Сърцето на Бога

(Продължение от "Пътят на пионера") Когато бил готов с отговорите на въпросите и своето послание към света, първите хора, които трябвало да го приемат-християнските общносто в Корея се оказали неподготвени.Имало такива, които били фундаменталисти и се придържали към протестанството,други направили компромис с японците и приели шинтоизма,трети също получили откровения,но всички те не успели да го подкрепят. Преп.Муун бил преследван и обвиняван за нарушаване на обществения ред и бил измъчван много пъти в полицията.През 1948г. бил отново арестуван по клеветите на останалите християнски църкви, които се обединили с комунистите. Бил подложен на невероятни мъчения:- Жестоко измъчван от побой за да получи вътрешен кръвоизлив, което продължило три часа.Преп.Муун бил много силен и устоял да не изгуби съзнание. След три часа го намерили жив и пак започнали.Три пъти по три часа всеки път той оцелялвал.- Не му давали да заспи.-Отказвали му всякаква храна и вода.- Вкарвали силна струя вода в ноздрите му и го обръщали.- Трябвало да имитира танцът на жерава.Мъчителят му започнал да се страхува,тъй като неговият затворник никога не заспивал,приличал на признак. Това жестоко изпитание било за да се направи същото условие,което Исус поставил на кръста:" Боже,прости им ,те не знаят какво вършат!' Когато бил поставен в затвора преп.Муун не престанал да се моли за своя мъчител.Веднъж полицаят минал покрай килията и чул всичко. Силно се развълнувал и си признал греховете.По това време неговите последователи се молели и обикаляли полицията. Намерили го почти мъртъв.. Непрекъснато повръщал кръв. Възстановил се след шест месеца. Само скоро след това отново бил арестуван и осъден. Били повикани няколкостотин души, които искали да покажат несъстоятелността на неговото учение. Дали му присъда 5 години концентрационен лагер за нарушаване на обществения ред. Това бил лагера на смъртта Хюнгнам, където никой не оживявал повече от няколко месеца. Не се доверявал на другите,тъй като имало шпиони. Условията в затвора били ужасни.Хората не само били недохранвани и товарени с тежка работа,но от алуминиевият сулфат кожата изгаряла и костите оставали оголени. Хората загивали от инфекция. Това бил адът на земята - изтощителен глад, Често храната от умрелия се взимала от останалите. Основната храна се състояла от листа от репички, вода и сло. Преп Муун тренирал себе си да бъде сит и с половината от това, което му давали, а останалата част раздавал на другарите си. Денят му обикновено започвал от 3ч сутринта. Затворниците никога не са го виждали да спи,защото бил лягал и ставал с молитва или по-скоро ден и нощ се молил. Единствената му цел била да оцелее и не преставал да гради плановете за бъдещето след като излезе от затвора. Бил решен да поддържа добро здраве. Заболял от малария,но не си починал,а продължавал да работи. Комунистите наблюдавали този ,който " рушил комунизма" и следели свидетелствата на затворниците. Преп, Муун не можел да говори спокойно за новото бъдеще и затова чрез поведението си учел затворниците на правилно отношение. Станал примерен работник.Тъй като често раздавал храна и дрехи,които майка му донасяла,затворниците свикнали да взимат от него без да го питат. През цялото това време ,три години в затвора,много затворници станали тайно ученици на преп Муун. Така намерил 12 последователи както Исус имал 12 апостола.През 1950г. по време на корейската война войските на ООН нападнали лагера.Комунистите се били приготвили за екзекуция на всички затворници,но впоследствие затворниците били освободени.Така по странични пътиша преп. Муун- дрипав, изключително слаб взел със себе си един свой другар и на едно колело потеглили за Южна Корея. Там пристигнали в Пусан,но живели като бежанци вън от града и си направили барака от кал и картон. До пристанището имало работници, които се съгласявали да бъдат рисувани и така припечелвали за храна....Заб. Пишейки тези редове имах впредвид думите на Махатма Ганди" Аз съм един търсач на истината" ,както и тези на преп Муун: " Израствайте в Духа и нека Той да ви ръководи".