сряда, 14 юли 2010 г.

Една българска роза




Усмивката на роза
Румяна Русева

Хей, чужденецо! Знаеш ли
за моята страна? -
Загадъчна и неуловима,
познала робство и тъга
през сълзи ни говори:
-Елате в розовата долина!
Там е моето сърце!

-И аз те каня, ти ела,
тук, в розовата долина!
И не забравяй нито миг,
че с песните си се прочу
моята родина във всемира..

А тъкмо тя ни носи светлина -
лъч sветъл на любов,
истина и красота -
Те носят ни мира
от Изтока далечен
до Запада при нас – мир
така желан на планетата Земя.....

Онази красота на розата омайна,
даряваща любов е трудно уловима...
И да се слееш с нея е
копнеж вековен – тя винаги
ще носи вдъхновение
за своите чеда –

И ето патриоти и светци,
са тръгнали към свобода...
Да цъфне цялата страна
с рози ароматни,
огрени в светлина.

Те кимат в долината,
канят всички ни с любов::
-Елате странници от път -
уморени, скръбни – елате пак ...

Вдъхнете моя аромат
и тръгнете по света,
за да дарите Любовта
на Майката – Земя.

2008 г.

Няма коментари: