Орденът

Орденът (хумористичен разказ)
(Мисията част 2)

Изминаха пет години. Получили посвещение ( с нови имена) Атос, Портос, Арамис и Д’Артанян пристегнаха колани и се огледаха да видят кораба, който ги чакаше на космодрума.Предстоеше им първата важна мисия на планетата Сириус, след като успешно се справиха с бандата от пещерата Рококо. В нея се криеше таен вход за подземна пирамида от дълбока древност още преди египетско време.Успяха да стигнат тунела и видят светилището, но тъкмо се канеха да пресекат минералния извор и под тях внезапно се появи светеща фигура. Сепнато се спряха щом чуха глас да им говори на превъзходен английски. Още повече, оказа се, че беше жена. Отначало им се стори че е тяхната познайница –астронавката – инициаторът на всичките им походи, ала когато жената свали скафандъра си и русите й коси се разпиляха усетиха полъх от най-висши светове. Изглеждаше по-висока от обикновената земна жена, но се държеше непринудено сякаш беше у дома си. Никой не беше предупреден,че беше изпратена от планетата Сириус, за да направи сценарий за най-добрия научно –фантастичен филм в тази епоха на вилнеещи страсти и хаос. Космическият съвет бе преценил, че с добър и опитен екип тя би се справила блестящо. Единственото условие – актьорите да са спонтанни и искрени в решенията си, бе едно предимство и се спестяваха усилията в търсене на професионалисти.
- Аз съм от планетата Сириус – представи се новодошлата. Благодаря ви за учстието. Всичко премина добре – тя се усмихна на учудените им погледи.
- Кое е преминало добре ? – попита Д’Артанян намръщено.
- - Бях оставена да наблюдавам това светилище до момента, в който земните жители бъдат готови да приемат информацията скрита в него. Тя съдържа тайно знание, която може да унищожи планетата, ако попаднеше в ръцете на бандити. А сега. бихте ли ме придружили до моята планета. Искам да ви я покажа, в знак на благодарност преди да ви възложим следваща задача. С вас ще дойде и моят брат, който ще ме замести.
- И така четирмата “ мускетари” на новия век бяха приети радушно в новосъдадения екип. Полетът им щеше да бъде след малко. Преди това обаче, от сумрака се появи друга по-висока фигура..явно ставаше дума за брата на извънземната. млад и засмян астронавт смирено ги приближи и каза:
- Аз съм Феникс. Натоварен съм да се грижа за пирамидите докато са под наблюдение.
- И колко години трае това ? – изненада се Арамис като един от най-недоверчивите.
Всъщност това бе предишният Индиана Джоунс. На него много неща му изглеждаха съмнителни.
- А, не само през последните 2000 години. Нали знаете, нашият живот трае 500 години и ние се сменяме.
Другите бяха по-доверчиви и същевременно смаяни. Погледнаха астронавта със страхопочитание.
- - И какво? – попита Атос – много ли бяха чужденците –пришълци, т.е контрабандистите?
Той обичаше да си записва, за да подготви бъдеща статия. Журналиситческата му практика бе необходима, въпреки че отдавна се бе отказал да си търси официална работа.
- Не, особено - беше отговорът – Оказваха се тайни държавни общества от една или друга държава.
- А, стига де – възкликна Портос – кои бяха тези държави?
Той бе готов да вкара в компютъра всякаква възможна информация и да изчисли до голяма точност “кривите сметки” на всяка националистична политика.
Отговор не последва. Четиримата тръгнаха след своя водач и се качиха на борда. Там вече стоеше жената и говореше със свой колега. Той само им кимна и излезе, за да провери за последен път енергийното зареждане. Никой от тях не знаеше, че бяха следени от вграден компютърен кинооператор, който заснемаше техните движения. Совалката изсвистя, илюминаторът светна и им се стори,че бяха на стотици светлинни години от Земята. За Д’Артанян времето течеше неимоверно бързо. Той въобще не се намеси в разговора. Предпочете да остане в медитация – по-мълчалив и замислен от останалите. а пък и английскят му беше неприятен. Все още не можеше да преодолее влиянието на своите китайски предци носили вековна омраза към своите врагове.
Поглади мустаците си – да време за приказки нямаше – отговорността бе голяма.
Ако намереха близнака-сфинск щяха да докажат връзките на строителите на подземната пирамида с планетата Сириус и тогава всички държави щяха да спрат нечестните си намерения за власт и надмощие. Изучаването на световната икономика го бе научило да бъде предпазлив относно всякакви приказки за заеми и инвестиции, които се оказваха в ръцете на върхушка хора. Обикновено такива хора, които държаха парите на света се мислеха за особено превилигировани , сякаш бяха избрани от боговете. Ала експшедицията в Хималаите ги бе научила да търсят общите корени на човешкия роди Така успяха да докажат,че всички легенди и митове за сътворението, появата и разрушаването на древни градове- цивилизации се повтаряха в различни варианти у всички народи. Никой нямаше право да си присвоява лесно правомощията да управялава света като държи народите в невежество. Благодарение на задълбочените изследвания относно тайнствената Шамбала и далечносто родство на Арамис с дядото на известен руски художник им се откри новото знание.
Другарите му, обаче подновиха разговора. този път започна Атос.
- А вие каква длъжност изпълнявате на Вашата планета?
- Завеждам астрономо-археологическата лаборатория – музей докато брат ми отсъства – бързо отвърна жената. Доказахме, че нашите прадеди са напуснали Сириус преди милиони години и са разпространили сред човешкия род знанието си. Те създали свои домове и се свързали с местното население, тъй като били загрижени за потомството си. Всички тайни за пръснати по цялата Земя.
- - Да, това е ясно. Освен това успяхме да открием редица източници , който говорят за Вселенски потоп, а шумерските клинообразни плочки досущ разказват библейската история - намеси се Атос, който беше най-разговорлив по професионален навик. Прекарването му в един Будистки манастир му даде време да намери интересна информация за историята на източните народи.
Арамис пък имаше също натрупан опит от пътешествията, които правеше, тъй като го наемаха заради джипа. Неговата задача бе да се свърже с родолюбци от родината на астронавтката. Запозна се и с Великият царски сановник , който тъгуваше за миналото на своя род, разяждан от люта рана за неговото изтребление. Правеше неуспешни опити да корегира написаната история за своя народ и не се отказваше да проповядва величието му под път и над път като разпространител на човешкото знание. Смел бунтар и непоправим мечтател накрая беше заприличал на великомъченик - апостол , който като “Дон Кихот” се опитваше да възстанови изгубената си слава.
И така всички народи изграждаха свои собствени кули до небесата, сякаш за да повишат потъпканото си самочувствие. И тъй като не умееха да се забавляват в трансцендетналната космическа игра, те се боричкаха в надпревара, за да кажат кой пръв е стъпил на Луната.
Увлечен в мислите си Арамис бе принуден да признае,че дългогодишната му съпротива да се посвети на Вселенския мир му донесе много разочарования в живота. Той беше най-младият от другарите си, а изглеждаше по-възрастен от тях.
Така неусетно совалката започна да се приземява на новата планета- родина на земните прародители. Всички знаеха, че във вечността ги чакаше един общ дом, където щяха да се съберат като едно голямо смейство. Независмо различните си съдби и характери всички се чувстваха като братя , Вселената разтвори обятия, за да ги прегърне и дари с Любовта си.