събота, 21 юни 2008 г.

Приятелството

Приятелство
(Махатма Ганди и Р. Тагор)
Шестте години, които Ганди прекарал в Шантикетан, не само положили основите на приятелство за цял живот между него и Тагор- двамата гиганти на съвременна Индия,но и разкрили противоположностите на характера им и действениата сила на техния идеализъм. Тез противоположности били толкова очебийни и привидно непримирими и , че така наречените ученици и “пламенни последователи” не могли да вникнат в същността им. Обаче зад различията се криело едно дълбоко родство , което осъзнавали само те двамата и още няколко общи приятели.
С характерния си делови и практичен подход, Ганди набързо добил представа за нещата, сприятелил се с всички, посочил слабите места и се опитал да обясни на Тагор как да осъществи по-добре идеалите си. “Вярвате в простотата и самостоятелността – казал той на учениците- Чудесно, и аз вярвам в тези добродетели но как ще постигнете самостоятелност без сами да си помагате и как можете да постигнете простота, като живеете от труда на другите?” ...Тяхното общуване е хвърляло светлина върху двамата достойни мъже на Индия – светецът, който се стремеше да направи политиката свята, и поетът , който направи светостта да изглежда красива. Практическата дейност на Ганди винаги е предхождала идеите му. Мислите на Тоагор са имале крила, а практическата му дейност – нозе.Колкото и пъргави да били нозете,те не можели да следват полета на крилата. Ганди – непоколебимият аскет бил по-човечен от хуманистите, вечен мърморко на теория, той носел радост на милиони човешки сърца. Тагор – езичникът, виждал ря там, където Ганди на можел.
Рагор, за разлика от Ганди , бил чувствителен към критиката, Колкото по-смело да пишел за външния блясък на славата или непостоянството на народното благоразположение,всъщност бил дълбоко раним от несправедливата критика, а критиката в повечето случаи е била несправедлива, ако не и злобна.
Различията във възгледите на двамата велики умове на Индия са най-добре охарактеризирани от Ромен Ролан: “Противоречието между Тагор и Ганди , между двамата велики умове , взаимно възхищаващи се и уважаващи се, но категорично различни в своите чувства така,както философът се разграничава от апостола,свети Павел от Платон,е важно. Защото от една страна имаме силен дух изпълнен с религиозна вяра и милосърдие, който търси нова човечност, а от друга- свободно роден,ясен .широкомислещ ум, който търси да обедини стремежите на цялото човечество за взаимно разбирателство и състрадание”. За Тагор Ганди е облян в светлина и сияние.При него “всичко е естествено – скромно, просто, чисто, и всичките му борби са осветени от религиозна яснота, докато при Толстой всичко е горд бунт срещу страстите. ...Безкрайната същност на човека ( както гласят Упанишадите) може да се прояви само чрез великолепната хармония на всички човешки раси. Аз се моля Индия да бъде пример за сътрудничество между народите по света. За Индия истината е в единството, разделението е зло Единството е онова, което обхваща всичко, което намира обяснение на всичко; следователно,то не може да бъде постигнато чрез отрицание. Настоящите опити да се отдели нашето духовно наследство от духовното наследство на Запада е опит за духовно самоубийство....В днешния век господтсва Западът защото той има да изпълнява мисия. Ние от Изтока трябва да се учим от Запада. Буди съжаление, разбира се обстоятелството, че спе изгубили способността да ценим собствената си култура и затова не знаем къде е мястото на западната култура. Но да се говори, че е погрешно да се сътрудничи със Запада, значи да се насърчава най-лошия вид провинциализъм и това може да доведе само да интелектуална нищета. Това е световен проблем. Никоя нация не може да намери спасение в откъсването си от другите. Или трябва да бъдем спасени всички или да загинем всички.” Из : Крипалани, Кришна Рабиндранат Тагор, С., 1988

Няма коментари: