Величка
фото - Р.Русева
Момиче
Сиротна открих се на брега,
а там река потънала в тишина,
влачи своите води едвам,
и тъжно,тъжно думи ми реди:
-Накъде да тръгна с теб,
момиче от небето ?
Ти търсиш любовта,
знанието и мъдростта...
Но в мен водите мътни
отнасят само водорасли,
а мъглата стеле се безспир,
и потокът чист се скри в мир.
Зная жадна си за моята вода -
живата река на любовта;
Ала светът ни носи тази мъка,
и ние жално стенеме
без път и без посока -
горе в планината,
тръгнали надолу през мъглата.
И ти очакваш до потока
да прегърнаш някого до болка.
Облечена си в бяло,
но очакването ти е без зов,
и само слънце засияло,
те прегръща под синия покров.
март,2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар