понеделник, 29 март 2010 г.

Човекът на новото време ( доклад от конференция)

Новата епоха на Родителите

Историята е низ от събития, свързани с постигането на една обща цел за човека и планетата земя. Историята не е сбор от факти, които описват дадено събитие, тя по-скоро ни служи за изучаване на принципите, които движат човешките съдби и разрешават различни кармични възли, за да освободят окованият от греха човешки дух. Така например, ако се вникнем по-задълбочено в събитията около семействата на Адам, Ной, Аврам, Яков, Юда и Исус можем да проследим еднаквите принципи на възстановяване позицията на първородния син, а именно – освобождването му от господството на Сатана и преминаването му напълно на страната на Бог. Възстановяването позицията на първородство е от първостепенно значение за Бог, който след грехопадението продължава своята творческа задача за създаване на своята божествена цивилизация. В нея основна градивна единица на обществото заема семейството на Бог, което представя Неговата потомствена линия, род и човечество. За съжаление, обаче грешките в историята въпреки уроците, често се повтарят, което забавя процеса на възстановяване. Така например, знаем, че потънал в съмнения и ревност Каин убива Авел и размножава братоубийството в света. Според богомилите , а и според съвременни откровения, Каин е станал родоначалник на злото , поради кръвната си връзка с падналия Архангел ( Ева наруши заповедта на Бог и опита от забраненият плод на Дървото на познанието) и за него е изключително трудно да премине на страната на Бог, ако неговият брат Авел не направи необходимите условия за изплащане. И ако той е проявил арогантност и високомерие, се налага този курс на помирение да се повтори. Подобно на Каин, и Исак иска да убие Яков, но ние знаем, че този път малкият брат трябва да изтърпи принудително слугуване цели 20 години в чужди земи, въпреки че му и била дадена божията благословия за унаследяване на първородството. Бог благославя Яков, защото той осъзнава, че първородството има огромна стойност и прави всичко възможно да го възстанови. Освен това Яков поставя условия за възстановяване на семейството от сатанинския свят към Божията страна. Поради огромното си смирение той може да се нарече истински божи служител, прегрърнал своя разярен брат с уважение и възстановил за пръв път в библейската история на човечеството правилната връзка между братята. Известно е от юдейската история, че от този момент с прегръдката на двамата братя, се поставя и началото на ново семейство и род на Божията страна. Яков се преборва също и с ангела и доказва своето господство над архангелския свят, което означава, че поставя и условия човечеството да стане господар на творението.
Като установява господството над себе си, над грешното семейство и по-специално над ангелите, Яков наследяваа вертикалната връзка с Бог, установена от Исак – синът на Аврам. На тази основа започва да се гради братството между хората, синовната преданост към родителите изграждането на Божия идеал за семейства и Небесно царство на земята. Преди хиляди години, може би паралелно с юдейската история древна Индия се раздирала от междуособици и царството на Пандавите бива възвърнато със сила в братоубийствена война. Не случайно много християни не могат да си обяснят тази война и водачеството на Бог Кришна, който казва че физическото тяло е преходно и ненужно в този конфликт,защото душата е вечна и продължава своето същестуване в други форми и измерения. Но в една старозаветна епоха, подобни събития са били неизбежни, докато не се извършват редица условия за идването на Месията – Исус Христос, с чиято поява в епохата на рибите и неговото разпятие се поставя началото на една мъчителна двехилядолетна история за пълна победа на божията любов.. Тук не решаваме въпроса как би могъл по друг начин да се установи справедливостта, а насочваме вниманието към ролята на християнството е неговата трансформация като централна религия на спасение в световния миротворен процес.
Исус се ражда в позицията си на по-малък брат спрямо Йоан Кръстител и трябва да бъде приет от него и всички останали като Месия и Истински Баща – втори Адам – родоначалник на новия човешки род. Той е първият първороден син на Бог, единен в Духа и Сърцето със Него, следователно, Той е праотецът на новото човечество. Чрез него се изявява Отца :” Йоан 17. 25- Отче праведни, светът не те е познал, но аз те познах: и тия познаха, че си ме пратил . 26 И явих им твоето име, и ще явя, та любовта, с която си ме възлюбил, да бъде в тях, и аз в тях. „
Доказал, чрез изпитанията в пустинята своето господство над Сатана, Исус не може повече да бъде атакуван пряко, Тогава Сатана се насочва към хората – изпадналите в безверие водачи и дори ученици. Тук ключова фигура заема Йоан Кръстител, който като по-голям на години и наследник на мисията на пророк Илия е в Авелова позиция спрямо еврейския народ. Бог е подготвил избрания народ напълно да повярва в Йоан като специален Божи пророк. Всички разбират, че той е велик Божи човек, когато научават за пророчеството на ангела относно неговото раждане. Научават за чудото - баща му онемява в храмаи за другите чудеса и знамения,които се появават по време на раждането на Йоан. В Лука 1: 65-66 пише : „ И обхвана страх всички жиеещи около тях и разказаха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. Всички, които чуха това на сърце си казваха: „Какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.” Освен това вярата на Йоан е толкова силна, че много от първосвещенниците и обикновените израилтяни дори мислят, че той може би е Месията ( Йоан 1-19 )
Дадени са редица подобни свидетелства. Йоан 1.19 „ И ето свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещенници и Левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си? 1. 20. Той не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос. Йоан 1.26:” Аз кръщавам с вода. Подир вас стои един, когото вие не познавате”. 1.27. Ето Божият агнец, който носи греха на света В 1.29 Йоан свидетелствайки казва : Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз не го познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече, онзи над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е който кръщава със Светия Дух...
Затова народът на Юдея, вярва в Йоан Кръстител и го следва, сякаш той е самият Месия. По този начин много вярващи тръгват с Исус Христос като негови ученици.
Може би Йоан Кръстител е имал големи способности на ясновиждане и пророчества. Лично аз често го сравнявам със съвременните „духовни хора” с развити духовни сетива или екстрасензорни възприятия. Много от тях получават откровения, стават водачи на големи духовни общества, където се вярва в тяхната избраност подобно на Месията. Но е известно, че в духовният свят има редица сфери, а най-високата сфера на Небесното царство все още стои необитавана и очаква своето развитие след напускане на Земята от онези, които са изпълнили сто процента своето божествено предназначение. В този смисъл приемащият информация от други измерения е подчинен на общото провидение, което изисква от него да сравнява с останалите други подобни на него хора. А в свещенните писания, да търси онова духовно водене от духовните учители, което разяснява общата ни цел – възстановяване на човешкия род и създаване на Небесно царство на земята, разгръщащо бекрайния човешки потенциал.
В Йоан 1.21 свещенниците питат Йоан Кръстител: Тогава що? Илия ли си? И той отвръща: Не съм. Питат го пак: Пророк ли си? И той им отвърща:” Не съм. Затова му рекоха : Кой си?, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си? ( 1.23) Той рече: Аз съм „глас на едного,който вика в пустинята...” (1-23) И по този начин с най-общи думи, първосвещенникът, сякаш се измъква от отговорност и дава възможност да бъде атакуван от сатана и да бъде откаран в затвора, откъдето пита :
” Ти ли си оня, който има да идва или другиго да очакваме?” (Лука 7.19)
Объркани учениците се обръщат към Исус, а той отвърща: „Какво излязохте да видите?Пророк ли? 7. 20. Да, казвам ви и повече от пророк...(пак там 7. 28( Казвам ви: между родените от жена, няма по-голям от Йоан:обаче по-малкият от Божието царство е по-голям от него.”
Така Исус не е разпознат, а дори е предаден от своя братовчед и своите ученици. Затова той поема пътя на кръста , по подобен начин поемат този кърс и всички негови ученици и последователи. Световното християнство е принудено да мине през най-тежко преследване и унищожение от страна на поклонници на различни богове или ритуали като жертвоприношения на животни и хора, характерно за всяка езическа епоха на аморалност и бездуховност. А по-късно то едвам си пробива път, задушавано от онези държавни представители на властта скрити под маската на християнската религия.
Ето защо, молитвата на Исус в Гетсиманската градина „Отче, нека ме отмине тази чаша” не е признак на човешка слабост, както често традиционното хриситянство е склонно да обясни, а знанието, че световната история ще бъде залята от кръв и нови братоубийствени войни, спасението на човека ще изисква още по-големи усилия и жертви. Всяка грешка се заплаща с чрез много по-сериозни условия и стъпки от предишните.
В новата епоха на Водолея човечеството е изправено пред необходимостта да посрещне достойно новото време като приеме изливането на Святия Дух, в позиция на Утешител, Помощник и Учител на всеки искрен търсач. Исус Христос беше пример за истинска личност и наш праотец, който показа пример на истински Учител и истински Родител. Той е крайъгълният камък на единението на своя народ и цялото човечество, което е трябвало да го приеме като цар на царете и миротворец в света. Затова и напътства своите ученици така: ”Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени; давайте и ще ви се дава; ...защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Лука 6.37) И рече им една притча: Може ли слепец, слепеца да води? Не ще ли паднат в една яма? ( Лука.39) ”Ученикът не е по-горен от учителя си, а всеки ученик когато се усъвършенства ще бъде като учителя си. Защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш в гредата на твоето око? Или как можеш да речеш на брата си: „Брате, остави ме да извадя съчицата в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо! Първом извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.(Лука 6.41)
Примерите за Второто пришествие на Илия в позицията на Йоан Кръстител и пришествето на Исус ни карат сериозно да се замислим върху духовните явления и събития пред ново време, прехода към епохата на Водолея, отбелязваща Новата епоха (Светла или Златна епоха) според индийските свещенни писания или епохата на Родителите, според библейските свещенни книги.
Днес много вярващи хора очакват да дойде Спасител от небето, който да ги приеме в своята обител. Често той е представян като индивидуално същество – в мъжки или женски образ. Това е твърде лесен начин за разпознаване на Месията. Обикновено неговите свръхестествени способности или красив царски образ привличат милиони хора по света. Но както ни е известно от реалните факти в историята вярата на човека се калява като стоманата в изпитания, които ни дават така нареченото Огнено кръщение. Защото Исус първо бе Оня, който кръщаваше в Дух и Истина , днес ние ще бъдем кръстени – пречистени и овновени чрез Огън. Исус бе попитан: „Йоановите ученици често постят и правят молитви...., а твоите ядат и пият. (Лука 5.33) Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато сред тях е младоженецът? Ще дойдат обаче дни когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава през ония дни ще постят...(Лука 6. 35)
От тези редове съдим, че всички духовни практики свързани с тежки условия на самодисциплина и аскетизъм са временни. Както Яков и Исус можем да владеем над греха, да контролираме и владеем творението по правилен начин, да поемем път на миротворство и божествена любов. Но не всички вярващи на земята имат силна или съвършенна вяра. Вече както видяхме от редица примери, не само от Бибийската история, но и въобще, грешките на хората се изкупуват чрез още по-строги и сериозни изпитания. Това означава, че не може да си позволим да бъдем мързеливи или своенравни индивидуалисти и да следваме буквални интерпретации на пророчества и водене, които разединяват пътищата на хората. Днес сме свидетели на редица общества, които знаят наизуст свещенните писания, може би се молят ден и нощ или усилено извършват някаква духовна практика. В този смисъл може да кажем, че те имат силна вяра или казваме също, че са много знаещи, способни да дават духовно знание на другите и да ги водят в духовния им път. Но, бихме се попитали, дали подобна вяра води до истинско знание и духовно единение на целия свят? Можем ли да водим диалог и да стигнем до едно разбиране и обща цел? Защото, когато бъдем всички с развито сърце, устремени към разрешението на въпросите за щастието и хармонията в света бариерите на нашите различия и гледни точки отпадат и ние се приближаваме до Божията гледна точка. Днес човекът е в позицията да застане на мястото на Исус Христос и учениците му и да продължи техния път. Исус е искал да превърне този свят в Небесно царство на земята. Трите благословии дадени от Бога на човешкия род все още не са изпълнен докрай. Първата благословия за достигане на лично съвършенство е вече постигната от всички искрени последователи на Исус Христос – това са всички велики светци – духовни учители и редица техни последователи, но втората - създаване на безгрешно потомство и идеален свят, както и третата - пълно владеене на Земята и Космоса – още не са реализирани. Появата на редица духовни явления и напъствия за изпълнение на тези благословии идват от различни места и духовните водачи потвърждават това. Не трябва да забравяме нашата основна задача на земята и аз вярвам, че всеки от нас прави уверени крачки към достигането на крайната цел на Божието творение. Така можем да кажем, че нашият живот е изпълнен със смисъл и можем да посрещнем годината 2013 подготвени, готови да продължим изграждането на новото хилядолетие. В учениеето на индийският учител Парахамка Йогананда, останал в съзнанието ми със своята безкрайна синовна преданост и дълг към „първите праотци” на човечеството се дава следното напътствие:” Каква е духовната цел на взаимоотношенията с другите ? Стара американско-индианска пословица казва: “Не критикувай своя съсед, докато не извървиш и миля, обут с неговите мокасини.Ако ние честно се опитаме да вървим обути в мокасините на другия, може би след една миля, ще разберем защо той има такъв особен маниер... Вместо да намираме недостатъци в другите, трябва да възпитаме разбиране за тях. Разбира се, едва ли ще очакваме, че ще се разбираме със всеки през цялото време. Нашата светска среда прилича на полировачна машина, в която са хвърлени различни видове скъпоценни камъни. Машината е пълна с вода и полиращи агенти; тя се обръща. търка и разбърква. Накрая излизат красиви скъпоценни камъни. .. Самият факт, че вие силно чувствате неразбирателство с някого доказва, че имате нужда точно от такъв човек, за да ви накара да видите недостатъците във вашия характер, за да ги промените. Трябва да се запитаме защо се случва така, че не се разбираме с някой. Защо този човек се държи по такъв особен начин, който аз не харесвам? Винаги има причина за това, и ние бихме могли да я открием.. .” ( Духовният брак, 2009) Днес Изток среща Запада, обединяват се вражески култури и нации, религия и наука, мъже и жени от цял свят се срещат, за да изградят заедно свят на мира. Бог никога не се е интересувал от нашите лични интереси и концепции, Той винаги е искал да установи истинската любов и своята потомствена линия, така че ние да преминем отвъд нашите граници и разбирания за нещата и света. За да се възстанови изгубената божия любов живот и потомствена линия на земята са дадени редица духовни учители и учения водещи към всеобщата цел. Всеки духовен учители разрешава определени задачи, а техните ученици са длъжни да си сътрудничат и изпълнят своята отговорност като продължат Вселенската задача. Учениците израстват и в един момент застават на позицията на своите учители. Това е начинът, по който ние достигаме единство с Бог и израстваме като истински родители, унаследили саможертвеното Сърце на Бог .
Ето отново основните принципи на Парахамса Йогананда по въпроса за брака: “Проблемите в брака най-често се случват, когато двойките не разбират неговата реална цел и значение, особено дълбоката връзка между брака и духовния път. Учителят обяснява че Единственият, т.е. Бог, за да се забавлява с нас се е размножил на много мъжки и женски полюси. И сега Единсвеният в многото се опитва да обедини всички и да ги направи пак в едно. Това е основният сценарий на Вселенската игра. (Духовният брак, 2009)
В тази светлина можем да разберем желанието на човек в търсенето на другар... Бракът не е само ограничен човешки инстинкт, а универсална сила. Това е космическата сила на привличането, на любовта вродена във всички същества, която привлича всичко в едно съзнание. Учителят често дава тази илюстрация така : Океанът на Духа с помощта на бурята от измами (Мая) донесе вълните на всички човешки сътворени същества. И вълните искат да станат едно с океана. Това не ограничава, нито принизява значението на брака. Ако се разбере правилно и се живее така , бракът е много важно, необходимо стъпало в цялостния процес на връщаме към океана на Духа. ( Духовният брак, 2009) Но много хора имат погрешно впечатление и искат от брачния партньор пълно съвършенство, което само океана на божественото съзнание може да даде, то се развива именно чрез любовта, която развиваме, не само към себе си, към ближния, но и към враговете си. Един прибързан и нереалистичен подход довежда редица връзки до разпадане и разочарова младите хора. Днес човечеството е изправено пред сериозно предизвикателство - да реализира втората и третата божия благословия. И накрая се обръщам към думите на апостол Павел от Първо послание към Коринтяните: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти или книжал що дрънка.. И ако имам пророческа дабра, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра,тъй щото и плнини да премесвам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всички си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва” (Първо Кор.13.1-4) Любовта е вечна, продължава апостол Павел, другите дарби отпадат и аз добавям, докато същността на Божието Сърце е постоянна и непроменлива величина, към която човек трябва най-много да се стреми.

от Румяна Русева

Няма коментари: