝ, медитацията или просто високото ѝ повтаряне, може да доведе до висше духовно състояние на съзнанието. Според теологията на Гаудия вайшнавизма това духовно съзнание се изразява чрез любовта към Бог (Кришна).[1]
bg.wickipedia
В индуизма Кришна е най-известното божество, синоним на безкрайната Вселена във всичките й аспекти, поредно превъплъщение (Aватар) на Вишну и един от главните герои във великия епос „Махабхарата”. Роден е вероятно към 3200 г. пр.н.е. в гр. Матхура. Разказва се, че цар Камса, братът на Деваки (майката на Кришна), узурпирал престола
и хвърлил родителите в затвора, възнамерявайки да убие децата им, тъй като имало предсказание, че едно от тях ще застраши престола му. Но Васудева тайно изнася своето 8-мо дете (Кришна) при свои близки за осиновяване. Малкият е водеща фигура в общността на пастирите и се премества във Вриндавана. Историите от младежките години на Кришна са свързани със защитата, която оказвал на местните жители, като побеждавал редица демони. Но той омайва слушателите си и с неговите трансцендентални романси с гопите (пастирки) в това село, вкл. Радха, най-известната негова последователка, която е не само духовно влюбена, но и се явява символично и негова съпруга.
Още като млад, Кришна се завръща в Матхура, сваля чичо си Камса от престола и реабилитира Уграсена. Принцовете от династия Куру, Пандавите, били негови братовчеди. Назрява обаче конфликт между тях и Кауравите (друга роднинска фамилия). Тогава, Кришна предлага двете страни да изберат между него самия и неговата армия. Кауравите избират армията му, а Пандавите - него. Кришна става колесничар на Арджуна в това епохално сражение. „Бхагавад гита” предава съветите на Кришна към великия воин Арджуна преди началото на сражението. Последният е потресен от жестокостта на войната, но Господ Кришна го съветва да приеме неизбежното и да прави необходимото в тоя свят, без да се привързва към него, тъй като душата на всекиго е безсмъртна. След войната Кришна живее в Дварака, а по-късно се оттегля в гората, където бива прострелян по време на медитация.
С течение на времето, Господ Кришна става най-популярният обект на преданост в традицията „бхакти” в Индия; многото му имена, които се пеят като мантри (. Според Господ Кришна, концепцията за Лила („божествената игра”) е основен принцип във вселената. Самият Той обаче минава отвъд ограниченията на тази проява. Влюбените в Него също могат да се освободят от илюзията. Пътищата за всекиго са различни, като дори обожаващите по-низши принципи обожават всъщност Единствения, макар и „неправилно”. Но най-бързо според Кришна се прогресира по духовния път чрез безкористно себеотдаване на Бога и вътрешна непривързаност, при продължаващо изпълняване на външните задължения в света. По посединя пункт Кришна се различава от преобладаващите тогава отшелнически тенденции сред духовниците и служи като стимул за ред реформаторски движения през вековете.
Днес тълкуванията за Бог Кришна са разнообразни: от върховното му поклонение (Свами Прабхупада, основал известното „Международно общество за Кришна съзнание”), през резервирани (много западни езотерици причисляват вярата в Бог Кришна към неактуална вече епоха) до универсално духовни, предимно източни, но и някои западни наставници.
В същността си вярата в Неговата Всепривличаща сила се основава на безкористното предано служене с любов към Бога като двойка характеристики на мъжкото и женското начало (Радха и Кришна) и тяхната вечна трансцендентална връзка. Върховната Божествена Личност е отразила себе си в мъжете и жените, които трябва да пречистят телата и душите си и да достигнат идеала за божествената любов и небесното царство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар