Джиду Кришнамурти за любовта

Желанието да се чувстваме сигурни в една връзка ни довежда до скръб и страх. Намерили ли сте някога сигурност в някаква връзка? Повечето от нас търсят сигурността да обичат и да бъдат сигурни., но има ли такава любов, когато всеки търси своята сигурност, своя собствен път? Но не обичат защото не знаем как да обичаме. Какво е любовта? Думата е толкова натоварена и девалвирала,че едва ли бихме могли да я използваме. Всеки говори за любовта- всяко списание, всеки вестник, всеки мисионер говорят за любовта. Аз обичам родината си, обичам си царя, обичам някаква книга, планина, хоби, съпругата си, обичам Бог. Любовта идея ли е? Ако е така, то тя не може да бъде отгледана, подхранвана, насилвана и изопачавана както си искате. когато казвате,че обичате Бог, какво имате впредвид? Това означава,че любовта ви към него е проекция на вашето въображение обгърнато в някаква форма на уважение към нещо, което смятате благородно и свято, така че думите "обичам Бога" са абсолютни глупости. Когато се покланяте на Бог, вие се покланяте на себе си, а това не е любов. И тъй като не можем да разрешим какво е това нещо "любовта" ние отиваме в някаква абстрактност. Тъй като Любовта може да бъде решение за всички човешки трудности и проблеми ,тогава как може да й дадете дефиниция? Църквата я е определила по един начин, обществото по друг, и има всякакви определения за нея. Да се въхищаваш на някого, да спиш с него , да имаш емоционални преживявания, приятеслтвото - това ли е любовта? Това е било нормата, модела , който е станал толкова лично, чувствено, ограничено, че религията се намесва да каже,че има нещо повече над това. В това ,което те наричат човешка любов те виждат удоволствието, съперничеството,ревността , желанието да притежаваш, да задържиш и да се намесиш в мислите на другия. Тъй,че признавайки сложността на всичко това религията казва,че има друга любов - божествена, красива, недокосната и некорупирана.По целия свят така наречените светци са казвали,че да се погледне жена е много грешно:те казват - не можеш да се доближиш до Бога ако потънеш в секс. но чрез отричане на сексуалността те си извъртят очите и отрязват езиците ,сякаш отричат цялата красота в света. Те са оставили сърцата и умовете си в недоимък, те са обезводнени човешли същества. Те са изхвърлили любовта тъй като тя се свързва с жената.Може ли любовта да бъде разделена на свята и профанизирана, човешка и божествена или има ли любов? Любовта на един човек не е любов към всички? Личната любов не е ли любов и към безличното. ако обичате човечеството, може ли да обичате нещо специфично? Любовта чувство ли е, емоция ли е?Любовта удоволствие ли е или желание? Всички тези въпроси показват,че ние имаме идеи за любовта,за това какво трябва да бъде или не?И така за да отидем към въпроса какво е любовта ние трябва да кажем,че когато разделяме нещата на това кое е и кое не е имаме е най-изманият начин за справяне с живота.Правителството казва: "Върви и убий заради любовта към родината." Това любов ли е? Религията казва: " Отречи се от секса заради любовта към Бога." Това любов ли е? Любовта желание ли е? Не казвайте, не. За повечето от нас тя е - желание заради удоволствието , което се поражда чрез сетивата, чрез сексуалното докосване . Не съм против секса,но вижте какво се намесва в него.Това което секса дава е абсолютна забрава за себе си,после пак се връщате в реалността и така търсите да повторите отново и отново. Да отидете в това състояние, където няма тревоги, няма проблеми, няма ви. Вие казвате,че обичате съпругата си. В тази любов е включено сексуалното удоволствие,удоволствието да имате някой в къщата си , да се грижи за децата, да готви. вие зависите от нея,тя ви е дала своето тяло, своите емоции, своето насърчение,чувство за сигурност и благополучие. После тя се отвръща от вас ,оттегчава се или тръгва с друг и вашата цяла емоционална уравновесеност се разрушава,а това разстройство, което вие не обичате, се нарича ревност. Отново имаме болка, тревожност и насилие. И така какво казваме: " Доколкото ти ми принадлежиш аз те обичам,но в момента ти не ме обичаш и аз започвам да те мразя. Доколкото мога да разчитам на теб за да задоволяваш моите нужди, сексуални и други, те обичам,но в момента когато спреш да ми ги даваш то тогава вече не те обичам" Но ако можете да живеете с жена си без да създавате такива мисли ,без тези непрекъснати разправии във вас,тогава вероятно вие ще познаете какво е любовта. Тогава вие сте напълно свободен както и тя, а докато зависиш от нея за всичките си удоволствия ти си нейн роб. Така,че когато някой обича трябва да има свобода, не само от другия човек но и от самия себе си......