вторник, 6 април 2010 г.

Вярата - мощен двигател на човешкото развитие

Из "Науката и възпитанието" от Петър К. Дънов, изд."Сила и живот", трето юбилейно издание,1996г.
Важно е да правим разлика между понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията е творение на известна настройка на душата към даден предмет, от който зависи нейният вътрешен мир. То може да се мени, във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование.
Тази е естествената причина, че което е религиозно за един, е съвсем нерелигиозно за друг. Един пример: Непогрешимостта на папата,което е религиозно за католика, е до висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Навярно това се потвърждава и от постоянниет стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата в убежденията на разните умове,които по различен начин са настроени и разположени. Това обстоятелство ни довежда до истината,че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положениия,които по естество са свързани с интереси,нямащи нищо общо със същността на предмета. Но личните ни интереси упражняват голямо влияние върху нашето душевно настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват по пътя на духовното ни просвещение. Тогава се явява необходимостта да изпитаме всяко религиозно творение,дали има солта на истината или не. И щом разберем, че му липсва тази сол,то е наша свята длъжност, да го поставим настрана като човешко заблуждение. Истинската религия трябва да се очисти от всичките си дрипи,които временно в миналото й е окачило по лични човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени,съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива според вечния закон на живота,преобразяващ всяка форма в природата, съгласно общата деятелност.
Нашият духовен характер се създава от истината и добродетелтта, а не от лъжата и самозавлудата. Не е какво мисли човек за себе си,но къкъв е на дело. Като общо правило хората имат високи понятия за своето"его", но времето ще пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор между нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина,като че е излязла направо от Божиите уста. Без всяко съмнение,Бог говори истината,но човек поради своето паднало естество,по-удобно му е да говори и двете. В това, иманно, е една от опасностите за успеха на истинската религия.
Обаче,това не е така с вярата -тази сила на душата,посредством която човекът от самото начало на своето възраждане, е започнал да питае любов към онова невидимо Същество,Създател и Крепител на целия свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели. Тя е въодушевявала неговата душа с мисли святи, с мисли велики, сидеи възвишени, за доброто, за хубавото,за истинското. Тази вяра и днес е мощен двигател и в науката и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на истината,която ни принуждава да се стремим да дирим и опитваме всичко. Каква самоотверженост е започнала да се развива днес в душата на човечеството!Какви жертви се правят от всички благородни хора,само да ни се даде случай да видим лицето на тази деятелност,която лежи скрита в дълбочините на природата!Каква радост ще изпълни душата и ума ни когато успеем да надникнем в дома й! Да, велика и блага истина,светлина на живота ни,която подбужда и въодушевява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления! (19-21)

Няма коментари: