Мисията
Част 1
Дон Сервантес, г-н Малборо, граф Монте Кристо и Индиана Джоунс решиха да се срещнат и да се запознаят като обсъдят новите условия, в които бяха попаднали. Всеки от тях беше натрупал различен житейски опит, но вече имаха едно и също мнение по въпроса – не можеше повече да се живее така самоцелно. времената бяха опaсни и те разбираха, че трябваше да водят сериозна война срещу опасността от “червената чума на 21 век” – СПИН. Това налагаше да бъдат стриктни при избора на партньорките си, да се предпазват от всякакви изкушения и да не провалят мисията си. Разбира се не се считаха за “младоци” в тази работа и можеха да се справят със самочувствието на “печени” мъже, но срещата им с извънземната ги научи да бъдат още по-предпазливи.
От опит знаеха, че Черната ложа работеше трескаво, за да ги привлчече за свои агенти
и можеше изневиделица да им изпрати някоя “прелест” под маската на “смирена” жена.
Индиана Джоунс в последния си кръстоносен поход в Швеция не забрави поредното си опарване от една твърде млада дама, оказала се тайна черна агентка. Сега когато се сблъскаха с новата си познайница отново се стреснаха и едва не се подхлъзнаха, но една силна невидима ръка ги спря и те избраха верния път. Това не беше просто капан,
а една проверка на тяхната способност да различават и да преодоляват изпитанията.
Така някои от тях получиха по-бързо посвещение и преминаха в по-горен клас на космическата йерархия, а тези, които сервираха доста тлъсти лъжи като Сънливко и Къртицата бяха автоматически изхвърлени навън.
Всички получили посвещение имаха закалката от белите секти, но криенете в тях им бе омръзнало , вече нямаше какво да научат там и сега търсеха нов поглед към света.
Те не обичаха “разделението” и често бъркаха ценностната система в желанието си да не изглеждат” сектанти”.Не че бяха страхливи, но желанието им да бъдат различни от другите, да водят и изразят мъжки качества ги правеше да изглеждат неуравновесени.
Всъщност те си бяха почти такива до момента, в който не се срещнаха с въпросната пратеничка. Тя също имаше за задача да възстанови нарушения баланс в природата си, ако успее да помогне за подготовката на мъжете по пътя на космическата еволюция.
Тя се появи най-напред в сънищата им, а после наяве като добрата фея ги докосна с вълшебното си ветрило от сребрист космически прах. То сякаш ги свърза в светла сребърна нишка изтичаща от невидимите светове на Космоса.
Макар,че не се смятаха за светци им се стори,че ще се справят лесно със задачата си да създадат “нов орден” на Всемирното бяло братство в сътрудничество с извънземна цивилизация и да се филтрират сред населението. Крайно време беше да се разкрият явните и тайни различия на политически, религиозни и икономически общности, които често бяха дамгосвани като “секти’. Разбира се, за така наречените “бели секти” нямаше голям проблем – проблемите им се виждаха лесно и се отстраняваха според броя на черните овце, но черните секти бяха особено коварни. Дон Сервантес беше непрекъснато атакуван от ново психотропно оръжие от пуличните домове и често му прилошаваше ,особено след като извърши пречистване в Индия. Тази далечна страда бе събудила у него духовност, която го правеше по-чувствителен към пороците на обществото, в което живееше.
Г-н Малборо отдавна бе престанал да пие лекарства против депресията си и бе отказал цигарите, защото от известно време усилено се занимаваше с бойни изкуства.
Индиана Джоунс постигнал мечтата си да има собствен джип за експедиции , бе завършил бизнес –университет и приготвяше инструментариума си за път. И тримата бяха задължени на дамата-астронавт тъй като търпеливо им отстъпи правото да намерят своя път. Към тях се присъедини и граф Монте Кристо, който най-често се виждаше с тази тайнствена жена, но все още я объркваше ту с една или друга приятелка. Това беше поради отдалечеността на времето, в което живееше и дългия му престой в затвора. Унаследил източна кръв, носеше белези на богат падишах
със собственическо чувство към харема си. Послъгваше на дребно и вероятно аристократичния френски клон, към който принадлежеше го теглеше към забавления и по-лекомислен начин на живот. Сега обаче, връщането му към доброто бе под формата на едно индийско общество повярвало в старата си слава. Рицарският му дух предложи на новопристигналата опора и тя направи леко приземяване. От върха на нейния дом бяха преценили, че тази територия е най-подходяща за извършване на всякакви действия и тя реши да събуди този мъж , който криеше дълбока мъдрост.
Тъй като летеше твърде бързо не можеха да прочетат лесно мислите й и имаше често недоразумения. Обикновено тя правеше своите обиколки на разноските на космическия център. Налагаше се непрекъснато да се консултира с Висшия Космически съвет, защото задачата й не беше лека. Повериха и един твърде опасен сектор – поради малко немирния й юношески характер , счетоха че астронавката трябва да се справи с бившия престъпен свят и да открие подходящи хора за изпълнение на важна мисия. Те знаеха също, че младата дама изучаваше внимателно различията между кучета и вълци, за да си научи уроците от миналото. Когато попадна на своите приятели, тя докладва, че намерила доста свестни, ала светски мъже с “Глава Втора” ( така наричаха случилото се в Битие) , оттам и малко муднички, но от космодрума й подсказаха, че бившият престъпен свят си отива и тези ще се справят с него. Така благодарение на своите телепатични и творчески способности смелата астронавка се бе свързала с избраните, които след известни тренировки и проверки шяха да се присъдинят на борда на космическия кораб. Тя общуваше с няколко планетарни учители, които лесно ориентираха нейните другари в посоката, която търсеха. Разбира се ранга й не бе от най-висшите и тя търсеше своя княз, който да я издигне в по-висшите йерархий.
Всички бяха наясно,че за да станеш равен с представителите на извънземната цивилизация трябва да признаеш различията си като обикновен човек и да изявиш желние да се усъвършенстваш.
И така астронавката свали сребристия си скафандър и пристъпи към малката осветена зала , където я чакаха за да обсъдят новата експедиция. Тя щеше да свърже Египет с Хималаите чрез един източно-европейски клон, за който упорито се носеше слух,
че носи скрито знание за изчезнала “марсианска” цивилизация. Някои я наричаха “родопското чудо”, други “Земята на Орфей”. На земните жители сякаш не им се вярваше ,че древни цивилизации са имали най-висока култура и преписваха постиженията на планетарни гости.
Индиана Джоунс се движеше трудно и радразнено направи забележка по повод тяхната позната. Той беше отпуснал известна сума пари и сега имаше интерес да се включи в определянето на маршрута. Гн Малборо сякаш имаше по-добро настроение, макар че само преди два дни го спипаха с шепа лекарства срещу пушене. Въпреки глупавите си забележки по повод възрастта и външния вид на жените, той си бе дал сметка ,че всяка нелепа мисъл дава отражение върху собствения живот и този на потомците. Дон Сервантес се чувстваше малко гузен, след като скри брат си под маската на най-добрия мъж, който обаче само за няколко месеца бе разобличен от светлите сили и временно отстранен от среща с Висшата цивилизация. Граф Монте Кристо обичаше да си мечтае на канапето у дома и сега си даваше сметка, че ще трябва яко да се поизпоти докато се стегнат за похода.
Всички тези Мечтатели имаха нужда от мобилизация и надежда, че някой мисли и се грижи за тях докато се измъкнат от мрака, който се стелеше наоколо... Илюминаторът светна и вратата се отвори. На прага застана засмяна тяхната приятелка. Тя се надяваше,че всички заедно като истински приятели и спасители на планетата
ще заслужат своята награда – да намерят своята мечтана половинка и реализират истинската любов. Те щяха да са пример за хилядите самотни мъже по света, които бяха изгубили самочувствието си на истински хора и тънеха в безизходица. Тя бе само една жена, тръгнала да изработва разковничето към мира в света – като си изпълни смирено задачите и усъвършенства характера си. Така с поглед към бъдещето малката група направи първата крачка към обединението... С поглед към бъдещето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар