фотография : Милен Ангелов
Облаците вдигам
Облаци големи, бели -
тежки сълзи
измивам от дъжда -
В небосвода грейва светлина-
светлинен лъч
прониква
и раздира бялото око
на мълчанието
и на неизвестнотта.
Изскочи, разгневи се вихър,
отнесе ме...като малка,
никому ненужна капчица...
И аз се олюлях -
без сила и без власт,
да поря синевата...
Облаците сведоха тела,
и ме повдигнаха
разпръснаха се
като перушина,
раздиплиха дантела,
показаха чудати
гривести глави...
засмяха се и се заиграха
И затанцувах с тях -
с нова рокля от пух и звезден прах,
полетях на воля в простора
и весело запях за любовта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар