вторник, 11 март 2008 г.

Царят на тъмната стая

Последната пиеса на Р. Тагор - в навчерието на Втората световна война, е един пророчески акт -прозрение отвъд земните дела. С голямо съжаление авторът научава за избухването на на войната и не разбира защо една християнска цивилизация е допуснала този опустошителна стихия да завладее света. Достигнал до висшите сфери на мъдростта писателят разработва в своите творби идеята за единството постигнато чрез просветлението на неговите герои. Преминавайки през поредица заблуди и грешки , те преминават през огъня на страданието и прозрението за истината , която те търсят. И ако в романа"Гора" виждаме една реалистична действителност на смели млади хора, които се борят и утвърждават своята позиция в живота, то в "Царят на мрачната стая" потъваме в приказното съдържание за едно царство.
Счита се ,че пиесата е съставена по будистка приказка наречена "Раджа" Тук героите и събитията са условни , символиката е позната -
"Царят" и "Царицата" - като външно и вътрешно проявление на реализираната личност. В царството, където хората не са осъзнанти за истинския Цар, настъпва хаос и разруха. Царицата , която не е осъзнала и не е оценила свещената си връзка със своя съпруг - Цар става лесна плячка на тъмни заговори и кроежи от страна на чужди нашественици. Водена от суета и стремеж към удоволствия, тя излиза от двореца за да търси своя "Красив Цар." Но неуверена в собствените си възможности и сили, се поддава на слуховете и под влияние на приятелката си хвърля своите сватбени цвета върху един привлекателен мошеник с разкошните дрехи на Цар. Огънят в градината е не само събитие на развихрилата се драма, но и огън, запален в душата на разкаяната Царица. Дълбоко в съветстта си тя разбира,че е сторила голям грях като е изневерила на своя съпруг. Тя вече не може да го погледне - той й се вижда по-черен и от смъртта. Не и остава нищо друго, освен да се върне в дома на родителите си. Ала как ще я приемат те?
"Не съм достоен да бъде нейн баща, ако търся начин да я спасявам от страданието" - казва Царят на Куня Кабжа.Без изплащане на грешката и без преминаване пътя на пречистване и преосмисляне на ценностната си система, младата жена не може да влезе в дверите на царския палат както е било преди.
"Ти изневери на един Цар, и сега дикара със себе си още седем. Иде ми да те разкъсам на седем части да те пръсна сред седемте царе" -
проговаря бащата преди да влезе в битка
с пристигналите войски на седемте царе - кшатрии. Тук за първи път младата жена проявава дълбоко покаяние и отправя взор навътре към собственото иси сърце и душа.
Маските и преструвките изчезват от лицето й и най-после тя пита мъдреца: "Дядо, кажи ми, как да се справя с такъв приятел?" Мъдрецът, който се появава от началото до края на пиесата като съветник, коректор и представител на самия Цар , отвръща: " Познавам го чрез моите скърби и радости - той ме кара да не плача повече."
Прашният друм, по който всички тръгват към двореца е пътят на всеки един от нас . Изстрадалата Царица смирено се присъединява към пътниците, виждаме с тях и Цар Канчи, станал също причина за разрушение и вражди.
Бунтът против Бог или както тук се представя
като Цар на светлината и справедливотстта донася на героите много скърби и опустошения, които ги развенчават от предишните изкуствени украшения и слава.
" Господи! Не отвърщай от мен честта, която веднъж ми отказа! Аз съм слугиня в нозете ти и търся привилегията да ти служа.Твоят образ ме отвращаваше защото те търсех в градините на удоволствията, в моите царски покои.Но този копнеж напусна моите сетива. Ти не си само красив, ти си отвъд всякакви сравнения!
Царят: Това, което може да се сравни с мен. се намира в самата теб."
Единството на душите прекрачили прага на мрачната стая осветява цялото пространство с любовта и към хората. Тук никой не посреща физическата си смърт, а напротив - всички, вкл. и Канчи биват приобщени към общия път на държавно благополучие. Царският род като божествено проявление на истинската любов
става предпоставка за просветление на всички подданици на царството.
Днес, в съвременната епоха когато нараства ролята на жената за спасение на човешкия род, от особено значение е нейното духовно възпитание , нейното осъзнаване като "царска дъщеря" на Бог и на своите родители. Осъзнавайки своето достойство като наследница на небесния царски род , тя би имала потенциала и вярата да трансформира тъмната страна на деградиращото общество чрез нова гледна точка, сърце и предано служене в името на новото процъфтяващо общество.
Пиесата на Р. Тагор за пръв път е преведана в България от Румяна Русева

Радомила

Няма коментари: