събота, 21 февруари 2009 г.

Taтко

Ти слушаше,когато ставаше тъмно,
Това е най-добрият ти подарък.
Ти имаше уши да слушаш
екслозивните акорди на младостта ми.
Думи нoжове, срички саби,които свистяха.
Всички си тръгваха.
Но ти оставаше,
ти слушаше.

Когато взривявах тавана- крясъци изстрели,
бързи огнени атаки,
пронизващи крилата на ангели,
ти чакаше
закърпваше крилата
и някак си вървяхме все напред.
До следващия ден,
до следващия разговор,
до следващата бомба.

И когато всички тичаха към скривалищата си -
за убежище,
за защита -
ти оставаше на бойното поле.
беззащитен за огъня от всички страни.
Рискувал живота си,
като си ме създал.
Рискуваше живота си,
когато ставаше тъмно.

Дерек Чапмън
Декември 1993
Из "Петте езика на любовта при тийнейджърите" от Гари Чапмън

Няма коментари: