Доклад от конференция на федерация за духовно единение 'Роза" - тема - Живот в общност - история и перспективи

Фамилистерът на Годен – една осъществена утопия
Господин Гюров, Невена Стоянова
29.05.2009

Втората половина на 19 век - време на дивия капитализъм, време, през което Маркс заявява, че "историята на досега съществувалото общество е история на класовата борба". Безогледна експлоатация на колониите и на работниците в метрополиите, войни за суровини и пазари. Превръщане на законите в средство за легитимиране на злоупотребите на икономически властващата прослойка, дало основание на марксистите да заявят, че насилственото завземане на властта и средствата за производство е единственият начин за построяване на справедливо общество.
През това време един друг мислител и творец успява да създаде първото и може би единственото досега успешно обединение на труда и капитала, да докаже, че това е възможно и изгодно и за двете страни. Жан Батист Андре Годен – име, което малцина са чували, вероятно защото делата и идеите на притежателя му не са довели до кървавите социални катаклизми, които обича да описва историята.
Тук ще разкажем кой е Годен, откъде произхождат идеите му и какво успява да направи той.
Жан Батист Андре Годен се ражда в началото на 1817 г. в семейството на занаятчия във френското село Ескеери (близо до днешната граница с Белгия). Като дете започва да учи в местното училище и бързо намира училищните порядки за неправилни и несправедливи. Мечтае да стане учител и възпитател, за да ги промени. Още на тази крехка възраст осъзнава до каква степен началното образование и възпитанието, което едно дете получава в училище, ограничават, унижават и потискат индивидуалността му и нямат силата да го мотивират за развитие и работа с желание. Но скоро малкият Годен се отказва от тази си идея, решавайки, че ще бъде по-полезен на себе си и околните, ако овладее някой занаят и чрез придобите умения и знания бъде пример за всички в общество, а не само за подрастващите.
Затова още на 11 години по свое желание напуска училище и започва работа като помощник в скромната железарска работилница на баща си. Той е много усърден, и за да усвои всички тънкости на бащиния занаят взема допълнителни смени и се товари с най-тежката работа. 17-годишен започва пътуване из цяла Франция, чиракувайки на различни места, и нерадостните картини, които наблюдава навсякъде, го подтикват към първите размисли за търсене на път към щастието и справедливостта. Годен е убеден, че всеки работник трябва непрекъснато да се стреми към самоусъвършенстване в работата и рационализиране на трудовия процес, както самият той прави. За сметка на това навсякъде вижда угнетени, тънещи в мизерия работници, които не се интересуват от друго, освен да свърши работната им смяна, да получат полагащото им се възнаграждение и да успеят да заплатят сметките си. Работникът не бил нищо повече от робуваща на глада и нуждата машина, заемаща най-ниското стъпало в производствената йерархия.
Завръщайки се вкъщи през 1837 г., Годен усъвършенства професионалните си умения в металообработката. Той започва да нахвърля идеи за създаване на съвършената отоплителна печка – ефективна, надеждна и на приемлива цена. Използваните по онова време печки били скъпи и некачествени. Годен открива, че чугунът е по-добър материал за отоплителни тела и мечтае да създаде масово промишлено производство на такива печки под собствена марка.
През 1840 г. Годен се жени и получава като подарък от баща си известна сума пари. Той регистрира първия си патент и започва собствено производство на новите печки, като за първи път в света използва чугун за промишлено производство на отоплителна техника.
Талантът на Годен се развихря, в следващите години той регистрира над 50 патента, а работата постоянно расте. През 1846 г. заради нуждата от железопътна връзка премества бизнеса край градчето Гиз, където изгражда фабрика, първоначално само с 30 работника. По-късно създава втора фабрика край Брюксел.
Успехът е зашеметяващ. Годен наема все повече работници, а през 1863 г. фабриките му вече произвеждат 172 различни модела продукция – готварски и отоплителни печки и камини. Те са толкова добри, че някои от тях се използват във Франция и до наши дни. Към края на живота на Годен годишният оборот надхвърля 4 милиона франка – значителна за онова време сума – като продължава да расте бързо и след това. Съвсем не лош резултат за селянче, ходило едва няколко години на училище и започнало да чиракува на 11 !
Но не само това прави Годен уникален. Уникално е и какво прави той с това богатство.
В същата 1846 г., когато открива фабриката край Гиз, Годен влиза в движението на последователите на френския философ-социалист Шарл Фурие (това е друг Фурие, не известният математик). Годен възприема социалните възгледи на Фурие, с които ще се запознаем след малко. И паралелно с развитието на промишленото производство въвежда във фабриките си непопулярни по онова време идеи – работа на смени във вредните производства, съкратен работен ден и др.
По-късно Годен се отделя от школата на Фурие и продължава самостоятелно да реализира принципите за социална справедливост. Вследствие на това се ражда фамилистерът. Но преди да стигнем до него, нека разгледаме идеите на Фурие, които го вдъхновяват.
Франсоа Мари Шарл Фурие (1772 – 1837) е оригинален мислител. Някои от прозренията му са оценени едва през втората половина на XX век, а други звучат напълно налудничаво и досега. Като практичен човек, Годен не приема космологичните и психологическите му идеи, намирайки ги за недоказани и неизведени от практиката. Но в същото време той оценява високо социалните идеи на Фурие. Затова ще се спрем главно на тях.
Фурие намира, че социалното устройство, произтичащо от принципите на индивидуализма и конкуренцията, е едновременно неоптимално и неморално. Той смята, че вместо това трябва да се залегне на принципа на обединеното усилие (кооперацията), което би довело както до пълно и хармонично развитие на човешката природа, така и до огромно увеличение на производителността. Фурие предлага обществото да се организира във фаланги – групи с оптимална численост от 1620 души, живеещи в обща жилищна структура – фаланстер, към която принадлежат 4000 декара земя за селскостопански нужди. Фалангите се занимават най-вече със земеделие. Можем да ги наречем комуни, но Фурие не смята за задължително премахването на частната собственост. Фалангата притежава четириетажна централна жилищна сграда с общо 400 апартамента и те могат да бъдат частна собственост на живеещите в тях. Пълно равенство в богатството не е необходимо, тъй като хората са различни и това би било неестествено. Богатството ще зависи от работата на индивида. Най-богатите ще живеят на четвъртия етаж на фаланстера, а най-бедните – на първия. Така те ще бъдат на практика много близо едни до други, вместо болезненото разделение в сегашното общество. Фурие твърди, че бедността, а не неравенството, е източникът на безредици в обществото, и предлага тя да бъде изкоренена чрез достатъчно високи надници плюс необходимия минимум за онези, които не могат да работят. За целта от общата продукция първо се заделя една част за осигуряване на екзистенц минимума на обитателите, а останалото се дели на 12 части, които се разпределят между трите необходими съставки на производствения процес – труда, капитала (инвестициите) и таланта. Трудът получава 5 части, капиталът – 4, талантът – 3.
Фаланстерът – сградният фонд на фалангата – се състои от споменатата централна сграда плюс две крила. Централната сграда е предназначена за тихи дейности – жилищни помещения, столова, зали за срещи, библиотеки, студия. Едното спомагателно крило е за работа и шумни дейности като дърводелство и ковачница. Към шумните дейности Фурие причислява и помещенията за игра на децата. Другото крило е керван-сарай с бални зали и помещения за срещи с външни хора. Външните лица отсядат там срещу заплащане.
Фурие е горещ застъпник на правата на жените. Смята се, че от него идва самата дума “феминизъм”. Една от причините, поради която той предпочита обща жилищна сграда вместо отделни къщи, освен по-ниските разходи и по-големите удобства, е именно правата на жените. По това време няма автомобили и евтин обществен транспорт и затварянето на жените в домакинската работа в разпръснати къщи за него е равно на изхвърляне на жените от обществения живот. Според Фурие всички важни занятия трябва да бъдат отворени за жените, като се заемат според уменията, а не според пола. Той дори заявява, че нивото на всяка цивилизация може да бъде определено от степента, до която жените са освободени.
Фурие се обявява също в защита правата на децата, както и на хомосексуалистите.
Казахме, че Фурие е против конкуренцията. Всъщност той е против конкуренцията, която е в служба на индивидуализма. В същото време той твърди, че състезателната нагласа е част от човешката природа, че тя трябва да се зачита и може да бъде от полза за общността. Друга част от човешката природа е непостоянният и променлив интерес. А работата трябва да доставя удоволствие. За да се съвместят тези неща, всеки член на фалангата може да участва в 40 различни занятия. За всяко от тях той се присъединява към различна група. Групите са в конкуренция помежду си, но от това не произтича нищо лошо, тъй като те работят за благото на общността. Индивидуалният егоизъм се балансира от участието на индивида в група, а груповият егоизъм – от това, че всеки член на групата участва и в други групи.
След смъртта на Фурие се предприемат множество опити да се направи колония по негов образец, главно в САЩ. Като убеден последовател на Фурие, Годен дарява голяма сума пари за опита на Виктор Консидеран да създаде фуриеристка колония, наречена “Обединението” (La Reunion) през 1855 г. край Далас, Тексас. Около 350 колонисти от Франция, Белгия и Швейцария заминават за САЩ, където в близост до Далас ги очакват вече закупени 8000 декара земя. Земята обаче се оказала не особено добра за земеделие, а и колонистите не са били фермери преди това. До идването им в тази зона живеели едва около 400 души, които не се нуждаели от неселскостопанските умения на почти още толкова новодошли. Но най-силен удар върху колонията нанесъл климатът. През май снежна буря унищожила голяма част от посевите, а останалото било довършено от сухото лято и скакалците. Някои от колонистите се отказали и напуснали областта. А през 1860 г. бързо растящият Далас достигнал до колонията и земята влязла в градската зона. Останалите колонисти отново станали граждани.
Другите опити по онова време (в тях Годен не участва) също не постигат особен успех. Доколкото ни е известно, нито една колония не се доближава до желаната от Фурие численост, нито успява да построи завършен фаланстер.
Една от разликите между малките и великите хора е, че несполуките отказват малките, а на великите служат като урок. Или както е казано, “когато губиш, не губи урока.” Провалът на този експеримент не спира Годен, а му помага да осмисли по-добре нещата. Този път той няма да финансира изпращане на граждани да строят ферма на другия край на света.
Във визиите си Фурие пропуска индустриализацията, сякаш тя не се е случила. Няма как индустриалецът Годен да направи същата грешка. Неговата мечта е всички работници да получат реален еквивалент на богатството, на което се радват заможните прослойки. И по собствен проект през 1859 година той започва изграждането на нещо невиждано дотогава, което нарича Фамилистер.
Фамилистерът е голям комплекс, град в града. Разположен е на площ от 100 декара между фабриката на Годен, от която го дели река, и градчето Гиз, и е предназначен за семействата на работещите във фабриката, която също става част от него. Строителството продължава на етапи, общо 18 години. Състои се от централна 4-етажна палата от три правоъгълни блока, шахматно разположени, като двата странични са съединени с централния в ъглите му. Всеки от тези блокове има голям, изцяло покрит със стъклен покрив вътрешен двор, където децата могат да играят целогодишно. Апартаментите са двустайни и тристайни. Има още две по-малки сгради, като общият брой апартаменти е близо 500, а застроената площ – 30 хил. кв.м. В малките сгради има магазини и лавки. Между блоковете - площад, а зад него – голям театър с 1200 места. Изградени са ясли, детска градина, училище, библиотека с 3000 тома, перални и сушилня. Има дори басейн с топла вода. Сградите са канализирани.
Всичко, изградено във Фамилистера, е подчинено на принципите, оформили светогледа на Годен. Той се прекланя пред Живота във всевъзможните му проявления, на Живота като основна цел и функция на Битието. Смята, че трите главни закона на Живота трябва да са в основата на взаимоотношенията във всяко човешко общество. Първият закон повелява да се съхранява и поддържа човешкият живот. Вторият – животът да се развива и прогресира. Третият – животът да бъде доведен до равновесие и хармония. Това са три стъпала, никое от които не бива да се прескача, те следват едно след друго и се надграждат. Затова на всеки член на фамилистера, независимо от положението му в йерархията, богатството, заслугите и естеството на работата му, са осигурени оптимални условия на живот и труд и това се смята не за лукс, а за ненарушимо право. Годен не щади средства и усилия, за да направи съществуването във фамилистера приятно и благотворно за всички. За целта той използва най-съвременните постижения на техниката, които може да си позволи. При така осигуреното спокойствие и сигурност работниците могат да се съсредоточат върху разнообразните дейности, както и да разполагат с много повече свободно време за почивка и саморазвитие.
Ако ние едва през последните години заговорихме за енергийна ефективност, то преди 150 години Годен ни дава множество примери за такава.
Водата в жилищните и сервизните помещения се извлича от подземни източници и се отвежда до всички етажи с помощта на помпа и система от тръби, предшественик на съвременната водопроводна инсталация. Водните резервоари са на 15 м. височина, близо до покривите на жилищния комплекс. На първия етаж има дори душ-кабини с топла вода, която се загрява от парната машина, задвижваща помпата, и бива отклонявана, преди останалата вода да се издигне към резервоарите. Друга система отвежда водата, затоплена при охлаждането на машините в производствените цехове, към пералните помещения, разположени в близост до жилищните сгради. Във време, когато всяка домакиня в обикновните квартали трябва ежедневно да носи тежки съдове с вода, а водопроводната система е привилегия единствено на най-заможните, всеки жител на Фамилистера разполага с 20 л. течаща вода на ден. Това, както и добрата вентилационна система подобрява до голяма степен хигиената и опазването на здравето в комплекса, както и самочувствието на жителите му. Под трите основни сгради са прокарани няколко галерии, които свързват вътрешните дворове и апартаментите с градините отвън, посредством своеобразна климатична инсталация, свързана и със системата от комини, тръгващи от печките във всеки апартамент. С помощта на специална диафрагма тръбите до апартаментите могат да служат както за вентилация, пропускайки идващия от подземията въздух, така и за отвеждане на дима от печките, а през зимата свежият въздух може да се нагрее на топлината на печките преди да бъде пуснат в стаите.
За добрата вентилация спомага и фактът, че покривът на сградите е изцяло остъклен и може да се отваря и затваря в зависимост от температурата навън, а цялостната система елиминира риска от създаване на парников ефект през лятото.
Годен прекарва осветление “във всяко кътче” на фамилистера. За него светлината има особено значение. Тя е не само удобство, а способства за просветата и прогреса. Не случайно на френски език градовете-просветни центрове се наричат буквално “градове-светлини”. Светлината разкрива всичко нечисто, в пряк и преносен смисъл. Тя обезкуражава злосторниците и изважда на показ липсата на хигиена. През деня притокът на светлина е осигуряван щедро от многобройните прозорци на апартаментите и остъклените тавани над вътрешните дворове. Вечер всички помещения са добре осветени от газени лампи, разположени така, че да падат най-малко сенки. Доброто осветление дотогава е привилегия на богатите, докато бедните квартали тънели в мрак след падането на нощта. А Годен осигурява възможност на всеки желаещ да чете нощем - това за него е фактор за духовния растеж.
Днес, в Европа през 21 век, когато сме готови почти да изпаднем в депресия, ако ни спрат тока или водата за половин ден, едва ли можем да си представим какво е означавало през 19 век най-нищи работници да живеят във водоснабдени и осветени апартаменти с централна климатизация, канализация и достъп до топла вода. Качеството на живота на работниците във фамилистера реално е било по-високо, отколкото на голяма част от средната буржоазия по онова време.
Управлението на целия комплекс се извършва от избрани от хората комисии, съвети и комитети. Със снабдяването на магазините и цеховете се занимава административно-икономическа комисия, която надзирава и всички финансови въпроси. Магазините продават на преференциални цени. Организирана е пожарна команда от 40 доброволци. Обществената работа е платена (според употребеното за нея време), като повечето длъжности са заемани от жени.
В самите фабрики работниците избират директо преките си началници. А тези началници избират своите началници.
Децата получават задължително образование до 14 годишна възраст, на най-добрите се изплащат стипендии. Още на 16 години юношите придобиват право на глас.
Организиран е взаимоспомагателен фонд, от който се изплащат помощи и пенсии на болните, инвалидите, старците, вдовиците и сираците.
Как се финансира всичко това?
Годен използва принципа на Фурие за разпределение на печалбите и доказва, че трудът и капиталът могат да бъдат обединени без никой да страда. 5/12 се отделят за заплати, при което заплатите се оказват по-високи от тези в сходните предприятия в областта. 4/12 са за лихви за вложения капитал в цялото мероприятие, което осигурява на Годен средно 6% годишна лихва. 3/12 остават за таланта, което се изразява в изплащане на премии на всички, благодарение на които е въведено някакво подобрение, независимо дали във фабриките, жилищните сгради или изобщо в обществения живот на фамилистера.
Всъщност благодарение на обществения фонд жителите на фамилистера получават много повече, отколкото е лихвата върху капитала. Годишно се дават близо 1,9 милиона франка за заплати, пенсии и прочие, и само 230 хиляди франка като лихва. Към края на живота на Годен работниците притежават около 2 милиона франка от средствата във фонда, а след смъртта си той им завещава половината си богатство – 2.5 милиона франка – с което целият фонд става работническа собственост.
Има и едно нещо, което липсва във фамилистера – църква от какъвто и да било вид. Не знаем точната причина за това, но можем да се досетим за нея. Разпадът на една от най-известните и сравнително успешни фуриеристки общини в САЩ, наречена “Северноамериканска Фаланга” (The North American Phalanx), започва през 1853 г. със спорове за нейното религиозно обвързване.
По времето на Годен във фамилистера живеят над 1700 души. Съжителството на толкова много хора, и то без да са специално подбирани, протича удивително спокойно. От Гиз са изпратени полицаи, които да следят за реда, но се оказва, че те не само са излишни, но дори създават проблеми, тъй като са външни лица и им е чужд духа на живота там.
С вътрешния ред се занимават два съвета от по 12 мъже и жени. За дребни или първи провинения просто се поставя бележка на вратата на извършителя. При системни или по-сериозни простъпки се налагат глоби, а името на нарушителя се изписва на специално табло. Последното и най-тежко наказание е изключване от фамилистера – нещо, което се случва изключително рядко. (Не знаем колко такива случая изобщо е имало, но поне през първите 10 години няма нито един.)
През 1867 г. във фамилистера се ражда традицията да се чества ежегодно празник на труда – в първата неделя на май. По-късно датата става 1-ви май. Въведен е и празник на детството.
Изграден е още един фамилистер – близо до Брюксел, за работниците в местната фабрика на Годен.
Самият Годен живее във фамилистера в Гиз от 1870 г., въпреки че първоначално семейството му отказва да го последва. През същата година той е избран за кмет на Гиз, а на следващата става депутат в Националното събрание на Франция. През 1876 подава оставка, за да се посвети изцяло на фамилистера. През тези години той написва 4 книги, в които разяснява възгледите си, а в последната чертае план за трансформиране на цялата държава. Житейският път на този велик човек приключва през 1888 г. Той завещава цялата си собственост във фамилистера на работниците. По това време жена му вече е убедена в идеите му и след смъртта на Годен влиза в управлението на фамилистера.
Десетилетията след това са най-доброто доказателство за жизнеспособността на неговото дело. До Първата световна война фабриките “Годен” достигат до номенклатура от 4000 артикула и годишен оборот между 12 и 16 милиона франка. Фамилистерът преживява двете световни войни и смяната на няколко поколения. Той запазва своя характер далеч след кончината на създателя си – до 1968 г., когато юридически апартаментите са трансформирани в частна собственост, а търговското дружество е продадено на компанията Льо Крьозе. Днес то е част от групата “Камини Филип”. След тази трансформация състоянието на жилищния фонд запада, но през 1990 г. комплексът е обявен за културен паметник и през последните години започва реставрацията му чрез средства от фондовете на ЕС. Фамилистерът отваря врати за посетители всяка година на 1 май.