петък, 11 септември 2009 г.

Интеграланата йога на Шри Ауробиндо

Йога и нейната цел

Шри Ауробиндо

Йогата, която ние практикуваме, е предназначена не само за нас, но и за Божественото. Нейната цел е да се изпълни Бо­жията воля в света, да се извърши духовна трансформация и да се снеме божествената природа и божествения живот в менталната, виталната и физическата природа и живота на чове­чеството. Нейната цел не е лично освобождение, макар осво­бождението да е необходимо условие, но освобождение и пре­образувание на човешкото битие; не лично блаженство, а сне­мане на божественото блаженство — Христовото Царство Не­бесно, нашата Сатиа юга на земята. На нас не ни е необходи­мо лично освобождение, защото душата е вечно свободна и робството е илюзия. Ние играем на робство, а в действител­ност от нищо не сме сковани. Ние можем да станем свобод­ни, когато това пожелае Бог, защото Той е нашето висше Аз — господар на играта и нито една душа не може да излезе от играта без Неговото благоволение и разрешение. И често ние, именно по волята на Бога, приемаме и пропускаме чрез своя разум, невежество и двойственост, радост и печал, удоволст­вие и страдание, добродетел и грях, наслаждение и отречение в продължение на много години.

В продължение на много години в много страни, даже въ­обще не мислейки за йога (Той) разиграва без умора тази иг­ра през вековете. В това няма нищо порочно, нищо, което тряб­ва да осъждаме или което следва да избягваме — това е игра на Бога. Мъдър е този, който признава тази истина и осъзна­вайки своята свобода, участва в играта на Бога в очакване на неговата заповед да измени правилата на играта. И сега е нас­тъпил часът за такава заповед. У Бога винаги има избрана страна, където, без да се гледа на всички случайности и несго­ди, чрез няколко или чрез много се съхранява висшето знание, и в настоящия момент, в този епоха, като такава страна се явя­ва Индия. Всеки път, когато Той иска напълно да се наслади на невежеството, противоречията, борбата и гнева, и на съл­зите, и на слабостта, и на егоизма, да се наслади на тамас (тъмнината) и раджас (страстта) — с една дума, на играта на Кали (Божествената майка), Той замъглява знанието в Индия и я потапя в слабост, в упадък, за да не пречи по такъв начин на развитието на Неговата игра. Когато Той пожелае да повдиг­не от мръсотията Нараяна — човека могъщ, мъдър и изпъл­нен с блаженство, Той отново излива върху Индия знание и я въздига, за да може тя да даде това знание на целия свят, не­избежно носещо могъщество, мъдрост и блаженство. В пери­одите, когато развитието и разпространението на знанието е затруднено, йогите в Индия се оттеглят от света и практику­ват Йога за собствено освобождение и удоволствие, или заради освобождението на няколко ученика. Когато това знание от­ново започне да се развива и разпространява, а заедно с това разцъфва и душата на Индия, те отново се завръщат, за да ра­ботят в света и за света. Такива йоги като Джанака, Аджата-шатру и Картавиря отново възсядат троновете си и управля­ват народите.

Космическата игра на Бога в човека винаги се движи в кръг — от Сатиа юга към Кали юга, и от Кали към Сатиа, от злат­ния век към Железния и отново — от Железния към Златния. На съвременен език Сатиа юга — това е световен период, ко­гато е създадена достатъчно устойчива хармония и човекът, при определени условия и ограничения, реализира за известно време съвършенство. Тази хармония се поддържа в него пос­редством силата на чистотата. След това тя започва да се раз­рушава и човек се стреми да я поддържа през втория период чрез силата на индивидуалната и колективната воля. Тя про­дължава да се разрушава и тогава в третия период, той се опитва да я поддържа с помощта на интелекта и чрез обши съглашения и правила. В последствие в периода Кали, тя окон­чателно се разрушава и унищожава. Но Кали не е само зло. В нея постепенно се създават необходимите условия за новата Сатиа, за друга хармония, за по-висше съвършенство. В пери­ода на последната Кали, който сега завършва и резултатите от него все още се проявяват, стана всеобщо разрушение на древното знание и култура. До нас достигнаха само няколко фрагмента от това знание във вид на Веди, Упанишади и др. свещени книги, а също и неясните древни предания. Но близ­ко е времето на първото движение към висините, на първия опит да се създадат нова хармония и съвършенство. Затова та­ка разпространени са днес идеите за усъвършенстване на човешкото общество, знание, религия и нрави. Но въпреки това истинската хармония не е намерена.

Само Индия може да открие тази хармония, защото да се развие тя е възможно само чрез пълно преобразуване на низ­шата човешка природа — частичните изменения тук няма да помогнат — а такова преобразование е възможно изключител­но с помощта на йога. Природата на човека и нещата в днеш­но време — това е дисонанс, дисхармония.

Нужно е да се преобразува всичко — сърцето, деятелността и разума на човека, но не отвън, а отвътре, не чрез полити­чески и социални институти и даже не чрез вероучение и философия, но чрез реализация на Бога вътре в нас и в света и чрез пълно изменение на живота на основата на тази реали­зация. Да се осъществи това е възможно само с помощта на ПУРНА (ИНТЕГРАЛНА) ЙОГА - йога, която е посветена не на някаква частна цел, даже ако този цел е ОСВОБОЖДЕ­НИЕ или БЛАЖЕНСТВО, но реализация на божествената чо­вечност в нас самите и в другите. За тази цел са недостатъч­ни практиките на ХАТХА и РАДЖА йога; даже великият троичен път Тримарга (обединяващ ДЖНАНА, БХАКТИ и КАРМА) не достига тази цел; ние сме длъжни да отидем по-висо­ко и да се обърнем към АДХЯТМА (ДУХОВНА) ЙОГА. Ней­ният принцип в сферата на знанието се състои в приемането на това, че всичко, което виждаме (или не виждаме, но знаем, че съществува) — хората, нещата, ние самите, събитията, бо­говете, титаните, ангелите — това е единният божествен Дух. Що се отнася до деятелността и собствената позиция, то прин­ципът на тази йога е абсолютно себеотдаване на Паратпара Пуруша — трансцедентната, безкрайна и универсална Лич­ност, едновременно лична и безлична, крайна и безкрайна, самоограничена и безгранична, единна и множествена, прониз­ваща чрез своето съществуване не само Боговете на върха, но и човека, и червея, и праха по земята. Това отречение трябва да бъде пълно. Нищо не трябва да оставящ в себе си за себе си — нито едно желание, нито изискване, нито мнение, нито даже мисълта: „така трябва да бъде, а така не може да бъде", „това следва да бъде, а това — не следва" — нужно е да се отдаде всичко. Сърцето трябва да бъде очистено от всички желания, интелекта — от всички проявления на собствена воля. Нужно е да се отхвърли всяка двойственост, да се признае, че целият свят — видим и невидим, е едно висше прояв­ление на съкровена Мъдрост, Сила и Блаженство и уподобя­вайки се на машина, напълно подвластна на водача си, да се откажеш от цялото свое същество, за да могат Божествената Любов, Могъщество и съвършен Интелект да осъществят сво­ята работа и да извършват своята божествена ЛИЛА (Косми­ческа игра).

Нужно е напълно да се отстрани съзнанието за собствено­то АЗ, за собственото отделно съществуване, за да намерим това, което в крайна сметка е предназначено за нас от Бога — съвършено блаженство, съвършен покой и знание, и съвърше­на деятелност, присъща на божественото съществуване. Кога­то се установява (приема), даже и несъвършено, такава позиция на пълно самоотречение, неизбежно отпада необходимост­та от каквато и да е йогическа практика. Защото тогава сам Бог в нас става САДХАК (изпълняващ духовна практика) и СИДХА (съвършенство, постигнато чрез йога) и неговата бо­жествена енергия работи в нас не посредством нашите изкуст­вени прийоми, но чрез процесите на всезнаещата, всепроникващата и безгрешно действаща Природа. Даже най-мощното самообуздаване и концентрация на Раджа йога, най-сложната пранаяма. най-усилената медитация, най-екстазната Бхакти, най-безкористното действие, каквито и да са могъщи и ефек­тивни, са слаби по своите резултати в сравнение с тази висша работа. Защото всичките те са ограничени до известна степен от нашите възможности, докато този работа е потенциално не­ограничена, защото това е работа на Бога. Тя е ограничена са­мо от неговата воля, която знае, кое е добро за света и за все­ки от нас в света и вън него.

Първото действие в тази йога е решението за себеотречение. Отдайте се напълно, с всичкото свое сърце и с всичката своя сила в ръцете на Бога. Не поставяйте никакви условия, не просете нищо, даже СИДХИ (окултни сили), нищо, освен ед­но — във вас и чрез вас непосредствено да се извърши Него­вата воля. На тези, които просят от Него, Бог им дава това, което те просят, докато на тези, които се отричат от себе си, не просейки нищо, той им дава всичко, което те биха могли да попросят или от каквото биха могли да се нуждаят, а в придатък им отдава самия себе си и спонтанния дар и благо на своята любов.

Следващото действие се състои в това да наблюдаваш ра­ботата на божествената енергия в себе си. Тази работа често се съпровожда от безпокойство и нарушение в системата, за­това е необходима вяра, макар съвършената вяра не всякога да е възможна изведнъж, защото всяко несъвършенство във вас, дадете ли му вие прибежище съзнателно или несъзнател­но, обезателно ще изплува в началото и ще се появява, дока­то не бъде напълно изживяно и отстранено, а съмненията в то­зи период — несъвършенството е характерно почти за всеки. Но даже когато ви нападат съмнения, отстранете се и чакайте докато те не си отидат, ползвайки, ако е възможно дружбата на този, който вече се е придвижил по пътя, а ако няма така­ва възможност твърдо се дръжте за принципа на йога — са­моотречение. Когато у вас има вътрешна дисхармония или прииждат атаки отвън, спомняйте си словата от Гита:

„Предавайки Ми сърцето и умът си, чрез Моята милост ще преодолееш всички трудности и опасности".

А също:

„Остави всичките дхарми (всички закони, правила, средства и кодекси от всякакъв род. сформирани от предишни привички и възгледи или приети) и намери прибежище единствено в Мене: Аз ще те избавя от всякакъв грях и зло - не тъгувай".

,,Аз ще те избавя" — не е нужно да се безпокоите или да се борите така, както би било, ако върху вас лежи отговорност или резултатът зависи от вашите усилия: някой много по-могъщ се е хванал за работа. Нито болест, нито нещастие, нито ум­ножение на греха и пороците не трябва да предизвикват във вас тревога. Твърдо се уповавайте само на Него. „Аз ще те из­бавя от всякакъв грях и зло". Единствено това освобождение не идва като внезапно чудо — то се извършва чрез очистване и всичко това (оголващото се и възрастващо несъвършенство) е част от процеса на очистване. Това е като праха, който се вдига из клубовете, или когато метат отдавна непочиствана стая. Дори да си казвате, че прахът ви задушава, съхранявай­те твърдост и упорство. За да можете да наблюдавате отстра­ни ви е нужно да осъзнавате себе си като Душа, която просто наблюдава, позволявайки на Бога да работи, да бъде провод­ник и да се наслаждава на плодовете, който й дава Бог. Сама­та работа се извършва от Кали — от Бога, проявяващ се като Творческа енергия и предлагащ работата като жертвоприно­шение на Шри Кришна; вие, принасящият жертвата, сте този който наблюдава как се извършва жертвоприношението, чие­то присъствие е необходимо през цялото време на жертвопри­ношението и който вкусва от неговия плод.

Такова самоотстранение от представата за самия себе си ка­то деятел е лесно да се осъществи, когато вие знаете какво е това да бъдеш проводник. Над будхн, който се явява висша способност на разума, се намира още по-висш интелект или божествен интелект, някаква съвършена способност, вмести­лище на истинско знание, на истина, на автентични действия, а още по-високо — на космическо блаженство, в което преби­вава вашата божествена същност. Именно за този съвършен разум и за това блаженство Христос говори като за Небесно Царство вътре в нас. В днешно време ние сме будни в низши­те области на деятелност, но дълбоко спим що се отнася до Съ­вършения Разум и Блаженство. На нас ни е нужно да пробу­дим в себе си тези нива на съзнание. Защото, когато става то­ва, ние достигаме това състояние, което в Гита се нарича пре­биваване в Бога и което има предвид Шри Кришна, когато каз­ва: „Наистина ти ще пребъдеш в Мене”. Когато достигнем то­ва, ние ставаме свободни и благословени и намираме всичко, към което така упорито сме се стремили.

Третото действие (степен) на йога е да възприемаш всичко като Бог. Като правило в процеса на познание (търсещите) достигат в началото до това да виждат, че цялото пространс­тво и време са изпълнени с единно божествено безлично Съ­ществуване, лишено от движение, от каквито и да било свойс­тва и качества, в което всички имена и форми притежават из­вънредно съмнителна или крайно незначителна реалност. В то­ва състояние на реализация може да се каже, че няма друга ре­алност, освен това ЕДИННО, а всичко останало е МАЙА — безцелна и необяснима илюзия. Но ако вие не спрете до тук и не ограничите себе си до тази безлична реализация, вие ще ви­дите, че самият БОЖИ ДУХ не само съдържа в себе си и под­държа всичко сътворено, но и одушевява и изпълва всичко, и накрая вие ще можете да разберете, че даже имената и форми­те са същност на ДУХА. Тогава все в по-голяма и по-голяма степен вие ще можете да живеете съобразно знанията, които Упанишадите и Гита възвестяват като житейски правила; вие ще видите АЗ-а във всички съществуващи обекти и всичко съ­ществуващо в АЗ-а; вие ще осъзнаете всичко като БОЖИ ДУХ. Но краят на тази йогийска реализация ще настъпи, кога­то вие осъзнаете целия свят като проявление, игра или ЛИЛА на безкрайната божествена Личност, когато вие видите във всичко не безличното Съществуване като основа на проявено­то съществуване (макар и да не сте загубили това знание), но ШРИ КРИШНА, който е цялото проявено и непроявено съ­ществуване, сам се явява негова основа и едновременно го превъзхожда. Защото зад Съществуването лежи безмълвието, ко­ето будистките нихилисти са постигнали като Пустота — ни­щото, което съдържа всичко, а зад пределите на това безмъл­вие е трансцедентната, безкрайна и универсална Личност... Именно Той е създал този свят от своето същество и го под­държа като безкраен и краен Ишвара (личен Бог, властелин), Шива и Нараяна, Шри Кришна, Който ни привлича всички нас чрез Своята любов и играе Своята вечна игра на радост, сила и красота в този многопланов свят.

Светът — това е само игра на Неговото съществуване, зна­ние и блаженство. Самата материя, както вие ще разберете ня­кога, е нематериална, това не е субстанция, а форма на съзнание, качество, проявление на съществуването, възприемано чрез чувственото познание. Сама по себе си твърдостта не е нищо повече от съчетанието на сцепление и твърдост, свърза­ност и постоянство, състояние на съзнателното съществуване. Материя, живот, разум и това, което е зад пределите на разу­ма, всичко това е Шри Кришна, Божия Дух, играещ в света ка­то Блаженство. Когато достигнем такава реализация, когато пребиваваме в нея надеждно и постоянно, всички възможни скърби и грехове, лъжи, вътрешната борба и страдание влас­тно ще се отстранят от нашия живот. Чрез собствения опит ние постигаме истината на Упанишадите:

„Този, който притежава блаженството на Брахман не се бои от нищо на света".

А също и друга истина от Иша Упанишад:

„Когато намира (божественото) знание, АЗ-ът на човека става едно с всичко сътворено, тогава как може той да пребивава в смут или печал, ако във всичко вижда единството?"

И тогава целият свят ни се представя в изменен вид — ка­то океан на красота, доброта, светлина, блаженство, като все­обхватно ликуване, а в основата на всичко това — вечна сила и покой. Ние виждаме всичко като Светлина, Радост, Блажен­ство, Благо, Щастие, ние ставаме една душа с всички същест­ва и постоянно пребивавайки в това състояние, ние можем да го предаваме на другите — чрез общение, единение, чрез из­хождащата от нас любов; по такъв начин ние ставаме център на излъчване на това божествено състояние в нашия свят.

Не само в одушевеното, но и във всичко неодушевено, ние трябва да видим Нараяна, да почувстваме Шива, да прегърнем в обятията си Шакти. Когато пред нашите очи. облепени от иде­ята за материята, се открие висшият свят, ние ще намерим, че няма нищо неодушевено, но във всичко присъства — проявено или непроявено, потенциално или разгърнато, скрито, явно или в процес на проявление — не само въвлеченото в материята съзнание в това негово състояние, което ние назоваваме АНАМ или материя, но също и живот, и разум, и знание, и блаженст­во, и божествена сила и съществуване — прана. Във всичко и навсякъде самоосъзнаващата личност на Бога помага на свои­те качества да се развият и им се наслаждава. Всичко — цветя­та, плодовете, земята, дърветата, металите — носи в себе си ра­дост (и вие ще я познаете), защото във всичко пребивава Шри Кришна, Който е във всичко това не материално, не физичес­ки (защото това не може да бъде, пространството и времето са само съглашение на възприятието, перспектива в съзидателно­то изкуство на Бога), Той е във всичко това чрез своето божес­твено съзнание, в своето трансцедентно битие.

„Целият този свят и всеки предмет в този природен свят е бил сътворен като жилище за Бога."

Но и виждането му във всички неща и всички същества е също недостатъчно. Вие трябва да го видите във всички съби­тия, действия, мисли, чувства, в себе си и в другите, навсякъ­де в света. За такава реализация е необходимо следното: пър­во вие трябва да му отдавате плодовете на всички ваши дейс­твия; второ, вие трябва да му отдавате самите действия. Отречението от плодовете на действията не означава, че във вас трябва да има отвращение към света и пълно унищожение на желанията и привързаността по отношение на тези плодове, че вие трябва да се отвращавате от тях или да се отказвате от действия, ако пред вас стои определена цел. Това означава, че вие трябва да действате не защото искате или считате за нуж­но, за да стане нещо и затова са необходими вашите действия, но защото това трябва да се изпълни, то е желание на нашия Господ и трябва да се изпълни, какъвто и изход да си позво­ли да му даде Бог. На вас ви е нужно да оставите собствени­те си желания и да се стремите да узнаете това, което е угод­но на Бога; не трябва да Му доверявате какво вие считате за правилно и необходимо под влияние на сърдечни вълнения, страсти или привични съждения; въздигайки се над всички тях, нужно е да се стремите, както Арджуна в Гита, само към ед­но: да узнаете това, което е установил като правилно и необ­ходимо сам Бог. Крепко дръжте вярата, че всичко правилно и необходимо неизбежно ще стане в резултат на вашето прилеж­но изпълнение на работата, която сме длъжни да изпълним, даже ако не ви хареса резултата или сте очаквали нещо друго. Силата, която създава световете притежава във всеки случай не по-малко мъдрост от вашата и съвсем не е задължително да се съветва с вас или да ви посвещава в своите планове: всич­ко това е в компетенцията на Бога.

Но каква е тази работа, която сме длъжни да изпълним? Трудно е да се каже. Мнозинството от хората биха го преве­ли с английската дума и понятие „дълг". Ако вие бихте ги по­молили да му дадат определение, те биха казали, че това е пра­вилно и морално действие, това което хората разбират като правилно и морално, това което вие съзнателно считате за правилно или това, което се изисква от вас за благото на общес­твото, нацията или човечеството. Но човекът, свързан с тези лични или обществени представи за дълга, които са необходи­ми за невежите, за да се обуздаят и укротят техните бурни же­лания или собственият им егоизъм, макар и да е този, когото наричат добър човек, никога няма да достигне до пълна реа­лизация в тази йога. Той само ще замени едни желания с дру­ги; той ще бъде, може би, даже по-страстен от окръжаващите, борейки се за висшите цели, и дълбоко ще скърби, недостигайки до тях. Няма страст по-ужасна от страстта на алтруиста, егоизъм по-непоколебим от ленивия егоизъм на добродетел­та, именно, защото те са оправдани в собствените си очи и в очите на хората и не са способни да видят необходимост от подчинение на по-висш закон. Даже ако резултатите от деятел­ността на такъв човек не му носят огорчение, ще останат и тру­да и борбата на раджастичния деятел, воюващ, сражаващ се, ту изпълнен със страстно желание, ту унил, но винаги свързан с гуните (свойствата на Природата).

Именно под влияние на представата за лична добродетел и обществен дълг се отказва да се сражава Арджуна. В отговор на неговите доводи Шри Кришна излага две различни идеи: една, низша, за ограничения човек, който се стреми към осво­бождение — това е Шастра; и друга, висша, за освободения човек — отречение не само от плодовете на работата, но и от самата работа в името на Бога. Достойнството на Шастра е в това, че в нея се установява някакъв независим от нас образец, несъвпадащ с нашите лични желания, разсъждения, страсти и предубеждения и изключващ егоизма и своеволието; следвай­ки този образец както трябва, ние можем не само да постиг­нем самоконтрол, но свеждайки до минимум даже сатвичното ЕГО да приготвим себе си за освобождение. В древността Шастра е била Дхарма Вед, основана на дълбоко знание за психологията на човека и законите на света — тя откривала на човека неговата природа и показвала как да живее в съгласие с нея; по-късно това същото, но по-грубо се опитал да напра­ви закона Смрити, подразделяйки хората на основни класи, за които говорят Ведите. Днес това не е нищо повече от сляп ме­ханичен обичай и привичен социален ритуал — нещо не сатвично, тамастично, не подготвителна дисциплина за освобож­дение, а просто робство.

Даже най-висшата Щастра може да се използва глупаво за егоистични цели — от егоизма на добродетелта и от егоизма на предубеждението и личното мнение. Във висшия смисъл Тя е велико средство, което подготвя нашето освобождение. Тя е Слово на Господа. Но ние не трябва да се задоволяваме с прос­ти приготовления: като само това да се отворят нашите очи, ние следва бързо да се придвижим към истинската свобода. Освободената душа, САДХАКА, напълно отдавайки своите действия на Бога, се издига над пределите и на най-високата Шастра — превъзхожда Словото на Бога.

Най-доброто основание за отречение от действия е осъзна­ването, че Пракрити (материята) изпълнява всички наши дейс­твия по волята на Бога, а Бог ги предопределя чрез нашата Вътрешна природа. От този миг всяко действие Му принадле­жи и нито самото то, нито отговорността за него се явява ва­ша; а самото дело не е свързано нито с отговорност, нито с кармично робство, защото каква отговорност (можем да ди­рим) от Бога, ако Той е господар на всеки и свободен във всич­ко. Не само нашите действия стават подобни на регулираната природа на човек, следващ пътя на Шастра, но и самата Вът­решна природа като някакъв механизъм се управлява от Бога. Не е лесно да се приближим да това ниво на знание, но има три степени, които позволяват бързо да достигнем това. Пър­вата е да се живее в духа на следващите стихове:

.,Както ми е отредено от Тебе, о, Хришикеша, пребиваващ в моето сърне, така и действам”

Когато това влезе във всекидневния ви живот, ще бъде лес­но да се осъществи втората степен и да се живее според зна­нието на Гита:

„Бог пребивава в сърцето на всички същества, въртейки всички три Гуни на Мая като на грънчарско колело."

И тогава вие ще можете да възприемате действието на три­те гуни в себе си и да следите механизма на тяхната работа, говорейки вече не „така действам аз", а „просто действат гу­ните". Една от основните трудности при тази степен, особено затова как да различавате действието на гуните, е усещането за нечистота, натрапчивата идея за грях и добродетел. Вие вся­кога трябва да помните, че доколкото сте се предали в ръцете на Бога, Той ще ви избави от тази нечистота, на вас ви е не­обходимо да следите само за това да не се привързвате нито към греха, нито към добродетелта. Защото Той отново и от­ново ни дава увереност в безопасността — като казва в Гита: „Този, който Ми е предан, не може да погине".

Третата степен започва, когато втората завърши с пълно постигане на Бога — или тя може би е изпратена свише чрез Божията милост. Не само Пуруша се издига над трите Гуни, но и Пракрити, която използва гуните, не ще зависи от тях. Сатва, както ни е известно, се разтваря, превръщайки се в чис­та Светлина, Просветление и истинска Духовна светлина и природата ще живее в чисто, свободно и безконечно самосъщо озарение. Тамас, както ни е известно, се преобразува в чист божествен покой и природата намира твърдо основание в без­крайния и невъобразим мир и покой. Раджас, доколкото ни е известно, се преобразува в чист тапас и природата се къпе на воля в свободния и безконечен океан на божествена сила. Дейс­твието, основано на такъв покой, пронизано от светлината на небесните сфери, ще бъде спонтанно обективно изражение на Божественото знание, единно с Божествената воля. Това е и състоянието на безкрайност, при което борбата на свързаните и ограничени САТВА, РАДЖАС и ТАМАС отстъпва място на мощната хармония на пракаша, тамас и шама. И даже преди да достигнете това състояние, намирайки се на пътя към него, вие ще намерите, че някаква могъща сила, която не ви принад­лежи и съществуваща вън от вашето тяло, но при това владе­еща и изпълваща го, мисли за вас, чувства за вас, действа за вас, и самото ваше тяло, заедно с ума и сърцето е движено от тази сила, а съвсем не от вас. Вие ще се наслаждавате на тези мисли, чувства, действия, но нито ще бъдете обладан от тях, нито те — от вас. Вашите действия ще се извършват, не оста­вяйки във вас ни следа, ни отпечатък, както вълната изчезва от повърхността на морето, както водата се стича от листа на лотос. Вашите ум, сърце и тяло ще принадлежат не на вас, а на Бога; вие самите ще бъдете само център на съществуване, знание и блаженство, чрез който Бог действа. В това състоя­ние човек напълно отдава сърцето и умът си на Абсолюта, изпълнен с преданост към Бога в цялото си съзнателно битие, това е висше въплъщение на това, за което е казано:

„Този, чието същество е свободно от егоизъм и чието разбиране от нищо не е замъглено".

Точно това е отречението от действие, на което Шри Кришна придава такова голямо значение:

„Възложи на Мен всички действия, пребивавайки с цялото си съзнателно същество в духовната йога; освободи се от желания и от чувство за собственост; сражавай се, за да остане в теб само страстното влечение на твоята душа".

За това велико и пълно освобождение ви е необходимо да станете Свободен от желания, Свободен от двойственост и Свободен от егоизъм — да не изпитвате привързаност и стре­меж към нещата, да бъдете свободни от асоциации, впечатле­ния, фиксирани понятия, от двойственост и от егоизъм, защо­то тези три качества всъщност са главните врагове на самоотречението. Ако вие сте Свободен от двойственост, вие можете да бъдете Свободен от желания, но едва ли и обратното, за­щото всяка ДВАНДА създава в ума по силата на самата негова природа приязън и неприязън, влечение и отвращение, не­зависимо от това дали се явява двойственост от низше естес­тво, приходяща към ума чрез тялото — глад и жажда, топли­на и студ, физическа наслада и болка; двойственост от средно ниво, която приижда в ума чрез чувствата и желанията — ус­пех и неуспех, победа и поражение, щастие и нещастие, удоволствие и неудоволствие, радост и печал, ненавист и любов; или двойственост от висш характер, която се отправя към ума посредством умението за различаване на нещата — доброде­тел и грях, разумност и неразумност, правда и заблуждение. Всичко това се достига чрез съвършеното и пълно знание, зна­ние което вижда Бога във всичко и по такъв начин довежда до разбирането за взаимовръзката на всички неща в Неговия грандиозен космически план — съвършения Бхакти, който с радост приема всичко като изходящо от Възлюбения, само то­зи, който е надхвърлил двойствеността или съвършения в делото, принасящ всички дела в жертва на Бога с пълно безраз­личие към двойствеността — успех, неуспех, чест, безчестие и т.н., които обичайно съпътстват всеки Карма йог. Такова зна­ние, такава БХАКТИ, такава КАРМА неизбежно идват като краен резултат на решението за самоотречение и неговото осъ­ществяване.

Но ЕГО-то, създавайки жизнения принцип на нашата при­вързаност към нещата и тяхното влияние върху нас или на то­ва, което е свързано с нас, изработва веригата на нашето роб­ство. Въздействията върху нашия живот и върху духовната ни практика биват три вида — раджастично, тамастично и сатвично. Раджас свързва желанието и стремежа към занятия и деятелност. Той винаги се стреми към действия и към техните плодове. Именно за да станем свободни от раджастично ЕГО, ни е дадена заповед: „Да не бъдат плодовете на твоите дейст­вия причина за работа", и заповед да се отречем от нашите действия в името на Бога. Тамас свързва слабостта и стреме­жа към празнота, бездействие. Той всякога ни потапя в леност, депресия, умствено смущение, страх, разочарование, унилост и отчаяние и затова, за да се избавим от тамастичното ЕГО ни е дадена заповед: „Да не се привързваш към бездействие и указание винаги да следваме йога — независимо от това дали ни се струва, че се придвижваме напред, че стоим на място или даже, че се придвижваме назад — всякога със спокойна вяра и с търпелива и радостна настойчивост. Сатва свързва знани­ето и удоволствието. Тя винаги ни привързва към някаква не­съвършена реализация, към представата за собствена добродетелност, за правилността на собствените ни възгледи и прин­ципи или във висшето свое проявление, както при Арджуна, сатва противопоставя някаква лична представа за алтруизма, справедливостта или добродетелта на отречението от собстве­ната воля, която изисква от нас Бог. И именно за избавление от сатвичното ЕГО ние трябва да преодолеем привързаност­та към двойствеността на добродетел и грях.

Всяка от ГУНИТЕ, действаща на егото, представлява осо­бена опасност за САДХАКА. който е извършил самоотрече­ние, но не в пълна степен. Опасността от раджас гуна се про­явява, когато садхакът е обладан от гордост, която му мълви: „Аз съм велик садхак и съм се придвижил много далеко. Аз съм велико оръдие в ръцете на Бога", или когато садхакът се привързва към работата като към Божие дело, както трябва да е, но при това се потапя в него толкова усърдно, дълбоко заинтересуван за Божието дело, сякаш може да се справи с не­го по-добре даже и от самия Бог. Много, постоянно действа­щи в духа на раджастичното его, убеждават себе си в това, че Бог действа чрез тях, а те не вземат никакво участие в този процес. Това става защото те се задоволяват просто с интелек­туално приемане на тази идея без да обръщат внимание на то­ва, че е необходимо да чакат, докато цялото им същество се изпълни с нея. Нужно е непрестанно да се помни, че Бог при­съства и в другите, отказвайки се от прекомерно индивидуал­но усърдие, а също внимателно да се наблюдава за собствена­та вътрешна деятелност до този момент, когато Бог ще разсее всяка друга възможност за самозаблуда чрез съвършената светлина на самопознанието.

Опасността е двойна: първо, когато Пуруша отъждествява себе си с тамас: „Аз съм слаб, грешен, жалък, невеж, не съм способен за нищо, което може да извърши чрез мене Бог?" — като че ли Бог е ограничен от временната способност или нес­пособност на своите оръдия, като че ли Той не може да заста­ви немия да проговори, а куция да проходи; второ, когато сад­хакът изпитва облекчение, огромно облекчение от негативно­то, чувства себе си избавен от всички безпокойства и вълнения, пребивавайки в покой, отвращава се от живота и от деятел­ността и се привързва към такъв покой, към безметежно без­действие. Никога не забравяйте, че вие също сте Брахман и че божествената Шакти действа във вас. Винаги се стремете към реализация на Божественото всемогъщество и към реализация на Божественото удоволствие в Космичната игра. Той казва на Арджуна да действа за поддържане на целостта и устойчи­востта на света, защото не желае светът отново да се потопи в Природата и настоява да се действа така, както действа Той:

„Този свят би се препълнил с ТАМАС и би потънал в ПРАКРИТИ, ако АЗ не извършвах действието".

Да се привързваме към бездействието означава да се отри­чаме от нашите действия не в името на Бога, а заради нашето тамастично ЕГО. Опасността от сатвичната гуна се проявява, когато садхакът се привързва към някакво свое едностранно умозаключение, към някаква отделна практика или част от ду­ховната практика, към радостта от някаква йогийска сидха (например: към чувството за чистота или към притежанието на каквато и да е особена сила или блаженството от общени­ето с Бога, или към чувството за свобода), стреми се към то­ва, само към това се привързва и нищо повече не иска. Запом­нете, че тази йога не е лично за вас, защото всичко това, ма­кар и да се явява част от сидхите, няма за цел сидхите, нали от самото начало сте решили за нищо да не молите Бога, но да приемате това, което ви дава Той самия. Що се отнася до блаженството, то лишената от егоизъм душа ще се откаже да­же от радостта на Божественото присъствие, ако това е Божес­твената воля.. Вие трябва да бъдете свободни, даже от най-висшето сатвично его, даже от най-финото невежество, проявява­що се в стремежа към освобождение и да приемете всяка ра­дост и наслаждение без всякаква привързаност. Тогава вие ще станете сидха, съвършеният човек от Гита.

По такъв начин последователността на действията в тази йога е следната:

решимост за себеотречение;

абстрахиране от тялото чрез себепознание;

виждане на Бога навсякъде, във всички неща и събития, отречение от плодовете на действието и от самите действия в името на Бога и в крайна сметка — свобода от невежество, от его, от двойнственост, от желания.

По такъв начин вие ставате чист, свободен и съвършен: бла­женството ви изпълва, вие сте чисти, свободни, съвършени и блажени в своя живот. Но едва когато бъде осъществено самоотречението, всичко останало (т.е. всички следващи степени на тази йога) ще се изпълнят от божествената енергия. Всичко, ко­ето се изисква от вас е АНУМАТИ и СМРИТИ, Анумати, то­ва е съгласие. Вие трябва да дадете временно съгласие за всич­ки последствия от йогийстката практика, за всичко което ста­ва вътре и вън от вас, да приемате това като част от духовна­та практика, без да се радвате прекомерно на доброто, без да се дразните и измъчвате от злото, без да се борите в своето сър­це, за да съхраните доброто и да се избавите от злото, но вся­кога да помните, че това трябва да се осъществи в крайна смет­ка и постоянно да съдействате. Временното съгласие — това е пасивно подчинение на методите на йога, но не още и позитивно възприятие на резултатите от нея. Постоянното съгласие оз­начава предварително да се приемат резултатите.

Това е някакъв вид тренировка за волята, извършваща се без усилия и желания. Именно постоянната тренировка на та­зи безстрастна воля, твърдата устременост и постоянното пом­нене на пътя и неговите цели са ДХРИТИ и УТСАХА — не­обходимите за садхака настойчивост и упоритост; Страстното Желание и жаждата за постигане на божественото — то е из­пълнено с напрежение, но повече или по-малко мощно то из­мъчва садхака, принасяйки в хода на духовната практика ост­ро наслаждение и страдание, но постигайки в резултат така го­лямо блаженство. Последователите на тази пътека трябва да бъдат като хората от първата епоха ДХИРАХ. Тази дума в Упанишадите означава „велика похвала". В помненето вие не трябва да допускате небрежност. Именно в резултат на загу­бата на Помненето от атаките и натиска на гуните, йогата из­лиза от пътя. Обаче вие не трябва да се разстройвате, когато прииждат невниманието, заблуждението, небрежността и на вас ви се струва, че състоянието, възникнало в резултат на па­дение или състояние на помрачения, няма да отстъпи. У вас няма никакви основания да се опасявате, че вашето падение може да стане перманентно състояние, защото сам Бог напъл­но е поел отговорността за вас и ако вие се препъвате, това оз­начава, че най-доброто за вас е да се препъвате. Така се учи да ходи детето — постоянно препъвайки се и падайки. Няма да има необходимост, от АПРАМАТАТА (недопускане на неб­режност) ако вие можете да замените помненето на йога и ней­ните цели с постоянно помнене на Бога и това, че Той пребивава във всички неща и събития. За този, който от самото на­чало може да осъществи пълно самоотречение, няма никакви трудности — неговия път във висша степен е бърз и прост.

В Санатсуджата е казано, че за съвършенството са необхо­дими четири неща — учение за пътя, усърдно следване на пъ­тя, Гуру и време. Вашият път е този, за който аз говоря. Необходимото усърдно следване на пътя, това е съгласието с не­го и постоянното му помнене. Гуру, това е самият Господ, а за всичко останало се изисква само време. Това, че Гуру е сам Бог, вие ще разберете, когато придобиете знания. Вие ще ви­дите, че и най-малкото събитие вътре и вън от вас е било из­кусно планирано и извършено от безкрайната Мъдрост за поддържане на естествения процес на йога, как вътрешните и външните движения се свързват по такъв начин, че чрез тяхно­то взаимодействие се отстранява несъвършенството и се изра­ботва съвършенство. Всемогъщата Любов и Мъдрост работят, за да ни извисят, затова никога не се безпокойте за времето, даже ако то ни се струва много дълго, но бъдете свободни от небрежност, твърди и усърдно следвайте пътя, когато се изпречват несъвършенство и препятствия, и предоставете на Бога да довърши всичко останало. Необходимо е време. Нали вът­ре във вас се извършва колосална работа, преобразуване на цялата ваша човешка природа в Божествена, векове и еволю­ция се ограничават до няколко години. Не трябва да се жали времето. Има други пътища, които ви обещават бързо да по­лучите някакви резултати или в крайна степен предлагайки ви определена практика за работа над себе си, те носят удовлет­ворение на вашето его от това, че практикувате нещо. Колко­то повече днес сте правили упражнения пранаяма, колкото по-дълго е продължила асана, колкото повече сте повтаряли джапа, толкова повече е направено, толкова по-голям прогрес е отбелязан. Но ако веднъж сте избрали именно този път, вие трябва да му бъдете верни.

Тези методи са човешки, а не път, чрез който действа без­конечната Шакти: Безмълвно, понякога незабелязано се про­мъква тя към своята цел. Тук се придвижва, там ни се струва че спира, а след това мощно и победоносно разкрива гранди­озното, което е извършила. Изкуствените пътища са подобни на каналите, прокарани в човешкия интелект — вие се придвижвате леко, безопасно и надеждно, но само от едно опреде­лено място в друго. Този път е необятен океан, в който няма прокарани пътища, вие можете волно да пътешествате по всич­ки краища на света и на вас ви е предоставена свободата на Безграничния. Всичко, което ви е нужно е кораб, щурвал, ком­пас, движеща сила и изкусен капитан. Вашият кораб, това е Божественото знание. Вярата е вашият щурвал, самоотречението — компаса, движещата сила, този която създава светове­те, управлява ги и ги разрушава според желанието на Бога, а капитан е самият Господ, но Той е набелязал път и срок за всичко. Следете за Неговия път и чакайте за Неговия срок.

Помнете също, че е важно да приемете систематизирано уче­ние и да се подчините на Гуру, но не както правят това европейците — най-високо поставят свободата на собствения инте­лект, свободата да се предава на собствените фантазии и прис­трастия, които той, още не научил се да различава истинското и лъжливото и да разсъждава, нарича съждения. Сега е на голяма мода да се занимаваме предимно с метафизически диску­сии и философски спекулации върху МАЙА и АДВАЙТА и по този начин духовният опит се подменя с разсъждения. Не трябва да се поддаваме на тази мода, да се объркваме и да губим времето си, задавайки въпроси, на които ще получим ясни и изчерпателни отговори, когато се пробуди в нас Божественото знание. Метафизическото знание има свое място, то е само спо­магателно за духовния опит, на който понякога показва пътя, макар по-често да зависи от него и да живее за сметка на него­вата щедрост. Само по себе си то не е нещо повече от научно­то знание — ерудицията, нещо сухо и безплодно, по-често спън­ка, отколкото помощ. Приемайки този път, следвайте го без ненужни съмнения и въпроси, съхранявайки разума си, възпри­емчив за светлината на висшето знание, твърдо усвоявайки пре­живяния опит, очаквайки осветяването на тъмните за вас об­ласти, без гордост, приемайки ту помощта, която можете да получите от сега живеещите Учители, вече придобили опит на този път. Бъдете винаги търпеливи, никога не бързайте с изво­дите, които могат да се окажат ограничени, но чакайте още по-съвършен опит и още по-пълна светлина, опирайки се на Ми­ровия Учител, който ви помага отвътре.

Необходимо е да се кажат няколко думи за доктрината, съг­ласно която светът е илюзия (майя) и за съвременните учения АДВАЙТА, тъй като сега много говорят за тях. Освен това, проникнати от идеите на европейския рационализъм и агностицизъм (Шанкара би бил много удивен, ако узнае, че него го считат отговорен за това) те смущават много умове. Помнете, че всяка философия се явява едностранна, винаги изразява ис­тината частично. Светът, какъвто Го е създал Бог, това не е су­рово упражнение в логика, но е подобно на музикална симфо­ния, на безконечна хармония от най-разнообразни проявления, и собственото му съществуване, свободно и абсолютно, не мо­же да бъде определено логически. Така най-добрата религия е тази, която признава истината на всички религии, най-добрата философия е тази, която признава истината на всички филосо­фии и отрежда на всяка от тях полагащото й се място. Майя, това е една от реализациите. Това е важна реализация, но Шанкара й придавал твърде голямо значение, защото тя е била най-яркото преживяване от неговия собствен опит. Използвайте та­зи дума като някакво спомагателно средство, но се съсредото­чете по-добре върху идеята за ЛИЛА (Космическа игра). Това слово е по-дълбоко и по-близко до реалността, отколкото майя. Лила включва в себе си идеята за майя и я превъзхожда. Тук няма асоциации с идеята за безполезността на всичко, асо­циации безполезни за този, който е решил да остане и да играе с Шри Кришна в Мадхур и Вриндаван.

Бог е един, но Той не е ограничен. Ние Го виждаме като един­ство, което винаги се проявява като множественост — не зато­ва, че Той не може иначе, но затова, че неговата воля е такава, а вън от проявеното Той е неопределим и не може да бъде опи­сан нито като единство, нито като множественост. Това е, ко­ето последователно ни учат Упанишадите и други свещени кни­ги — Той е един и няма нищо друго, но вследствие на това Той е също „този мъж, тази жена, тази сивокрила птица, тази червеноока". Той е краен и безкраен. Той е живо същество. „Аз съм дървото АШВАТТХА (индийска смокиня — символ на проявлението на световете) — говори Шри Кришна в Гита — Аз съм смъртта, Аз съм АГНИ-ВАЙШВА (огънят като универ­сално начало в човека), Аз съм огънят, който преварява храна­та, Аз съм Вяса. Аз съм Васудева, Аз съм Арджуна".

Всичко това е игра на Неговото съзнание в Неговото безконечно битие, Негово проявление и следователно всичко това е реално. Майя означава - не повече от свобода на Брахман от обстоятелствата, посредством които Той проявява себе си. Той в никакъв случай не е ограничен от това, което ние виждаме или мислим за Него. Той е и Майя, от която трябва да се ос­вободим. Майя е невежество, чрез което ние възприемаме обек­тите като нещо съществуващо обособено, а не като Бог, не ка­то съзнание, възприемането на безграничното като ограниче­но, на свободното като обвързано. Спомнете си историята за Шри Кришна и пастирките гопи, как Нарада открил, че във всеки дом, където се появявал Кришна, Той се предавал на различни занятия и на всяка гопа се представял в друго тяло, оставайки винаги все същия Шри Кришна. Освен това че та­зи история има известен свещен смисъл, тя се явява и прекра­сен образ на Неговата Всемирна Игра. Той е всичко. Той е всеки човек, всяка душа. В същото време Тай е Висшата Божест­вена Личност, която може да побира и да изпуска от себе си всичко това, когато пожелае. От една точка на зрение всичко това е единно с Нея, от друга — всичко това е различно от Нея, а от още една точка на зрение — всичко това се отлича­ва от Него винаги, защото всичко това съществува винаги скрито в Нея или проявено. Няма никаква полза от спорове за тези точки на зрение. Почакайте докато не откриете Бога и не познаете самите себе си и, Него и тогава споровете и дискуси­ите ще се окажат ненужни.

Целта, предназначена за нас, е не да разсъждаваме, а да пре­живеем всичко това. Ние сме призвани да се възвисим до Бо­жия образ, да пребиваме в Него и с Него, да станем провод­ници на Неговата радост и мощ и оръдие на Неговото дело. Очиствайки се от всеки порок, душевно преобразени от него­вото докосване, ние трябва да действаме в света като източни­ци на това Божествено електричество, изпращайки неговите радостно-трепетни вибрации и излъчвайки към човечеството така, че където и да се намира всеки от нас, хората около не­го да могат да се преизпълнят с Неговата светлина и сила; да се преизпълнят с Бог и блаженство. Църквите, ордените, теологиите, философиите не са преуспели в спасението на чове­чеството затова, че те са се задълбочили в разработване на символи на вярата, догми, ритуали и институти, като че това би могло да спаси човечеството и са пренебрегнали единстве­но необходимото — силата и очистването на душата.

Ние трябва да се върнем към единствено необходимото, от­ново да се обърнем към произвестието на Христа за чистота и съвършенство на човешкия род, към произвестието на Мохамед за съвършена покорност, самоотречение и служене на Бога, към произвестието на Чайтаня за съвършена любов и Божествена радост в човека, към произвестието на Рамакришна за единство на всички религии и присъствие на Бога в чо­века и събирайки всички тези потоци в единна могъща река, единна очистваща и спасителна Ганг, да излеем върху мърт­вия живот на материалистическото човечество, подобно на Бхатратха, излял Ганг върху Земята и я умил от праха на сво­ите предци, за да се осъществи духовното възкресение на чо­вечеството и Сатия юга навреме да се върне на Земята, но и то­ва не е всеобемащата цел на ЛИЛА или йога. Аватарите слизат затова отново и отново да възвисят човека, развивайки все повече и повече човешкото в човека, предизвиквайки все пове­че и повече проявлението на неговото Божествено битие, снемайки все повече и повече Небесното съвършенство на Земята отново и отново, докато не се завърши нашият труд, докато не бъде завършена нашата работа, докато даже тук, даже в та­зи материална Вселена не се реализира във всеки САТЧИТ-АНАНДА. Не е велика работата на този, който се труди за собственото си спасение или за спасението на малка част от хората, даже ако той преуспее в това. Безкрайно велика е ра­ботата на този, даже ако той търпи поражение или го съпътс­тва временен или непълен успех, който живее само за едно: да всели духовен покой, радост, чистота и съвършенство в цяло­то човечество.

Превод Борислав Русанов

Създадено: 29/02/2008 . 13:12
Обновено : 29/02/2008 . 13:12
Категория : Полезно по Пътя
Страницата е посетена 2513 пъти

Предпечатен преглед Предпечатен преглед Версия за печат Версия за печат


^ Нагоре ^
www.spiralata.net

Няма коментари: