петък, 19 юни 2009 г.

Пътят на ученика

Пътят към истината
Размисли по повод 145 годишнината на Учителя Беинса Дуно
Доклад на духовен събор -, 20 юни, 2009 г.
От Румяна Русева

По пътя на самовъзпитането си, човек прави много опити, докато дойде най-после до известен метод. Така той изработва правилни чувства и мисли, които представляват негова лична опитност. Ценни са мислите на човек, който е дошъл до тях, чрез своите лични прежиявания.
В житейскя път на всеки човек има възходи, при които стъпалата към живата ни връзка с Бога са изграждат от искрените му усилия да разбере посланията на Бог, чрез словата и напътствията на духовен Учител. В личния си духовен път съм отправяла редица въпроси, на които Учителят Беинса Дуно по различен начин ми е отговарял. Тук ще споделя само някои съществени за мен неща, които са ми направили впечатление по пътя ми към търсене на истината.
Тъй като свързвам учението на Учителя с това на българските богомили, бих искала да започна с едно мое стихотворение, която ще ни въведе в
темата:
Богомилска кръв

Наричаха го “свят човек” –
не спираше да броди из страната.
В ролята на божи син
раздаваше им светлината.
Хранеше се малко
и болестите хорски разпознаваше –
лек им даваше,с билки
и с молитви ги отпращаше.
А когато женеха се млади
викаха го за водител
на сватбарски ритуали –
древен обред
за рода и чистотата на дома.
Посредник между двата свята
богомилът носеше вълната
на новата земя – без бедност
и страдание – живот свещен
в любовта.
Смел и силен в духа той носеше
кръвта сродена с небето,
и хората спасяваше от грях
като сърцето си раздаваше за тях;
Жената считаше за свята
и бъдеща царица на земята.

Макар да ни говори за новото бъдеще на Любовта, равенствого, свободата и мира, Учителят ни открива истината, че с идването на Исус Христос се е поставило това начало – тогава когато Великият Учител на човечеството казва : „ Ако не станете каго малките деца, няма да влезете в Царството Божие” ( Пред Новата епоха, Хелиопол , 2006 с. 6) И така българският ни учител добавя, „ .съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася, сега” И тъй като този изход ,явно е един дълъг процес но осъзнаване то и днес се оказва, продължава Учителяг, „че само високоразвитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране , само те могат да съзерат това ново, което идва в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схваащат приближаването на пролетта или изгрева на слънцето. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи , да се съобразим с настъпващото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящого време.” ( с.7)
„Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеален начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото Божествено Слово, което му се праща от провидението и не приложи тсва велико слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията от своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и култура на Запад.
В книгата за науката и възпитанието четем думи на Учителя за онези народи въздигнали благотворителни общества и учреждения, за различни човеколюбиви общества и дружества, които изразхозват ежегодно големи суми и правят всевъзможни саможернви за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.
Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се разлечават съществено и следоветелно могат да намерят един общ модел, в който учениета им да си схождат и хармонизират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, говори ни Учителят, че всеки, който има зрение може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото. Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което той, носи в себе си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в живота си. (с. 10)
Вследствие на това малцина има в света, които живеят в пълния, смисъл на думата. Но когато човек е в пътя на истината, казва по-нататък Учителят,
той знае какво търси и е наясно как да го постигне.
Учителят Исус Христос е този, който може да кръщава с Дух, но Духът на истината е онази сила,която обзема съзнанието и го прави способно да работи и твори с възвишена цел. Духът на истината носи Просветлението, от което има нужда всеки човек, независиво от образованието и пола си. Този, който стои на пътя на Истината , няма страх, душата му не се измъчва он съмнения. Той е освободен от всякакви притеснения, негово е правото да получи своята нравствена свобода.(с.11)
В книгата”Пътят на Ученика”, Учителят подчертава къкъв трябва да бъде този път. Така както здравословното състояние на детето, доброто състояние на мозъка, сърцето, мислите и чувствата зависят от майчиното мляко, така и правилното развитие на ученика зависи от любовта му към знанието. Знанието е целта, към която всеки трябва да се стреми, а любовта е храната, която всеки трябва да получава. Така нашият духовен характер се създава от истината и добродетелта.
Процесът на пробуждане на съзнанието или просветлението на ученика е път на многократни падания и ставания. Падането не е от някоя висока скала, а от височината на която двама души са съчетани в битка. Всъщност ученикът се бори с трудностите в света.
И ето следва и напъствието за вярата, на оснавата на която ученикът намира сили да продължи и да не се отказва. Вярата е тази сила на душата, посредством която човекът питае любов към своя Създател. Тази вяра е вършела велики села и добродетели. Тя въодуиевява с мисли святи, с мисли велики, с идеи възвишени, за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра е мощен двигател в любовта към знанието на истината, която ни принуждава да дирим и опитваме всичко. Каква самоотверженост е започнала да се развива днес в душата на човечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора в умственото и душевно мирообразование на човека.
Сигурно разбирате какво означават думите, че небесното царство се взима със сила? Това не означава, че се подразбира приказката за селяните, които искали да превземат Константинопол с гегите си. Тук става въпрос какго Учителят пояснява, че силата зависи от знанието и мъдростта на човека, а не само от неговата любов. Но това не означава че е възмохно да помирим доброто със злото . Това е абсолютно невъзможно. И тук искам да поясня едно объркано виждане за доброто и злото,която наблюдавам сред голяма част от духовните търсачи. В Зороастрийската култура се среша разбирането, за тези две противостояши сили като изначални – Ахура Мазда от най-дълбока древност е бил почитан като единствения несътворен бог,творец на всичкодобро.Разрушителните сили,противодействаши на нравствените асури били ръководени от ангра Маню,наричан също Ахриман,който е несведуш и изключително зловреден. Материалното творение се оказало уязвимо за злото и се разпространило духовното зло. Счита се, че първите, които идват да засвидетелстват новата пътеводна звезда на човечеството са трима мъдреци от Изтока- жреци огнепоклонници,следваши пророчествата за появата на Спасител. Именно, неговата поява ще ознаменува края наЕрата на Вълка и началото на ерата на Агнеца, в която ненавистта и омразата ше бъдат сменени от състрадание и любов. Така повече от хилядолетия преди за изгре Ветлеемската звезда велкият пророк Заратустра предсказал появата на Месията.
Всички ние се стремим към истината също е и следване на Божият план или Неговата воля. Понякога не бихме могли да кажем защо се случва това или онова по начин, който не разбираме или не ни се иска.
Когато започват свето дело Учителите се обръшат към подготвени хора, които стават и техни ученици. От началото на своята дейност, Учителят сам определил ръководителите на братските кръжоци в страната. Ръководствата се оформили като братства,с по 20 – 30 човека на 1 място. Но неразбирането на тяхната задача за единството на любовта и мъдростта довело до ревност и борба за ръководство. На 1 вия събор в София Учителят поискал да приеме ръководителите от провинцията,но след като чакал 2- 3 часа никой не дошъл. Изгубили времето си в самодоказване и спорове. Една сестра Савка с бележнк в ръка сама отишла при Учителя и записала “Свещените думи на Учителя”. В посока на своето търсене на пътя за предодоляване на тези проблеми, ще се спра на спомените на негови ученици относно практически въпроси , които стоели за разрешаване сред учениците.
Стначало в братството се приемали само мъже, но след беседата “Новата Ева” в школата започнали да идват и жени. Учителят обяснява, че началото на повдигането на човечеството, започва с повдигането на жената. Според мен той е бил наясно с изврашенията, които могат да настъпят в едно обшество,ако се остави да управлява нехармонизирания мъжки принцип. Затова той започва да работи за повдигне на жената, за да повдигне след това мъжа. „Братът сега трябваше да подаде ръка на сестрата, за да се изкачи на едно по-горно стъпало и след това да се повдигне жената в целокупната й изява, за да се повдигне човечеството”.
Но Учителят е бил изправен пред друг въпрос за разрешаване: Как да въдвори ред и дисциплина във взаимоотношенията между половете. Разрушаването на чувствените увлечения и събудени надежди довеждали до напускане и разпадане на общността. Наделели над разума чувствата довеждали до разочарованя и сълзи. Учителят е изисквал да се допитват до него преди да стане това увлечение и да даде нужната насока, но не бил винаги разбиран. Тогава той строго си казвал думата, за да подпомогне разплитането на кармични възли и съдби. В основата на тез проблеми стоят нашата егоцентрична природа и невежество породени от онова духовно зло, за което още Заратустра е говорил, а ние можем да го прочетем в юдейските свешени текстове в символичната притча за Адам и Ева. И така Учителят води соите ученици към обешаната земя твърдо и уверено.
„Как можеш да познаеш присъствието на дявола? Като помислиш да пожертваш нещо. Щом не дава. Той е! Човекът тярбва да е величествен като дърво. Когато духа вятърът ,то превива клоните си, клати се, но вятърът си преминава и само една малка част от дървото си приема за себе си. Някой път вятърът сломява корените да се забиват по-дълбоко в земята.” (из Изгрева т1)
Много от вас биха казали “Ето как да се радваме на живота!” Но трябва да разберете дълбочината, не по-човешки, а по божествен начин. И защо не ви откривам тайни? Къде е вашият партньор? Когато дойдете при мен, аз ще ви кажа.: “Нека вашият партньор дойде с Вас едновременно.” Но сега вие идвате само като жена без мъж. Писанията казват: “Един мъж не може без жена и обратно. Но двамата трябва да са родени в Христос. Любовта може да съществува само чрез тези три същества – разбрахте ли ме? Когато мъжът и жената дойдат най-напред при мене,едва тогава ще можете да се обичате един друг.” Любовта между двама души ние познаваме много добре. Но не бъдете лъгани да търсите такава любов, търсете я между три лица. Христос каза: “Когато сте с Мен и дойде моя Баща, тогава ще ви се открия” . В този аспект ние виждаме коломного Учителят Михаил Иванов работил във Франция с младежта.
Човешката душа е разделена на два пола – мъжки и женски. Жената е носител на живот, на чувствата, а мъжа е носител на мисълта , която е основа на божествения свят.Душата е като издънка, обърната надолу с разклонения , а половете са два клона на една и съща издънка.Следователно, вие младите хора трябва да сте проявление на божествената любов – без измами и без флиртове. Чувствата във вашето сърце трябва да бъдат благородни, разбирате ли?
Когато сте около сестра или жена – ученичка, вие трябва да я закриляте като зеницата на окото си, разбирате ли? Това изисквам от младите хора. Трябва да бъдете толкова деликатни към сестрите , толкова любезни когато се обръщате към тях – в мислите си, в желанията си- сякаш да бъдете за пример. Трябва да знаете, че сте носител на човешка интелигентност. Доколкото се отнася до младите сестри и ученички, бих искал те също да бъдат деликатни и любезни към младите братя и ученици и да имат уважение и почит, така, че да пренесат импулса на благородните стремления в душите. И сега изниква въпросът- дали да се женим или не. В невидимя свят не може да живееш сам: там живетя по двойки. Вие ще имате духовни партньори. Подобията съществуват там –там ще живеете по двойки. човек там не може да живее сам. Ето как създателят е сътворил света.: тук на земята две тела живетя на едно място, а в казуалния свят – две сърца живеят заедно, в менталниа свят – две съзнания са заедно, в духовния свят – две души са наедно, в Божествения свят – два духа живеят в едно. И тогава вие идвате при Бог и ставате едно с Него.
Сега ме питате дали да се жените, като имате предвид физическото си тяло. въпросът за брака е от знаечение в смисъла дали за двама души е било решено да се обединят и да изпълнят Божията воля на земята. И ако не е било решено, тези души трябва да живеят сами. Външният начин за изразяване на любов е чрез светлина и знание, вътрешният е чрез топлота и добро приемане.Съвременните хора, тярбва да изучават двата аспекта на любовта – мъжкият и женският. Този, който иска да получи мъдрост, да получи светлина и знания трябва да търси външни благоприятни обстоятелства. А който изучи Любовта, да придобие топлина и мекота – трябва да се подложи на големи бури и страдания. Който търси Любовта трябва да има силен гръбначен стълб за да издържи на изпитанията. Мъжът е силен отвън, а жената – отвътре. Ето защо и двата се търсят. Любовта носи топлината, а мъдростта – светлината. Онзи, който има вътрешна свтлина търси човек, който има топлината и обратно – онзи, който има топлината търси човек ,който носи светлината.
В Изгревът т 5 с 218
“Човек намира нещата най-напред в себе си и после отива да ги търси навън... Не трябва да бягаме от изпитанията.
„ Учителю,аз дохождам до заключението, че на нещо, която иде отвън човек не може да има абсолютна вяра, а само на онова, която ще се начертава като добия вътрешна светлина” Да, само на него! При ученето трябва да се научиш да образуваш правилни асоциативни връзки. Ще си поставиш една ръководна мисъл и около нея ще си групираш останалите.”
“ Учителю , когато аз не зная как да постъпя правя си билетчета и пиша с “да” и “не” и след това изваждам листче от тях, за да получа правилен отговор.Правилно ли постъпвам?
“ Към тях ще прибягваш само в краен случай, когато не можеш да решиш сама.”
“Значи те изразяват моите настроения?”
“Не, твоите, те са същества, които действат наоколо.”
“Тогава аз трябва да се отнасям критически към тях?”
“Да, ще се отнасяш критически”
” В „Науката и възпитанието” Учителят насочва, „Ние сме създадени да мислим и да правим избор между нещата и да следваме пътя на здравото учение , а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като че е излязла направо от Божиите уста. Без всяка съмнение Бог Бог говори истината, но чавек поради своето паднало естество по-удобно ме е да говори и двета. В това именно е една упасностите за успеха на истинската религия „ (с21)
В своите слова Учителяв винаги ни е напомнял , че новото човечество или новата раса, която трябва да дойде има за цел да развие силата на човешкия дух, за да може той да реализира завета си сключен с Бог, да може той да стане господар или да унаследи божията директна кръвна линия, тоест да стане Негов пряк наследник, имайки впредвид, че Бог създаде човека по свой образ и подобие.

Мостът на мира

Виждам горе надалече,
някъде сред планината,
где бликат изворите буйни
и се вливат към реката –

Виждам моста , който ни пренася
над водата чиста, бързоструйна;
И искам да се слея с чистотата -
на реката - тя плавно носи
пак водите към океана на съдбата.

Океанът на безкрайността
залива ме със свойта красота.
Но мостът там стои -
дава сила, дава воля за борба.

Сред разцъфналите пъпки
на очакваната пролет
надеждата с благоуханен цвят
се ражда в път на самота.

А тя поражда откровения за любовта,
с полъха на пролетни крила –
и ти вървиш към мен като кристал –
чист и ясен, окъпан в светлина.

Няма коментари: