Духовната ни половинка

Богът като божествена полярност
Индийската теология много добре разбира принципа за полярността, който се характеризира чрез видимото творение и ни дава нишката към природата на Бог. Има различни начини на представяне на Абсолюта в противоположности. Сред най-древните е фундаменталната двойнсвеност Баща- Небе. Майка – Земя, в китайската традиция – Ин и Ян.
Изкуството в индуизма, визуалното му представяне е еротично ,но зад всяка форма стои и алегорията на духа. Известен пример е върховният Бог Шива и богинята Шакти в любовна прегръдка. Шива има четири ръц. С едната държи своята любима ,с другите две държи тризъбец – символ на мощта му и героизма му , а молитвената броеница – знак на религиозна отдаденост. Това илюстрира как Шива съчетава активния и съзерцателен принцип. В другата дясна ръка държи стъбло с лотосово цвете пред гърдите си – символът на божесвената творческа сила. Шакти в лявата си ръка държи символът на своята женственост – кръгъл набразден предмет- земята.
В камък и бронз, индуските худажници непрекъснато рисуват темата за любящи Бог Шива и неговата любима Шакти. Според индийската религозна философия, прегърнатите божества представят първия и един от най-важните – самооткровение на абсолюта: мъжкият принцип отразява спокойното и пасивно качество на вечността. Неговата женска половина символизира активиращата енергия,страстното желание и непрекъснатото движение на времето, любовта. Богът и богинята се два различни полюса и все пак в тайнствено единство на двата аспекта на абсолютното. Тази необикновена характеристика на полярността меджу Шива и Шакти заслужава да бъде спомената. В западната религиозна мисъл и в китайската философия , мъжкият принцип се счита за активен и агресивен, докато жеснкият е описан като пасивен и възприемчив. Индийската теология обръща общата картина. Вместо активният небесен бог , който подчинява и завладява пасивната богиня на Земята, индийците обикновено рисуват една агресивна, страстна богиня, която изкушава и прелъстява спокойния и пасивен бог. В индийската митология агресорът е жена, а не мъж. Защо? Дали защото индийската релгия като цяло повече цени и счита за най-важно самотричането и аскетичния живот както и отвъдното съзерцание? Тъй като индийската мисъл проповядва , също че многообразието на формите и индивидуалността са зли неща, то те трябва да се преодолеят. Илюзията Мая или вечната Ева, често е обвинявана за “грехопадението” на човека и цялата Вселена.
Едно древно художествено въплъщение на мъжки и женски характеристики на Божесвения образ стои в храма на Шива в Елефанта – 8 ми век сл. н.е. Сред декоративните базови релефи в големия хол е поставен издялан от скали образ на Шива с три лица. Средната глава на образа представя абсолюта, божествената същност, от която произлизат мъжкия и женския принцип. Централното лице е едновременно могъщо и възвишено, спокойно и затворено. Над дясното рамо на централната фигура е издялан мъжкия аспект- Шива. В лицето и формата са проектирани мъжките добродетели на енергичната мъжественост, воля, гордост, смелост и решителност. От лявата страна на централната маска стои профилът на женската красота и съблазнителна сила. Но средната глава е потънала във величава каменна тишина. Тя надхвърля характеристиката на контрастиращите лица от двете страни. Творческото напрежение и взаимодействие на мъжкия и женския принцип почиват в мечтателна отдалеченост на Шива и Абсолюта. Той не изпитва нито радостта или скъбта, а открива покоят, който светът нито може да даде или отнеме. Централната глава представя лицето на вечността , преливайки в трансцендетална хармония всички взаимодействия ,страдания и радости на мъжко-женската полярност в нашия свят.
Според едно тълкуване трите лица на Шива предават основното послание на Ведическата теология : двата профила са в действие , вселената е в движение. Но а какъв смисъл става това? Централната маска означава изразяване на истината за Вечния, в който нищо не се случва, нищо не преминава, променя или разтваря. Божествената същност – единствения истински Абсолют , нашето най-висше “Аз” обитава в нас, потопено в собствената си величава тишина, ведесъщ и всемогъщ, съдържайки всичко о всеки...”(33)
Цитатите са от книгата на Д-р Ян Уон Ким "Световните религии"